Кремена МИНЕВА – чаровната цигуларка в оркестъра “Йохан Щраус” на Андре Рийо

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Интервю в: www.nbp.bg

Кремена Минева е родена на 10 септември 1972 г. в София. Корените на семейството й от страна на майка й са старозагорски. С музика се занимава от 4-годишна. Завършила е едновременно с отличен успех Държавната музикална академия у нас и Кралската консерватория в Лиеж.

– Г-жо Минева, как решихте да следвате в Лиеж и как попаднахте в оркестъра на Андре Рийо?

– Ако трябва да съм откровена, първите си години в Лиеж мога да определя като най-тежките в живота ми досега. Не знам на хора ли не попаднах или просто манталитетът беше толкова различен. Заминах само заради цигулката, но

не знам кой урок бе по-голям – житейският или музикалният

Определено първият… И така, докато броях дните до завършването си, стана чудо. Срещам в консерваторията колежка, която ми тика в ръцете бележка с телефонен номер: “В Маастрихт има един диригент, търси цигуларки”. Позвъних, секретарка ми каза, че трябва да се явя на прослушване. Първата среща с Андре си спомням като днес. Тогава дори не знаех кой е той. Името Андре Рийо бе станало току-що известно в Холандия. Посвирих му, поговорихме, попита ме дали бих облякла дълга рокля, стил 19 век. Определено

беше озадачен, че музикантка на 22 г. няма шофьорска книжка и кола

Последното му изречение определи бъдещето ми: “С цигулката – добре, но шофьорската книжка… Ще ти дам шанс и ще намерим някой да те връща след концертите”. Така влязох в “Йохан Щраус оркестър”. Моментално се появи взаимна симпатия. Въобще не очаквах тези весели лица и шеги на сцената. Бяхме само 18 души. Тези хора се превърнаха в мое второ семейство.

– На какво, според Вас, се дължи световният успех на вашия оркестър?

– Андре успя да създаде уникален по своя вид оркестър. Има много добри цигулари по света, но той притежава повече – способността да завладява,

да повлича цяла зала с 10 000, с 30 000 души

Говори 7 езика и има нюх за бизнес. Започнал е от нулата, на моменти всичко е било заложено на банката. Самият той е работил като цигулар до 40-ата си годишнина. Осъзнал, че меломаните имат своите симфонични зали, младежта – своята поп и рок музика, но много хора остават в “златната” среда. Не всеки би слушал едночасова симфония на Малер, но не би слушал и хеви метъл. За тези хора решава да направи класическата музика леснодостъпна и разбираема. Толкова мило е да видиш как

тийнейджъри от цял свят подскачат пред сцената и искат още, все едно са на поп концерт

Затова той, макар и вече на 62 години, не се уморява да завладява нови и нови страни. Притежава нечовешки енергиен заряд. Влезе и в книгата на Гинес за най-голям пътуващ декор. Построи едно към едно двореца Шьонбрун във Виена с две ледени пързалки около подиума и цяла бална зала над него. Сега за Андре работят 110 души, има 2 собствени автобуса в Холандия и 2 в Америка, звукозаписно студио, офисът му се помещава в малък замък, за който се носи

легендата, че Д’Артанян е направил последната си закуска там

Всичко имаме в четворен комплект – декор, костюми, инструменти. Всеки момент един от тези 4 се намира на някое кътче от света.

– Къде публиката ви приема най-възторжено?

– Лоша публика няма. Всяка изразява по различен начин възхищението си. Японците слушат смирено, а на бисовете са като щастливи деца. Латиноамериканците са шумни и ентусиазирани, австралийците са любопитни, американците – много отворени, европейците – разнообразни. За нас е удоволствие да гледаме как всички тези хора

за 3 часа се отказват от ежедневието си и за малко попадат в приказка

През 2012 г. имахме за първи път концерт в Източна Европа – в Будапеща. Но каква беше изненадата ни, когато се оказа, че половината зала е пълна с млади румънци. Невероятно! Това амбицира Андре за турне във всички източноевропейски държави. Чакам с нетърпение това да се случи!

– Говорите с толкова любов за работата си…

– Не мога да си представя живота си без тази работа. Тя е вид дрога. Не всичко е само рози. Ние пътуваме непрекъснато.

Часови разлики, умора, нерегулиран живот, далеч от семейството

Но това, че заедно успяваме да направим подарък на публиката, е нашата емоционална компенсация. Звучи идеалистично, но цялото начинание на Андре е такова. Всички хора по света сме толкова еднакви, с едни и същи копнежи, а толкова не успяваме да се обединим за една обща кауза –

да направим планетата си по-добро място за живеене

Поне оркестърът на Андре Рийо се опитва да реализира това в мини вариант.

– Семейството Ви как приема непрестанните отсъствия от дома?

– Със съпруга ми сме от 9 години заедно. Той е инженер. Музиката му е хоби. Свири на църковен орган и е диригент на малък църковен хор. Имаме две прекрасни дъщери – Яна на 5 г., и Алина на 1 и половина. Не винаги ми е лесно да съчетавам работата и децата.

Майчинството тук е само 4 месеца

Моментът на раздяла е нещо, с което никога няма да свикна. Излизам от къщи със сълзи на очи, но седна ли в автобуса, попадам в другия си живот и знам, че всичко ще е наред.
Последните 2 години все пак започнах да работя по-малко. Андре проявява разбиране към майките. Но без нашите мили баби и дядовци не бихме могли да се справим!

– Корените Ви са старозагорски. Какви са спомените Ви от града на Вашата майка?

– Оооо, Стара Загора! Като дете идвах много често, после по-рядко. Баба ми по майчина линия е коренячка старозагорка. Спомням си разходките по Аязмото и игрите с моите братовчеди. Много обичах да ходя в Старозагорския куклен театър.

Стара Загора е град на предприемчиви хора и е много уютен

Самият факт, че вие сте единственият град с фен клуб на Андре Рийо, е поразителен. И досега понякога, на път за морето, се отбиваме за малко. За съжаление, ваканциите ми са кратки и не успявам да видя всички близки и любимите си места.
НБП, Мадлен ПЕЕВА

Четете и в бр. 19 на в. НБП

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *