ИДЕНТИФИЦИРАНЕТО НА ЕДНА ЖЕНА КАТО МЪЖ ПОКАЗВА СЕКСУАЛНА ПАТОЛОГИЯ

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Фрази като „Ела навън да се разберем като мъже!“, подчертан неженствен начин на словесно изразяване, мъжка осанка, мъжки жестове, миманс и походка, както и публично демонстрирани мъжки поведенски патерни, са регистър от симптоми, издаващи акутни психопатологични проблеми, които определено се базират на разстройство на джендърната идентичност или, най-малкото, – на дефицит на фемининност. И двете насочват към транссексуалност.

Джендърната идентичност е свързана с джендърните различия, които се отнасят до определена нееднаквост между мъжа и жената през всички възрастови периоди от живота на човека в различни области: мисленето, способностите, сферата на емпатията и емоциите (по-характерни за жените), конфликтите и агресията (по-характерни за мъжете), поведението, отношението към властта (по-типични за мъжа), отношението към дома и семейството (по-типични за жената), различните дейности (част от които са типично мъжки, а други – типично женски), начин на общуване и т.н.

Джендърната идентичност фактически има две прояви, две измерения: маскулинност и фемининност (съответно мъжкост и женскост).

Маскулинността и фемининността са задължителни съответно за мъжа и за жената. Фактически те са норми за соматични, психични, поведенски и сексуални качества и действия на съответната личност.

Излизането извън нормите на джендърната идентичност (извън нормите за мъжкост при мъжа и за женскост при жената) представлява отклонение, разстройство.
В класификацията МКБ-10 са представени няколко разстройства на джендърната идентичност – от F64.0 Транссексуалност до F64.9 Разстройство на половия идентитет.

В най-общи линии разстройството на джендърната идентичност се изразява в устойчиво чувство за неуместност и дискомфорт от собствената полова принадлежност (джендърна дисфория) и вътрешна съпротива срещу половата роля (като мъж или като жена), срещу съответния образ, срещу статуса в социума, срещу ролята в секса и т.н.

В същото време е налице определено силно и устойчиво желание за преминаване към другия пол, желание за инверсия (от латинското inverto – превръщам), за смяна на пола.

Жената, която се идентифицира като мъж, има вече типично мъжки характеристики като личност:

1. Търси успех на всяка цена;
2. Домогва се до най-висок социален статус, по-характерен за мъже;
3. Най-важни стават парите и вещите;
4. Вижда силните и богатите (олигарси и др.) като особено симпатични;
5. Внимание към първите във властта, към водещите;
6. Мъчи се, като мъжете, да работи само с факти, постоянно сочи данни и обстоятелства;
7. Развива патологичен култ към победата на всяка цена;
8. По мъжки мрази противника и се държи спрямо него като разбойник, проявява агресия;
9. Започва да губи мярка в отношенията си с другите и в комуникациите с тях;
10. Почва да взема желаното за действително;
11. Във връзка с т. 7 развива митомания, патологична склонност към лъжа;
12. Почва да установява, като мъжете, различия между секс и любов.

(Повече по въпроса виж: Иванов, П. Приложна психотерапия в два тома. Т. ІІ (2). Русе, 2009. стр. 210-233.)

Стефчо Данаилов-Ламбо, майор Деянов, има култова навремето транссексуална песен, която изпълнява с много вдъхновение и превземки. Песента носи тъпото заглавие „Моето мъжко момиче”. Това момиче никак не се било шегувало. Известно е, че чувството за хумор е интелектуално качество, олигофрените; уви, не се шегуват.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *