ОСНОВНИ ТЕХНИКИ
Дами и господа,
В тази лекция ще видим основните техники, които се ползват в психоаналитичния процес според три концепции – фройдистката, адлерианската и юнгианската.
Още в самото начало трябва да уточним, че отношението „метод – техника“ изисква първо представянето на основните психоаналитични методи, а след това да се говори за техники, които в методологически план представляват начини на осъществяване на съответния метод.
Причините да говорим директно за основни техники в психоаналитичната работа са три:
Първо, това е близостта, и даже идентичността в полето на клиничната психоаналитична работа на такива понятия като метод, процедура, техника, а даже и правило.
Трудно е да се посочи принципиалната разлика в контекста на използването им в психоаналитичното лечение.
Второ, ако все пак идентифицираме като основни методи различните анализи, то за всеки един от тях поотделно ние ще говорим в следващи лекции в този курс.
В тях ще разгледаме петнадесет анализа, петнадесет метода за анализиране на дълбинни психични феномени, най-важната част от обучението. Най-важната!
От тази гледна точка, според мен е по-добре да се запознаем с основните психоаналитични техники (както ги виждат най-значимите парадигми в дълбинната психология), за да разберем чрез тях и основните психоаналитични методи – анализите, за които стана дума току-що, интерпретациите, методите на преработката и др.
Трето, ние вече представихме като процедури въпросните петнадесет анализа в предходната тема за стратегията, за графика на сеансите и програмата на лечението.
Нека сега да видим как се осъществяват тези процедури според трите избрани от нас учения.
Според класическия фройдизъм основните психоаналитични техники (методи) в терапевтичния процес са пет.
Те са следните:
- Свободно асоцииране. Тази техника има най-пряко отношение към главното психоаналитично правило.
Състои се в размишляване и съобщаване на всички асоциации, които се появяват в съзнанието като звена от една непрекъсната верига.
- Анализ на сънищата. Състои се в:
а.) излагане на сънуваните сънища;
б.) излагане на асоциациите, които тези сънища предизвикват у пациента;
в.) тълкуване на сънищата и на асоциациите, свързани с тях.
- Пренос. Това е следващата основна техника (метод) при класическата психоанализа на Фройд.
Представлява натрапливо повтаряне (дублиране) на предходни жизнени ситуации относно терапевта, пренасяне на нагласи от други полета (например, едипови атитюди) върху него.
- Контрапренос. Представлява техника, при която психоаналитикът привнася в психоаналитичната ситуация свои нагласи, конфликти и преживявания. Обратно на преноса.
- Съпротива. Тази техника включва обширен регистър от форми на поведение на пациента, с които той иска да запази статуквото отпреди терапията и фактически чрез тях се противопоставя (съпротивлява) на психоаналитичното лечение. (Виж 17-тата лекция.)
Адлерианството изтъква десетина техники като основни.
Това са:
- Моделиране. Тази техника се отнася до моделирането на пациента по отношение на следните качества: сътрудничество, дружелюбие, добронамереност, отговорност, чувствителност, уважение, емпатия.
- Техника на парадокса. Тя е известна още като парадоксална стратегия.
Това е оригинална адлерианска техника.
Смисълът е в парадоксалното подтикване на пациента към очевидно несъстоятелни форми на поведение с цел той сам да стигне до извода, че такова поведение е вредно и да се откаже от него.
Например, съветваме пациента постоянно да се тревожи и да се страхува от всичко с цел да постигнем точно обратни (парадоксални) резултати в лечението.
- Поощрение. Примитивна техника за активиране на социалния интерес, по дефиницията на Алфред Адлер, чието прилагане се оказва, че е твърде успешно спрямо определен тип пациенти.
- Интерпретация. Тази техника визира телеологическата същност на психичните феномени, тяхната цел, тяхната целенасоченост, и се състои в тяхното тълкуване и разгадаване.
Техниката е типична за всички психоаналитични терапевтични концепции, не само за адлерианската.
- Самоосъзнаване и самопомощ. При тази техника пациентът се стимулира сам да намира проблемите в себе си и сам да търси техните решения.
- Техника „Като ако…“. Ползва се в случаите на призната несъстоятелност от страна на пациента и липсата у него на всякаква мотивация и на възможности за дадена постъпка.
Тогава чрез тази техника пациентът се заставя да постъпки така, както би постъпил, ако той имаше необходимите качества, както би постъпил, ако той беше с друг статут, както би постъпил, ако не е такъв, какъвто той е, и т.н.
- Техника „Избягване на чучелото“.
На английски терминът е Avoiding the Tar Baby, което буквално означава „Избягване на насмоленото бебе“.
Задачата при използването на тази техника е пациентът да се освободи от носените от него в психоаналитичния процес дисфункцонални и деструктивни психични феномени (мисли, идеи, очаквания, нагласи), които приличат на чучело, с което той не е склонен да се раздели.
- Техника на замърсяване на чистото съзнание. Адлер нарича тази техника точно така, но в практиката се ползва и неособено привлекателния идиом „изплюване в супата“ (Spitting in the Soup).
Техниката се състои в това да се развали впечатлението и привлекателността (вкуса) на нещо, което привлича и обсебва пациента, но което, според терапевтичната стратегия, трябва да бъде преодоляно в хода на лечението.
- Домашна работа. Адлерианска техника, състояща се в поставяне на домашни задачи на пациента, с които той в домашни условия следва сам да се справи.
- Съвет. Ползва се с убеждаваща цел и разчита на съзнателното възприемане от страна на пациента.
- Шега. Подходяща техника само за пациенти с чувство за хумор. С тази техника обикновено се снема напрежение или тревожност спрямо реални или мними обекти.
Да видим какво предлага Карл Густав Юнг.
Ще се спрем на 11 техники, от тях няколко, по-точно 4 са типични фройдистки техники (методи). Това са:
- Анализ на преноса.
- Анализ на съпротивите.
- Анализ на сънищата.
- Анализ на фантазмите.
Типичните юнгиански техники са:
- Техника на активното въображение. Прилага се по отношение както на сънищата, така и по отношение на фантазмите. Тази техника е близка до техниката на асоциациите.
- Експресивни техники. Този клас техники разчитат на експресията, т.е. на изразителността и впечатляващата настойчивост на действията на психоаналитика.
Самият термин експресия произлиза от латинското exprimo – изразявам) и означава в нашия контекст налагане на изразяваното от терапевта.
- Разпитване. Говорихме по тази тема, помните.
- Изясняване. Влиза в петте основни процедури на психоанализата. (Виж следващата лекция.)
- Конфронтиране. Техника на противопоставяне, където е нужно, на психоаналитика срещу пациента.
Влиза в петте основни процедури на психоанализата. (Виж следващата лекция.)
- Подкрепа. Техника на поддържане и помагане на пациента да се справи с нещо.
- Саморазкриване. Тази типична юнгианска техника се отнася до саморазкриване и себепоказване както на пациента, така и на другия участник в алианса – психоаналитика.
Дами и господа, знаете отпреди правилата на психоаналитичния клиничен процес, вече знаете и основните техники.
Не е малко.
Свършваме днешната лекция.
Довиждане!