ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 122

Курс по психоанализа – лекция 122

ОСНОВНИ ТЕХНИКИ

Дами и господа,

В тази лекция ще видим основните техники, които се ползват в психоаналитичния процес според три концепции – фройдистката, адлерианската и юнгианската.

Още в самото начало трябва да уточним, че отношението „метод – техника“ изисква първо представянето на основните психоаналитични методи, а след това да се говори за техники, които в методологически план представляват начини на осъществяване на съответния метод.

Причините да говорим директно за основни техники в психоаналитичната работа са три:

Първо, това е близостта, и даже идентичността в полето на клиничната психоаналитична работа на такива понятия като метод, процедура, техника, а даже и правило.

Трудно е да се посочи принципиалната разлика в контекста на използването им в психоаналитичното лечение.

Второ, ако все пак идентифицираме като основни методи различните анализи, то за всеки един от тях поотделно ние ще говорим в следващи лекции в този курс.

В тях ще разгледаме петнадесет анализа, петнадесет метода за анализиране на дълбинни психични феномени, най-важната част от обучението. Най-важната!

От тази гледна точка, според мен е по-добре да се запознаем с основните психоаналитични техники (както ги виждат най-значимите парадигми в дълбинната психология), за да разберем чрез тях и основните психоаналитични методи – анализите, за които стана дума току-що, интерпретациите, методите на преработката и др.

Трето, ние вече представихме като процедури въпросните петнадесет анализа в предходната тема за стратегията, за графика на сеансите и програмата на лечението.

Нека сега да видим как се осъществяват тези процедури според трите избрани от нас учения.

Според класическия фройдизъм основните психоаналитични техники (методи) в терапевтичния процес са пет.

Те са следните:

  • Свободно асоцииране. Тази техника има най-пряко отношение към главното психоаналитично правило.

Състои се в размишляване и съобщаване на всички асоциации, които се появяват в съзнанието като звена от една непрекъсната верига.

  • Анализ на сънищата. Състои се в:

а.) излагане на сънуваните сънища;

б.) излагане на асоциациите, които тези сънища предизвикват у пациента;

в.) тълкуване на сънищата и на асоциациите, свързани с тях.

  • Пренос. Това е следващата основна техника (метод) при класическата психоанализа на Фройд.

Представлява натрапливо повтаряне (дублиране) на предходни жизнени ситуации относно терапевта, пренасяне на нагласи от други полета (например, едипови атитюди) върху него.

  • Контрапренос. Представлява техника, при която психоаналитикът привнася в психоаналитичната ситуация свои нагласи, конфликти и преживявания. Обратно на преноса.
  • Съпротива. Тази техника включва обширен регистър от форми на поведение на пациента, с които той иска да запази статуквото отпреди терапията и фактически чрез тях се противопоставя (съпротивлява) на психоаналитичното лечение. (Виж 17-тата лекция.)

Адлерианството изтъква десетина техники като основни.

Това са:

  • Моделиране. Тази техника се отнася до моделирането на пациента по отношение на следните качества: сътрудничество, дружелюбие, добронамереност, отговорност, чувствителност, уважение, емпатия.
  • Техника на парадокса. Тя е известна още като парадоксална стратегия.

Това е оригинална адлерианска техника.

Смисълът е в парадоксалното подтикване на пациента към очевидно несъстоятелни форми на поведение с цел той сам да стигне до извода, че такова поведение е вредно и да се откаже от него.

Например, съветваме пациента постоянно да се тревожи и да се страхува от всичко с цел да постигнем точно обратни (парадоксални) резултати в лечението.

  • Поощрение. Примитивна техника за активиране на социалния интерес, по дефиницията на Алфред Адлер, чието прилагане се оказва, че е твърде успешно спрямо определен тип пациенти.
  • Интерпретация. Тази техника визира телеологическата същност на психичните феномени, тяхната цел, тяхната целенасоченост, и се състои в тяхното тълкуване и разгадаване.

Техниката е типична за всички психоаналитични терапевтични концепции, не само за адлерианската.

