ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 102

Курс по психоанализа – лекция 102

РЕДУКЦИЯ И СИНТЕЗ

Дами и господа,

В тази част на темата става дума за два основни метода в психоаналитичната работа – метода на редукцията и метода на синтеза.

Тези два метода в психоанализата се ползват при работа, отнасяща се до детерминизма в псхичните явления и процеси, при търсенето на определеността на едни психични неща от други.

Говорим за клиничната психоаналитична работа, изискваща търсенето на причинно- следствени връзки и отношения между отделните неща – феномени, симптоми, причини и т.н.

Освен това, в юнгианската трактовка тези методи могат да ни представят общите характеристики на двете основни парадигми в дълбинната психология – фройдизмът и юнгианството.

Ще започнем първо с метода на редукцията.

Това е метод на класическия фройдизъм.

Карл Густав Юнг определя като редуктивна цялостната психоаналитична концепция на Фройд в областта на психологията и психотерапията.

Терминът „редукция“ (от латинското reductio – възвръщане) означава довеждане обратно, променяне, намаляване, връщане, съкращаване, промяна и др., т.е. във всички случаи нещото, което се редуцира, не остава същото, каквото то е в действителност, то става друго, редуцира се.

Методът на редукцията представлява ползване на редуктивни средства при изследването и въобще при работата с дадени психични феномени.

Това означава:

  • игнориране на определени аспекти (например, при насоченост към миналото за сметка на настоящето по отношение на инфантилните психични травми и на тяхната роля в симптомообразуването);
  • опростяване на нещата (например, при взаимодействията в семейството);
  • извеждане на само един доминиращ фактор (например, при ролята на либидото);
  • подминаване (игнориране) на дълбинни и общочовешки корелации и импликации;
  • свеждане на многообразни психични феномени до схематични обяснения (например, както е при Едиповия комплекс);
  • ползване на възвръщането (връщането назад, регресията) в защитите и в психотерапевтичната работа с пациента и др.

Освен всичко това, редуктивното третиране на психоаналитичния материал извежда от него главно персонализирани изводи и постановки.

Те опростяват нещата на равнище личност и нямат отношение към социума.

Друга важна особеност на редукционизма в психоанализата е предимственото ползване на така наречения метод кейс стади (case study – изследване на случай), отнасящ се предимно до отделни единични случаи без търсене на екстраполации и обобщения за общности от хора.

Наистина, извеждането на дадени проблеми от ситуацията и взаимодействието с конкретната среда тук и сега, установяването на причините, довели до конкретния случай, самата работа по този конкретен случай и др. са важни и полезни дейности, но на техния редукционизъм може да се погледне и със скептицизъм, както това прави Карл Густав Юнг.

За Юнг фройдовата психоаналитична парадигма се базира изцяло на редукция.

Според него, Фройд ползва редуктивния метод при разкриването на истинската същност на психичните феномени – примитивната, инфантилна, нагонна и инстинктивна природа на човека.

Тази природа на личността се анализира в редуциран вид чрез сънищата, грешните действия, сублимациите, образите, фантазмите, симптомите, комплексите и т.н.

Всички те са редукции на определени същности, до които, според Юнг, фройдизмът въобще не може, а и не би могъл, да достигне.

Методът на редукцията не позволява да разкрием, според швейцарския психолог, дълбокия смисъл на психичните явления и процеси.

При ползването на редуктивния метод за тълкуване на един сън на пациента, например, се приема, че „отделните елементи на този сън представляват изопачаване на, първоначално други, съдържания”.

Под натиска на каузалната обвързаност тези елементи се сливат в основната тема в съня, от която произлизат, и която те поради някакви причини се стремят да скрият и да не допуснат до съзнанието на пациента.

С метода на редукцията при тълкуването на сънищата става възможно да се отговори на въпросите „Откъде идват сънуваните образи?”, „От какво произхождат те?”, а също така можем да получим задоволителен в определена степен отговор и на въпроса „Защо сънят е точно такъв, какъвто е?” и т.н.

Някак си във фройдизма се налага схемата да се обяснява едно психично нещо в психичния апарат на човека с друго психично нещо, което е пак вътре в него или, ако е външно, то е интерпретирано и редуцирано от сили вътре в психичния апарат.

От една гледна точка това е правилно, доколкото дава възможност за работа с конкретния пациент, но от друга гледна точка ни затруднява с невъзможността за търсене на социални корелати.

Липсват ни обществените координати на нещата (на психичните проблеми), които безспорно са твърде важни.

Както ще видим в следващата лекция (за амплификацията), това може да стане с използването на друг метод.

При ползването на редуктивния метод в много случаи работата на клиничния психоаналитик е улеснена, но той може да бъде изкушен да отклони важни сложни неща, излизащи извън случая и извън пациента.

Според мен редукционизмът в известна степен, ако не пречи, то определено не стимулира търсенето на динамичния аспект в психоаналитичните изследвания и в психоаналитичната терапия.

Налага се някак една привързаност към единичната и статична конкретика, отделена от непрекъснатостта на развитието, от постоянното променяне на жизнените процеси в самото човешко битие (и в личен и в социален план) и т.н.

При метода на редукцията имаме своеобразно разчленяване и отделяне на нещата в психичния апарат (в психиката), и работа поотделно с някое от тях.

