„МЪРТВИТЕ ДУШИ” В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ СПИСЪЦИ СА 1,2 МИЛИОНА

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

НАВСЯКЪДЕ СА И МАЙ СА ВЕЧНИ. НИКОЙ НЕ ГОВОРИ ЗА ТЯХ, ПЪЛНО ТАБУ. ЗАЩО ЛИ?

Централната избирателна комисия в лицето на свои говорители преди време ясно и точно посочи, че в избирателните списъци са включени стотици хиляди „мъртви души”, които очевидно изкривяват общата картина и изборните резултати в незнайни за обществото посоки и в полза на различни политически и всякакви други вътрешни и външни сили, общности, кръгове и персони.

Демографският институт при БАНИ на база на официалните данни на НСИ пресметна, че българите, които са на възраст от 0 до 18 години и не могат да гласуват, са 1 243 000 души (това число представлява 18/19 от броя на населението на България на възраст от нула до 19 години, което според НСИ е 1 315 000 души). Ако от общия брой на населението на България според онлайн брояча на населението в момента, 28 септември, 12,00 ч., (http://countrymeters.info/bg/Bulgaria), който е 7 087 088, извадим това число – 1 243 000, получаваме 5 844 000 души. Това е приблизителният брой на тези български граждани, които би трябвало да имат право да гласуват. Значи това са потенциалните гласоподаватели по официални данни на НСИ.

Но истината е друга: броят на населението сега не е официално обявеният от НСИ, а много по малък; ако имаме предвид признатото от същия НСИ годишно намаляване на населението средно с по 80 000 души (този брой точно се получава и от данните за намаляването на населението на България за последните 25 години с 2 000 000 души, от 9 млн. на 7 млн., 2 000 000 : 25 = 80 000). Според НСИ числото 80 000 за 2015 г. се образува от отрицателния прираст (брой новородени минус брой починали през годината), който е около 50 000 годишно, и от емигриралите през годината, които са около 30 000 годишно.

Ако приемем, че Преброяване 2011 е установило брой на населението 7 365 000, и отчетем намалението с по 80 000 души годишно за периода 2011-2016 г., за 6 години това прави 480 000 души, то реалният брой на българите в момента (2 март 2017 г.) е 6 860 000 души, а не 7 066 052, както показва броячът на неселението към ООН (http://countrymeters.info/bg/Bulgaria), който не отчита както трябва емигрантите, които всеки ден напускат България, не отчита и още някои аспекти в сферите на раждаемостта и смъртността у нас.

И така, цялото население на България месец преди изборите е 6 860 000 души, от които право на глас би трябвало да имат точно 5 642 000 души (възрастовата група над 18 години). Но в избирателните списъци са включени много повече български граждани – 6 869 809 души. Този брой на избирателите е почти рпо—голям от броя на цялото население на България, разлика от 9 000 души, което е напълно абсурдно от гледна точка на логиката и статистиката. Излиза, че броят на избирателите в избирателните списъци не е коректен, той е с 1 218 000 души по-голям от хората над 18 години в България.

Това означава само едно, че над 1,2 милиона „мъртви души” ще участват в изборите.

Числа от 0,8 млн. до 1,3 млн. отдавна се споменават от различни специалисти по изборите, анализатори, политолози, математици и др., но нищо съществено не се предприема изборните списъци да бъдат такива, каквито трябва да бъдат.

Какво носят със себе си „мъртвите души” в избирателните списъци?

Първо, ако имаме предвид, че според последните социологически проучвания ще гласуват близо около 57% от избирателите, т.е. 3 916 000 гласоподаватели (живи души), то спрямо тях мъртвите души са 31%, или на всеки трима гласували се пада един фантомен глас, който по някакъв начин може да бъде вкаран в избирателните урни. В общата си цялост това значително би изменило действителната картина на резултатите от изборите в нечия полза.

Най-малко желание да се справят с проблема на „мъртвите души” имат правителствата, които през последните 27 години са управлявали България. Тези правителства даже правят всичко възможно за запазване на статуквото по отношение на мъртвите души в системата на гражданското регистриране, разчитайки на определени ползи както по време на избори, така и във времето между тях..

Още по-малко желание имат да направят нещо по въпроса хората, които политиците си избират да движат нещата в областта на статистиката, по известна у нас като „стъкмистика”. Това обикновено са хитреци, които обслужват последователно всички свои господари, каквито и да са те, стига в момента да са на власт, или пък са подставени лица, предани на съответната партия, за които е въпрос на чест да спомогнат за обогатяването на тези лица, чийто ред е дошъл според партийните подредби или според капризите на един или друг политически велможа.

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *