СТРАТЕГИЯ И СХЕМИ НА ТЕРАПИЯ.
ГРАФИК. ПРОГРАМА.
Дами и господа,
Стратегията се определя от психоаналитика, след като вече има цел и задачи на лечението, след като е установена диагнозата на страданието, прогнозата му, динамиката му.
Стратегията е продължение и конкретизиране в реални бъдещи действия на целите и задачите на лечението, говорих за тях в предходната 49-та лекция.
За да се състави стратегията (и съответната програма и график), трябва да са известни и уточнени с пациента в общи линии редица други неща: обстоятелства, семейство, антураж, възможности на пациента, приемането (съгласието) от негова страна на лечението, възможностите на психоаналитика, методическите ресурси и др.
Стратегията на лечението е основата на последващата психоаналитична терапия.
Работата по време на сеансите с пациента е подчинена на стратегията на лечението.
Стратегията е като указател за това, какво да се направи и как да се направи по време на психоаналитичния процес.
Можем да си представим как би изглеждало едно лечение на психично страдание без стратегия.
Стратегията включва избора на методите, които ще ползва психоаналитикът в своята работа, както и средствата, с които той ще контролира нейния ход и нейната резултатност.
От схемата долу, разгледайте я внимателно, става ясно какво е нужно, за да се изработи стратегията на лечението.
В най-голяма степен тя зависи, разбира се, от диагнозата на страданието и от състоянието, възможностите и качествата на пациента.
Освен това в много случаи върху стратегията на лечението решаващо влияние имат резултатите от пробния анализ, който ни дава желаните подробности за страданието, съчетани с характеристиките на личността на пациента, включително и някои черти на феномени от несъзнаваното в психичния му апарат.
Безспорно върху разработването (и осъществяването) на стратегията на лечението влияят още и методическите ресурси, с които разполага психоаналитикът във връзка с неговата квалификация, опит и възможности.
А освен това, своята роля играят и временно-пространствените обстоятелства, както и семейното обкръжение: възможностите на семейството, родители (при децата), съпруг или съпруга (при по-възрастните) и др.
Важен е и антуражът на пациента.
Стратегията има отношение както към използваните методически инструменти (различните анализи, пренос и контрапренос, внушения, манипулации, отреагирания и др.), така и към състоянието и характеристиките на алианса между психоаналитика и пациента.
С други думи, стратегията определя и взаимодействията по време на психоаналитичния процес.
Възможно е основната стратегия да бъде изградена в менторски и настойчив тип, ако това е необходимо при конкретния внушаем и пермисивен пациент.
Възможно е, обратно, стратегията на лечението да е подчинена на линията на добронамерена равнопоставеност между двете страни на алианса.
Както подчертава Зигмунд Фройд, основната линия в стратегията трябва да е признаването на реалността такава, каквато тя е, и изключването по възможност на всякакви прояви на лъжа и на имитации.
Можем да кажем, че в голяма степен стратегията впоследствие зависи от динамиката на отношенията между пациента и психоаналитика, от преноса и контрапреноса, както и от резултатите от анализа на съпротивите.
В такъв случай се налага да се правят и ползват в хода на лечението терапевтични схеми, които в прегледен и ясен вид да дават конкретните параметри на стратегията съобразно тези фактори, които влияят върху нея.
Схемата на лечението обикновено се прави като последователност от процедури.
Когато тази последователност се уточни във времето (като периодичност, честота и като продължителност) вече имаме съставена програма, респективно – график на терапията.
Схемата на лечение ни показва кои методи и кои процедури ще ползва психоаналитикът в своята работа по противодействието на психичното страдание на пациента.
Показва още как и по какъв начин ще осъществи той стратегията на лечението в изпълнение на поставените цели и задачи след установената диагноза и направените досега проучвания, включително и пробен анализ.
Ще кажа още, че схемите често изглеждат като възможни конкретизирани варианти на стратегията, някой от които следва да се избере от алианса „психоаналитик – пациент“ и да се ползва в практиката на конкретната терапия.
Какви са особеностите на терапевтичната стратегия в различните психоаналитични концепци?
Различните психоаналитични концепции имат нееднозначно мнение относно стратегията на лечението.
