АНАЛИЗ НА ФАНТАЗИИТЕ И ФАНТАЗМИТЕ
Дами и господа,
Фантазиране, фантазии, фантазми.
Както знаем от 16-тата лекция в този курс, фантазмите се отнасят до две сфери на психичния апарат (според Първата топика на Зигмунд Фройд) – несъзнаваното и съзнаваното.
Самото понятие фантазия, което е по-общото в сравнение с фантазма, означава четири неща:
- Функция на човешката психика от когнитивен порядък, т.е. близка до възприятията, мисленето, представната дейност, паметта;
- Качество на човешката психика относно функцията фантазиране (казват за някого, че е с богата или развинтена фантазия);
- Процес на произвеждане на фантазии (фантазми), процес на фантазиране;
- Самото произведено нещо от процеса на фантазиране, фантазия и фантазъм е това, което чуваме от пациента, когато той фантазира или говори за фантазирането си.
Всичко това трябва да се знае и отчита от психоаналитика, когато той работи с фантазмите на своя пациент.
Тоест, психоаналитикът анализира винаги четирите аспекти на фантазиите, фантазмите и фантазирането. Ясно ли е?
Фантазиране (phantasieren) е психична дейност, която можем да приемем, че е с творчески характер (поне в определена степен).
Известно ни е, че самите продукти на фантазирането, като обект на клиничната психоанализа, са два типа (или два регистъра, както обикновено се сочи в психоаналитичната литература):
съзнавани фантазии и несъзнавани фантазии.
Съзнаваните фантазии са свързани по-скоро с въображението и с представната дейност на човека. В тях по някакъв начин са включени и несъзнавани феномени, но определящата ги характеристика е в полето на съзнаваното.
Съзнаваните фантазии са:
- дневни мечти (по терминологията на Фройд);
- сцени и епизоди;
- фикции (от латинското fictio – измисляне,
немислими и недопустими неща, измислици);
- съзнавани фантазии, участващи в сънища;
- романи, които пациентът сам си разказва (по терминологията на Фройд);
- форми на литературно творчество;
- форми на творчество в областта на пластичните изкуства;
- съзнавани фантазии, които не са в никоя от предходните форми.
Несъзнаваните фантазми произхождат от сферата на несъзнаваното.
Те в същността си са несъзнавани феномени.
Известни са следните фантазми:
- сънувани фантазми (несъзнавани фантазми в основата на сънищата);
- подсъзнателни мечтания;
- нагонни (сексуални) фантазми;
- други несъзнавани фантазми.
При психоаналитичната терапия обект на анализ са както четирите аспекта на фантазната дейност, посочени по-горе, така и всички възможни форми на съзнаваните и несъзнаваните продукти на фантазирането.
Разбира се, в психоаналитичен контекст сравнително по-голямо внимание следва да се отделя на несъзнаваните фантазми.
Ясно е, че при аналитичната работа с пациента относно неговите фантазии (фантазми) предмет на нашия интерес и на нашата работа са практически две неща:
* процесът на фантазиране (продуциране на фантазми),
* самите фантазми, като психична реалност.
При анализа на фантазирането първо следва да се разберат (анализират) формалните страни на този процес при пациента: кога, как, къде, във връзка с какво и защо фантазира пациентът.
Второто, което трябва да се анализира, се отнася до съдържанието на самия процес, т.е. трябва да се анализира как изглежда от формална гледна точка това, което се фантазира, какво е то от тази гледна точка:
– дали се фантазират оригинални неща,
– дали се фантазират мрачни по обща тоналност фантазии и фантазми,
– дали при фантазирането преобладава капризност,
– дали преобладава ексцентрика,
– далип преобладава парадоксалност,
– дали преобладавстбрелигиозни мотиви,
– дали преобладавст сексуални мотиви и т.н.
Зигмунд Фройд определя фантазирането като предсъзнавано фантазиращо мислене, свързвайки въображението и представната дейност, стоящи в основата на процеса на фантазиране главно с мисленето, разума и Аза на пациента.
В своята статия „За предсъзнаваното фантазиращо мислене“ Фройд говори за два вида фантазиране: свободно блуждаещо фантазиране и интенционално насочено фантазиране.
Трябва още да анализираме, какво носи на пациента фантазирането – удовлетвореност, мъчителни преживявания, страхове, сексуална възбуда, възвишени преживявания, екстатични чувства, различни емоции, афекти, униние и т.н.
Трябва да имаме предвид и юнгианското положение за това, че съществува и особено филогенетично фантазиране, свързано с колективното несъзнавано и с функционирането на архетипите.
А Жак Лакан говори и за един основополагащ фантазъм, който е универсален и базисен по отношение на основните нагони и въжделения на всеки един човек.
