ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 101

Курс по психоанализа – лекция 101

ФОРКЛУЗИЯ

Дами и господа,

Терминът „форклузия“ е на Жак Лакан.

Означава отстраняване, премахване. Френскара дума е forclusion – отхвърляне, изключване, недопускане.

В етимологичен смисъл, в основата на термина стои латинското claudo – заключвам, затварям.

Психоаналитичното съдържание на това основно понятие за лаканианството е свързано с психотичната защита.

Зигмунд Фройд също ползва термина отхвърляне (Verwerfung – захвърляне, отхвърляне) в смисъл на отказване, отстраняване, в контекста на осъществяване на различни психични защитни механизми, такива като, например, изтласкването, отричането на реалността, ретроактивното отменяне и др.

За Фройд терминът включва и осъждане на отхвърленото и затова често ще срещнем Urteilverwerfung (Urteil – присъда), което буквално означава отхвърляне с осъждане.

В съвременната клинична психоанализа това операционално понятие се ползва със значение на механизъм в рамките на психотичния процес.

Действително означава отхвърляне и се отнася най-вече до символизиращи неща, например, гръдта като символ на майчинството, пениса като символ на секса и на кастрационния комплекс и др.

Възможно е отхвърляне на идеи, мисли, представи, желания, нагласи, действия, поведенски патерни, фрази, думи и др.

За Зигмунд Фройд въпросното отхвърляне (Verwerfung, Urteilverwerfung) е вид защита, която той счита за много енергична и успешна.

Между другото в трудовете на основателя на психоанализата ще срещнем редица други понятия със същия смисъл и със същото значение като форклузията.

Това са, например, термините Ablehnung (отклоняване), Aufhebung (премахване, ликвидация) и др.

При тази защита Азът отхвърля съответното нещо (представа, мисъл, желание и т.н.) и се държи, сякаш нищо не е станало, сякаш никога въпросното отхвърлено нещо не е било неотхвърлено и не е съществувало в психиката на личността.

На практика неприемливото и нежеланото нещо изчезва от личността, форклузирано е, отхвърлено е от нея, като при това то е съпроводено с всички мисли и преживявания на личността спрямо него.

Те постепенно също изчезват заедно с него.

Става така сякаш пациентът не само че няма нищо общо с отхвърленото, но и никога не е имал нещо общо с него.

Форклузията е близка до защитния механизъм на изтласкването, но не е изтласкване.

Разликите в основни линии, са няколко:

  • Налице е, както при ретроактивното отменяне, особен магически компонент на отхвърлянето; то сякаш става с демиургични възможности на форклузиращия (отхвърлящия);
  • Отхвърляното и отхвърленото са обвинени, осъдени, порицани;
  • Отхвърлените неща (означаващите неща, по терминологията на Жак Лакан) остават извън несъзнаваното. А при изтласкването изтласканите неща са в сферата на несъзнаваното;
  • Отхвърлените неща представляват нещо като халюцинации, а самият механизъм наподобява халюциниране. При изтласкването (а и при други защитни механизми) това не е така;
  • Отхвърлените и порицани (осъдени, укорени) неща при форклузията остават в реалното, намират своето място в околната действителност. При изтласкването не е така, те са в подсъзнанието.

Важната особеност на форклузията като психоаналитично понятие, нужно за психотерапията, е, че тази защита (ако приемем да считаме форклузията за защитен механизъм) е специфична защита, характерна главно за психозите.

Тя, според Жак Лакан е психотичен механизъм.

Психотичността ѝ може да се види в това, че фактически отхвърлянето е придружено с психотична продукция, изразяваща се в забравянето на реалните неща свързани с отхвърленото (форклузираното) от пациента.

В този смисъл форклузията твърде много се приближава до отричането на реалността, както и до проекцията.

Форклузията съвместява техни характеристики.

Както подчертава класическият фройдизъм, освободеният от изхвърленото нещо Аз остава извън реалността, тъй като форклузираното, било то възприятие, представа, мисъл и др., е неразривно свързано с тази реалност.

Оставайки извън реалността Азът придобива психотични черти и характеристики, спохождат го симптоми на психоза, на лудост.

Докато при изтласкването имаме отхвърляне „навътре“ в дълбините на психиката, в несъзнаваното, то при форклузията имаме отхвърляне „навън“, в реалността, което, както казах, е съпроводено с психотични феномени.

Фройд обяснява форклузията и като извеждане на значението, а и като антикатексис (дезинвестиране, контраинвестиране).

Особеност на форклузията, която следва да се отчита при практиката на клиничната психоанализа, е символният характер на протичането на самия процес на форклузиране, ползването на символи при отхвърлянето.

Това става по доста странен начин, в смисъл, че форклузията всъщност работи със символи, но нейната същност като процес е в десимволизирането на нещата, които представляват символи или е трябвало да представляват символи.

Затова Жак Лакан нарича форклузията символно премахване (аболиция), символна аболиция (abolition symbolique).

С тава, дами и господа приключваме за днес.

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализa – лекция 11Курс по психоанализa – лекция 11

ЧУВСТВО ЗА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ И СТРЕМЕЖ КЪМ ПРЕВЪЗХОДСТВО Дами и господа, Адлер проявява твърде голям интерес към въпроса за непълноценността (или малоценността), която се среща у хората, въпроса за недостатъчната състоятелност

Курс по психоанализа – лекция 108Курс по психоанализа – лекция 108

КОНВЕРСИЯ Дами и господа, По принцип „конверсия“ като термин означава обръщане, променяне, превращение (от латинското converso – въртя, обръщам). В психопатологията и психодиагностиката този термин се използва при заместването на