КОНВЕРСИЯ
Дами и господа,
По принцип „конверсия“ като термин означава обръщане, променяне, превращение (от латинското converso – въртя, обръщам).
В психопатологията и психодиагностиката този термин се използва при заместването на един болестен симптом с друг, като е възможно да се касае за заместване (обръщане) на психични неща в соматични (както е при хистерията, компулсиите и др.)
В психоанализата това понятие – конверсия – се използва най-много, за да се означи с него превръщането (обръщането) на комплекси и инстинкти от несъзнаваното в соматични болестни признаци.
В по-общ план, потиснатите и изтласкани неща при конверсията намират път към съзнанието на пациента под формата на други неща – психични или соматични симптоми.
При хистерията, например, която, както знаем, е привлекателен обект на психоаналитичен интерес още от зората на фройдизма, съвкупността от телесни, сензорни и двигателни симптоми (парези, припадъци, хиперкинези, хиперестезия и др.) се схващат като симптоми на психичното заболяване и етиологията им е от психичен порядък.
Фактически всичките тези симптоми могат да бъдат определени като конверсионни, а самото страдание – като конверсионно хистерично страдание.
Хистерията често се идентифицира като хистерична конверсия.
Всичко това дава основание едно от определенията на понятието конверсия
пряко да се свърже със симптомообразуването на хистерията (конверсионната хистерия).
Счита се, че ако това конвертиране на психичните фактори от сферата на несъзнаваното не се осъществи, те биха останали като постоянно вътрешнопсихично напрежение, което може да придобие опасни за душевното здраве на пациента размери и форми.
Конвертираните в симптоми (или в друго нещо) феномени на практика способстват за облекчаване на душевния мир на пациента.
По дефиницията на Зигмунд Фройд конверсията е осъществена връзка (релация) на определен обем нереализирана енергия от дълбините на
несъзнаваното с някаква форма (или форми) на възбуда и нестествена активност.
Конверсията е отклоняване (обръщане) на енергия от несъзнаваното по посока на телесната инервация (тя е връзка на телесното с нервната система на човека).
Зигмунд Фройд нарича конверсията скок на психичното в соматичното.
По-точно това е скок на психопатологичното в болестна симптоматика.
Казано в по-опростена словесна форма, конверсията е обръщане на несъзнаван афект в някакво соматично нещо.
Най-често този афект е резултат на изтласкване.
Тази подробност е от значение за клиничната работа на психоаналитика.
Отхвърлени (изтласкани) желания или страсти, натиснати в подсъзнанието, които по никакъв начин не могат да стигнат до съзнанието, тъй като биха
предизвикали тревожност, страхове, чувство за виновност и др., се преобръщат в соматични неща, като това преобръщане (конвертиране) става често и по символен път.
За Фройд конверсията е термин, който пряко се отнася до либидото, до либидната енергия.
Точно тя, либидната енергия от несъзнаваното, се конвертира в определени симптоми, които в повечето случаи са от соматичен характер.
Заради това в класическия фройдизъм се говори за особено съучастие на тялото, което визира обръщането на психични и психопатологични феномени в телесни, двигателни, сензорни и др.
Зигмунд Фройд говори и за способност за конверсия, която е твърде важна за психодиагностиката и за практиката на психоаналитичната терапия.
В някои случаи в психоаналитичната работа за конверсия се счита простото пренасяне на вложена енергия (афекти) от една представа към друга представа, като с това се постига пак ефектът на облекчаване на душевния живот на човека и намаляване на неговата напрегнатост.
Във всички случи конверсията, като механизъм, предполага наличие на конфликт от психичен порядък.
Този конфликт се измества (обръща) в друго нещо и от това обръщане като видим резултат се наблюдават телесни, сетивни, двигателни и вегетативни последствия.
В своята общност тези последствия са си пак конвертираният психичен конфликт, който е станал вече нещо друго.
Разбирате ли?
Тук се ползва така нареченият език на тялото.
Разстройствата и дефектите, които се проявяват, не са безвъзвратни; деформирането не е завинаги, а е временно.
Нормалното функциониране на разстроените неща може да се възстанови.
Конверсията в повечето случаи е временно обръщане на вътрешен конфликт от сферата на несъзнаваното в реално наблюдаем факт – телесен, поведенски, двигателен, сензорен и т.н.
Най-важното от същността на конверсията и на конверсните симптоми е това, че те са със символен характер, представляват символи.
Това далеч не е така при други симптоми на психични страдания.
При конверсията има символна връзка на несъзнавани фантазми и инвазии с телесни неща, които, както казахме, представляват тяхна преобърната
форма, допусната до съзнанието и до реалността.
Това дава основание конверсията да се припознава още и като соматизация на фантазми и инстинкти от несъзнаваното.
От тук следват важни изводи за практикуващия психоаналитик.
Първо, очевидно е, че той трябва да се концентрира върху възможностите за лечение, които са с психосоматичен характер, да ползва психосоматиката.
Второ, правилно е при конверсията, респективно при конверсионните феномени и разстройства, да се отчита по всякакъв начин психосоматичността им.
Трето, самото символизиране на конвертираните неща става по видим (телесен, двигателен) път.
Проявяват се и като възбуда, ступори, парализи и т.н.
Практикуващият психоаналитик трябва да може да отличава конверсията от други соматични, психосоматични и вегетативни проблеми, както и да не бърка конверсивните симптоми с външната проява на преживяванията (емоции и чувства); ребледняване, изчервяване, заекване, тремор, изпотяване, мигане и т.н.
Четвърто, конверсията се счита за защитен механизъм и то главно за защита от тревожност и чувство за вина.
Това също е от съществено значение за клиничната работа на психоаналитика.
Толкова. Свършихме за днес, дами и господа.
Довиждане!