ОБЕКТ, ИЗБОР НА ОБЕКТ, ОБЕКТНИ ОТНОШЕНИЯ
Дами и господа,
В психоанализата понятието „обект“ (от латинското objectus – предмет), най-общо казано, e фрагмент от Божия свят, т.е. нещо, което може да бъде материално или духовно, да е съществуващо или да е въображаемо, да е с някаква значимост (референтност).
Към това нещо е насочена активността на свързан с него субект, който е личност със съответната психика.
Психоаналитичното разбиране на обекта свързва този термин главно с нагоните.
В обекта и/или чрез обекта се търси нагонното задоволяване (респективно удоволствие).
Освен с нагоните операционалното понятие обект е скачено, обвързано, с любовта и омразата, разбирани като междуличностни отношения, тръгващи от дадена персона в нейната цялостност (от Аза ѝ) към друго лице, което се явява обект на тези отношения.
Понятието се ползва в когнитивен контекст, за да изобрази насочеността на познанието към нещо, което е обект на когницията.
За фройдизма терминът обект почти винаги е определен по имплицитен (скрит) или експлицитен (явен) начин, т.е. един обект може да бъде обект на някого или обект на нещо, по таен, или, обратно, по демонстриран начин.
Например, обектът на омразата (или на сексуалното влечение) може да се стаява и крие или да се показва и изтъква.
Освен това самият термин може да се срещне самостойно, но по-често (почти винаги) е определен, детерминиран, по някакъв начин, като, например, обект на желание, обект на либидо, обект на интерес от страна на даден субект, изгубен обект, сексуален обект и т.н.
Обяснен чрез фройдистката идея за сексуалността, обектът, по-точно сексуалният обект, е тази персона, която сексуално привлича някого; персона, която упражнява сексуално привличане.
Източникът на това привличане е сексуалния нагон на привличеният, либидото му (възможно е да действат и други нагони).
Сексуално привлеченият (субектът, или в нашия случай, пациентът) си поставя сексуална цел, която представлява конкретното действие (сексуална практика, перверзия) към която го тласка сексуалният му нагон (либидото).
Излиза, че обектът е това, чрез което, или заедно с което, субектът (пациентът) постига сексуалната си цел.
Според Фройд обектът е твърде променливо нещо, „най-променливото в нагона“, както казва той.
Освен това обектът може да бъде определен и чрез механизма за удовлетворяване на съответните нагони.
Например, нагоните за самосъхранение, фиксирани към храната и храненето, могат да ползват като обект самата храна, поглъщаното, но могат да считат за обект на въпросните нагони хранещия, кърмещата майка, даващия храна.
Възможно е да говорим за орални обекти, анални обекти, когато удовлетворяването (или удоволствието) на съответния нагон ползва този механизъм (орган) и т.н.
Според постфройдистките представи за обекта (Карл Абрахам, Мелани Клайн и др.), той може да бъде частичен обект и цялостен обект.
Частичният обект е обект, към който се стреми частичният нагон.
Такива частични обекти обикновено са реални или въображаеми (фантазмени) части на тялото или техни символни претворявания (гръд, уста, пенис, анус, фекалии и др.), но, според Мелани Клайн, възможно е и една отделна личност да бъде третирана като частичен обект.
Цялостният обект визира конкретна личност, в нейната хомогенност, изграденост и идентичност.
В общи линии, важните обекти в психоаналитичен контекст, които се ползват като понятия в клиничната психоанализа, са няколко:
- Обект на нагона (по-общ термин);
- Сексуален обект (обект на сексуалния нагон);
- Обект на омраза;
- Обект на влечението (нещото с което или чрез което може да бъде постигната дадена цел);
- Обект на любов (у пациента обикновено имплицитен, скрит, потаен);
- Обект на идентифициране. Според Жак Лакан това е обект, при който има регресия до идентификация (най-често с родителя от собствения пол);
- Изгубен обект, който липсва като средство за постигане на целта, въпреки че преди това е бил, реално или въображаемо, налице и др.
Жак Лакан въвежда и свое понятие в областта на обекта и обектните отношения: „обект(малко) а”.
Малко странно име, нали?
Той счита, че „обектът (малко) а“ представлява желан от субекта обект (привличащ субекта обект), който му се изплъзва (бяга) в такава степен, че се превръща в непредставим и непостижим остатък.
Тоест, за субекта започва да става важна липсата на някого.
„Обектът (малко) а“ е това малко нещо, което винаги го няма там, където него силно го искат и очакват.
Другото важно понятие в клиничната психоанализа по линията на обекта и обектните отношения е „избор на обект“ (object-choise).
