Описание
СЕРТИФИКАТ „ПРИЛОЖНА СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ“ – КУРС 34 ЛЕКЦИИ
ВЪВЕДЕНИЕ
Интересът към социалната психология сега у нас е твърде голям.
Нищо чудно, всичко да се дължи просто на хомеостатичните стремежи на обществото, като система, да се погрижи (включително и чрез тази психологическа наука) за себе си, за бъдещето си.
Хомеостазисът, обяснявам, е понятие, произхождащо от гръцките ὅμοιος“ – еднакъв, подобен, съвпадащ и „στέκομαι“- стоя, състояние) е свойство на една отворена система, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние, чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимносвързани регулаторни механизми.
Атрактивността на самата наука социална психология също може да бъде видяна като основна причина за обществения интерес към нея.
Не са много науките, които могат да се похвалят с такава привлекателност и с такова разнообразие на изследваните проблеми.
Малко са и науките в обществената сфера, които, като социалната психология, толкова добре да могат да се включват директно в обществената практика и да предоставят на ред приложни области (политика, реклама, пиар, обществено устройство, нравственост и морал, мениджмънт, маркетинг, бизнес, масмедии, образование, военни науки, спорт, култура, социални дейности, религия и др.) идеи, методи, средства, начини, предписания, форми и техники за работа.
Не може да си успешен политик, мениджър, пиармен, рекламист, специалист по маркетинг, учител, журналист, проповедник и др., без да си вещ в областта на социалната психология.
Не може ръководиш хора, да обучаваш, да управляваш, да лекуваш и т.н., без знания за социалната психика.
Досега вече три години в моите курсове – общо 355 лекции (135 лекции по приложна психотерапия и 220 лекции по психоанализа), общо 1065 учебни часа – се занимавахме с психиката на отделната личност, без специално да се интересуваме от социалната психика, от психиката на групата (общността) от хора.
Сега, в това обучение по приложна социална психология, ще направим точно това: Ще изучим в два курса по 17 лекции, общо 34 лекции, 102 учебни часа, основните феномени на социалната психика.
Подчертавам специално:
Обучението е Курс по „Приложна социална психология“, в две части (два субкурса) – първият е „Социалнопсихични феномени в битието на личността“ и вторият е „Социалнипсихични феномени в груповото битие“, които, както сигурно разбирате, са феноменологични по характер и структура.
Наименованието произлиза от феномен, на гръцки φαινόμενoν – явление, което е наблюдаемо.
Терминът „феноменология“ в науката се използва, за да опише цялост от знания, които свързват емпирични наблюдения над определени феномени и връзката помежду им, по начин който е в съгласие с фундаменталната теория, в нашия случай това е социалнопсихологическата теория, но не произтича директно от нея, а по-скоро е свързано с практиката, с приложимостта на концептуалните знания.
Мисля, че този подход е най-правилен, най-полезен за вас, курсистите ми.
Така. Личността, която е предмет и обект на всяка психологическа наука, е социално нещо. Човек е човек само сред себеподобни!
Той е обществено същество!
Измислените художествени истории за самотниците Робинзон Крузо, Тарзан и Маугли, живели уж дълго време без социално обкръжение и запазили човешката си същност, са художествена измислица.
В реалната действителност това не би могло да се случи, тъй като без социума личността се разпада, изчезва.
Човекът, запомнете, е нищо без другите хора.
Още Аристотел определя човека като Homo Socialis (човек социален), т.е. подчертава като най-идентифицираща негова черта, повече от мъдростта (sapiens), тъкмо социалността му, не homo sapiens, а Homo Socialis.
По принцип от човека като обект на научно изследване се интересуват изключително голям брой самостоятелни науки, сред които са и психологическите.
Но освен тях различни аспекти от човешката същност и човешкото битие са изучавани от: физиологията, медицинските науки, анатомията, антропологията, историята, етнологията, политологията, социологията и др.
Прави впечатление, че някои от тези науки (физиологията, част от психологическите науки, медицинските науки, антропологията и др.) се интересуват от човека като индивид, виждат го и го изследват самостойно, единично.
А за други науки човек е интересен само в социалния му контекст и тези науки (социология, политология, етнология, социална психология, етнопсихология) всъщност имат за свой обект различни множества от хора и търсят в този обект определени неща съобразно предмета на съответната наука.
Социалната психология очевидно е от втория, обществения, тип науки и изглежда като социологическа.
Но в същото време, след като е психология, тя по най-категоричен начин визира човешка психика и оперира с основните психологически категории.
Социалната психология е в едно и също време и социологическа и психологическа наука.
От гледна точка на полето на нейните изследвания (къде?) тя е социологическа, а от гледна точка на предмета си (какво?) тя е психологическа.
А освен това, както е известно, социалното и психичното са неразривно свързани.
Невъзможно е да установим и определим психичното извън контекста на социалното.
Нима психиката на една личност не е определена от социални (например, културни, битови и др.) фактори?
Нещо повече, един човек с психична деформация може да бъде идентифициран като психопатологичен случай само чрез сравнение с другите в рамките на социума, като при това критериите са непременно елементи на социалното битие.
Клод Леви-Строс твърди, че анормалните постъпки в същността си са десоциализирани форми на поведение и са „някак изоставени на самите себе си”.
В същото време за какъв социум можем да говорим, как може той да съществува без проявленията на психиката (разум, емоции, съчувствие, общуване и др.) на отделните негови членове и без психичните взаимодействия помежду им?
А едно общество не дължи ли своите институционални характеристики на своеобразните личности, които го съставят?
Излиза, че по особен начин психичното и социалното се смесват; те взаимозависят едно от друго.
