ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 130

Курс по психоанализа – лекция 130

АНАЛИЗ НА ЗАЩИТНИТЕ МЕХАНИЗМИ

Дами и господа,

Лекцията е в две части.

І. Прилагане на процедурите на анализа спрямо защитните механизми е първата част.

В 24-тата лекция в настоящия курс, посветена специално на психичните защити, ние видяхме, че в методологическо отношение интересът на клиничната психоанализа е насочен към защитните механизми, чрез които пациентът опазва в някаква степен своя Аз от заплахи, натиск и нападения от три страни:

* от страна на То (нагони, инстинкти, импулси и др.),

* от страна на Свръхаза,

* от страна на конкретната реалност.

Чрез защитните механизми, които, както знаем, конкретизират защитата, пациентът се противопоставя на опасни, вредни, болезнени и непоносими неща, които застрашават Аза по тези три линии.

Това той прави по конкретен начин – избягване, пренасочване, сублимация, регресия и т.н.

И евентуално преодолява (или намалява) тревожността си, страховете си, вътрешното си напрежение и дискомфорта си.

При анализа на защитните механизми се ползва класическата последователност от процедури на психоаналитичната терапия, ковто ние добре знаем, нали така?

Тя беше:„разпознаване – противопос- тавяне – изясняване – интерпретация – преработка“.

Запомнете ги тези пет стъпки в хрониката на лечението!

Първото, което прави психоаналитикът по време на терапевтичния процес по отношение на защитните механизми, е да ги разпознае сред множеството прояви на различни психични феномени в състоянието и в поведението на пациента, т.е. започваме с процедурата разпознаване.

Това в много случаи не е лесна задача, както изглежда на пръв поглед, защото често тези защитни механизми функционират в такъв вид, че с нищо не напомнят даже за своето истинско предназначение, с което ги използва пациентът.

За установяването (констатирането) на един психичен механизъм е необходимо психоаналитикът да познава добре целия богат арсенал от възможни защитни механизми (в 24-тата лекция ние разгледахме общо 21 механизма), да знае особеностите на всеки от тях, как се проявява, какво следва от него и т.н.

След установяването на ползване от страна на пациента на определен защитен механизъм, психоаналитикът още в тази първа процедура трябва да разбере дали въпросната защита е нормална защита или е патологична защита.

Пациентът може да ползва в своето поведение по време на лечението защитни механизми и от двата вида.

Естествено, повече внимание в клиничната работа се отделя на патологичните защити, защото те евентуално влизат в симптоматиката на диагнозата или поне имат някаква връзка с лекуваното психично страдание на пациента.

При патологичната защита пациентът е „залят и пропит от първичния процес“, срещу който е защитата.

Интензитетът на възбудата и на афектите е много по-висок в ставнение с другите защити.

След разпознаването на съответния защитен механизъм (или механизми), ползвани от пациента, след установяване на неговата (тяхната) патологична същност, психоаналитикът в рамките на втората процедура конфронтиране изгражда своята позиция относно съответния защитен механизъм, с която се противопоставя на позицията на пациента спрямо него.

По подходящ начин, ако е нужно, на пациента се дава да разбере за другата същност и за другото предназначение на това, което той върши в рамките на защитния механизъм.

При това трябва да се следи за равнището на конфронтирането по повод защитата; то не трябва да надвиши определена критична стойност, защото такова конфронтиране би увредило лечението.

При конфронтирането трябва да се изтъкне, че то всъщност е в полза на пациента, и в крайна сметка е подчинено на основната цел на психоанализата – оздравяването на пациента.

При третата процедура изясняване психоаналитикът си търси необходимите му за последващите интерпретиране и преработка данни за ползвания от пациента защитен механизъм.

Освен вече установения вид на защитата, тук се изяснява спрямо какви заплахи срещу пациента е насочен защитният механизъм (заплахи от То, заплахи от Свръхаза, заплахи от конкретната реалност и др.), какво представляват тези заплахи (нагони, инстинкти, импулси външни въздействия, отношение към пациента, агресия срещу него и т.н.).

При изясняването се стараем да идентифицираме образите, в които се проявяват съответните заплахи за пациента, срещу който той ползва защитния механизъм.

