ПСИХОАНАЛИТИЧНИЯТ ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОЦЕС И ПСИХОАНАЛИТИЧНИТЕ СЕАНСИ
Дами и господа,
Лечението (терапията) е клон на хуманитарните науки и на хуманитарната практика, представляващ в най-общи линии създаване и прилагане на лечебни (терапевтични) методи спрямо установени (диагностицирани) страдания, както и отчитане на резултатите от това.
Счита се, че терапията е медицински термин, но ако имаме предвид, че лечението е обект и на други науки, освен медицината (например, психология, езотерически науки, науки за паранормалното и др.) и различни човешки практики (магии, религиозни ритуали, сугестии и др.), излиза, че не е така.
Очевидно понятието терапия е специално тъкмо заради своя обхват и заради своята многозначност.
Терапията е сложна работа и не може да не бъде сложна работа и поради неразгадаемото съотношение на биологичното и психичното у човека.
Нещата могат да бъдат конкретизирани с обекта на лечението.
Той би могъл да бъде със соматична определеност (соматично, телесно, страдание на пациента), би могъл да е от психичен порядък (психичен проблем, психично страдание), а би могъл да е от някакъв съчетан (смесен) вид и да представлява психо-соматично страдание.
Съответно терапията се разпределя на свои вътрешни клонове, насочени към всяка една от тези области.
Един от тези клонове е психотерапията.
Психотерапията, както знаем, е лечение на човешката психика чрез психично въздействие от страна на психотерапевта, което има за цел да отстрани проблеми от психично, соматично или психосоматично естество.
Тези проблеми биха могли да се лекуват и по други пътища – медицина, магии, екстрасенси, религиозни средства и т.н., но в случая говорим за лекуване със средствата на психологическата работа.
Интересното е, че различните начини на лечение на психичните страдания не се признават едно друго, оборват се, доколкото могат, и на практика са противопоставени.
Това в някаква степен се отнася и до взаимодействията между медицината и психотерапията, въпреки че в последно време има и тенденции за съчетаване на техните методи.
Психотерапията, като възможности и като постижения в науката и практиката, е необятно обширна хуманитарна област. Познати са над 500 (даже 600) вида психотерапевтични концепции, школи, направления.
Част от тези концепции са свързани с психоанализата.
Известна и популярна е така наречената психоаналитична психотерапия, която се базира на основните постулати на фройдизма.
Някои от школите, разбира се, по свой начин модифицират психоаналитичните възгледи на класическия фройдизъм, но основата е една.
И тя е психоаналитична в своята същност.
Лечението, което се осъществява с методите на психоаналитичната психотерапия, е психоаналитично.
То се състои от провеждането на психоаналитични сеанси, които са основният акт на психоаналитична работа спрямо страданието на даден конкретен пациент.
Нещата изглеждат така, както е показано на схемата с елипсите.
Виждаме, че психоаналитичните сеанси са елемент на психоаналитичната психотерапия.
Тя се осъществява чрез различни методи, които се прилагат в рамките на психоаналитичния сеанс.
Тези методи са психоаналитични в своята същност, произхождат от концепциите на психоанализата.
Можем да определим психоаналитичните сеанси като осъществяване с психоаналитични средства на психотерапевтичен процес, който е съдържанието на психотерапията като дейност.
Според американската Енциклопедия по психология, издадена и у нас, „психотерапията е метод на работа с пациенти/клиенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност“.
А психотерапевтичният процес представлява целенасочено реализиране на конкретен гарантиран метод (или методи) за психично въздействие върху пациента, с което се преследва предотвратяването или отстраняването на диагностицирано заболяване (страдание) или установен проблем от психичен или психосоматичен порядък.
При психоаналитичния терапевтичен процес въпросните гарантирани методи са от психоаналитично естество, както казахме вече.
Психоаналитичните сеанси са съставки на психотерапевтичния процес, извършван на базата на съответната психоаналитична концепция.
Психоаналитичният сеанс е това, което се случва в психотерапията в определен ден, на дадена дата.