Този основополагащ фантазъм трябва да бъде прекосен (по неговия израз) по време на психоанали- зата.
Напомням пак, че при анализа на фантазирането нас ни интересува самият процес на фантазиране, характеристиките и същността на този процес, неговите особености и параметри.
На този етап психоаналитикът не се интересува от конкретното съдържание на това, което се фантазира, не се интересува от самите фантазми; това е обект на анализа на фантазмите.
Ще говорим сега за анализа на тези продукти на фантазирането, които са в сферата на съзнавано, съзнаваните фантазии.
Независимо, че в тях могат да бъдат вплетени несъзнавани компоненти, то общата им характеристика ги представя като неща извън несъзнаваното, които в повечето свои аспекти са достъпни за съзнанието на пациента, за неговия Аз.
Доколкото фантазиите са продуцирани от въображението нови образи на действителността чрез преработване на опита на пациента, при анализа на фантазиите трябва да се открие точно какъв опит стои в основата им.
Дали това е интелектуален опит, дали е емоционален опит, дали е практически опит и т.н.
Също така следва да се анализира, с какво точно са свързани анализираните фантазии – дали с възприятията, дали с паметта, дали с нагласите, дали с преживяванията и т.н.
Ако става дума за фантазии, свързани с творчество, това също следва детайлно да се анализира, като се потърси смисъла на тези творчески фантазии.
Много важно е да се определят дали въпросните фантазии на пациента са свързани с волеви усилия, дали той се насилва да фантазира, дали влага напрягане и целенасочена активност в създаването на тези фантазии, или те са спонтанни, т.е. възникват без негови специални усилия, появяват се в съзнанието на пациента сякаш от нищото.
Анализът трябва да ни покаже дали анализираните фантазии не представляват мечти и надежди на пациента, дали те не са свързани с негови реални страхове и притеснения, дали не отразяват ориентировъчни импулси, дали не са продукт на стремежа към разбиране на действителността, дали не говорят за тревожност и за чувство за вина, дали не са следствие на комплекси и т.н.
Възможно е фантазиите да са свързани с някоя от дейностите, които са водещи за пациента – игра (ако той е в детска възраст), учение (по-късно в онтогенезата), труд (още по-късно).
Анализът на съдържанието на съзнаваните фантазии трябва да отчита личностните особености на пациента, качествата на неговата мисловна и представна дейност, обстоятелствата на неговото битие, антуража му, заниманията му и др.
Работата по анализа на фантазиите е сравнително лека, тъй като те, по израза на Зигмунд Фройд, са си в съзнанието и остават там необезпокоявани и относително статични за дълго време.
Фантазмите обикновено представляват форми на изтласкване и трябва да се виждат и анализират като такива.
Много често във фантазиите на пациента могат да се видят „промъкнали се“ фантазми, които най-често се маскират и приглушават, а може и да се рационализират.
Точно те би следвало особено да заинтересуват психоаналитика в неговата работа с пациента.
Анализ на фантазмите. Ясно е, че тук вече нещата са по-различни от фантазиите.
Фантазмите са феномени от дълбиннопсихичен порядък.
Те тръгват от дълбините на несъзнаваното.
За да анализираме фантазмите в психоаналитичните сеанси, трябва да е налице фантазмиращ пациент, т.е. трябва другата страна на психоаналитичния алианс – пациентът – непременно да фантазира несъзнавани фантазми.
Фантазмиращият пациент е различен от фантазиращия пациент. Това е аксиома.
Разликата е в несъзнаваността на фантазираната продукция и в известен смисъл – в наличната патология (отклонения от нормалното) при първия и във връзката на фантазиите със съзнаваната реалност – при втория.
Прекият достъп до същността на фантазмите е затруднена, но тъй като те често се проявяват в различни форми, под различно прикритие, психоаналитикът в своята клинична работа се ориентира към тези форми на проява.
Основните форми на фантазмите са сънища, симптоми, инспирирани от фантазма действия, повтарящо се поведение на пациента, свързани с фантазъм преживявания и т.н.
Реалният обект на анализа в началото са тъкмо тези форми.
При анализа на фантазмите най-важната задача на психоаналитика е да идентифицира и да изведе фантазма извън формите, в които той се проявява.
След това анализът трябва да освободи анализирания фантазъм от маската му, с която той често прикрива същността си.
С тази маска фантазмите маскират реалността на нагоните и импулсите от сферата на несъзнаваното, тяхната динамика и развитие.
Още от времето на класическия фройдизъм фантазмите, в общи линии, имат три нива:
– несъзнавано,
– подпрагово,
– надпрагово (има се предвид прагът на предсъзнаваното).
Надпраговите фантазми са тези компоненти на несъзнаваното, които са вплетени в съзнаваните фантазии (говорих вече за тях).
