МЕТОД НА СВОБОДНОТО АСОЦИИРАНЕ
Дами и господа,
От днес наистина започва най-важната част на този курс – за психоаналитичните методи, как да анализираме, как се провеждат анализите.
Обърнете специално внимание на всичките лекции до края на обучението!
Първият метод от 16-те, които ще изучим, е за асоциирането като психоаналитична терапевтична процедура.
Първо трябва да уточним терминологията. Какво е асоциация?
Зигмунд Фройд използва понятието freier Einfall, които означава свободно пропадане (втурване), внезапна мисъл.
Относно „внезапното втурване на нещо в съзнанието“ в разговорния български език има изрази като „хрумна ми“, „щукна ми на ума“, които според мен са твърде близки по смисъл на фройдовото понятие, което официално се превежда с асоциация, въпреки че самият Фройд не ползва немската дума Assoziation.
Асоциация (от латинското associatio – свързвам), както знаем, е термин, с който означаваме в психологията възникваща връзка между две съдържания в психиката и се отнася до възприятия, представи, мисли, чувства и др.
За да използваме този термин със смисъла, който влага фройдизмът в него, трябва добре да уточним, за какво става дума.
Винаги трябва нещата да се уточняват, запомнете!
Асоциацията, разбирана като Einfall, подчертава по-скоро внезапността и спонтанното втурване в съзнанието на определено психично нещо, което става във връзка с друго нещо, отколкото самия факт на свързване, на връзка, между въпросните две неща, каквато конотация има в термина асоциация.
Карл Густав Юнг определя асоциацията като „спонтанно протичане на свързани мисли и образи около една специфична идея, често детерминирана от несъзнавани връзки“.
Това е добра дефиниция.
В приложната психоанализа говорим за такава асоциация, която при това е свободна асоциация (free association).
Това означава, че внезапното втурване не среща никакви пречки, никаква противодействия, напълно свободно е.
На практика във въпросното словесно съчетание – свободна асоциация – са въплътени три основни принципа.
Първият от тях – свободна – свързан с главното (основополагащото) психоаналитично правило за пълната откровеност на пациента относно потоците от мисли, чувства, нагласи, емоции и др. в неговото съзнание (психика).
Даже се твърди, че свободната асоциация е синоним на главното психоаналитично правило.
Във всички случаи имаме основание да кажем, че чрез свободното асоцииране, като процес на произвеждане на свободни асоциации, фактически на практика се осъществява главното психоаналитично правило (виж 51-та лекция на курса).
Свободна тук означава, че нещата не се контролират и не се регулират (насочват) от никого, включително и от двете страни на алианса – психоаналитика и пациента.
Тук няма никакъв волеви подбор. Елиминирани са всички форми на цензура, включително и от сферата на предсъзнаваното (по точно между предсъзнаваното и съзнаваното).
Вторият принцип, който е въплътен в асоциация, се отнася до свързаността и холизма (цялостта) на психичните феномени.
Третият принцип е принципът на динамиката на психичните неща, които имат различни прояви и различни тенденции в собственото си битие като феномени на психиката, включително и възможности за шествия и за съчетавания с други психични неща, и т.н.
В клиничната психоанализа специалният термин „свободна асоциация“ със своето специфично съдържание означава способ на психично продуциране (мислене, преживяване и др.) от страна на пациента на мисли, чувства, идеи, емоции и др., които той най-свободно и откровено споделя с психоаналитика.
Свободното асоцииране се толерира, подкрепя и специално се търси от психоаналитика в психоаналитичните сеанси като най-важно средства за осъществяване на лечението на пациента.
Изискванията при свободната асоциация не се отнасят до някакво специално напрягане за произвеждане на асоциации, а по-скоро се търси релаксът и отпускането, като в никакъв случай не трябва да се прибягва до съсредоточаване и концентрация.
Сега ще посочим основните функции на свободните асоциации, които трябва да се знаят и ползват в психоаналитичния процес.
Можем да изтъкнем една обща функция на свободните асоциации – осъществяването на непрекъснатост и цялостност на психичните процеси.