Също така трябва да станат ясни и параметрите на съответните заплахи (сила, продължителност във времето, разнообразие на проявите и на образите и др.), параметрите на ползваната защита, параметрите на актуалните факти и обстоятелства, особеностите на личността на пациента по отношение на избрания от него защитен механизъм и т.н.

Ако сме преценили, че защитният механизъм спада към класа на патологичните по отношение на конкретния пациент, то при изясняването трябва да установим и какво може в общи линии да се очаква от бинарното взаимодействие „заплаха – защита“ при пациента.

Ако патологичното в защитния механизъм не е водещо, то в изясняването трябва да видим и разберем подробности за адаптивните функции на защитата и респективно да установим какви ползи носи тя на пациента.

В изясняването психоаналитикът трябва да се постарае и по отношение динамиката на ползването на защитните механизми от страна на пациента.

Следващата процедура в хрониката на лечението е интерпретацията.

Тя може да се провежда заедно с пациента и е важна съставка на функциониращия алианс между него и психоаналитика.

Интерпретирането на патологичните защитни механизми, ползвани от пациента, трябва да доведе до резултати, които да се ползват от последната процедура – преработката.

Това добре показва значението на тази важна психоаналитична процедура.

С интерпретирането фактически ние, след като вече сме наясно с формата и проявите на защитния механизъм, с неговия характер и роля в психичното битие на пациента, търсим скритата му същност, която най-често е в сферата на несъзнаваното.

Стремим се към това, което защитният механизъм е в действителност, към действителните му функции, към действителните му роли и т.н.

За тази цел при интерпретирането се работи с основните методологически понятия на психоанализата (досега те не бяха задължителни за употреба).

Интерпретирането на защитния механизъм трябва да ни покаже и как пациентът си осигурява чрез него въпросната защита срещу опасните и болезнени за неговата личност неща.

Както знаем, по принцип пътищата за защитаване на психиката са няколко:

– изкривяване на действителността,

– преформиране на преживяванията,

– пренасочване на преживяванията,

– скриване и маскиране,

– необичайно реагиране,

– отстраняване от съзнанието и др.

В процедурата интерпретиране психоаналитикът чрез тълкуването на проявите и параметрите на защитния механизъм трябва да установи кой път от посочените по-горе фактически се ползва от пациента, за да си осигури той в някаква степен психичен уют чрез защитата.

Разбира се, в задълженията на психоаналитика при интерпретирането влиза и да определи точно срещу какво е защитата, срещу какво е формиран защитният механизъм, срещу какво е насочен той.

Първият въпрос в тази посока е дали защитата е срещу вътрешнопсихични феномени или е срещу натиск и опасности отвън.

Резултатите от анализа в тази сфера са особено важни за преработката, а, следователно, и за цялостната резултатност от осъществяваната терапия.

След като знаем, че защитните механизми са свързани с опита на личността, при интерпретирането им може да се наложи и работа в тази област.

Интерпретирането трябва да ни даде отговор на въпроса, дали защитният механизъм не е резултат на дифузия, подражание, заразяване в социална среда, тоест обект на интерпретацията трябва да станат и социалните аспекти на поведението на пациента в рамките на защитата.

С интерпретирането на защитата трябва да разберем и доколко пациентът съзнава действията и поведението си като защита, доколко осъзнава опасностите, от които се защитава с въпросния защитен механизъм, доколко е наясно с последствията и т.н.

При интерпретирането на защитния механизъм е целесъобразно да ползваме схемата от 24-тата лекция, вижте я, която достатъчно прегледно ни дава цялостната визия на един конкретен защитен механизъм в контекста на ситуацията, която го налага.

Непременно трябва да отчитаме често срещания вариант в клиничната практика на съчетаване на два и повече защитни механизма при един конкретен пациент, в един конкретен клиничен случай.

Последната процедура на психоанализата на защитните механизми е тяхната преработка (working through), тоест превръщането им в осъзнати психични феномени за пациента, спрямо които той има адекватно отношение и позиция и които вече не носят вреди на неговото психично здраве.

С преработката на конкретния защитен механизъм психоаналитикът трябва да постигне приемане от страна на пациента на изтласкани несъзнавани неща, които досега са били извор на негативни преживявания и тревожност за него, и да се освободи от други болезнени психични механизми (натрапливост, повтаряне, заплаха, тревога, вина, страхове и др.)

