ПЪРВИЧЕН ПРОЦЕС И ВТОРИЧЕН ПРОЦЕС
Дами и господа,
Разглежданите в тази част на темата методологически понятия се отнасят до функционирането на психичния апарат.
Първичният процес и вторичният процес, според Зигмунд Фройд, са двата основни начина за работа на този апарат.
Те се отнасят до системата „несъзнавано – предсъзнание – съзнание“ и по-точно – до две обособени подсистеми от нея, за всяка от която е отговорен съответният процес (първичен или вторичен). Вижте схемата:
Първичният процес се отнася до подсистемата на несъзнаваното и е отговорен за ставащото в нея.
Вторичният процес се отнася до друга подсистема на психичния апарат, която се състои от два взаимодействащи помежду си компонента – предсъзнавано и съзнавано, – и е отговорен за нея.
Двата процеса са напълно различни в същността си и са достатъчно добре разграничени.
В основата на принципиалното различие между тях стои фактът, че първичният процес фактически представя във функционирането на психичния апарат принципа на удоволствието (Lustprinzip), а вторичният процес представя принципа на реалността.
Първичният процес като понятие е първото формулиране на действията на несъзнаваното, първото дефиниране на несъзнаваните процеси при тяхното
функциониране в психичния апарат на персоната.
До същността на първичния процес, който представлява функциониране на несъзнавани процеси, класическият фройдизъм стига по пътя на анализа на сънищата и на фантазмите, както и по пътя на анализа на симптомообразуването (формирането на симптоми), за които можем да разберем повече от по-предишната 35-та лекция.
Този специфичен начин на функциониране на психичния апарат си има своите закономерности и своите особености, свързани с властващия тук принцип на удоволствието, непозволяващ на други коригиращи механизми да се включат в психичната активност на нещата от несъзнаваното.
Особеното тук е това, че никаква мисловна (рационална) и волева дейност и регулация не са възможни, не се допускат.
Като символ-еталон на първичния процес можем да посочим сънищата, при които описаните по-горе особености са налице в пълния смисъл на думата.
Когато говори за първичния процес, Зигмунд Фройд го сравнява с приплъзване (Ausrutschung), нарича го непрестанно приплъзване.
Основните механизми, които могат да се видят при първичните процеси, са изместване, сгъстяване (компресия на смисъл в даден психичен феномен, особено в сънищата), изтласкване, символизиране и др.
От гледна точка на психичната енергия и на нейната динамика, първичният процес представлява свободно протичане на несъзнавани неща и тенденции, преминаващи съвсем свободно, без никаква пречка, от една форма в друга, от една представа в друга, от един фантазъм в друг фантазъм, от един образ в съня в друг образ и т.н.
Налице е подсъзнателен стремеж и налична тенденция в динамиката за реинвестиране (антикатексис) на психичната енергия в нещата, свързани с преживяванията на удоволствие и удовлетворение.
Ако все пак има някакъв смисъл в рамките на протичането на този процес, той обикновено е напълно свободен (асоциативен, даже халюцинаторен) и е със символен характер.
Първичният процес при пациента е фактически свободно протичане на психични процеси в несъзнаваното, своеобразен полет на фантазмите, и нерегулирано от нищо движение и промяна на представите и на влагания смисъл в психичните неща.
При първичните процеси циркулирането на психичната енергия е напълно свободно, неконтролируемо и неконтролирано.
В много случаи причината за наличието на първични процеси е в неизградеността на Аза, а в понякога и в неговото деформиране, разцепване, разпадане.
Психоаналитикът трябва да е наясно с причините за първичните процеси, които стоят на неговото внимание при конкретен пациент.
Противно на първичните процеси, при вторичния процес, който се отнася до подсистемата на взаимодействието предсъзнавано – съзнавано, имаме не несъзнавани психични неща, както е при първичния процес по отношение на несъзнаваните феномени, а напълно характерни за разума, волята и преживяванията прояви като:
- адекватни възприятия;
- активно внимание;
- будно и адекватно на реалността мислене;
- автентични и синхронни преживявания, които са съответни на възприятията и на реалността;
- разсъждения;
- волеви контрол и др.
При вторичния процес има доминация на мисълта и на осмислянето.
Голямата разлика между двата процеса – първичния и вторичния – е в това, че в психичния апарат вторичният процес е с регулативни функции.
Това е възможно вследствие на вече изграден Аз на личността.
Знаем, че задачите на Аза са предимно в областта на потискане на несъзнавани неща.
От това следва, че вторичният процес фактически има за цел обуздаването (по- тискането) на първичните процеси.
Ако погледнем на Аза на пациента като на постепенно диференциране и произлизане от То (по Втората Топика на Фройд), то от това би трябвало да заключим, че вторичният процес произхожда от първичния и представлява негово преформиране в рамките на съзнаваното и на реалността, т.е. обръщане на нещата от подчинени на принципа на удоволствието в неща, подчинени на принципа на реалността и на разума.
За практикуващия психоаналитик е важно, че при психопатологията обикновено Азът е под силно влияние на несъзнаваните импулси, т.е. той може да е завладян от енергията на първични процеси.
В тези случаи можем да очакваме патология – невротични и психотични симптоми, компулсии, разстройства и др.
Докато при първичния процес има свобода на асоциациите, то при вторичния процес връзките са закрепени и самият трафик на психична енергия се контролира в съответствие с принципа на реалността, в който са въплътени социални, морални, естетически, религиозни и всякакви други мотиви и императиви.
Психична енергия не може да се насочи наникъде без разумът да е посочил посоката, без интелектът на човека да е намерил пътя за смисленото удовлетворяване на желанията.
При вторичните процеси работят основно съжденията, умозаключенията, логическите вериги, сравняването, анализът и синтезът.
Символ на първичния процес, както казахме вече, е сънят, а символи на вторичния процес са логичната мисъл и контролираното и регулирано действие на човека.
Всичко в лекцията, дами и господа, ви е ясно, нали?
До скоро!