Чрез свободното асоцииране се осъществява и връзка в различни психични структури на различни нива, като е възможно тя да бъде най-неочаквана и странна.
Освен това свободната асоциация има и редица други функции, имащи отношение по някакъв начин към психопатологията и към психотерапията (психоанализата).
Тези функции са твърде много и са твърде разнообразни.
- Една от най-важните функции, която има специално значение за психоаналитичната терапия, е функцията на свободната асоциация за превръщане на несъзнавани феномени в съзнавани;
- Превръщане на забравени неща в отново известни (припомнени) неща;
- Функция за ориентиране на пациента в неговия собствен душевен свят;
- Ориентиране на пациента в отношенията му и взаимодействията му в социума (асоциациите помагат на социалните комуникации);
- Функция на освобождаване на компресираните несъзнавани феномени (развиване на дискурса на изтласканото и притиснатото в сферата на несъзнава- ното);
- Придобиване отново, възстановяване, на загубен (забравен) опит на пациента;
- Съединяване (обединяване) на разделени и изолирани един от друг фрагменти в психиката (несъзнаваното) на пациента;
- Отстраняване на деформации на психични феномени и на психични структури;
- Възстановяване на нагласи;
- Показване на вътрешните сили и на структурата на личностни конфликти в психичния апарат на пациента;
- Финализиране на процеси на афекти, страсти, скръб, възторг и др.
Техники на свободно асоцииране. Те по време на сеансите се основават в общи линии на три фундамента:
Първият от тях е всеизвестният факт, че при мисленето си и при преживяванията си човек е склонен да насочва мислите си и чувствата си към тези неща и в тези посоки, които са с по-голяма значимост за него самия.
Тук значимостта се определя като параметър по отношение на битието на личността и по отношение на неговите нагласи, мироглед, характер и т.н.
Вторият фундамент представя потребностите на пациента в ролята му на пациент при психоаналитика, който очаква лечение от него.
Тук пак имаме насочване на асоциациите към определена значимост, но тази значимост на нещата е свързана главно с лечението, със самата психоаналитична терапия.
Изключение, разбира се, правят случаите, когато действат различни съпротиви.
Третият фундамент касае качеството на свободното асоцииране, което зависи най-вече от съпротивите на пациента.
Ако те са минимални, тогава състоянието на асоцииращият свободно пациент е отпуснато, релаксирано, и свободното асоцииране е по-качествено, от гледна точка на нуждите на клиничната психоанализа.
В този случаи по-лесно и по-добре се изпълнява главното психоаналитично правило за откровеността на пациента.
Обратно, ако съпротивите са големи (максимални), то състоянието на пациента е стегнато, напрегнато и концентрирано, а от това следва лошо качество на основната психоаналитична процедура на свободно асоцииране.
Естествено е, в този случай да не очакваме добри резултати от нашата психоаналитична работа.
Този трети фундамент на свободното асоцииране ни води до извода, че свободното асоцииране е антитеза на съпротивите в хода на психоаналитичната работа.
Всеки опитен психоаналитик знае, че когато пациентът е неспособен на свободно асоцииране по време на аналитичните сеанси, тогава непременно се появяват съпротиви.
Така че обезпечаването на свободно асоцииране се явява и средство срещу съпротивите в психоанализата.
Нека да видим самите техники на свободно асоцииране. Те са следните:
- Свободно асоцииране при съобщаване от пациента на различни психични феномени (сънища, фантазии, мисли, спомени, преживявания и т.н.);
- Свободно асоцииране по тема, предложена от психоаналитика (тя е във връзка с определени задачи по стратегията на лечението);
- Свободно асоцииране във връзка с интерпретации от страна на психоаналитика на съобщеното (казано и показано) от пациента в хода на сеансите по време на цялото лечение;
- Свободно асоцииране по повод на въпроси на психоаналитика;
- Свободно асоцииране по повод на други вмешателства на психоаналитика в беседата (или в монолога);
- Свободно асоцииране при идентификация на пациента с някого;
- Свободно асоцииране при идентификация на пациента с психоаналитика (тук отчитаме и преноса и контрапреноса);
- Свободно асоцииране при рефлексия на определени събития или факти;
- Същинско свободно асоцииране (без никакъв повод, никакво насочване) и др.