Психоаналитикът в своя анализ на фантазмите трябва да идентифицира и нивото им, като отчита, разбира се, и връзките (преливанията) между различните нива.
Тъй като фантазмите се проявяват в дневните и нощните сънища и като несъзнавани феномени образуват самото ядро на съня (израз на Зигмунд Фройд), то в много случаи анализът на фантазмите се съчетава (смесва) с анализ на сънищата.
Тази тяхна особеност също следва да се има предвид от практикуващия психоаналитик.
Негова задача при анализа на фантазмите още е да ги заведе, ако това се счете за възможно и необходимо за лечението, в сферата на съзнаваното на пациента, заедно с техния скрит смисъл.
Това може да стане и чрез превръщането на несъзнаваните фантазми в съзнавани фантазии, а оттам – и в съзнавани феномени.
Вижте схемата:
Точно превръщането на фантазмите във фантазии е една от психотерапевтичните процедури, помагащи на лечението.
Това е особено важно като се отчита връзката на фантазмите с нагоните, импулсите и желанията от сферата на несъзнаваното (или То, по Втората топика на Фройд).
В клиничната психоанализа се твърди, че нагоните, импулсите и желанията са съпроводени с нещо като халюцинации на собствените им удовлетворявания под формата на фантазми.
Желанието, например, често се появява като инвестиране (катексис) на визията (спомен, представа, фантазия, фантазъм) за задоволяването си.
Следователно, оказва се, че чрез анализа на фантазмите (и на фантазиите) психоаналитикът чрез този механизъм може да се добере до дълбинни структури на несъзнаваното на пациента, до неговите нагони, импулси и желания.
В клиничната психоанализа се използва терминът „фантазмено задоволяване“, което също следва да се анализира като процес, до който прибягва пациентът поради определени причини.
При анализа на фантазмите трябва да се отчита, че връзката (трансформирането) на несъзнаваните феномени във фантазми не е линейна (пряка) и не се осъществява без участието на други механизми.
Както знаем, изтласканите и компресирани в несъзнаваното импулси ползват защитни механизми, които се проявяват (въплъщават) в самите фантазми, произхождащи от несъзнаваното.
При анализа на фантазмите е твърде възможно да открием действащи защити като отричане, пренос, конверсия и др.
Те също трябва да се анализират в рамките на анализа на фантазмите, защото се проявяват точно като фантазми.
В практически план препоръките към психоаналитика, провеждащ анализ на фантазми на конкретен пациент, са следните:
- Никой от фантазмите (а и от фантазиите) не трябва да бъде подценяван, защото е напълно възможно точно той да се окаже твърде важен за лечението на пациента.
- При анализа непременно следва да се съобразяваме с обстоятелствата и с контекста на фантазма.
- Необходимо е разказваното за фантазмите от страна на пациента да се свързва с начина (формата) на разказване (съобщаване), като се имат предвид както вербалните аспекти на комуникацията, така и паузите, жестовете, миманса, позата, осанката и емоционалните реакции на пациента по време на сеанса.
- Един фантазъм винаги има основание в битието на пациента; той никога не се появява без причина. Психоаналитикът трябва да установи, доколкото е възможно, детерминантите на фантазма.
- Много често в практиката на анализа на фантазмите (и фантазиите) се налага да се правят съпоставки и сравнения между отделни (различни) фантазми във фантазмената продукция на пациента.
От това съпоставяне също могат да се направят важни заключения относно страданието на пациента и относно възможностите за ефективна терапия.
- При анализа на фантазмите (и фантазиите) можем да потърсим връзката им със спомени, илюзии, мечти, нагласи, терзания, чувства, афекти и др.
- Трябва да се отчита още и фактът, че фантазмите на пациента често са със символен характер.
Следователно тяхното истинско (символизирано) съдържание трябва да бъде разчетено и изтълкувано (и то правилно) от психоаналитика.
- При анализа на фантазмите, както и при всички други анализи, от съществено значение е сътрудничеството с фантазмиращия пациент.
Много важно е фантазмите не само да се интерпретират и тълкуват от психоаналитика, а в съответствие с методиката на лечението те да се преживяват от пациента.
Тези преживявания определено могат да имат терапевтичен ефект.
Активното съзнание на пациента трябва да усвои истинския смисъл на фантазмите.
Това би помогнало на пациента да се ориентира в собственото му несъзнавано и би довело, от своя страна, до намаляване на доминацията на То и до превръщането на То в Аза на пациента.
Като с това се промени в положителна посока цялостната личност на анализирания.
Което е и целта ни в терапията, както добре знаете всички.
За днес толкова, дами и господа.
Разпети петък е, с мъките на нашия мил Бог Иисус Христос на Кръста.
Чакаме Възкресението Му.