Психоаналитичните сеанси са фрагментарните реализации на психоаналитичния процес в терапията.
Те са най-малката съграждаща лечението на психичното страдание терапевтична единица.
Тя има своята времева и методическа определеност, както и своите характеристики в пространството по отношение на обстоятелствата и условията за провеждане на психоаналитичната терапия, които са обект на следващите лекции в този курс.
Самата терапия е поредица от психоаналитични сеанси, които в някои конкретни случаи могат да достигнат огромен брой – десетки, стотици.
Психотерапията чрез психоаналитични методи, или с други думи, самият психоаналитичен процес, включващ в себе си психоаналитичните сеанси, има своята хроника, своето своеобразно протичане (осъществяване).
Този психоаналитичен процес може да бъде реализиран от психоаналитика по различни начини, по различни модели (еталони).
Принципиалните процесуални модели на протичането на психоаналитичния процес могат да са:
- Принципиален процесуален модел на психоаналитичния процес (съответно на психоаналитичните сеанси), в който доминира паралелизмът, т.е. счита се, че основа на терапията е успоредността на лечението с развитието на личността (особено в детството);
- Принципиален процесуален модел с доминация на последователността (консеквентността), при който преобладава визията за последователното следване една след друга на различни по същество фази в развитието на личността и в развитието на психичното страдание, като двете тенденции нямат нищо общо;
- Принципиален процесуален модел с придържане към концепцията за неестествено (ненормално) състояние и динамика на психични функции у пациента. Самият психоаналитичен процес също се интерпретира от пациента като квазиестествен;
- Принципиален процесуален модел, който се вглежда главно в патологията и в патологичните очаквания и допускания от страна на психоаналитика, т.е. психоаналитичният процес протича като „изследване на собствения дом“, в което се търсят недопустими от гледна точка на душевното здраве неща. Тъкмо те стават обект на психоаналитичните сеанси.
Практикуващия психоаналитик следва да е наясно с принципиалния модел на работа в хода на осъществяването на психоаналитичните сеанси и съответно на своята подготвеност и на своята оценка на психотерапевтичната ситуация да ползва някой от посочените принципиални процесуални модели.
Той трябва също така да се насочи и към някои от конкретните процесуални модели в приложната психоанализа, за които ще говорим сега.
В тази част на лекцията ще посоча фазите на протичането на психоаналитичните сеанси.
От гледна точка на тяхната цялостност, това означава, че ще видим фазите на психоаналитичния процес.
Ще имаме предвид два основни конкретни процесуални модела, които според мен са най-подходящи, най-ефективни и най-популярни в съвременната приложна психоанализа в нашите условия.
Конкретният процесуален модел в подробности представя самото протичане (хроника) на психоаналитичните сеанси, как следват те един след друг.
Тези сеанси в контекста на този модел изглеждат като компоненти на определени фази (шест или седем) в психоаналитичния процес.
Моделът на Хайнц Кохут (виж ХХVІ-та тема на първия курс за Концептуалните основания на психоанализата, 67 и 68 лекция във втората книга с лекциите) включва следните шест фази:
- Фаза на общите съпротиви;
- Фаза на едиповите преживявания (Едипов комплекс, кастрационна тревожност и др.);
- Възобновена фаза на тежки преживявания;
- Фаза на дезинтеграционна тревожност;
- Фаза на леко безпокойство с частични радостни предчувствия;
- Завършваща фаза на началото на устойчиво продуктивно бъдеще.
Както става ясно, този модел на Хайнц Кохут възпроизвежда четвъртия тип от принципиалните процесуални модели, за които говорихме преди малко, и се отнася до патологичните очаквания и допускания от страна на психоаналитика в рамките на провежданата психотерапия спрямо конкретния пациент.
По-известен е така нареченият прогресиращ конкретен процесуален модел на приложния психоаналитик (той е от Дюселдорф) Петер Фюрстенау.
