ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 105

Курс по психоанализа – лекция 105

НУМИНОЗУМ, ИНТЕНЗИТЕТ НА ЦЕННОСТИТЕ, КОНСТЕЛАЦИЯ

Дами и господа,

Трите понятия, които ще разгледаме в тази част на темата, са юнгиански, ползват се предимно в аналитична- та психология, и то в съвременния ѝ вариант.

Те и трите, както, разбира се, и всички останали понятия-компоненти на методологическия апарат на психоанализата, имат приложение както в клиничната психоанализа, така и в социалната психоанализа.

Но особеното при тези три понятия е това, че те първо се виждат като социални, а после като клинични психични феномени с психоаналитичен (аналитикопсихологичен, динамичен) пълнеж.

Тоест, същността им е по-скоро  социалнопсихоаналитична, отколкото клиничнопсихоаналитична.

Нуминозумът (нуминозното) е често срещано според юнгианските психотерапевти обсебване на личността от нещо, което е със свръхестествен произход, което е божествено.

Например, това може да се види при неистовата религиозност, при суеверията, при обладаността от свръхценни идеи и др.

Самият термин произхожда от латинското numen – божественост, величие.

Нуминозното е психичен феномен (акт или структура), който има своите корени извън човешкия разсъдък и извън човешката воля.

Нуминозумът може да се определи като завладяване на цялостната психика на личността, на цялото същество на човека от свръхестествена сила.

Тази сила контролира съзнанието, преживяванията и поведението.

Самите преживявания по повод на нуминозното, или във връзка, с него са много силни и обхватни.

Човек не е в състояние сам да ги регулира.

Въобще контролът при наличието на нуминозност е много проблематичен.

В много случаи разумът и волята въобще не се справят със задачите да управляват (насочват) преживяванията и мотивацията на постъпките.

Пациентът схваща нуминозното или като необясним атрибут на нещо реално или, в по-обобщен план, като необясним нереален психичен феномен, като неосезаемо нашествие и присъствие на сили извън човека, които причиняват своеобразни промени на съзнанието и поведението му.

Нуминозумът – това е Божественото, като нещо, което не може да бъде схванато, осъзнато.

То пряко само се преживява, а след това се подлага на разсъждаване и интерпретации, които по принцип са безплодни, т.е. не водят до логични обяснения, не задоволяват разума.

Счита се, че нуминозумът е сила, будеща доверие и ужас едновременно.

Това няма друг аналог в системата на човешките преживявания.

Наричат това нуминозно преживяване с различни други имена: върхово преживяване, пиково преживяване, свръхпреживяване и др., като е очевидно, че даже тези термини далеч не съответстват на силата и обхвата му.

Нуминозният феномен не се поддава на обяснение от страна на пациента.

Той не го разбира, а само го преживява като изключително силно впечатление, като мистериозна и паранормална сила, властваща над неговата личност, подчиняваща я на своя логика, на свои непостижими за разума нуминозни стратегии и цели.

Нуминозното е качество на нещо извън разума на човека.

В същото време то е влияние на това нещо върху психиката на личността, което предизвиква неочаквани промени в нея.

Тези промени в редица случаи са твърде силни, твърде странни.

И поради това, в някои случаи изглеждат като патология и на практика могат да са твърде опасни.

Съществува мнение, че нуминозното е в основата на всяко религиозно и суеверно вярване.

То е включено и в съответните преживявания (чувства и емоции) на вярващия или на обладания от суеверие.

Юнгианството определя нуминозума и като образ на Бога.

Нуминозното, както вече казах, излиза извън контрола на Аза.

То в много случаи така завладява съзнанието, преживяванията и поведението на пациента, че напомня напълно на обсесия, психоза.

Като примери в тази насока може да се посочат феноменът на нуминозна обладаност при ислямистките терористии-камикадзета или комунистическата „всеотдайност“ към партията и партийния ръководител.

Разбира се, в повечето случаи не трябва да квалифицираме нуминозността

единствено като психопатия; често тя може да е резонно психично явление при хората.

Въобще нуминозното се простира в рамките на широк спектър от преживявания и поведенски прояви.

Във всички случаи тези преживявания и поведенски актове са с особена дълбинност, наподобяваща срещи с Божественото, с Чудото.

Да си спомним нуминозната ситуация на 13 май 1917 г. във Фатима, когато на пастирчетата им се явява Дева Мария и им съобщава трите тайни.

Нуминозното се среща често при по-впечатлителни натури, както и при дълбоко религиозни или суеверни хора, но е възможно да се случи и при по-скептични персони, за тяхно удивление.