И психологическите утвърждения са всъщност превод на социологическа структура в сферата на личностната психика, а социологическите закономерности са извеждания на психичното в плоскостта на социалната реалност.
Разбирате ме, нали?
Най-тясното сътрудничество между социологията и психологията е самата наука социална психология.
Тя заема особено място в системата на науките и взаимодейства с много от тях (лингвистика, теософия, етнология, фолклористика, политология, маркетинг, PR, военни науки, реклама, мениджмънт и др.)
Всички те се нуждаят от нея тъкмо заради тази нейна основна характеристика – да свързва социалното с психичното.
Социалната психология е сравнително нова наука.
До началото на ХХ век няма нито една публикувана книга с име „Социална психология”. Сега има хиляди.
Можем да считаме, че и понастоящем тя все още като наука изживява младостта си с всичките ѝ търсения, упорства, грешки и ентусиазъм.
Модерна наука е.
Могъщият социален институт на модата, разбира се, не отминава и научната сфера. И там, както навсякъде, има науки, които са демодирани и не се радват вече на особен обществен интерес.
А има и такива, които са обект на внимание, увлечение и възхищение. Социалната психология е от тях.
Никой, който поне малко е запознат с тази наука, не може да отрече, че тя е и твърде интересна.
Някои автори даже намират в нея, както и въобще в многото различни психологии, елементи на изкуство.
Тя е атрактивна както със своята насоченост (обект и предмет на научните изследвания), така и с близостта на изследваната материя до живота и дейността на всеки човек.
Едно от най-важните качества на социалната психология е нейната приложимост.
Това особено добре се оценява от прагматичните демократични общества (например, американското, френското) и затова тя е сравнително добре финансирана в своите изследвания.
Много е търсена за конкретни приложни решения на проблеми в най-различни сфери – от бизнеса и политиката до религиозните практики и антитероризма.
Още нещо.
Социалната психология освен всичко друго е и опасна наука.
С разкриваните и предлаганите възможности за влияние върху човека и масите хора тя крие и заплахи.
Достатъчно е само да си припомним въздействията на фашизма, на ортодоксалния комунизъм, на фундаменталисткия ислям, а така също (в бъдеще) и на препускащия към бездната либеративен капитализъм, върху обществената психика и техните злокобни последствия, за да изпитаме респект пред нея.
Сега малко конспирация, нали може?
В езотериката вече трето хилядолетие съществува легендата за Деветимата Неизвестни, всеки от които притежава в съответна книга най-опасните за човечеството знания, написани на символичен език.
Всеки преди смъртта си я предава на подготвен свой наследник.
Твърди се, че ред гениални открития (Пастьор, Фарадей, Айнщайн, Тесла и др.) са свързани по някакъв начин с част от тези мистични знания.
Първата от тези книги е посветена на психичното въздействие и психологическата война. Втората книга е за физиологията. Третата – за микробиологията и за защитните колоиди. Четвъртата изследва преображенията на металите. Петата съдържа учение за всички земни и извънземни средства за общуване. В шестата са тайните на гравитацията. Седмата е посветена на космогонията. Осмата е трактат за светлината. Деветата книга съдържа законите на обществата и тяхната еволюция, които позволяват да се предвиди разрухата им.
От списъка на тайните книги с опасните за човечеството знания се вижда ясно, че три от тях (първа, пета и девета) са всъщност в областта на социалната психология.
„Най-опасната от всички науки – пише Талбът Мънди – е за контрола над мисленето на тълпата, защото тя позволява да бъде командван целият свят”.
Барес Скинър развива тази тема в книгата си „Отвъд свободата и достойнството“, счита се, че тя е променила модерния свят, прочетете я, има я все още.Струва ми се, че можем да обобщим: Социалната психология днес е модерна, интересна, сериозна и важна наука.Тя е отворена, търсеща.
И бързо се развива, главно заради значимостта и приложимостта си.
Затова я изучаваме.
Самото обучение, както казах вече, ще се осъществи дистанционно по познатия ни начин – по четири лекции във Фейсбук седмично в два курса по 17 лекции, по 51 учебни часа, общо 34 лекции, 102 учебни часа.
Първият курс от двата „Социалнопсихични феномени в битието на личността“, започвс днес, 4 септември и ще завърши на 4 октомври, а вторият „Социалнопсихични феномени в груповото битие“ ще започне на 9 октомври и ще завърши на 8 ноември тази година.
Моите 8,600 курсисти (от 44 страни по света, все българи) от предишните 6 безплатни курса – 3 по психотерапия и 3 по психоанализа, провеждани дистанционно във Фейсбук, да считат дefault, по подразбиране, че са записани и в тоя нов курс, тъй като те продължават да са членове на моята ФБ група за обучение, не са я напуснали, и те ще имат пълен достъп до всички мои лекции от всички курсове – тези двата по приложна социална психология сега и предишните шест по психотерапия и психоанализа.
Новите желаещи могат да се включат чрез ФБ профилите тук:
Накрая на курса всеки редовен курсист може да получи сертификат за обучението си от Демографския институт на Българската академия на на науките и изкуствата.
(Сертификатите, казано между нас, привнасят атрактивност и солидност на всяко CV (Curriculum vitae), помагат при представяне на професионалната квалификация и увеличават шансовете ви да постигнете това, което искате да постигнете в реализацията си като специалист, вярвайте ми…
✅ КОМПЛЕКТ 10 КНИГИ ПО СПЕЦИАЛНА ПСИХОТЕРАПИЯ – поръчай ТУК
✅ КОМПЛЕКТ 3 КНИГИ ОТ КУРСА С 135 ЛЕКЦИИ ПО ПСИХОТЕРАПИЯ – поръчай ТУК
