МЕХАНИЗМИ НА РАЗЧИСТВАНЕ
Дами и господа,
В постфройдизма и в съвременната психоанализа се ползва едно методологическо понятие, което не е било известно по времето на Зигмунд Фройд.
На немски език това понятие е Abarbeitungsmecha- nismus, което може да се преведе с механизъм на разчистването (самата дума Abarbeitung означава отработване, завършване, отхвърляне, разчистване). На английски терминът е working off.
Този термин – механизъм на разчистване – е въведен през 1943 г. от Едуард Бибринг, който е член, а по-късно и президент на Психоаналитическото общество в Бостън.
Десетина години по-късно се налага като значимо методологическо понятие в психоанализата на Аза.
Въпросният механизъм се отнася до окончателното завършване (разчистване) на разрешаването на конфликта, възникнал с ползването на защитни механизми.
Представлява нещо като завършване и изтикване навън на ползваната вече защита.
Всичко това обикновено става при завършека на терапията, в края на лечението на пациента.
На практика с този механизъм пациентът се освобождава (очиства) окончателно от психичния си проблем, който в една или друга степен, съзнавано или несъзнава- но, все пак присъства в ползвания защитен механизъм. Този защитен механизъм се разчиства.
Така погледнато, механизмите на разчистване са антиноми на защитните механизми, които се ползват от пациента и са обект на психоаналитичната терапия.
Противопоставеността на механизмите на разчистване срещу защитите се вижда най-добре в целите, които преследват двата вида механизми.
Докато защитните механизми по волята на Аза фактически се противопоставят на формираните и действащи в несъзнаваното феномени – нагони, инстинкти и др. – и преследват сваляне на напрежението на Аза, то механизмите на разчистване нямат пряко отношение към нагонната енергия и имат за цел не контролирането на задоволяването на нагона, а извеждането му заедно с противо- поставящия му се защитен механизъм извън психичния апарат, като това може да стане даже и с нарастване на напрегнатостта.
Докато защитните механизми имат предвид дилемата удоволствие-неудоволствие, то механизмите на защита целят спокойния душевен мир на пациента.
Знаем, че без Аза в психиката откъм несъзнаваното щяха да действат само нагони и инстинкти, които щяха да са активни до пълното си задоволяване, несрещащо никакви препятствия пред себе си.
Азът, натоварен от Свръхаза или от други съображения и императиви, се противопоставя на нагонните влечения и съответно на техните последствия чрез различни защитни механизми, които вършат работата по регулиране на нежеланите импулси.
Механизмите на разчистване действат обикновено след като отбраняващите действия на защитните механизми са завършили и вече е нужно пациентът да се освободи окончателно даже от спомените за стълкновението на несъзнаваното със съзнаваното от Аза.
Друга съществена разлика, която всъщност пак про- тивопоставя механизмите на разчистване срещу механизмите на защита, се крие в самия факт, че защитите са изключително разнообразни (ние посочихме в 22-та част на настоящата тема общо 21 психични механизми), а механизмите на разчистване всъщност имат в общи линии една и съща структура.
Освен това механизмите за защита, както знаем, са средства за защита от реални или мними опасности пред Аза, а механизмите за разчистване са за постепенно намаляване на напрежението, възникнало във връзка с действието на даден защитен механизъм.
Ще припомним още, че защитните механизми са несъзнавани и обикновено са автоматизирани реакции на Аза, който се грижи за синхрона си с външния
свят и със Свръхаза. Те остават на равнището на първичния процес (виж предходната 35-та част).
Обратно, механизмите на разчистване са свързани с мисловната дейност и с волевите усилия на пациента (при влияние на психоаналитика, разбира си), т.е. те са свързани с вторичния процес, представляват вторичен процес.
Някои автори, например, Даниел Лагаш и др., сочат още, че механизмите на разчистване са феномени по линията на взаимодействия между Аз субекта и Аз-обекта, т.е. по линията на възприемането и преживяванията от Аза на самия себе си като обект.
Според вижданията на Едуард Бибринг, мъчителните преживявания на пациента, ползващ психични защити, не са за подценяване и срещу тях би трябвало да се потърси и да се намери някакво противодействие. Става дума за противодействие на негативните преживявания, породени от защити.
Точно такова призвание и такава мисия имат механизмите за разчистване.
Как става това на практика? Обикновено тези механизми на разчистване променят условията и обстоятелствата при формирането и действието на защитните механизми, намаляват нагонната енергия посредством различни когнитивни и експресивни средства, оттеглят либидозни пориви от сцената, търсят привикване към обстоятелствата от страна на пациента, примиряват го с определени непроменими неща в неговото битие и др.
В практически план механизмът на разчистване може да бъде осъществен с различни средства, но неговата същност, както вече казахме, за разлика от защитните механизми, е една.
По-често срещаните форми на ползване на механизъм за разчистване при работата на практикуващия психоаналитик са следните:
- Осмисляне на действията на пациента;
- Словесно изразяване на мислите и преживяванията на пациента във връзка със съответните проблеми и с ползваните защитни механизми;
- Оттегляне на въображаеми неща от съзнанието и представите на пациента;
- Когнитивни операции по отношение на травмиращи и обсебващи психични ситуации;
- Заместване на контрола с потискане;
- Заместване на преживяването с покорство, под- чиняване и следване;
- Насоченост към обективиране на психичните неща;
- Елиминиране на идентификацията на пациента с вредни за терапията образи и еталони и др.
Както става ясно, дами и господа, всичките тези средства трябва да са в арсенала на практикуващия психоаналитик, за да може той да си избере точно това от тях, което най-много съответства на терапевтичната ситуация и на терапевтичните цели, и да го ползва с успех при лечението.
Довиждане!