ЗИГМУНД ФРОЙД И КЛАСИЧЕСКИЯТ ФРОЙДИЗЪМ
ФРОЙД, ДО 1886 ГОД.
Където е било То, трябва да стане Аз.
З. Фройд
Дами и господа,
Бащата на психоанализата, по-точно нейният патриарх, Шломо Зигизмунд Фройд (Schlomo Sigismund Freud), далеч по-известен като Зигмунд Фройд, е роден през 1856 г. в моравския град Фрайбург (сега Пшибор, Република Чехия).
В същата година завършва Кримската война, и Русия са подчинява на ултиматума на Австрия; открита е първата британска фабрика за цигари; султан Абдул Меджид издава Хати-Хумаюна, гарантиращ определени права на християните в Отоманската империя, включително и в България; Виктор Юго издава „Съзерцания“; Даниел Обер пише операта „Манон Леско“.
А Дейвид Ливингстън открива в Африка водопада Виктория на р. Замбези.
Последното откритие сякаш пророкува това, което ще направи по-късно Зигмунд Фройд в хуманитарната област, – ще открие мощта и демоничната първичност на подсъзнанието сред джунглите на човешката психика.
Когато се ражда Фройд, Артур Шопенхауер е 68 години, Чарлз Дарвин е на 47, Карл Маркс – на 38, Пол Брока̀ – на 32, Жан-Мартен Шарко – на 31, Вилхелм Вунд – на 24, Теодюл Рибо – на 17, Йозеф Бройер – на 14, Фридрих Нитше – най- малък, на 12 години.
През предходната 1855 г. е починал Сьорен Киркегор, един от двамата идейни предтечи на психоанализата с неговата концепция за Аза и с книгата си за тревожността и ужаса („The Conzept of Dread”).
Другият идеен предтеча – Едуард фон Хартман – през 1956 г., рождената година на Фройд, е на 14 години и едва ли сам има представа за своята бъдеща толкова впечатлила младия Зигмунд книга „Философия на безсъзнателното“ („Philosophie des Unbewussten“), публикувана през 1869 г.
А Филип Пинел, единият от двамата приложни предтечи, е отдавна (от 30 години) на оня свят.
Както знаем, това е човекът, който чрез радикални реформи в отношението към душевно болните, считани дотогава за прокълнати, обладани от духове и обсебени от дявола, поставя основите на съвременната психиатрия и психотерапия.
Другият приложен предтеча, французинът Иполит Бернхайм, въвел в практиката ползването на внушението, и заради това считан за баща на модерната психотерапия, е само на 16 години.
Бащата на бъдещия гений се казва Яков Каламон Фройд.
Той е търговец на вълнен текстил, скромен, весел и неугледен човек.
Майка му Амалия Натансон е трета жена на Яков и е с 20 години по-млада от него.
Баща му се жени за нея, имайки вече внук Йохан от своя син Емануил от първия си брак със Сали Канер, сключен когато той е само на 17 години.
Фамилното име Фройд произхожда от немското Freude – радост; така се е наричала прабабата по майчина линия на Яков.
Семейството приема това име във връзка с изпълнението на закон на император Йозеф Втори за еманципиране на евреите, който ги задължава да си изберат фамилно име, отказвайки се донякъде от етнико-общностната си еврейска идентификация в полза на австро-унгарското гражданство.
Нещо като случилото се у нас през 1984-1985 г. преименуване на турците.
Бащата на Фройд изповядва както традиционните юдаистки ценности, така и мистичните вярвания на хасидизма.
В същото време охотно се деюдеизира („отеврейчва се“, отказва се от еврейството си) без никаква съпротива, за ужас на още невръстния си син Зигмунд, който изповядва доста по-ортодоксални и радикални идеи за верската си принадлежност.
Бащата също така по необичаен и даже скандален за онези времена начин има три брака с общо 12 деца (шест момчета и шест момичета) с голяма разлика в рождените дати на първото и последното дете.
