Политически процесинг и други тъпизми с претенции

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Аз, като човек що-годе образован, що-годе културен, що-годе космополитен и общо взето врял и кипял в „глобалността”, чувствам дълбока обида на интелекта си от брътвежи подобни на глупостите на Доган, които продължават да обикалят публичното пространство- „за силата на раждането на Обединяващият патриотизъм” (м/у другото, няма нужда от пълен член в случая и това се учи в началното училище!). Имайки щастието (както и нещастието) да бъда изложена на безсмисления академичен стил от соца – в който целта е да дрънкаш много без да кажеш нещо маргинално смислено, аз съм развила вопиюща нетърпимост към подобен карикатурен начин на изразяване, още битуващ при провинциалните ни „елити”, които са замръзнали някъде в далечните 70-80-те години на миналия век. Ужасно противно е да си провинциален мушмoрок, с академични претенции за софистикация. Под провинциален мушморок имам предвид – тези, които не са си подали главата навън от соца, които продължават да говорят, пишат и комуникират с безумния стил на комунистическия изказ. Светът мина и замина, завъртя се много пъти, но в неогрятата от политическия и икономически прогрес България, излиянията на подобни мушмороци се приемат на сериозно, дори се анализират, като че ли в тях има някакъв дълбок смисъл.

вабанк

Тъпизми като “заедност на различията” , „политически процесинг,” „щекотлива тематизация на понятийно-категориалния терен”, „политическа методология за опредметяване на гражданското самосъзнание,” „стратегическо проектирае на матрицаа на Националното Самосъзнание,” „поливариантно моделираране на различните геополитически таргети,” „заедността като противодействие на причината” …. и куп подобни безсмислици, единствено показват една куха претенция, лишена от смисъл и съдържание.

Ако трябва да преведем брътвежите на Доган, можем да ги съберем в една банална теза – че българският „патриотизъм” е уникален (ха-ха!) защото не е етно патриотизъм, а обединява всички етноси пред лицето на външна заплаха (ха-ха – коя ли ще е заплахата в случая? Досетете се сами. 🙂

Разбира се в тази теза няма нищо уникално, защото само в ретроградни общества патриотизмът има нещо общо с етническата карта. И разбира се, това некохерентно излияние се пръкна не случайно. Стратегът-хидролог е направил напън нещо да ни каже между редовете (ха-ха). Но го е казал в смехотворния стил на „академичната“ мисъл, битуваща в Библиотекарския коптор.

Автор: Tatiana Christy
Източник: Facebook
Снимка: Club Z

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedInEmail this to someone

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *