АНАЛИЗ НА ГРЕШКИ И ПОГРЕШНИ ДЕЙСТВИЯ
Дами и господа,
Анализ на неволни грешки.
В 23-тата лекция, в първата вече издадена книга, беше посочено, че грешката (лапсусът) е по-общото понятие в сравнение с погрешните действия и на пръв поглед изглежда като резултат на невнимание.
Основните грешки, които се анализират, са грешките при говорене (lapsus linguae) и грешките при писане (lapsus calami).
Практиката на клиничната психоанализа показва, че могат да се анализират както грешки, които са направени в самия ход на психоаналитичните сеанси, така и грешки, които пациентът е направил извън кабинета на психоаналитика.
В повечето случаи пациентите охотно се включват в анализирането на собствените си грешки при говорене и при писане.
Това трябва да се използва; самоанализът на грешките трябва да се насърчава.
Във всички случаи ориентацията на пациента в собственото му несъзнавано би се подобрила.
При анализ на грешките психоаналитикът трябва да прецени дали да оповести на пациента факта, че неволните грешки могат да представляват симптоми на психичен проблем.
По-скоро трябва да се обсъждат с пациента тези аспекти на неволните грешки, които ги представят като неволно показване (изплъзване от контрола) на скрити мотивации, на скрити помисли.
Неволните грешки представляват разминаване и стълкновение между несъзнавани (скривани) желания и съзнавано намерение за казване (или писане) на определено нещо.
Анализът на грешките е сравнително лесен за осъществяване, защото в самото сгрешено нещо без особени усилия може да се открие смисълът на несъзнаваното, който се е изплъзнал от контрола на предсъзнанието.
Ясно се вижда истинското лице на скриваното.
Целесъобразно е да се отчитат в някои случаи и честотата на неволните грешки, от която бихме могли да съдим за самия психичен проблем в количествено (енергетично) отношение.
Както, разбира се, бихме могли да си направим изводи и относно равнището на цензурата в предсъзнаваното.
В хода на анализа на неволните грешки обикновено се ползва и терапевтичният ход да се накара пациентът сам да си обясни аргументите за изтласкване на проявяващия се като грешки изтласкан несъзнаван феномен.
За психоаналитика е ясно, че това са аргументи на Аза (или на Свръхаза), но те трябва да стигнат до съзнанието на пациента в усвоим за него вид.
Ползите от анализа на неволните грешки трябва да се търсят в съотнасянето на този анализ с другите анализи в стратегията на терапията, т.е. необходими са и други психоаналитични подкрепи за постигане на добри резултати от лечението.
Анализът на грешките е област, която сравнително лесно се отдава на практикуващи психоаналитик, но характерното при нея, за разлика от редица други анализи, е наложителното съучастие на пациента в самото анализиране.
Сега за анализа на погрешни (неволни) действия. Тази тема в известен смисъл се отнася и до неволните грешки, но си има и свои специфични особености, отнасящи се до факта, че тези погрешни действия са компонент на човешка дейност с най-различен характер.
Посочихме вече, че тяхното разнообразие се измерва с изброените от Зигмунд Фройд в основния му курс лекции „Въведение в психоанализата“ 13 погрешни действия.
Освен това, в сравнение с грешките, които визират вербални конструкции (при говорене и при писане), то тук в много случаи участват различни психични структури и различни психични функции, като някои от тях са твърде сложни за разбиране от пациента.
С една дума, другата разлика се състои в това, че съучастието на пациента понякога е твърде затруднено и не е така лесно и атрактивно като е при анализа на грешките.
При анализа на погрешните действия на пациента ние фактически имаме тринадесет области, където да търсим, и да анализираме погрешни неволни действия на нашия пациент (виж долу на втория фотос схемата с 13-те феномена, тя е от 23-тата лекция).
Първата презумпция при този анализ е, че погрешните действия са симптоми дотолкова, доколкото въплъщават в себе си сблъсъка на несъзнаван феномен със съзнавано намерение за действие.
Не е случайно това, че най-обстоятелственото описание и анализ на всички погрешни действия Зигмунд Фройд е направил в своята книга, която носи заглавието „Психопатология на ежедневието“.
Предмет на анализа на погрешните действия е именно тази патология, този сблъсък, неговото пораждане, неговите причини, неговата проява и др.
Фройд казва, че целта на анализа на погрешните действия е първо да покаже, че те са в резултат на въпросната тенденция на сблъскване между несъзнавани желания и съзнавано намерение.
В практиката на анализа на погрешните действия е целесъобразно двете сблъскващи се страни да бъдат третирани като два вида намерения: нарушено намерение и нарушаващо намерение.
Първото намерение – нарушеното намерение – е актуалното намерение на пациента за извършване на определено действие.
Това намерение е в сферата на съзнанието.
То е реален подтик да се направи (или да не се направи) нещо, който не се реализира както трябва, според плана и според очакванията на пациента.
Второто намерение – нарушаващото намерение – се намира в сферата на несъзнаваното.
То не е известно на пациента, най-много да има някакви догадки за него.
Възможно е нарушаващото намерение да е свързано по някакъв начин с нарушеното намерение.
Тези две намерения следват да се анализират прецизно и да станат съвсем ясни на психоаналитика, а ако трябва, по негова преценка, – и на пациента.
В практически план тук е нужно да обърнем внимание на желанието на пациента да обясни със странични фактори (съдба, обстоятелства, случайност и др.) погрешното си действие, както и да иска да го омаловажи, отстрани и игнорира.
В същото време психоаналитикът трябва да разчита и на споменатите догадки на пациента за истинското положение на нещата.