За Зигмунд Фройд баща му е символ на упадъка на патриархалното семейство.
Известен е анекдотът за него, за баща му, в който той, когато издевателски му хвърлят шапката в калта, показва робско малодушие при нанесената му обида като евреин, което малкия Зигмунд не приема и спонтанно му противопоставя в съзнанието си архетипа на Победителя в лицето на античния картагенски пълководец Анибал, на Оливер Кромуел и на библейския Йосиф.
Момчето иска да прилича на тях, а не на баща си.
Още тук могат да се съзрат елементи на доктрината на Фройд за дълбинността и сложността на отношенията „баща – син“.
Обратно, майка му Амалия е символ на властната, красива, енергична, решителна и всеотдайна Жена, гръмогласно налагаща се на околните и владееща ситуациите, в които попада.
Тя е егоцентрична, остроумна и иронична, умее да се забавлява и цени радостите на живота.
Безмерно обича (обожава) своя първороден Зиги („златния ми Зиги, mein goldener Sigi“), пристрастно отделяйки го от останалите си деца.
Според самия Фройд това ярко изразено предпочитане създава у него особено „победоносно чувство и вяра в успеха“, вдъхва му кураж и му помага даже при срещата с неумолимата Смърт през 1939 г. в Англия.
Амалия Фройд умира на 95 години, когато синът ѝ Зигмунд вече е болен от рак и сам очаква края си като инвалид.
Отношенията на Фройд с любящата го негова майка според Шандор Ференци, ще имаме тема и за него в курса, са в основата на идеализацията на Майката в неговите теории.
Те стоят и в основата на личната му неприязън към спонтанната женска сексуалност, която той не може (не иска) да допусне като иманентна характеристика, наложена от природата.
Тези отношения влияят и на фалоцентризма в учението му, и в андрофилските (превъзнасящи Мъжа) черти на неговата теория за сексуалността, както и на неговата клинична практика, избягваща анализата на женските либидозни пориви и сякаш игнорираща женското практикуване на секса.
Тук трябва да включим в темата и ролята на неговата дойка Моника Заик, наричана почти любовно Нани от малкия Зигмунд.
Нѐ майка му, а тъкмо Нани, както е обичайно в тези социални среди тогава, въвежда бъдещия специалист по психологията на секса в неговите тъмни тайни, показва му гениталиите си, които той, както сам казва, „разгледал“.
Вероятно е имало и други уроци, не знам.
Нани е Сянката (по юнгианската терминология) на майката; тя е обратното на Майката в образа на Жената.
Между другото, оказва се, че Нани е крадла, краде от дома на Фройд, и лежи шест месеца в затвора.
От тук може би произхожда особеното двойствено (разцепено) виждане от страна на Зигмунд Фройд на женскостта – за него веднъж жената е раждаща майка, а втори път прелъстяваща любовница (при него обаче прелъстяването е главно чрез интелекта).
Тази двойственост у Фройд се забелязва и в отношенията му с неговите пет живи тогава сестри (четири от тях после са избити в концлагера в Терезин от нацистите, не знам какво става с петата).
Известни са сложните отношения на младия Зигмунд с най-голямата от сестрите му – Анна, включващо враждебност, ревност, даже тормоз, за разлика със сравнително снизходителната му привързаност към по-малките сестри.
Интересно е, че тъкмо тази негова сестра се омъжва за брата на бъдещата съпруга на Зигмунд Фройд, т.е получава се особено кръстосано родство.
Впоследствие двойствено отношение ще видим и в отношенията на Фройд към трите му дъщери.
Както казва в биографията на Фройд историкът Питър Гей, за него само Анна Фройд е тази, към която той изпитва същинска интелектуална страст, докато от останалите си две дъщери – Матилда и Софи – очаква само едно: да бъдат майки.
Зигмунд Фройд като евреин според обичая е обрязан, но не може да се кажа, че като малък получава традиционалистко религиозно еврейско възпитание и образование.