Как се прилага методът на свободното асоцииране?
Методът на свободното асоцииране в рамките на терапията фактически представлява метод за съобщаване на съответния материал (мисли, сънища, фантазми и т.н.) от пациента на психоаналитика.
Този метод, както разбрахме, е своеобразен и чрез него се предава огромното мнозинство от данни от пациента към психоаналитика.
Той доминира пред останалите методи за доставяне (и ползване) на необходимата за терапевта информация от психиката на пациента.
В същото време методът на свободно асоцииране, от гледна точка на пациента, може да бъде видян като метод за продуциране (производство, предлагане) на информация от собствената психика (от несъзнаваното).
По принцип използването на метода на свободното асоцииране започва след първоначалното интервю, след диагнозата.
Но в някои случаи този метод може да послужи и при диагностицирането.
Потокът от асоциации на пациента може да ни даде данни от анамнестичен характер, т.е. анамнезата да се осъществи и с помощта на асоциации.
За ползването на този метод психоаналитикът трябва да установи така наречената пластичност (еластичност) на Аза на пациента, т.е. в каква степен на него да му е възможно да си възстановява душевното равновесие и душевните си сили при конфронтации и натиск (насочване) от страна на терапевта при асоциирането.
В съответствие с установеното се ползват различни техники на свободно асоцииране, за които вече говорихме в тази лекция.
Обикновено при ползването на метода на асоциациите пациентът започва с излагането на този материал, който за него е по-маловажен и е по-малко натоварен с тревожност.
С течение на времето се преминава към асоциации и към области на асоциации, които са по-значими и носят със себе си доста по-негативни преживявания.
Тук, както виждаме, се търси ефектът на генерализиране, който създава подходяща обстановка за преминаване към по сложни в психично отношение дилеми за пациента.
Тези дилеми имат отношение към психотерапевтичния процес.
При работата с този метод психоаналитикът не трябва да се включва в асоциирането на пациента, не трябва да го прекъсва или да го кара да бърза, да го пришпорва.
Своите евентуални хипотези той следва да изкаже едва след края на асоциирането.
Много важно е по време на свободната асоциация да се виждат обикновено съществуващите там блокове от асоциации, представляващи доста хомогенни по характер и насоченост скупчвания на асоциации в потока на асоциирането на пациента.
Тези блокове помагат на психоаналитика да определи това, което му трябва в хода на психоаналитичната работа с пациента.
В същото време той трябва да следи и за евентуалните пропадания, непълноти и пропуски при асоциирането, за така наречените „бели петна“ в хода на мислите на пациента.
Те също могат да помогнат по много линии на психоанализата.
Методиката изисква да се държи сметка и за различните признаци (вербални и невербални), които говорят за преживяванията на пациента по време на свободното асоцииране.
Ползването на психоаналитичната кушетка е предимство по отношение на ефективността при използването на този метод в клиничната психоанализа.
Тоест, свободните асоциации повече се отдават на релаксираните легнали на кушетката пациенти, в чието зрително поле терапевтът не влиза.
При ползването на метода на свободното асоцииране трябва да се държи сметка на процесите на пренос и съпротива.
Когато методът на асоцииране се базира на митология, вълшебни приказки, легенди, обичаи, религиозни вярвания и др., и се използва за интерпретация на сънища, образи, фантазми и рисунки и др., говорим за амплификация (виж 33-тата лекци на курса).
В методически план асоциациите предхождат и служат на интерпретирането, на тълкуването и на анализа на различните психични феномени (сънища, грешки, страхове, сексуалност, съвест, защити, чувство за вина и др.)
Пак повтарям, дами и господа, от днес с тази днешна лекция влизаме в най-важната част на обучението по психоаналитична терапия – частта за нейното практическо осъществяване (методи, процедури, техники) от психоаналитика.
Внимавайте! Пак казвам, най-важните лекции на курса.
След два дни продължаваме с анализа на фантазмите.
Всичко хубаво!