Той в много случаи разбира, донякъде или напълно, за какво става дума всъщност.
Това следва да се използва при анализа, при установяването кои несъзнавани феномени детерминират погрешното действие, каквото и да е то.
В някои случаи обясненията на пациента относно причината за сгрешеното действие визират, както казахме, случайността, фатума, съдбата, някаква магия, визират Бог, Дявол, Сатана, зли сили и т.н., в зависимост от съответните акцентуации и нагласи на пациента.
Обикновено за подмяната на резултата се обвинява вниманието, т.е. счита се, че погрешното действие е от невнимание, без да се виждат другите основания за неговата поява в практиката на пациента.
Трябва да имаме предвид и това, че нерядко пациентът, даже и да разбира в някаква степен действителните страни и действителната детерминация на случилото се, той поради едни или други причини не иска да ги признае и не иска да ги обяви.
По тази линия на разсъжденя в хода на анализа на погрешните действия могат да се формират следните седем констелации:
- Пациентът разбира и признава действителните подтици за извършеното от него погрешно действие, произхождащи или свързани с феномени от несъзнаваното, а психотерапевтът приема казаното от него и му вярва;
- Пациентът разбира, но не признава пред психоаналитика действителните подтици и самия факт, че ги разбира;
- Пациентът не разбира действителните подтици от несъзнаваното, счита погрешното си действие за случайно, неволно и т.н., и отхвърля тълкуванията на психоаналитика;
- Пациентът не разбира действителните подтици, но приема тълкуванията на психоаналитика и показва това пред него;
- Пациентът не разбира действителните подтици и не реагира на тълкуванията на психоаналитика;
- Пациентът заедно с психоаналитика се задълбочават в анализа на погрешните действия.
- Нещата са неясни.
Явно, за предпочитане е шестата констелация, шестото разположение на нещата при анализа.
Ясно е също така, че във втория, в третия, в петия и в седмия случай се налага допълнителна работа на алианса „психоаналитик – пациент“ в областта на анализа на погрешните действия, като особено трудно е положението при третата констелация, където има и противопоставяне, което трябва да се преодолява от психоаналитика със съответните методи и средства.
Много усилия и допълнително изследване е необходимо при седмия случай, когато нещата по една или друга причина не са изяснени в достатъчна степен, за да бъдат анализирани както трябва.
Възможно е, а в редица случаи и се налага психоаналитикът да работи с допълнителни средства, с косвени данни, с хипотези, с уточняващи въпроси и т.н., за да се добере до истинските подтици за извършеното погрешно действие, които са в сферата на несъзнаваното на пациента.
Понякога косвените данни остават единственият материал, годен за анализ.
Анализът помага пациентът да разбере, какво всъщност стои в основата на това погрешно нещо, което е станало при него.
Той разбира още и това, че въпросното погрешно действие съвсем не е случайно, а е нещо, което си има своите корени и своето значение в психиката му.
За психоаналитика едно погрешно действие на неговия пациент представлява подмяна на съзнавано планиран и очакван резултат от някакво негово друго действие с друг, неочакван и неуспешен, резултат.
Затова понякога тези действия се наричат „неуспешни действия“.
Анализира се и реагирането на пациента на този неочакван резултат, как той го приема, какво е отношението към него, какви са преживяванията, свързани с въпросната подмяна, и т.н.
Анализът на погрешните действия предоставя на терапията в много случаи ориентировъчен материал, а нерядко посочва и конкретните причини за страданието на пациента, особено по отношение на неговата тревожност, фрустриране, депресии, невротични симптоми и др.
В методически план трябва да посочим, че при анализа на погрешните действия (а и на грешките) са възможни комбинации.
За това говори навремето още Фройд в „Психопатология на ежедневието“.
Тези комбинации са три типа, като всеки един тип комбинация си има своите характерни особености.
Виждат се добре на втората схема долу.
Общото между тях е това, че във всяка комбинация участват погрешни действия (или грешки).
1.) Възможно е грешките и погрешните действия да се комбинират (да се съчетаят) със случайни грешки, които нямат произход от несъзнаваното, или пък да са действително продукт на недостатъчно внимание.
Това е първият тип комбинации, предмет на нашия анализ.
В горецитирания труд на Фройд има цяла глава за съчетаването на симптоматични погрешни действия и случайности.
Тази възможност трябва да се отчита при практическата работа по анализа.
2.) В анализа на погрешните действия е нужно да имаме предвид още и това, че всяко едно от тринадесетте вида погрешни действия може да се комбинира с всяко едно от останалите, а също така и с друго погрешно действие от същия вид.
Това е вторият тип комбинация, която представлява съчетаване на едно погрешно действие с друго погрешно действие (или други погрешни действия).
В този случай говорим за комбинирани погрешни действия.
Между другото, те също са описани от Фройд в „Психология на ежедневието“ в специална част, като там са дадени и съответни примери за съчетание на погрешен двигателен акт и забравяне (Vergessen), съчетание на симптоматично действие и загубване (Verloren).
3.) Последната трета комбинация е между погрешни действия и други симптоми.
Тук става дума за комбинирането на погрешно действие (или погрешни действия) със сънища, фантазми, страхове, агресивност, комплекси, съпротиви, защити и т.н.
Тази комбинация, от гледна точка на сложността ѝ при анализа, е може би най-трудна за практическа работа в областта на психотерапията.
Във всички случаи клиничният психоаналитик трябва да констатира и след това да анализира евентуалните комбинации, в които участват погрешни действия.
Това много често би го завело твърде близо до успешни аналитични резултати в терапията.
Хареса ли ви лекцията ми, дами и господа?
Довиждане!
Бъдете здрави и радостни!