Юношеската жестокост
Убийство, след което „после яли дюнери“ – не като сензация, а като повод за въпроса как се стига дотам.
Не просто поредица от отделни публикации, а цялостен поглед към една действителност, с която българите отказват да свикнат.
Двайсет конкретни казуса са събрани в една обща картина – от юношеската жестокост и обществения страх до властта, беззаконието и привикването към ненормалното.
Публикацията може да постави един въпрос. Книгата прави следващата стъпка – събира отделните казуси, проследява връзките между тях и ги разглежда като прояви на по-дълбоки психологически, ценностни и обществени процеси.
В 20 самостоятелни CASUS читателят получава не поток от новини, а подреден разказ за това как различни на пръв поглед събития започват да очертават една и съща тревожна обществена картина.
Конкретни събития, разгледани не изолирано, а като части от по-голямата картина:
Убийство, след което „после яли дюнери“ – не като сензация, а като повод за въпроса как се стига дотам.
Съдия Минев и образът на институция, която сама показва собственото си безсилие.
Страхът, внушението и груповото поведение, когато започнат да диктуват обществените реакции.
За политическия примитивизъм, самоувереността и липсата на отговорност.
Споровете за миналото на фона на едно настояще, което продължава да чака решения.
Привикването към абсурда и моментът, в който ненормалното започва да изглежда всекидневно.
“„…направи някого по-долен и ще се почувстваш по-висок.“
„Милиони хора изпитват малоценност и никога не извършват престъпление. Затова комплексът не е алиби. Между чувството и действието стои човекът с неговия избор и отговорност.“
„Смисленото свободно време, спортът, изкуството, доброволчеството и различните общности са важни не като магическа ваксина, а като места, в които човек може да стане значим без да унижава друг.“
„Не можем цял ден да показваме на младите общество, в което агресивният е успешен, правилата се заобикалят и публичното унижение се възнаграждава, а после половин час да им четем лекция за толерантност.“
Време е за истинската диагноза. Защото следващият етап е смърт.
От жестокото убийство, извършено от юноши и девойки, ридаещия съдия и фразата „после яли дюнери“, през социалната истерия до фашизираните групи, комунистическите паметници и дивата простотия на властта.
Всеки казус може да бъде прочетен самостоятелно, но смисълът идва от цялото – от връзката между отделните събития, реакции и обществени механизми.
Това е книга за читателя, който не търси поредната новина, а иска да види какво стои зад нея и как отделните симптоми започват да оформят обща диагноза.
ПОРЪЧАЙ СЕГА →Реални страници от изданието. Натиснете върху страница, за да я увеличите.
Академик, професор по социална психология, доктор (PhD).
В „Диагноза: агонизиращо общество“ Петър Иванов разглежда конкретни обществени събития като прояви на по-дълбоки психологически, ценностни и обществени процеси.
„Диагноза: агонизиращо общество“ от Петър Иванов – 152 страници за онова, което остава скрито зад отделната новина.
Натиснете „Поръчай сега“, попълнете данните за доставка и завършете поръчката.
Да. Изберете желаното количество до бутона за поръчка в началото на страницата.
Да. Вземете втори екземпляр за подарък с 20% отстъпка.
С куриер според избраната при поръчката опция за доставка.
С наложен платеж – плащате при получаване, с опция преглед.
Не. Книгата е изградена като цялостно издание от 20 казуса, в които конкретни събития са разгледани в обща психологическа, ценностна и обществена рамка. Част от темите може да са познати на читателите на автора, но тук те са подредени и развити като книга.
Да. Поръчвате печатно издание.