Този модел сочи седем фази на психоаналитичния сеанс:
- Фаза на покровителственото отношение от страна на психоаналитика, осигуряващо безопасност и спокойствие;
- Фаза на разгръщане и идентифициране на симптоматиката на пациента;
- Фаза на търсения в ранното детство на еди- пови феномени (отношения с майката и с бащата);
- Фаза на обръщане на пациента към собствения Аз, проява на скрита агресия, идентифициране на фантазми;
- Фаза на търсене и разкриване на сексуалната идентичност на пациента;
- Фаза на едиповата триангулация (от латинското triangulus – триъгълник, в смисъл на установяване по тригонометричен път на координати или съотношения), т.е. фаза на търсене и разкриване на мястото и взаимното разположение на едипови феномени;
- Седма завършваща (последна) фаза на установяване на нови отношения спрямо себе си и спрямо другите хора.
В прогресиращия модел на Фюрстенау приложният психоаналитик работи главно върху преноса (трансфера) и съпротивите, а в същото време и върху укрепването на Аза на пациента.
Хрониката на терапията показва как протича цялостният психоаналитичен процес (процесът на лечението), съставен от психоаналитичните сеанси в тяхната общност.
Хрониката на психотерапевтичния процес започва с първоначалния контакт между пациента и психоаналитика и завършва с крайния резултат от психоанализата, представляващ същевременно и завършване (край) на терапията, край на сеансите, елиминиране на алианса и взаимодействията на психоаналитика с пациента, преустановяване на функционирането на избрания терапевтичен модел и т.н.
На практика нещата изглеждат така, както са представени на втората схема.
Може да я сложите в кабинета си.
Цялостният психоаналитичен процес обхваща, знаем, определен брой отделни психотерапевтични сеанси, провеждани по стратегията и задачите на лечението.
Виждат се всичките седем основни етапа на психоаналитичния процес в неговата цялост от самото начало до неговия край.
Виждаме също, че в схемата фигурира същинската психоаналитична терапия (етап 5), която представлява прилагане на психоаналитичните методи и анализи, които ще разгледаме по-нататък в този курс.
Вдясно на схемата са дадени етапите (компонентите) на всеки един отделен психоаналитичен сеанс.
Това са етапите 4, 5 и 6.
На схемата са дадени с по-плътна линия.
Цялостният модел фактически представлява многократно протичане (повторение) на психоаналитичните сеанси (етап 4, 5 и 6), от които се състои цялостната клинична психоанализа.
Сега за специфичните особености на психоаналитичния сеанс.
Те произхождат от характеристиките на самия психотерапевтичен процес и от спецификата на психоаналитичните методи.
В най-общи линии могат да се посочат следните особености:
* Първо ще посочим, че психоаналитичният сеанс се осъществява чрез общуването между психоаналитика и пациента. Фактически става чрез разговор.
* Втората особеност е, че разговорът се осъществява с вербални и невербални средства. Първите са думи, фрази и др., а вторите – жестове, стойка, позиция, мимика, речеви миманс, интонация, тембър, сила на говора, бленда, височина на гласа, метрика, дистанция и др.
* И двете форми от втората особеност имат експресивен характер; въздействат освен върху разума, но и върху преживяванията на пациента. Това е третата особеност на психотерапевтичната работа.
* Четвърта особеност на сеанса е неговата откровено прагматична насоченост, която има смисъл само при положителни и ползотворни резултати от психоанализата за пациента.
* Друга, петата поред, особеност е фактът, че при психоаналитичната терапия е възможен голям избор от възможни психоаналитични терапевтични техники. И тази възможност се ползва.
* Важно при психоаналитичната терапия е и това, че пациентът сам може и трябва да работи за своето психично здраве, даже и след окончателното решаване на психичните му проблеми чрез психоанализа. Ясно е тогава, че приучването към превенция е шестата особеност на терапевтичния процес.
* Седмата особеност е в това, че освен всичко друго, психоаналитичният процес не се нуждае от специални болнични или други условия; той на практика е възможен навсякъде.
Тази лекция, дами и господа, е по-дълга. Уморихте се. Но тя си заслужава усилията, защото е въвеждаща в практиката на психоаналитичната терапия.
Довиждане!