ЗАМЕСТВАЩО ФОРМИРАНЕ, СИМПТОМНО ФОРМИРАНЕ, РЕАКТИВНО ФОРМИРАНЕ
Дами и господа,
Заместващото формиране (substitutive formation) е понятие от методологическия апарат на клиничната психоанализа, с което обозначаваме феномена на формиране на заместители на несъзнавани неща.
Ползват се и други изрази: субститутивно формиране, образуване на заместител, заместително образуване, формиране на ерзаци и др.
Зигмунд Фройд ползва немския термин Ersatzbildung – правене на ерзаци, заместители.
Обикновено това са симптоми или техни еквивалентни проявления като лапсуси, грешни действия, сублимации, остроумия, сънища и др.
В този контекст не е чудно да срещнем и термина „символно заместване“, който в инвертиран (обърнат) вид показва горе-долу същото.
Всички тези модификации (форми) при заместващото формиране имат една определяща ги по-особена роля – те заместват определени несъзнавани съдържания, т.е. такива съдържания, които не се допускат или трудно се допускат в съзнанието на пациента.
Много често заместващото формиране става чрез симптоми.
В този смисъл правенето на ерзаци е термин, близък до психодиагностиката в работата на психоаналитика.
Методологическото понятие може да се види по четири начина, от четири гледни точки.
Веднъж, като носител и осигурител на определена удовлетвореност, която не произхожда от титуляра, а от заместващия го феномен, т.е. задоволяването на несъзнаваното желание (инстинкт, нагон) става по косвен път чрез друго нещо.
А втори път, като символ.
На заместващото формиране наистина можем да погледнем и като на символен феномен, тъй като несъзнаваното фактически се проявява символно по друг начин.
От тази гледна точка заместителят изглежда като нещо, което символизира заместваното в сферата на несъзнаваното.
Ще кажем още, че третият аспект на заместващото формиране е аспектът, от който то изглежда психодиагностично, като симптом или като нещо друго, което остава извън обичайните норми за психична дейност.
Четвъртата, последна, гледна точка ни представя формиращото заместване като средство за намаляване на напрегнатост, при което дадено напрежение в една сфера спада от намаляване на напрежението в друга сфера, при друг психичен феномен, който обикновено е извън несъзнаваното.
Механизмът на заместващото формиране ползва асоциативните връзки между психичните неща.
Най-често това са асоциации и асоциативни връзки между симптома и това, което е замествано и символизирано от него.
Очевидно е, че заместващото формиране има отношение към анагогическото тълкуване, към компромиса и към компенсацията, за които вече учихме в предходната 34-а лекция.
На практика, всяко заместване всъщност е компромис.
Всеки симптом, като проява на защита, е всъщност компенсаторно нещо, компенсира едно с друго в човешката психика.
В практиката се говори и за компенсаторно формиране, т.е. формиране на компенсации.
Освен това, в практиката на клиничния психоаналитик се ползва много често и понятието симптомно формиране.
Този термин – симптомно формиране (symptom formation) – означава създаване, формиране, на симптоми, които носят в себе си по един особен начин несъзнавани стойности от дълбините на психиката.
Често ще срещнем синоними на това понятие: формиране на симптоми, симптомно образуване и др.
Симптомното формиране често изглежда като завръщане в съзнанието на вече изтласкани от него в сферата на несъзнаваното феномени (желания, страсти, помисли, преживявания и др.).
Връщането на изтласканото като същина на симптомното формиране (а и като същина на заместващото формиране) е процес, който твърде често се наблюдава при невротичните страдания.
Можем да твърдим, че е характерен за невротиците.
При него изтласканите неща, които не са погубени, напират да се върнат в съзнанието и често постигат целта си, пристигайки в някакъв изкривен и изопачен вид (грешки, фантазми, сублимации и др.) или под формата на симптоми, които обикновено са невротични.
За практикуващия психоаналитик е важно да знае, че изтласканото се връща под въздействието на съществуваща в него сила (тенденция), която е с нагонен (инстинктивен) характер, но за активирането на тази сила могат да способстват и актуални събития и ситуации от битието на пациента.
Провокиращите симптомното формиране неща обикновено представляват силни и динамични преживявания на пациента.
Реактивното формиране (reaction formation) за класическия фройдизъм е особен защитен механизъм, който представлява пряко стълкновение и битка срещу болезнена мъчителна мисъл, срещу една гнетяща представа, срещу непоносимо преживяване и др.
Тази битка, в крайна сметка, се изразява в заместването на мъчителните и непоносими неща с един „контрасимптом“, по израза на Зигмунд Фройд, съставен от похвални личностни черти и качества, някои от които са доведени до крайност.
Те могат да бъдат, например, такива черти като: добронамереност, добросъвестност, стеснителност, срам, нравственост, самоизолиране и др.
Срамът, например, като реактивно формиране, може да се окаже добра защита на личността срещу ексхибиционистки несъзнавани желания, срещу травестицизъм, срещу агресивни импулси и т.н.
В практически аспект е важно да се отчита възможността формирането на реакции да бъде конкретизирано в дадена област на психичните функции или да бъде широко по обхват и да се разпростре като доминация в цялостната личност, във всички нейни функции и прояви.
Известни са още и понятията формиране на реакции, реактивно образуване и др., с които обозначаваме фактически едно и също нещо.
Реактивните образувания често са твърде близки до симптомните образувания.
Редица реактивни формирания всъщност раждат симптоми.
Срамът от по-горния пример може да се превърне в патологична стеснителност, в обсесия, в симптом на страдание, нуждаещо се от лечение.
Реакциите, които се формират като защита обикновено се втвърдяват (стават ригидни), завладяват съзнанието (стават обсесивни), водят до деформации на психичните функции и т.н.
Даже в някои по-редки случаи могат да станат основа на налудна психотична продукция.
В голямата си част реактивните изменения касаят структурата на Аза на пациента и действат най-вече като ефективен защитен механизъм срещу неочакваните набези на несъзнавани импулси към него, към съзнанието.
Ще подчертая, че независимо от широката си разпространеност в психопатологията, формирането на реакции е резонно явление и при психично здрави личности.
Това също следва да се има предвид в клиничната работа на психоаналитика.
И това е всичко за днес, дами и господа.
Бъдете здрави!