Курс по психоанализа – лекция 12

ЧУВСТВО ЗА ОБЩНОСТ, КОМПЕНСАЦИЯ, ЖИЗНЕН СТИЛ

Дами и господа,

Типичното адлерианско понятие „Чувство за общност“, на немски Gemeinschaftsgefühl, е натоварено с важни функции в индивидуалната психология.

По принцип тя, индивидуалната психология, включва в себе си, за разлика от фройдизма, алтруистични тенденции; счита, че човек не е по рождение агресивен, а, напротив, има стремеж към коопериране (съвместяване) с други хора.

Алфред Адлер счита, че като преживяване чувството за общност, също като чувството за непълноценност, произхожда от недостатъците на конкретния индивид, от органическите му несъвършенства, от слабостите му.

Това чувство кара човека да симпатизира и да обича другите, да им съчувства, да ги съжалява и т.н.

То сякаш задължава всеки индивид да живее в социална среда, да търси другите хора, да взаимодейства с тях.

За Адлер чувството за общност е свързано и със стремежа към превъзходство.

От това чувство зависи също и реализацията на принципа на холизма (цялостта, единността) при човешката персона.

Според вижданията на практическата индивидуална психология проблемите в душевното здраве на личността от детското непослушание до неврозите, алкохолизма, половите извращения, престъпленията и самоубийствата са свързани с деформации на чувството за общност.

Социалното чувство и социалния интерес на индивида са главната форма на компенсация на всяка естествена слабост на човека.

Те са вродени.

Не се създават в процесите на социализиране на личността, а са иманентни характеристики на всеки индивид.

Социалният интерес трябва да бъде направляван в хода на развитието на личността и трябва да бъде поддържан на определено високо ниво.

Той се развива в социално обкръжение.

От друга страна социалният интерес според Адлер е барометър за психичното здраве на индивида.

Всеки индивид си има определени нива на чувството за общност и на социалния интерес.

Те могат да се измерват със съответни методики.

Прекомерно ниското равнище (сила) на тези индивидуални характеристики могат да предизвикат проблеми по отношение на психичното здраве на личността.

Прекомерно високото ниво в някои случаи също може да се окаже противопоказно за душевното състояние на индивида.

Една от задачите на психотерапевта е изследването на тези равнища.

В приложение към настоящата лекция предлагам инструмент за изследване на равнището на социалния интерес на личността, който да ползвате в работата си.

Освен това социалният интерес може да е в синхрон, да съвпада, да се препокрива със стремежа за превъзходство, но може и да влиза в противоречие с него.

Според Адлер в първия случай можем да говорим за успешна компенсация на чувството за непълноценност.

Възможно е при определени индивиди да се стигне до хиперкомпенсация, която се появява в резултат на прекомерното развитие на дадено качество, на дадена способност, обикновено за сметка на някаква недостатъчност в друга област.

При хиперкомпенсацията има изкривено едностранчиво адаптиране към социалните обстоятелства и деформирано реализиране на стремежа към превъзходство.

Често хиперкомпенсациите са патологични по своя характер проявления на човешката психика.

Във всяко конкретно човешко съществуване (битие) действителната и неизбежната компенсация на непълноценността е свързана пряко с чувството за общност и става в обществото (в социална среда) и чрез определени социални механизми (например, власт, съревнование, конкуренция, агресия и др.)

За Адлер компенсациите са тясно свързани, даже в известен смисъл се идентифицират, с друга важна категория на индивидуалната психология – стила на живот.

Стилът на живот (или жизненият стил) на всеки един от нас показва каква форма на компенсиране на чувството за непълноценност е предпочетена и избрана от нас в хода на нашето съществуване.

Отначало Алфред Адлер ползва понятието “жизнен план”, после – “пътеводен образ”.

Накрая се спира на жизнен стил (Lebensstill), или стил на живот.

За него това е уникалната и никога и никъде повече несъществуваща картина на индивида, това е неговият образ, неговата същност.

За Адлер няма разлика между типовете жизнен стил и типовете личности по стил на своя живот.

Основните типове хора според индивидуалната психология са четири:

1. Управляващ тип.

Това е активна, много действена личност, която е напориста, упорита и самоуверена.

Чувството за превъзходство е хипертрофирано и достига даже до враждебност.

Нивото на социалния интерес и ниско (до 3-4 бала по методиката в приложението накрая на лекцията).

2. Вземащ тип.

Това е или пасивна и ниско активна личност или, напротив, действена и активна персона, за която често най-важното нещо и единствената цел е придобиването на определени блага, които могат да са от всякакъв характер.

Много често този човек е с ниска нравственост, даже и с престъпни личностни характеристики.

Обикновено няма социален интерес, т.е. нивото е с бал 0.

3. Избягващ тип.

Това е този тип, който ползва главно бягството за компенсаторен механизъм. Активността му е ниска. Стреми се към изолация (така се спасява от сравнения).

Нивото на социалния интерес е ниско (от 2 до 4-5 бала). Страхът от неудачите надмогва стремежа към успехи.

4. Социално полезен тип. Този тип според Адлер е единственият напълно положителен от гледна точка на лично психично здраве и пълноценен живот.

Това е зряла личност с голяма активност. Отличава се с висока нравственост.

Има много високо ниво на социален интерес (най-високите балове – 6-10).

За този човек може да се каже, че е с доминираща социална ориентация.

В адлерианството се посочват и трите основни задачи пред всеки човек в неговия живот.

Това са:

* работа,

* общуване,

* любов.

Колко просто и ясно!

Отдадеността на личността към всяка от тях определя и стила на живота ѝ.

Разбира се, стилът на живот зависи още и от творческите способности на индивида.

Те го формират и развиват.

Алфред Адлер даже говори за творческа сила на индивида, като счита, че в това отношение някои хора са по-силни, а други – по-слаби.

Самата творческа сила се наследява, но върху нея може да се влияе в хода на развитието на личността.

Фактори за това са:

* подходящото социално обкръжение още от ранно детство,

* мотивационните механизми,

* семейството,

* подходящото образование,

* възпитанието,

* социалните институции и др.

С изброяването на факторите, дами и господа, ще приключим тази лекция, но преди това вижте Приложението.

*****

Приложение

СКАЛА НА СОЦИАЛНИЯ ИНТЕРЕС

Вижте таблицата с двойките личностни качества:

Тя представлява скала-тест за нивото на социалния интерес на индивида.

Ето инструкцията за ползване на Скалата.

Инструкция:

Оценяват се качествата (чертите) на съответната личност. Може да се използва самооценяване, т.е пациентът сам да се укаже наличието на определени свои черти.

От всяка двойка (1 и 2) вляво и вдясно непременно се избира едно качество (черта), което е по-характерно за индивида от двете.

Избраното се отбелязва с кръстче.

След това се пишат точки за отбелязаните с кръстче качества (по една точка за качество), които са номер 1 в колона А, и за отбелязаните качества, които са с номер 2 в колона Б.

Събират се точките.

Максималният възможен брой е 10, а минималният – 0.

Сборът на точките за конкретния човек показва равнището на неговия социален интерес в единадесетобална система за оценка (от 0 до 10 включително).

Разбрахте ли как да ползвате Скалата?

Разбрахте ли лекцията?

Доволни ли сте?

Довиждане тогава!

Related Post