Напротив, духът на атмосферата около него е по-скоро рационалистично светски, европейски, и в известен смисъл прагматичен.
Когато той е на три години, семейството се премества в Лайпциг, а по-късно във Виена, където Зигмунд Фройд живее до 1938 г.
От 84-те години на неговия живот почти цели 80 са прекарани в чувствената Виена с валсовете, на хубавия син Дунав.
Фройд е виенчанин (ein Wiener).
Също като Моцарт, като Густав Климт, като Стефан Цвайг…
С една година преди срока Зигмунд Фройд постъпва в общинската гимназия.
Като юноша и младеж води приличен за своя кръг живот, включващ и разнообразието на пътешествията и екскурзиите.
Посещава няколко пъти старинния саксонски град Фрайберг.
Даже има там романтична авантюра с красивата Гизеле Флюс.
Посещава и Англия.
През 1873 година получава зрелостното си свидетелство, гимназията е завършена с отличие.
Същата година, на 17 години, постъпва във Виенския университет, където записва медицина, въпреки че преди това е имал намерение да учи право.
Интересът му към медицината е истински и силен.
Особено влечение има към физиологията.
Привлича го и научната работа.
В лаборатория в гр. Триест изследва половите органи на змиорките. Пише на тази тема първия си научен труд.
Първият научен труд (студия) на Зигмунд Фройд, който е публикуван през 1876 г., когато той е едва на 20 години, е за… мъжката речна змиорка. Запомнете го, моля.
Едгар Алан По се обърнал към подобна тема (към подобни извиващи се божи твари) преди 30 години със своя поетичен шедьовър „Победителят червей”.
Далеч по-преди, в древността, за змиорките пише вдъхновено и самият Аристотел, Учителят.
Като студент по медицина Фройд слуша лекции по психиатрия при Теодор Майнерт.
После служи в австрийската армия.
Превежда кратки творби на любимия си философ Джон Стюарт Мил.
Мезду другото Константин Иречек отбелязва влиянието на този утилитарист в Следосвобожденска България.
През 1881 г. двадесет и петгодишният Фройд става доктор по медицина.
Вижте го на първия фотос.
Започва да работи с Йозеф Бройер, който става негов духовен наставник, финансов благодетел и близък приятел в продължение на много години, до 1896 г.
Бройер пренасочва своя интерес от физиологията към психологията и се опитва да прилага модната по онова време хипноза в своята терапевтична практика.
Казват, че Бройер е лекувал Фридрих Нитше, тайно и дискретно, разбира се.
Жан-Пол Сартр описва в своята знаменита книга „Сценарий: Фройд“ тъкмо периода на приятелството на Фройд с Бройер.
Първородната си дъщеря Фройд кръщава с името на съпругата на Бройер – Матилда.
През 1881 г. Зигмунд Фройд се запознава с две емблематични за неговия живот жени.
Запознанството на 18 ноември е с Берта Папенхайм, пациентка на Бройер.
Това е знаменитият случай „Анна О.“, който ще бъде обект на нашия интерес в третия курс на обучението по приложна психоанализа.
Тук ще отбележим, че шифрирането на случаите в практиката на Фройд и по-късно ще става чрез имена, започващи с предходната в азбуката буква на първата буква от истинските имена; в случая: Берта – шифър Анна, Папенхайм – шифър О.
Преди срещата и запознанството с госпожица Папенхайм – Най-важната Пациентка, – животът като че ли широко и ласкаво отваря врати пред Зигмунд Фройд, защото през април 1881 г. той е представен на една друга млада (на 19 години) и красива дама – Марта Бернайс.
Двамата с нея бързо и толкова много се харесват, че само няколко седмици по-късно, на 17 юни 1882 г., тайно се сгодяват.
Вижте годениците на втория фотос долу.
Тя му подарява пръстена на баща си с голяма инкрустирана перла.
Тази млада дама остава завинаги Най-важната Жена в живота на Фройд. Тя е Съпругата.
