Курс по психоанализа – лекция 13

СЕМЕЙСТВО И ВЪЗПИТАНИЕ

Дами и господа,

Търсейки социалните параметри и социалните фактори в индивидуалната психология, Алфред Адлер се обръща с голямо внимание към ролята на семейството и към възпитателния процес изобщо.

Той ги възприема като нещо повече от реални дадености в битието на човека.

За него те са принципи, които стоят в основата на много процеси, засягащи личността и обществото.

Адлер пише книга (обем 300 страници) със заглавие „Възпитанието на децата“, публикува статия „Лекарят като възпитател“, издава сборник със заглавие „Лечение и възпитание“ с подзаглавие на третото издание (1928 г.) „Книга по възпитателно изкуство за лекари и педагози“, а в основния му труд „Практика и теория на индивидуалната психология“ много от темите са свързани с ролята на семейството, работата с трудни деца и т.н.

Той добре е разбирал, че в много семейства родителите не са наясно с въпроса, какво трябва да бъде възпитанието на техните деца, като се имат предвид обстоятелствата на модерния свят.

Възпитаването в подчиняване и послушание очевидно изглежда анахронично в съвременния цивилизационен контекст.

Алфред Адлер се заема с тази трудна тема в рамките на своята парадигма за индивидуалната психология.

Съвсем правилно той тръгва от фундаменталната постановка, че всъщност децата не са собственост на родителите си, независимо от силата на средновековните традиции в това отношение; те са свободни и имат право на свое собствено развитие.

Емпиричните изследвания на Адлер му показват, че децата на авторитарни родители имат сравнително по-малко успехи и са затруднени в старта си по време прехода към зрелостта.

Според Адлер в семейството трябва да се изграждат други ценности:

– вяра в себе си,

– упоритост,

– настойчивост,

– трудолюбие,

– мотивация за успехи и т.н.

Особено внимание Алфред Адлер обръща на възпитанието на трудните деца, на тези деца, които са с проблеми в ценностната система, в общуването, в нравствения облик, в реакциите си спрямо събитията в околния свят и др.

Той забелязва, че различни деца реагират различно, и при това непредсказуемо, на едни и същи социални факти и събития, като всяко дете се стреми да се устрои в обстоятелствата на социалната среда по свой собствен индивидуален начин.

Адлер счита, че съответните поведенски роли се формират в отговор на семейната атмосфера и на особена семейна констелация (от латинското constellatio – съзвездие), която представя взаимното възрастово и статусно разположение един към друг на членовете на семейството и на сиблингите при семейства с повече от едно дете.

Семейната атмосфера обгръща постоянно всяко дете и сякаш прониква в душата му.

Съществуват различни видове семейна атмосфера.

Правилната, добрата и благоприятната за развитието на детето обаче е една.

Адлер я нарича приемлива семейна атмосфера.

В нея според него има:

– симпатии и обич, без ненужно излишество,

– грижа и поощряване,

– признание и стимулиране към постижения,

– разбиране на детските проблеми,

– достатъчно разнообразие на емоциите и др.

Но освен приемливата семейна атмосфера има и много повече неприемливи разновидности на семейния климат, които влияят лошо на възпитанието на детето.

Ще разгледаме само четири от тях, и то по такъв начин, какъвто изисква адлерианската концепция за семейството и за възпитанието.

1. Пренебрегващата семейна атмосфера характеризира живота на повечето семейства.

Характерно за нея е това, че родителите постоянно нямат време за своите деца.

Липсват вниманието, истинската топлота, истинският интерес и истинската обич.

На практика детето в такава атмосфера се чувства игнорирано, изоставено.

Дълбоко в душата си се чувства обидено и стига до извода, че не е желано в собственото си семейство, че е излишно.

На явното или скрито пренебрежение възможните според Адлер три реакции са следните:

• Примиряване със съдбата.

Примиреното с пренебрегването си дете се самоизолира, отбягва общуването, става пасивно и тъжно.

Обикновено при подобни деца се наблюдава изоставане в развитието и различни невротични симптоми (заекване, дислалии, енуреза и др.).

Впоследствие пренебрегнатите деца сравнително трудно се адаптират към съответните социални условия и към съответните социални общности (учебен клас, неформална група, трудов екип).

• Пренасочване на емоционалните контакти извън семейството.

В този случай пренебрегнатото дете търси това, което му липсва в семейството, в други социални среди.

Обикновено подобно дете е неестествено дружелюбно и общително.

Охотно прави всичко, което би му доставило благоразположеността на околните.

Много лесно и много добре се включва в различни неформални групи. Има много и най-различни приятели.

Ясно е, че при такова поведение възникват рискове относно подхващането на девиантни форми на поведение (наркотици, ранен секс, различни зависимости и др.), както и пълно отчуждаване от семейството.

• Реактивна хиперактивност.

Тази реакция се състои в извършването на всичко възможно за получаване на признание от околните.

Детето се стреми да бъде във фокуса на вниманието на социалните общности, в които попада.

Това се търси с всички средства, включително и с груби нарушения на нормите, още в ранното детство.

В юношеството подобни деца се стремят да лидерстват, да правят впечатление всякога и на всички, но тъй като често няма покритие между тяхното желание и възможностите им, на практика се получава картина на прекомерна дързост, на трудно поносимо досаждане на околните и т.н.

В крайна сметка можем да си представим какво е отношението на околните към персона с подобно натрапващо се и нахално поведение.

