Има две основни вида протести – спонтанни и режисирани.
Спонтанните протести и въобще спонтанната социална активност в различни сфери произхожда от личните мотиви на една личност и е свързана с негови основни характеристики в сферата на интелекта, волята, морала и др. Спонтанно протестиращият не е заведен от някой друг на протеста, той сам, по свое собствено желание, намирайки, че е необходимо да изрази публично свое несъгласие по определен проблем, излиза на улицата, присъединява се към други като него и оформя спонтанния протест.

Можем да видим в основата на спонтанните протест чувството за справедливост при отделните хора, тяхната отговорност към себе си, към своите близки и към обществото като цяло. Тези фактори карат хората да участват в спонтанни протести. Разбира се, това участие зависи от тяхната информираност по въпросите, които стоят на дневен ред наоколо, зависи от интелекта на съответната личност (дали е в състояние да разбере правилно проблема), зависи от редица волеви параметри на личностната психика, от нейните нагласи (атитюди) и др.
Върху отделната личност оказват влияние и фактори от социалнопсихично естество. При спонтанните протести тези феномени, които спомагат за мотивирането за участие в протест са подражанието и психичното заразяване.

Отдавна е известно, че човек е склонен да подражава на околните, особено, ако те имат определен авторитет пред него и той изпитва към тях симпатии и доверие. Също така човек се „заразява” от поведението и постъпките на околните, той става като тях, постъпва като тях.
При мотивацията за участие в режисирани протести влияят други социалнопсихични феномени: убеждаването и внушението.

Убеждаването е въздействие върху психиката на човека в социална среда. То е ориентирано към когнитивната сфера от личностната или груповата психика, но има своето влияние и върху човешките емоции и чувства.

Самият процес на убеждаване зависи от множество фактори, включително характеристиките на убеждавания, обстоятелствата, технологията на убеждаващото въздействие, средствата и др.
Крайната цел на всяко убеждаване е създаването на мотиви за постъпки, в случая – мотиви за протестиране срещу реформа.

Внушението, за разлика от убеждаването, където „работят” аргументи,  доводи и др., разчита на безкритично възприемане на тезата на убеждаващия да се протестира. Никой не се интересува правилно ли е да се протестира, никой не мисли защо трябва да се протестира, не разсъждава какъв ще бъде ефектът от протеста и т.н. При внушението просто имаме заставяне на някого да протестира.

Възможностите на социалните мрежи за заставяне на големи групи от хора да протестират са много големи, особено ако тези хора са с ниска интелигентност, безкритични, с придобита или вродена внушаемост.

Изследвания по въпроса за съотношението на спонтанност и режисираност на реалните състояли се различни форми на протест през последните няколко години категорично водят към извода, че режисираните протести у нас са много повече като брой, много по-големи като обхват и много по-ефективи като резултати от протеста.
Очевидно те са механизъм за налагане на воля от страна на заинтересувани персони и групи по отношение на замислените или на провежданите реформи у нас.

От 142 протеста, колкото са средно на месец протестите през 2015 год.(общо те са 1 710 за цялата година), 116 протеста, състояли се в цяла България за този период, са режисирани, подготвени, организирани, платени и т.н. Само 26 протеста средно на месец са спонтанни,
без намеса отвън, без внушаване на активност за протест, без заставяне да се протестира. Това съотношение говори само за себе си и определено изисква противодействие от страна както на обществото, така и на съответните държавни и политически институции.

На диаграмата е показано съотношението между спонтанни и режисирани протести у нас през периода 2011-2015 год. Диаграмата показва печалната истина, че от всеки пет протеста у нас четири са режисирани и само един от тях е спонтанен (истински). Този факт говори сам по себе си и може би сочи, че желаното развитие на гражданското общество у нас го няма, спонтанните протести намаляват в сравнение с режисираните. А освен това спонтанните протести обикновено са неефективни, безполезни. Досега май не е известен достатъчно добър резултат от спонтанни протести, ако изключим погрешните, както се оказа впоследствие, протести на таксиметровите шофьори в София през 2010 год. срещу отвличането и убийството на малкия Петьо Терзийски.
Без резултат са протестите DANSwithme, „винетните протести”, сегашните протести по убийството на Тошко във Враца, рехавите протести на „Протестна мрежа” и на ВМРО и т.н.

Освен това имаме и опасни планирани протести, като, например, евентуалният протест срещу спирането на газта точно срещу Нова година. Ясно е, че има инициатори и поръчители на тези несъстояли се, слава Богу, протести.

Бъдещето ни не е розово при положение, че всичко у нас се режисира от мафията.
Вместо в България постепенно да се възцарява добър обществен ред, социална справедливост, да се създават условия за работа и икономическа активност на големи общности от български граждани, повечето от реалните събития, които стават, са все в услуга на този или онзи от кастата на потомствените комунисти, превърнали се за един ден в предприемчиви капиталисти и олигарси.

Тези хора не желаят и с всички сили ще се противопоставят на всяка реформа, която би засегнала техните интереси. Те всъщност саботират реформите. Това е истината.

акад. Петър Иванов, Демографски институт