Обикновено този избор се отнася до сексуален (любовен) обект и представлява избор на обекта на любов.
Това е важен феномен в психосексуалното развитие на човека, особено в инфантилния сексуален живот.
Представлява акт, при който една личност (или тип личност) се отделя от останалите и става своеобразна любовна (сексуална) цел за даден субект.
Терминът избор на обект (Objektwahl) е създаден от Зигмунд Фройд и първо се ползва от него в „Три студии върху сексуалността”.
Терминът не означава сравняване и предпочитане, а по-скоро намиране на обекта (Objektfindung).
Тук има несъзнавана предопределеност и устойчива необратимост.
Изборът на любовен обект има две модификации:
- инфантилен (детски) избор на любовен обект;
- пубертетен (слединфантилен) избор на любовен обект, който може да продължи в младостта и зрелостта.
Можем да разбираме, че въпросният избор става в рамките на два периода на онтогенезата – първия е от втората до петата година, а втория през пубертета (приблизително, от десетата до петнадесетата година).
Първият избор е несъзнаван и инцестен (при момчето е насочен към майката или към сестра, а при момичето – към бащата или към брат).
При втория избор имаме насоченост към истински обект на любов (обикновено от другия пол, а при нехетеросексуална ориентация – към персона от същия като на субекта на избора пол).
В „Приноси към психологията на любовния живот“ Зигмунд Фройд говори за високо ценени любовни обекти, както и за образуване на една дълга редица от любовни обекти.
Начините, по които може да се осъществи изборът на обект на любов, са два: нарцистичен и опорен.
Нарцистичния избор предполага избиране на обекта на любов по свой образ и подобие (какъв си, какъв си бил, какъв искаш да си и др.).
Желанието и опитът да търсим в другия себе си произтича от нарушения в либидото.
Опорният избор, известен още като анаклитичен (от гръцкото ανακλιτος – облегнат, прислонен, опрян) търси опора при избирането на любовния обект.
Тази опора визира родителските фигури и може да бъде символно представена като грижовната майка, кърмещата жена, защитникът-баща и др.
При този начин на избор виждаме как самите сексуални нагони се опират на себесъхранителните нагони (за хранене, за подкрепа, защита и т.н.)
Обектните отношения са третото важно понятие-компонент на методологическия апарат на клиничната психоанализа, чиято употреба в практиката на психотерапията е полезна и твърде наложителна.
Ползват се още и понятията-синоними: обектни връзки, обектни релации, отношения към обекта и др.
Терминът „обектно отношение“ се използва в съвременната психоанализа главно за обозначаване на отношенията (връзките, релациите) на субекта с околния свят.
Счита се, че обектните отношения в своята цялост са следствие на цялостната организация на личността на субекта, показва как той възприема съответните обекти и какви защитни механизми ползва при избора и при активността си спрямо тях под натиска на нагоните си.
На практика става въпрос за междуличностни отношения, които в класическия фройдизъм не са били чак толкова голям предмет на научен интерес поради понятни причини, свързани с отдадеността към дълбинното в психиката на човека, за сметка на социалните параметри на личността.
Обектното отношение, особено в парадигмата на клайнианството е двустранно отношение; и в никакъв случай не бива да бъде третирано като едностранно насочено от субекта към обекта.
За Мелани Клайн обектите на любов също упражняват своите въздействия върху избралия ги субект (успокояват го, радват го, преследват го, мотивират го, възпират го и т.н.)
В обектните отношения работят множество фантазми, т.е. тези отношения се основават в много случаи на въображаеми феномени, на фантазии, на илюзии.
Много важно е в практиката на клиничната психоанализа този именно факт да се има предвид и да се отчита при търсенето на характеристики и подробности в обектните отношения на пациента.
Спрямо обектните отношения можем да констатираме в своята работа с пациента определени липси или загуби, както и да установим някои обстоятелства, касаещи самите обектни отношения – например, фрустрация, тревожност, екзалтация и др.
Като важни в този контекст за практикуващия психоаналитик се очертават такива проблеми при обектните отношения като загуба и тревожност (loss and anxiety), загуба и идентифициране (loss and identification), липса и депресия (loss and depression) и др.
Според съвременната психоанализа при работата с обектни отношения следва да се държи сметка за езиковите координати на взаимодействията с обекта, както и за поливариантния характер на самото общуване между хората, т.е. трябва да се търси и намира истинския смисъл на облечените с думи отношения между тях.
Днешната лекция, дами и господа, беше по-кратка, но това не значи, че се нуждае от по-малко внимание, напротив.
Искам да сте винаги така любознателни и отзивчиви.
Край за днес. Стига толкова, дами и господа.
Ще продължим след два дни.
Довиждане!