2. Безсърдечна семейна атмосфера.

Тази атмосфера е още по-опасна от предходната.

Отношението към детето тук е драматично лошо, в него липсва обич и положителни емоции. Напротив, изобилстват упреците и наказанията.

Причините за това могат да бъдат най-различни, но във всички случаи резултатът е един – чувство за отхвърленост у детето, което води към омраза и ненавист спрямо околните, включително към родителите и към братята и сестрите.

Схемите, по които може едно подобно дете да реагира, са твърде сходни с формите на реагиране при пренебрегващата семейна атмосфера.

• Примиряване с факта, че светът е несправедлив.

Всеки разбира до какво може да водят подобни обобщения – стеснителност, тревожност, изолация, аутизъм и др.

• Протестиране.

В този случай се създава особен модел на противопоставяне на всичко и всички.

Още от ранното детство такива деца впечатляват с конфликтността си, с твърде охотното си участие в най-различни противопоставяния.

По-късно точно такива индивиди стават фанатични революционери, борци за разни каузи, престъпници, терористи и т.н.

• Хиперкомпенсиране.

В този случай реакцията на необичаното дете е търсенето на начини за заставяне на другите да изпитват респект и уважение към него, като за това се използват всички възможни средства, включително и насилие.

• Самоизолация.

Това е много често срещана реакция при деца, растящи в безсърдечна атмосфера.

Тези деца търсят самотата като единствена възможност да не изпитват отрицателни преживявания заради безсърдечното отношение на околните към тях.

3. Тревожна атмосфера.

Тревожната атмосфера в семейството възниква главно от тревожността на родителите.

Този тип атмосфера е доста разпространена.

Причините за тревожността могат да бъдат най-различни, но обикновено по-висока тревожност има по време на кризи, при семейни неблагополучия, по време на война, бедствия и т.н.

Реагирането на децата при тази атмосфера може да бъде главно по два начина:

• Постоянен страх, хленчене и регресия, които често превръщат по-късно детето в безволев и дезадаптивен човек, който не може да се справи даже и с най-дребните проблеми в живота си.

• Преждевременно съзряване, което в общи линии на пръв поглед може да изглежда и като положителен факт, но той далеч не е такъв, защото впоследствие това неестествено съзряване изисква своите компенсации.

Нерядко преждевременното съзряване е придружено с отклонения в психичен план.

4. Прекалено взискателна атмосфера.

Както е известно, нерядко в някои семейства с по-амбициозни родители се установява почти нетърпим климат на постоянно и настойчиво взискване спрямо малкия човек, като в същото време той в определена степен се лишава от чисто детските си занимания и забавления.

Целта е, разбира се, добра сама по себе си, защото се търсят добрата подготовка и бъдещите успехи на подрастващия.

Но цената, с която се заплаща за това, понякога е непоносима и опасна.

Обикновено реакциите на детето в подобна атмосфера (и съответните резултати от тях) са следните:

• Емоционална опустошеност.

Детето расте без нужните за възрастта му преживявания, което влияе на характера му.

По-късно подобно дете се превръща в човек, който въобще не може да изпитва емоции и чувства, не може да се радва на живота, което очевидно е твърде прискърбно само по себе си.

• Разочароващи спадове, които следват многообещаващия възход в началото.

Това е обичаен процес при таланти, създадени чрез прекомерна взискателност към тях.

Обикновено младият човек не е подготвен за тези падения и често ги преживява по най-драматичен начин.

Що се отнася до семейната констелация, тя като фактор за възпитанието (а и въобще за развитието на детето) в семейството, е свързана с броя и поредността на сиблингите в семейството.

Многобройните изследвания на Алфред Адлер по въпроса го карат да счита, че на това, какво е едно дете и как то се развива, влияят следните факти:

1. Важно е дали в семейството има само едно дете.

Ако е така, можем да очакваме определена семейна констелация, където единственото дете е в центъра на семейното внимание. Освен това можем да очакваме и определени негови черти като разглезеност, себичност, егоизъм и др.

2. Ако децата са повече, е възможно да се създадат различни семейни констелации, но във всичките тях ще има определени зависимости при качествата, които притежават по-големите и по-малките сиблинги.

При две деца е възможно появяване и развитие на така наречения сиблинг проблем.

Разгледахме го в десетата лекция в курса по специална психотерапия, първият от трите курса в обучението по психотерапия в нашата ФБ група, лекциите и на трите курса са издадени в три книги, вижте ги.

В приложение към тази лекция ви предлагам Таблица за сравняване качествата на сиблинги (по-голям и по-малък) в семейство с две деца.

3. При трето дете в семейството се създава друга констелация.

Третото дете вече има други качества и други проблеми.

Обикновено за него стават характерни такива черти като преданост (спрямо по-големите), настойчива съревнователност, конкурентност, прекомерна лоялност, склонност към коалиране и др.

Толкова за днес, дами и господа!

Вижте приложението, Таблицата, а ето и инструкцията:

Инструкция:

Това са обичайните десет основни разлики в чертите на двама сиблинга – по-голям и по-малък.

Търсят се кои от посочените в таблицата основни противоречия в качествата са налице в конкретния случай при двамата сиблинга.

Естествено, че става дума за случаи, когато в семейството сиблингите са само двама в съчетание: брат – брат, брат – сестра, сестра – брат, сестра – сестра.

Правят се съответните заключения при различния брой разлики.

Всичко хубаво!

Бъдете здрави!

Related Post