СЕМЕЙСТВО И ВЪЗПИТАНИЕ
Дами и господа,
Търсейки социалните параметри и социалните фактори в индивидуалната психология, Алфред Адлер се обръща с голямо внимание към ролята на семейството и към възпитателния процес изобщо.
Той ги възприема като нещо повече от реални дадености в битието на човека.
За него те са принципи, които стоят в основата на много процеси, засягащи личността и обществото.
Адлер пише книга (обем 300 страници) със заглавие „Възпитанието на децата“, публикува статия „Лекарят като възпитател“, издава сборник със заглавие „Лечение и възпитание“ с подзаглавие на третото издание (1928 г.) „Книга по възпитателно изкуство за лекари и педагози“, а в основния му труд „Практика и теория на индивидуалната психология“ много от темите са свързани с ролята на семейството, работата с трудни деца и т.н.
Той добре е разбирал, че в много семейства родителите не са наясно с въпроса, какво трябва да бъде възпитанието на техните деца, като се имат предвид обстоятелствата на модерния свят.
Възпитаването в подчиняване и послушание очевидно изглежда анахронично в съвременния цивилизационен контекст.
Алфред Адлер се заема с тази трудна тема в рамките на своята парадигма за индивидуалната психология.
Съвсем правилно той тръгва от фундаменталната постановка, че всъщност децата не са собственост на родителите си, независимо от силата на средновековните традиции в това отношение; те са свободни и имат право на свое собствено развитие.
Емпиричните изследвания на Адлер му показват, че децата на авторитарни родители имат сравнително по-малко успехи и са затруднени в старта си по време прехода към зрелостта.
Според Адлер в семейството трябва да се изграждат други ценности:
– вяра в себе си,
– упоритост,
– настойчивост,
– трудолюбие,
– мотивация за успехи и т.н.
Особено внимание Алфред Адлер обръща на възпитанието на трудните деца, на тези деца, които са с проблеми в ценностната система, в общуването, в нравствения облик, в реакциите си спрямо събитията в околния свят и др.
Той забелязва, че различни деца реагират различно, и при това непредсказуемо, на едни и същи социални факти и събития, като всяко дете се стреми да се устрои в обстоятелствата на социалната среда по свой собствен индивидуален начин.
Адлер счита, че съответните поведенски роли се формират в отговор на семейната атмосфера и на особена семейна констелация (от латинското constellatio – съзвездие), която представя взаимното възрастово и статусно разположение един към друг на членовете на семейството и на сиблингите при семейства с повече от едно дете.
Семейната атмосфера обгръща постоянно всяко дете и сякаш прониква в душата му.
Съществуват различни видове семейна атмосфера.
Правилната, добрата и благоприятната за развитието на детето обаче е една.
Адлер я нарича приемлива семейна атмосфера.
В нея според него има:
– симпатии и обич, без ненужно излишество,
– грижа и поощряване,
– признание и стимулиране към постижения,
– разбиране на детските проблеми,
– достатъчно разнообразие на емоциите и др.
Но освен приемливата семейна атмосфера има и много повече неприемливи разновидности на семейния климат, които влияят лошо на възпитанието на детето.
Ще разгледаме само четири от тях, и то по такъв начин, какъвто изисква адлерианската концепция за семейството и за възпитанието.
1. Пренебрегващата семейна атмосфера характеризира живота на повечето семейства.
Характерно за нея е това, че родителите постоянно нямат време за своите деца.
Липсват вниманието, истинската топлота, истинският интерес и истинската обич.
На практика детето в такава атмосфера се чувства игнорирано, изоставено.
Дълбоко в душата си се чувства обидено и стига до извода, че не е желано в собственото си семейство, че е излишно.
На явното или скрито пренебрежение възможните според Адлер три реакции са следните:
• Примиряване със съдбата.
Примиреното с пренебрегването си дете се самоизолира, отбягва общуването, става пасивно и тъжно.
Обикновено при подобни деца се наблюдава изоставане в развитието и различни невротични симптоми (заекване, дислалии, енуреза и др.).
Впоследствие пренебрегнатите деца сравнително трудно се адаптират към съответните социални условия и към съответните социални общности (учебен клас, неформална група, трудов екип).
• Пренасочване на емоционалните контакти извън семейството.
В този случай пренебрегнатото дете търси това, което му липсва в семейството, в други социални среди.
Обикновено подобно дете е неестествено дружелюбно и общително.
Охотно прави всичко, което би му доставило благоразположеността на околните.
Много лесно и много добре се включва в различни неформални групи. Има много и най-различни приятели.
Ясно е, че при такова поведение възникват рискове относно подхващането на девиантни форми на поведение (наркотици, ранен секс, различни зависимости и др.), както и пълно отчуждаване от семейството.
• Реактивна хиперактивност.
Тази реакция се състои в извършването на всичко възможно за получаване на признание от околните.
Детето се стреми да бъде във фокуса на вниманието на социалните общности, в които попада.
Това се търси с всички средства, включително и с груби нарушения на нормите, още в ранното детство.
В юношеството подобни деца се стремят да лидерстват, да правят впечатление всякога и на всички, но тъй като често няма покритие между тяхното желание и възможностите им, на практика се получава картина на прекомерна дързост, на трудно поносимо досаждане на околните и т.н.
В крайна сметка можем да си представим какво е отношението на околните към персона с подобно натрапващо се и нахално поведение.