А числото „17“ става в известен смисъл сакрално за младия доктор по медицина, вероятно заради любовта му към Марта.
От кореспонденцията с нея се вижда, че той май даже го чества по особен начин всеки месец.
Отбелязва радостно, например, че курсът на специализацията му започва на 17-то число, планира бъдещата си сватба с годеницата си да стане на 17 декември 1886 г. (поради някакви причини това не става; сватбеното тържество е по-рано, и не е на 17-то число, а е на 13 септември 1886 г.) и т.н.
Скоро назначават Фройд във Виенската болница. Става асистент на д-р Майнерт.
А годеницата му Марта се връща при семейството си във Вандсбек, и фактически цели четири години двамата с Фройд са разделени.
Това става причина Зигмунд Фройд освен всичките си многобройни творби по психоанализа да ни остави още и един том с прекрасни (около хиляда на брой) свои „Писма до моята годеница”.
В приложение 1 към тази лекция ви предлагам едно от тях.
Тук е мястото да кажа, че Фройд обича силно и други жени.
За него, например, по-късно психоаналитичката Лу Андреас-Саломе е символ на Жената-приятелка, която въплъщава красотата, свободата и интелекта.
Лу е била приятелка на Нитше, на Райнер Мария-Рилке, на Вагнер и много други, а по-късно и на Анна Фройд. Потърсете единствената ѝ преведена на български език книга „Еротика и любов по Фройд“ на ИК „Ахат“.
Доктор Фройд толкова много се възхищава на рудката красавица, че даже и подарява като изключение един от фамозните знаци на членовете на Тайния Комитет – гръцка камея на златна гривна.
Другата впечатлила Фройд дама е негова пациентка и ученичка – гръцката принцеса Марѝ Бонапарт, правнучка на брата на Наполеон, която за него е друг важен женски символ – на Жената-почитателка, и Спасителка, ще добавя, – с не по-малко важни добродетели: преданост, искреност, отдаденост и др.
След години Мари Бонапарт го спасява от сигурна смърт, плащайки откуп (два замъка в Австрия) на нацистите (Гьобелс) за позволението да емигрира в Англия.
Фройд се специализира в областта на неврологията. Изучава кокаина.
Естествено, както е обичайно за тогава, сам той приема значителни количества от този наркотик.
Препоръчва го съвсем добронамерено и на свои близки и приятели, даже и на Марта.
Както прави, впрочем, и Шерлок Холмс. „Действа толкова стимулиращо и проясняващо върху съзнанието!“ – казва по това време за кокаина знаменитият герой на сър Артур Конан-Дойл в повестта „Знакът на четиримата“. Прочетете я.
По онова време експериментите в медицината далеч не са безопасни.
Счита се, че Зигмунд Фройд е причинил увреждания на свой колега (Ернст Флайшъл фон Марксов), когото лекувал от морфинизъм (придобит заради тумор на ръката) чрез прекомерни дози кокаин и който по-късно мъчително умира.
Във виенските медицински среди остро го критикуват за това, а и самият Фройд, непредвидил последиците от кокаиновата адикция, изпитва силни угризения на съвестта и огромно чувство за вина.
Въпреки всичко, публикациите му за кокаина го правят известен.
През 1885 г. (на 19 септември) става приват доцент по невропатология.
Гласуването на комисията е 19 „За“ и 3 „Против“. Кои ли са тези тримата?
Отива в Париж при Жан-Мартен Шарко̀, спечелвайки стипендия за научна командировка.
До пролетта на 1886 г., цели 19 седмици, работи при французина, към когото изпитва уважение и възхищение.
Вижте импозантния професор Шарко на третия фотос.
Работата в Клиниката „Салпетриер“ е главно в областта на хипнозата и на психиатрията, и пациенти са главно хора с психични и неврологични проблеми.
Като пациент в клиниката при Шарко идва няколкократно и българския поет Пенчо Славейков.
