АМПЛИФИКАЦИЯ
Дами и господа,
Една от задачите на психотерапията е следната: алиансът между психоаналитика и пациента (тоест с усилията на двамата) да се опита да реконструира, да възпроизведе, и да изтълкува съвкупността от образите, носещи в себе си феномени от несъзнаваното.
Тези образи, знаем го, ще ги намерим в сънищата, в асоциациите, в художественото творчество (словесно и изобразително) и т.н.
Това представлява задача на терапевтите от всички школи и течения на дълбинната психология – от Зигмунд Фройд до последните модификации на съвременната постнеопсихоанализа.
В юнгианството тази задача за реконструиране на образи от несъзнаваното се интерпретира по различен начин.
По-скоро тя се обогатява с характерните за аналитичната психология на Карл Густав Юнг виждания за ролята на социални системи (и феномени) в аналитичния процес.
Амплификацията е юнгиански термин, означаващ свързването на задачите за реконструиране на образи на несъзнавани феномени с различни, ползващи метафората и символа, социални системи: религия, митология, политика, литература, фолклор (особено вълшебните приказки), пластични изкуства и т.н.
Самият термин произхожда от латинското amplifico – увеличавам, разширявам.
Състои се в разширяване на смисъла на тълкуваното при дадена конкретна личност в универсалната образност, характерна за социума.
Амплифиацията се ползва главно при тълкуване на сънищата.
Търсят се асоциации за установяване на личния контекст на даден сън на пациента, като се разширява неговото образно поле с включване на митични, религиозни, фолклорни, културни и други образи и сравнения.
По такъв начин значително по-пълно и по-ярко се осветява метафоричното (символното) съдържание на самия сън.
Амплификацията (разширяването) на образната тъкан (израз на Юнг) в други полета на обществената душевност и метафорика дава възможности на пациента, сънувал определен сън, да се отдалечи от личната си индивидуалистична нагласа спрямо образите от съня си; и да ги пренесе в други метафорични (символни) системи.
Методът на амплификацията е пряко вързан и с метода на редукцията, и с метода на синтеза.
Също като тях, когато те са използвани в клиничната психоанализа за работа със сънищата на пациента, този метод търси символизираното чрез образите на съня.
Но, за разлика от редукцията, при която същността на сънуваните неща се изопачава, те са подложени на натиска на каузалната обвързаност и се превръщат обикновено в комплекси, то при амплификацията имаме осветяване от различни страни с различна светлина (религиозна, културна, митологична и т.н.) на сънуваното нещо.
Чрез амплификацията психоаналитикът има възможност да потърси отговорите на въпроса „За какво?”, в смисъл какво точно има предвид несъзнаваното, за да вкара в съня даден образ. (Помним, че при редукцията се отговаряше на въпросите „Откъде?” и „Защо?”)
Психоаналитикът не ползва толкова свободните асоциации, за да се добере до търсеното нещо в подсъзнанието, до изначалната фигура на съня, а иска да обогати съдържането на съня с образи и фигури извън психиката на личността (извън несъзнаваното в нея) от сферата на митологията, религията, изкуството и т.н.
Карл Густав Юнг счита, че амплификацията е основа на метода на синтеза, който от своя страна, знаем, че представя юнгианската парадигма в дълбинната психология.
Като синтез, амплификацията дава възможност пациентът да види себе си като нещо с универсална значимост, като синтезираност на лични и социални качества.
Сполучливо амплификацията се сравнява с холограма, която дава тримерния образ на човешката психика.
Друга особеност на амплификацията е, че при нея асоциациите не се правят единствено от пациента (както е при ползването на метода на редукцията), а в тази работа може да участва (и участва) самия психотерапевт.
На практика той търси аналогии и подсказва на пациента възможните пътища за асоцииране и за придвижване по тях към несъзнаваното нещо, което е в основата на съня.
Амплификацията е системен метод.
Той се прилага по отношение на всички елементи на съня без изключение (при редукцията е възможен избор, тук – не).
А освен това се търси типичното във всеки компонент на съня.
С този метод искаме да постигнем общата, генералната, картина на съня, защото само тя, според Карл Густав Юнг, може да ни даде истинския смисъл на сънуването и на сънуваното.
При амплификацията отделните компоненти на съня (1, 2 и 3 от схемата в 30-тата лекция за редукцията и синтеза, вижте я) се обогатяват смислово с митологични, културни, религиозни и други мотиви, придобиват плътност и семантична яркост.
При амплификацията има подреденост и субординация.
Например, съчетаването на два смислови елемента от съня ни дава нов смислов елемент на второ равнище.
Той, от своя страна се съчетава с друг компонент на съня, и това съчетаване ни дава нов смислов елемент от трето равнище и т.н.
Нещата тук изглеждат по-различно, отколкото при обикновеното тълкуване на съня чрез редуктивни средства и чрез причинно-следствени връзки.
При образуването на новия смислов елемент на съня участват метафори, символи, архетипи от външната за личността на пациента действителност (религиозна, културна, митологична и др.), което значително облекчава връзките и асоциациите, от една страна, и тяхното разбиране и анализиране от терапевта, от друга страна.
На схемата долу се вижда как смисловите елементи на съня 1, 2, 3 и 4 от І равнище при свързването си и обогатяването с митологеми, психологеми, фолклорогеми и др. раждат нови смисли 5 и 6 от второ равнище, които по-нататък формират по същия начин смисъл от ІІІ равнище, водещ ни до същността на несъзнаваното и до И – истината за какво е този сън на пациента, което е твърде важно за психоаналитичната психотерапия.
Образуваната мрежа се подчинява на закономерността една асоциация винаги да поражда друга, или поне да е склонна да породи друга.
Виждаме ясно как методът на амплификацията вкарва в екзегезата на съня архетипни аспекти, с което я прецизира и създава много по-добри възможности за изтълкуване на сънуваното като еманация на несъзнавани феномени от личното или от колективното несъзнавано на психиката на пациента с проекция в неговото бъдеще.
Асоциативната същност на тълкуването на сънищата при амплификацията е по-насочено, а освен това е подпомогнато от други фактори извън индивидуалната същност на пациента.
Фактически, при амплификацията (разширяването) сънуващият се отказва (заставен е да се откаже) от твърде личните си и твърде индивидуалистични нагласи спрямо съня.
Той ползва, както казахме, разширените територии на магическото, символичното, митологичното и т.н., за да осъзнае и разбере себе си в социалния, духовния и културния контекст на своето битие.
Можем да сравним и да преценим значително по-високата стойност в терапевтично отношение на работата по сънищата чрез амплификация.
Необходимо е да добавя накрая, че методът на амплификацията се ползва не само при работа със сънищата на пациента.
Този метод успешно се прилага (особено в по-ново време) по отношение на художествено творчество на пациента – негови литературни произведения, рисунки, пластични творби и др.
Фактически интерпретацията на образи може да касае сънищата (сънувани образи), но може да касае и образи, създадени по друг начин от пациента (рисуване, поетично творчество, измислена приказка и др.)
От това следва, че използването на метода на амплификацията вече има доста по-широк обхват и значителни възможности за терапевтична ефективност на клиничната психоанализа.
Желая ви всичко най-добро!
Довиждане!