2. Безсърдечна семейна атмосфера.
Тази атмосфера е още по-опасна от предходната.
Отношението към детето тук е драматично лошо, в него липсва обич и положителни емоции. Напротив, изобилстват упреците и наказанията.
Причините за това могат да бъдат най-различни, но във всички случаи резултатът е един – чувство за отхвърленост у детето, което води към омраза и ненавист спрямо околните, включително към родителите и към братята и сестрите.
Схемите, по които може едно подобно дете да реагира, са твърде сходни с формите на реагиране при пренебрегващата семейна атмосфера.
• Примиряване с факта, че светът е несправедлив.
Всеки разбира до какво може да водят подобни обобщения – стеснителност, тревожност, изолация, аутизъм и др.
• Протестиране.
В този случай се създава особен модел на противопоставяне на всичко и всички.
Още от ранното детство такива деца впечатляват с конфликтността си, с твърде охотното си участие в най-различни противопоставяния.
По-късно точно такива индивиди стават фанатични революционери, борци за разни каузи, престъпници, терористи и т.н.
• Хиперкомпенсиране.
В този случай реакцията на необичаното дете е търсенето на начини за заставяне на другите да изпитват респект и уважение към него, като за това се използват всички възможни средства, включително и насилие.
• Самоизолация.
Това е много често срещана реакция при деца, растящи в безсърдечна атмосфера.
Тези деца търсят самотата като единствена възможност да не изпитват отрицателни преживявания заради безсърдечното отношение на околните към тях.
3. Тревожна атмосфера.
Тревожната атмосфера в семейството възниква главно от тревожността на родителите.
Този тип атмосфера е доста разпространена.
Причините за тревожността могат да бъдат най-различни, но обикновено по-висока тревожност има по време на кризи, при семейни неблагополучия, по време на война, бедствия и т.н.
Реагирането на децата при тази атмосфера може да бъде главно по два начина:
• Постоянен страх, хленчене и регресия, които често превръщат по-късно детето в безволев и дезадаптивен човек, който не може да се справи даже и с най-дребните проблеми в живота си.
• Преждевременно съзряване, което в общи линии на пръв поглед може да изглежда и като положителен факт, но той далеч не е такъв, защото впоследствие това неестествено съзряване изисква своите компенсации.
Нерядко преждевременното съзряване е придружено с отклонения в психичен план.
4. Прекалено взискателна атмосфера.
Както е известно, нерядко в някои семейства с по-амбициозни родители се установява почти нетърпим климат на постоянно и настойчиво взискване спрямо малкия човек, като в същото време той в определена степен се лишава от чисто детските си занимания и забавления.
Целта е, разбира се, добра сама по себе си, защото се търсят добрата подготовка и бъдещите успехи на подрастващия.
Но цената, с която се заплаща за това, понякога е непоносима и опасна.
Обикновено реакциите на детето в подобна атмосфера (и съответните резултати от тях) са следните:
• Емоционална опустошеност.
Детето расте без нужните за възрастта му преживявания, което влияе на характера му.
По-късно подобно дете се превръща в човек, който въобще не може да изпитва емоции и чувства, не може да се радва на живота, което очевидно е твърде прискърбно само по себе си.
• Разочароващи спадове, които следват многообещаващия възход в началото.
Това е обичаен процес при таланти, създадени чрез прекомерна взискателност към тях.
Обикновено младият човек не е подготвен за тези падения и често ги преживява по най-драматичен начин.
Що се отнася до семейната констелация, тя като фактор за възпитанието (а и въобще за развитието на детето) в семейството, е свързана с броя и поредността на сиблингите в семейството.
Многобройните изследвания на Алфред Адлер по въпроса го карат да счита, че на това, какво е едно дете и как то се развива, влияят следните факти:
1. Важно е дали в семейството има само едно дете.
Ако е така, можем да очакваме определена семейна констелация, където единственото дете е в центъра на семейното внимание. Освен това можем да очакваме и определени негови черти като разглезеност, себичност, егоизъм и др.
2. Ако децата са повече, е възможно да се създадат различни семейни констелации, но във всичките тях ще има определени зависимости при качествата, които притежават по-големите и по-малките сиблинги.
При две деца е възможно появяване и развитие на така наречения сиблинг проблем.
Разгледахме го в десетата лекция в курса по специална психотерапия, първият от трите курса в обучението по психотерапия в нашата ФБ група, лекциите и на трите курса са издадени в три книги, вижте ги.
В приложение към тази лекция ви предлагам Таблица за сравняване качествата на сиблинги (по-голям и по-малък) в семейство с две деца.
3. При трето дете в семейството се създава друга констелация.
Третото дете вече има други качества и други проблеми.
Обикновено за него стават характерни такива черти като преданост (спрямо по-големите), настойчива съревнователност, конкурентност, прекомерна лоялност, склонност към коалиране и др.
Толкова за днес, дами и господа!
Вижте приложението, Таблицата, а ето и инструкцията:
Инструкция:
Това са обичайните десет основни разлики в чертите на двама сиблинга – по-голям и по-малък.
Търсят се кои от посочените в таблицата основни противоречия в качествата са налице в конкретния случай при двамата сиблинга.
Естествено, че става дума за случаи, когато в семейството сиблингите са само двама в съчетание: брат – брат, брат – сестра, сестра – брат, сестра – сестра.
Правят се съответните заключения при различния брой разлики.
Всичко хубаво!
Бъдете здрави!