В психоаналитичната практика понятията нуминозум и нуминозно се употребяват за посочване и описание на предмети, личности, ситуации, явления и тенденции, които имат изключително силен дълбок емоционален заряд и обхващат (обсебват) цялостно психиката на пациента.

Интензитетът на ценностите е операционално понятие, което най-често се ползва във връзка с нуминозното.

Има отношение главно към такива екстраординерни психични феномени като свръхестественото, надреалното, свещеното.

Ценностите са форма на проява на отношението на персоната.

Те са оценъчен термин и ни представят значимостта на нещата за конкретната личност, в социален план – за конкретната социална общност, общество.

Много често ценностите са с религиозен или с морален смисъл и са свързани с екзистенциални въпроси за Бог, Живота, Смъртта, Доброто,

Злото, Справедливостта, Отговорността и т.н.

Очевидно е, че при нуминозното е налице хипертрофия на религиозни и митични ценности.

Техният интензитет е твърде висок, а в някои случаи е немислимо висок.

В приложната психоанализа, и в клиничен и в социален аспект, интензитетът на ценностите се разбира като специфична форма на проява на психична енергия.

По-точно той представя в количествено и в качествено отношение тази психична енергия, която тръгва от несъзнаваното и стига до различни области в психичния апарат.

Най-често стига до творчеството, до фантазмите, до сънищата, до нуминозните феномени и видения.

За юнгианството интензитетът на ценностите се идентифицира със смисловия заряд на изградените образи, със смисловото им съдържание за пациента, доколкото то може да бъде осъзнато, осмислено и разбрано.

Тук напомняме, че е напълно възможно при опитите за осмисляне на инвазиите (нахлуванията) от несъзнаваното или отвън спрямо личността (при нуминозума) да не се постигне никакъв резултат, т.е смисълът на ценността да липсва, без тя да престане да бъде ценност сама по себе си за персоната.

Както е Бог, например.

Или както е при така наречените „евроатлантически ценности“.

„Вярвам, защото е абсурдно“ – казва Тертулиан, в смисъл „вярвам, защото не е за вярване“.

Смисловото съдържание, когато е налице, когато го има, се измерва с така наречената констелация.

Всеки образ при всеки конкретен случай на реализиране на психична енергия от несъзнаваното става място за проявление на констелация.

На латински constelatio е астрономически термин и се отнася до разположението една спрямо друга на звездните тела, на звездите (stela – звезда).

В приложната психоанализа под констелация се разбира значението на мястото на даден образ в съответния контекст на околното.

С констелацията представяме разположението на образа сред другите образи.

Не е нужно да посочвам, че едно нещо променя своето значение (а и своята същност в очите на възприемащия го) според мястото, което заема в дадена структура.

Едно нещо може да промени значението и смисъла си само заради променената си констелация. Разбирате това.

Добре се вижда, че тази особеност на психичните неща – да променят значението си съобразно констелацията – е твърде важна за клиничната (че и за социалната) психоанализа.

Можем да влияем върху психичните неща, включително и върху психопатологичните, чрез разместването им в структурата на контекста и с това да изменяме тяхното значение и интензивността на ценностите, които те въплъщават в себе си.

В клиничната практика на психоаналитика констелирането обикновено се ползва при работа с преживяванията на пациента, а при необходимост – и за променяне на емоции и чувства по отношение на нещо.

Практиката показва, че констелацията е ефективна при работата с комплекси (комплекси за малоценност, джендърни комплекси, сексуални комплекси, деструктивни комплекси и др.).

При психоаналитичната работа констелирането може да се схване като метод за разместване на интензитети на ценности, с което пациентът на практика се констелира, заема място, заема позиция, срещу проблема, които е пред него и заради който той е при психоаналитика.

Констелираното съдържание на нещата, т.е. променените им интензитети, придобиват собствена нова специфична психична енергия.

Тази енергия се отличава в качествено и в количествено отношение от енергията на същите неща преди констелацията.

Това е констелирана енергия, която в много случаи е добър помощник (средство) в психотерапевтичната работа.

Приключваме за днес, дами и господа.

Имате ли въпроси?

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 75Курс по психоанализа – лекция 75

ВЪТРЕШНОЛИЧНОСТНИ КОНФЛИКТИ, РАЗЦЕПВАНЕ НА АЗА Дами и господа,Според класическата психоаналитична версия личността с нейния психичен апарат (То, Аз и Свръхаз) пребивава в реалния свят и, естествено, взаимодейства с него. В

Курс по психоанализа – лекция 39Курс по психоанализа – лекция 39

МЕТОДЪТ НА ПСИХОДРАМАТА. ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ Психодрамата е шедьовърът на Джейкъб Морено, независимо, че и другите две негови основни концепции – за социометрията и за груповата психотерапия – могат да претендират