Това определено си има своите предимства, но също така си има и своите недостатъци.

При тълкуването с метода на редукцията на сънищата, например, схематично нещата изглеждат така, както е показано на схемата долу.

Елементите на съня 1, 2 и 3 се свързват по сложен начин чрез вериги (мрежа) от различни асоциации (многобройните отсечки на схемата), които водят до изначалната фигура Х на съня, която съдържа истинското несъзнавано.

С редукцията обикновено с откриват комплексите на пациента.

Освен това, при метода на редукцията работи кау- залният принцип (от латинското causa – причина), принципът на причинността, на детерминирането едно от друго на психичните неща.

Самата психотерапевтична работа изглежда някак като реконструиране на анализираните части, на събраните от миналото части от психиката на пациента.

В този смисъл методът на редукцията ни насочва назад, към скривания (изтласкания) комплекс в несъзнаваното, като ползва за това непрекъснати вериги от асоциации, които принудително са каузално свързани една с друга, както това се вижда на схемата долу.

В своята клинична работа психоаналитикът трябва да прецени кога и как да ползва редуктивни средства, кога да приложи редуктивния метод по отношение на диагностиката и терапията на конкретния пациент или на конкретното психично страдание при много пациенти.

Другият метод, алтернативният метод, който е предмет на нашия интерес в тази лекция, е методът на синтеза.

Терминът „синтез“ обикновено е спрегнат с анализ, но в случая с методологията на психоаналитичната работа и на психоаналитичните изследвания той заема друга позиция и има по-различен смисъл.

Свързва се с принципа за целесъобразността, с телеологията (от гръцкото τελος – край, цел).

С други думи, обратно на принципа на редукцията, принципът на синтеза се интересува не от причините, а от целта в битието на човека, от това, накъде е тръгнал и накъде отива той, а и какво го води нататък.

Според юнгианството това е по-важно за обяснението на психичните феномени (и за психичните проблеми и страдания), отколкото търсенето и анализирането като причини на неща от миналото в онтогенезата.

Още повече, че пътят на човека не се вижда единствено в единичен аспект, а се има предвид и общото движение на социалния живот на повече хора, на групи хора.

Психичните реалности не следва да се виждат единствено като неща, които са исторически и хронологично верни и подредени, а като неща, които имат отношение към настоящето и към бъдещето на личността.

Тук, при използването на метода на синтеза, основният принцип е, че изучаваните (изследваните) и лекуваните неща се разглеждат така, сякаш представляват намерения, сякаш са насочени и преследват цел.

Казано по друг начин, при метода на синтеза ние ползваме телеологическия принцип и визираме цел в бъдещето, докато при редукцията имахме хронологични интереси към психиката на пациента в миналото.

Още: при метода на синтеза за нас не е интересно кое, как и какво е причинило; по-интересно ни е към какво и как се стреми дадената персона.

Това е по-важно.

Методът на синтеза кореспондира с юнгианската идея за наличие на противопоставени феномени, за наличие на противоположности (добро – зло, мъж – жена, анимус – анима, материално – духовно, земно – небесно, черна магия – бяла магия и т.н.), които влизат в стълкновения една с друга, но в същото време се нуждаят една от друга, за да съществуват, и взаимно се изискват.

Именно във връзка с метода на синтеза, разбиран по този телеологичен начин, се ползва и понятието съюз, (на латински coniunctio – съюз, съединяване), обозначаващо съединяването на неподобните противоположни субстанции.

Конюнкцията, между другото, е алхимичен термин и касае създаването на философския камък.

Но, както казахме, при юнгианството, във връзка с доминацията на принципа на синтеза, интересът е насочен към всички области и зони на човешката психика и на човешката дейност, включително и към нейната мистична и паранормална сфера, защо не.

В своята терапевтична практика психоаналитикът (динамичният психолог, по-точно) може да ползва метода на синтеза, като се задълбочи не толкова в историята, а в перспективите (добри или лоши) на битието на своя пациент.

Самата психотерапевтична работа чрез ползването на метода на синтеза, за разлика от психоанализата с ползване на метода на редукцията, прилича не на реконструиране, а на проектиране и конструиране на нови психични постройки в полза на пациента и на неговото близко и далечно бъдеще. Разбирате, нали?

Практиката показва, че ползването поотделно и на двата метода дава добри резултати.

Важно е да знаем още, че тези два метода – на редукцията и на синтеза – наистина могат да се прилагат и съчетано, едновременно.

За тази цел, разбира се, са нужни съответните методически познания на психоаналитика в областта на класическия фройдизъм и на аналитичната психология.

Довиждане, дами и господа, след два дни!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 54Курс по психоанализа – лекция 54

ВИЛХЕЛМ РАЙХ Дами и господа, Райхианството е особена школа, която се характеризира с интересни нахлувания на психоанализата в най-неочаквани области, които са обикновено съвършено чужди на ортодоксалните фройдисти и въобще

Курс по психоанализа – лекция 106Курс по психоанализа – лекция 106

АНАГОГИЧНО ТЪЛКУВАНЕ, КОМПРОМИС, КОМПЕНСАЦИЯ  Дами и господа, Тези три механизма са със съществено значение при клиничната работа на психоаналитика, при различните анализи (на съобщеното от пациента, на страховете му, на