  • Самоосъзнаване и самопомощ. При тази техника пациентът се стимулира сам да намира проблемите в себе си и сам да търси техните решения.
  • Техника „Като ако…“. Ползва се в случаите на призната несъстоятелност от страна на пациента и липсата у него на всякаква мотивация и на възможности за дадена постъпка.

Тогава чрез тази техника пациентът се заставя да постъпки така, както би постъпил, ако той имаше необходимите качества, както би постъпил, ако той беше с друг статут, както би постъпил, ако не е такъв, какъвто той е, и т.н.

  • Техника „Избягване на чучелото“.

На английски терминът е Avoiding the Tar Baby, което буквално означава „Избягване на насмоленото бебе“.

Задачата при използването на тази техника е пациентът да се освободи от носените от него в психоаналитичния процес дисфункцонални и деструктивни психични феномени (мисли, идеи, очаквания, нагласи), които приличат на чучело, с което той не е склонен да се раздели.

  • Техника на замърсяване на чистото съзнание. Адлер нарича тази техника точно така, но в практиката се ползва и неособено привлекателния идиом „изплюване в супата“ (Spitting in the Soup).

Техниката се състои в това да се развали впечатлението и привлекателността (вкуса) на нещо, което привлича и обсебва пациента, но което, според терапевтичната стратегия, трябва да бъде преодоляно в хода на лечението.

  • Домашна работа. Адлерианска техника, състояща се в поставяне на домашни задачи на пациента, с които той в домашни условия следва сам да се справи.
  • Съвет. Ползва се с убеждаваща цел и разчита на съзнателното възприемане от страна на пациента.
  • Шега. Подходяща техника само за пациенти с чувство за хумор. С тази техника обикновено се снема напрежение или тревожност спрямо реални или мними обекти.

Да видим какво предлага Карл Густав Юнг.

Ще се спрем на 11 техники, от тях няколко, по-точно 4 са типични фройдистки техники (методи). Това са:

  • Анализ на преноса.
  • Анализ на съпротивите.
  • Анализ на сънищата.
  • Анализ на фантазмите.

Типичните юнгиански техники са:

  • Техника на активното въображение. Прилага се по отношение както на сънищата, така и по отношение на фантазмите. Тази техника е близка до техниката на асоциациите.
  • Експресивни техники. Този клас техники разчитат на експресията, т.е. на изразителността и впечатляващата настойчивост на действията на психоаналитика.

Самият термин експресия произлиза от латинското exprimo – изразявам) и означава в нашия контекст налагане на изразяваното от терапевта.

  • Разпитване. Говорихме по тази тема, помните.
  • Изясняване. Влиза в петте основни процедури на психоанализата. (Виж следващата лекция.)
  • Конфронтиране. Техника на противопоставяне, където е нужно, на психоаналитика срещу пациента.

Влиза в петте основни процедури на психоанализата. (Виж следващата лекция.)

  • Подкрепа. Техника на поддържане и помагане на пациента да се справи с нещо.
  • Саморазкриване. Тази типична юнгианска техника се отнася до саморазкриване и себепоказване както на пациента, така и на другия участник в алианса – психоаналитика.

Дами и господа, знаете отпреди правилата на психоаналитичния клиничен процес, вече знаете и основните техники.

Не е малко.

Свършваме днешната лекция.

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 147Курс по психоанализа – лекция 147

ЧОВЕКЪТ-ВЪЛК С ИНФАНТИЛНАТА НЕВРОЗА, СТРАДАЩ ОТ ЗАПЕК И СИЛНА ДЕПРЕСИЯ Дами и господа, От всички истории на заболявания случаят Човекът-вълк е най-подробно описан от Зигмунд Фройд и безспорно е един

Курс по психоанализа – лекция 71Курс по психоанализа – лекция 71

БЛАГОТВОРНИЯТ КРЪГ, ИЛИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО „ТЕОРИЯ – ПРАКТИКА“ В ПСИХОАНАЛИЗАТА Дами и господа, Фройдизмът, респективно психоанализата, възниква всъщност като клинична (медицинска) практика за справяне с психични страдания. Пътят на Зигмунд Фройд