При индивидуалната психология на Алфред Адлер стратегията на лечението е насочена (и включва) работата по основните жизнени цели на пациента, по стила му на живот (Lebensstill), схемата на аперцепция, чувството за общност, чувството за малоценност.
В най-общи линии, една адлерианска стратегия в психоанализата е построена върху няколко основни неща:
- Разбиране и приемане от страна на пациента на такъв индивидуален жизнен стил, който е в полза на оздравяването;
- Помагане на пациента да разбере себе си;
- Работа (трениране) на социалния интерес, за да се усили той самия, както и да се усилят потребностите на пациента от социално коопериране;
- Придобиване на нов социален опит и проверка и регулиране на работата му в реалната действителност;
Доминиращата атмосфера в алианса е съставена от доброжелателност, съчувствие и подкрепа.
Важен момент в стратегията е установяването и поддържането на емпатичен рапорт, който представлява чувство на съгласие между собствената персона и другите, представлява връзка с околните.
В юнгианската психотерапия стратегията има редица особености, които са свързани с терапевтичния модел на Карл Густав Юнг в неговата аналитична психология.
На първо място, стратегията на лечението се опира на архетипни и митологически компоненти (аспекти) на несъзнаваното, които се търсят навсякъде – в анализа на сънищата, при фантазмите, при творчест- вото, в общуването (като модели на поведение) и т.н.
Юнгианската терапевтична стратегия изисква включването и задълбочаването в „бездните на несъзнаваното“ до неговите най-скрити компоненти и до най-старите форми на колективното несъзнавано.
Задача на терапевта е да върне на пациента загубени от него ценности, както и да спомогне за формиране на целостността на неговата личност, която страданието е деформирало.
Освен това, в стратегията на аналитичната психотерапия на Юнг влиза още и формирането у пациента на отговорност за собственото му битие и за собственото му поведение.
Карл Густав Юнг настоява още, в стратегията на лечението да намерят своето място и така наречената обективация на безличните образи, както и специфичната индивидуация, разбирана от юнгианците като самореализация и намиране на път към себе си.
В контекста на концепцията за обектните отношения, взаимоотношенията и взаимодействията между двете страни на алианса „психоаналитик – пациент“ се виждат като терапевтичен фактор.
В стратегията на тези психоаналитици, които ползват идеята за обектните отношения (Уйлям Роналд Феърбърн, Хенри Гънтрип, Доналд Уудс Уиникът), се поставя ударение върху точно тези терапевтични взаимоотношения с пациента.
Счита се, че те създават така нареченото „сдържащо обкръжение“.
Тази психоаналитична концепция фаворитизира преноса и неговите интерпретации, а освен това извежда регресията като задължителен и неизбежен аспект на лечението.
Стратегията, според Феърбърн непременно трябва да включва:
- Синтез на разцепените структури на Аза;
- Снижаване на инфантилнатазависимост;
- Максимално намаляване на ненавистта и омразата към либидните обекти;
- Осигуряване на достъп до затворената система на вътрешния свят на пациента с цел влияние върху него на външната реалност.
Сега за графика и програмата.
Другият важен въпрос е времевата определеност на терапевтичната работа по възприетата стратегия, респективно по избраната схема на лечение.
За тази определеност, която е така важна за пациента, а и за терапевта, способстват графикът на лечението и програмата на лечението.
Графикът на лечението (или графикът на сеансите) фактически е разписание, кога във времето те ще се състоят, т.е. на кои дати са определените от алианса „психоаналитик – пациент“ психоаналитични сеанси и колко време траят те.
Докато от графика на психоаналитичната терапия времевите периоди на сеансите ни стават известни отнапред, то при програмата на лечението ние виждаме включени и самите процедури на лечението.
Тоест, терапевтичната програма е нещо като разширен график, която ни дава освен времето на провеждането на сеансите, но тя уточнява и какво ще се прави във всеки един сеанс в изпълнение на стратегията на лечението и на терапевтичната схема.
В повечето случаи графикът е предназначен по-скоро за пациента, а терапевтичната програма – за психоаналитика-терапевт.
Разбрахте ли всичко?
Край за днес, дами и господа.
Бъдете щастливи и радостни!
До скоро!