Клиниката „Салпетриер“ (някъде я определят като приют) се специализирала чрез Шарко в лечението на хистерия.
Това типично женско, според утвърдени още от древността възгледи, заболяване със своите симптоми (конвулсии, халюцинации, загуба на речта, сомнамбулизъм, парализи) било обяснявано тогава или с функционални увреждания на женския полов орган или с нарочни демонстрации, разиграване на театрално представление (хистрионност).
Съответно хистерията се лекувала или с операции и налагане с лед на клитора или с наказателни въздействия за спиране на театъра.
Шарко видял прилика между хистерията и хипнозата и счел, че хистеричното състояние е физиологически определена невроза и се дължи на наследствена дегенерация на мозъка.
Хистерията според него трябвало да се лекува като невроза.
Фройд отива по-далеч с хипотезата си, че хистерията е психично обоснован проблем и не е само женска болест.
Пред Виенското общество на лекарите по- късно той чете доклад „Хистерия у мъжете“, който обяснимо е посрещнат по твърде скептичен и враждебен начин.
Едно е важно: че под влияние на Жан-Мартен Шарко интересите на младия Фройд се пренасочват от физиологията и неврологията в друга посока – към Психологията.
Дами и господа, стигнахме до 1886 год.
И свършваме с първата лекция дотук.
Доволни ли сте?
Това ли очаквахте?
Ще продължим с периода 1886 – 1902 г., в следващата лекция.
Бъдете здрави!
А, вижте сега и Приложението.
*****
Приложение
ПИСМО НА ЗИГМУНД ФРОЙД ДО ГОДЕНИЦАТА МУ МАРТА БЕРНАЙС
Берлин, петък, 19 март 1886 г.
Мое сладко съкровище!
Абсолютно нищо ново, сърдит съм, че съм тук, а не пътувам към теб…
Аз съм така трудолюбив, акуратен, смел и разсъдителен, че на самия мен ми омръзна да съм такъв примерен и ме привличат всякакви приключения…
Ах, моя малка любима, ти извършваш една малка грешка, защото не искаш среща. Сега аз, както никога се чувствам способен да бъда щастлив, чувствам огромна потребност от щастие. Аз ще остана още няколко седмици тук след това ще се погрижа за квартира във Виена, и през пролетта ще се оженим…
Жалко е човек да губи прекрасните си мечти. Съжалявам за това, че всички целувки, които аз бих могъл да подаря и да получа утре и вдругиден, остават само в мечтите ми. Но почакай, ако ти и през тези два дни останеш така непристъпна, лоша, аз ще се забавя още задълго. Обратният билет за Хамбург мога да получа чак след пет дни. Макар че моите най-близки планове са разрушени, все пак аз не искам да се примиря с моята участ…
Тук, общо взето ми завиждат. Но сега искам да се подстрижа и да се приведа в ред. Наистина, аз се отнасям с обосновано недоверие към всички берлински естети, сред които на първо място са бръснарите. В бръснарницата, която се намира на „Унтер ден линден“ където плащам с райхсмарки, младежът-бръснар, който изглежда като министър, се отнася към мен много лошо и своеволно. В събота или в неделя от отчаяние ще отида на театър. Забележи, от свирепо отчаяние. В събота даже библиотеката е затворена…
Знаеш ли, тези дни аз пределно ясно осъзнах именно това, че на нас с теб ни са нужни хиляда или две хиляди гулдена. Ако във Виена всичко потръгне и после върви както трябва, то ще ни трябват хора, способни да плащат с проценти… Признавам си, понякога изпитвам ужасен страх пред бъдещето.
На 15 юни 1886 г. аз ще дойда с ипотеката, чийто срок вече изтече; хуквам към теб, може и по-рано. Нали и ти имаш същите толкова твърди намерения и си готова да ги осъществиш, малка моя? Именно това предстоящо събитие – нашата сватба – сега за мен е по-важно от всички достижения на стремителния век.
Отговори устно в края на месеца на твоя Зигмунд.