ФОРКЛУЗИЯ
Дами и господа,
Терминът „форклузия“ е на Жак Лакан.
Означава отстраняване, премахване. Френскара дума е forclusion – отхвърляне, изключване, недопускане.
В етимологичен смисъл, в основата на термина стои латинското claudo – заключвам, затварям.
Психоаналитичното съдържание на това основно понятие за лаканианството е свързано с психотичната защита.
Зигмунд Фройд също ползва термина отхвърляне (Verwerfung – захвърляне, отхвърляне) в смисъл на отказване, отстраняване, в контекста на осъществяване на различни психични защитни механизми, такива като, например, изтласкването, отричането на реалността, ретроактивното отменяне и др.
За Фройд терминът включва и осъждане на отхвърленото и затова често ще срещнем Urteilverwerfung (Urteil – присъда), което буквално означава отхвърляне с осъждане.
В съвременната клинична психоанализа това операционално понятие се ползва със значение на механизъм в рамките на психотичния процес.
Действително означава отхвърляне и се отнася най-вече до символизиращи неща, например, гръдта като символ на майчинството, пениса като символ на секса и на кастрационния комплекс и др.
Възможно е отхвърляне на идеи, мисли, представи, желания, нагласи, действия, поведенски патерни, фрази, думи и др.
За Зигмунд Фройд въпросното отхвърляне (Verwerfung, Urteilverwerfung) е вид защита, която той счита за много енергична и успешна.
Между другото в трудовете на основателя на психоанализата ще срещнем редица други понятия със същия смисъл и със същото значение като форклузията.
Това са, например, термините Ablehnung (отклоняване), Aufhebung (премахване, ликвидация) и др.
При тази защита Азът отхвърля съответното нещо (представа, мисъл, желание и т.н.) и се държи, сякаш нищо не е станало, сякаш никога въпросното отхвърлено нещо не е било неотхвърлено и не е съществувало в психиката на личността.
На практика неприемливото и нежеланото нещо изчезва от личността, форклузирано е, отхвърлено е от нея, като при това то е съпроводено с всички мисли и преживявания на личността спрямо него.
Те постепенно също изчезват заедно с него.
Става така сякаш пациентът не само че няма нищо общо с отхвърленото, но и никога не е имал нещо общо с него.
Форклузията е близка до защитния механизъм на изтласкването, но не е изтласкване.
Разликите в основни линии, са няколко:
- Налице е, както при ретроактивното отменяне, особен магически компонент на отхвърлянето; то сякаш става с демиургични възможности на форклузиращия (отхвърлящия);
- Отхвърляното и отхвърленото са обвинени, осъдени, порицани;
- Отхвърлените неща (означаващите неща, по терминологията на Жак Лакан) остават извън несъзнаваното. А при изтласкването изтласканите неща са в сферата на несъзнаваното;
- Отхвърлените неща представляват нещо като халюцинации, а самият механизъм наподобява халюциниране. При изтласкването (а и при други защитни механизми) това не е така;
- Отхвърлените и порицани (осъдени, укорени) неща при форклузията остават в реалното, намират своето място в околната действителност. При изтласкването не е така, те са в подсъзнанието.
Важната особеност на форклузията като психоаналитично понятие, нужно за психотерапията, е, че тази защита (ако приемем да считаме форклузията за защитен механизъм) е специфична защита, характерна главно за психозите.
Тя, според Жак Лакан е психотичен механизъм.
Психотичността ѝ може да се види в това, че фактически отхвърлянето е придружено с психотична продукция, изразяваща се в забравянето на реалните неща свързани с отхвърленото (форклузираното) от пациента.
В този смисъл форклузията твърде много се приближава до отричането на реалността, както и до проекцията.
Форклузията съвместява техни характеристики.
Както подчертава класическият фройдизъм, освободеният от изхвърленото нещо Аз остава извън реалността, тъй като форклузираното, било то възприятие, представа, мисъл и др., е неразривно свързано с тази реалност.
Оставайки извън реалността Азът придобива психотични черти и характеристики, спохождат го симптоми на психоза, на лудост.
Докато при изтласкването имаме отхвърляне „навътре“ в дълбините на психиката, в несъзнаваното, то при форклузията имаме отхвърляне „навън“, в реалността, което, както казах, е съпроводено с психотични феномени.
Фройд обяснява форклузията и като извеждане на значението, а и като антикатексис (дезинвестиране, контраинвестиране).
Особеност на форклузията, която следва да се отчита при практиката на клиничната психоанализа, е символният характер на протичането на самия процес на форклузиране, ползването на символи при отхвърлянето.
Това става по доста странен начин, в смисъл, че форклузията всъщност работи със символи, но нейната същност като процес е в десимволизирането на нещата, които представляват символи или е трябвало да представляват символи.
Затова Жак Лакан нарича форклузията символно премахване (аболиция), символна аболиция (abolition symbolique).
С тава, дами и господа приключваме за днес.
Довиждане!