При тази процедура трябва да посочим, че тя, независимо от това, че се отнася до защитни механизми, често се налага да се пренасочи, като активност на психоаналитика, към определени видове съпротива, които са свързани със защитния механизъм.

С други думи, при преработката много е възможно психоаналитикът да срещне съпротиви от страна на пациента във връзка с ползваната от него защита и той трябва да е готов за това.

При преработката ние най-често елиминираме (или пренасочваме, преформираме, изменяме) даден защитен механизъм, който сме определили като вреден за психичното здраве на пациента, но в същото време трябва да посочим алтернативи срещу евентуалните заплахи, натиск и опасности спрямо психиката му, тоест при преработката трябва да пред- ложим на пациента нова стратегия на поведение вместо отпадналото вече поведение, управлявано от защитния механизъм. Ясно ли е?

Участието на пациента в процедурата на прера- ботката е задължително и е от решаващо значение.

Още от времето на Зигмунд Фройд тази процедура по отношение на защитните механизми се третира като работа на анализирания.

ІІ. Особености на анализа на защитните механизми. Втората част на тази лекция.

Основната особеност на анализа на защитните механизми, за разлика от други анализи, е, че в своята работа психоаналитикът се среща с доста ярко изразена опозиция между Аза на пациента и неговото несъзнавано То, въплътено най-често в нагонни феномени.

От този очевиден за клиничната практика факт следва доста интересният проблем, как става така, че вместо разтоварването на нагонно напрежение да носи, както се очаква, съответното удоволствие, това разтоварване, а и самият нагон, се възприемат като заплаха и като опасност, срещу които даже се задействат различни механизми за зашита.

Във всеки клиничен случай този проблем има различно обяснение, различна детерминация.

Но във всички случаи, при анализа на защитите, ние трябва да се съобразяваме с това, че случващите се неща в една подсистема на психиката (на психичния апарат) на пациента имат отражение (и последствия) върху друга психична (и личностна) подсистема.

Клиничната практика показва, че при анализа на формирането и действието на защитните механизми ние ще срещнем резонното противопоставяне и противодействие на Азовите нагони и на себесъхранителните нагони срещу сексуалните нагони и пориви.

(Виж повече в 7-та лекция за нагоните, импулсите и инстинктите.)

В редица случаи при анализа на защитните механизми е възможно да стигнем до определени форми на вътрешнопсихичен конфликт при пациента. (Виж 5-тата лекция на курса.)

При анализа на конкретен защитен механизъм, ползван от пациента, в технически план трябва да се насочим в рамките на процедурите изясняване и ин- терпретиране към тези характеристики и параметри на защитата, които представляват интерес за преработката, и въобще за психоаналитичния терапевтичен процес.

Това са:

  • обект на защитата;
  • цел на защитата;
  • мотиви на защитата;
  • поводи, отключващи фактори, това което пуска в ход защитата;
  • осъществител (извършител) на защитата, коя психична функция се ангажира със защитаване от заплахите и опасностите;
  • място на защитата, кое е нещото (мястото) в психиката, което е застрашено;
  • обстоятелства при осъществяването на защитата;
  • сигнали на защитата, които предизвестяват или известяват за нея;
  • подкрепящи фактори, които работят в полза на защитния механизъм, но са извън него;
  • тенденции в развитието на защитния процес (защитния механизъм) и др.

Важна техническа особеност при анализа на защитните механизми е разграничаването им от други механизми и от други феномени.

В работата си по анализа психоаналитикът трябва не само да открие какво е скрито по реалните прояви на защитния механизъм, но и да го отграничи от други психогенни фактори, от други симптоми.

Зигмунд Фройд говори в своите съчинения за специфичното разцепване на Аза при ползването на защита.

Той има специален фрагмент от статия, който е озаглавен точна така – „Разцеплението на Аза в процеса на защита“.

Тук се говори даже за разкъсване на Аза между две противоположни реакции на даден конфликт, които стават ядро на разцепването между защитаващия се Аз и този Аз, на който не му е нужна защита.

Въпросният феномен трябва да се има предвид при анализа на защитните механизми, тъй като в някои конкретни случаи той може да се развие и да доведе нежелани последствия за психиката на пациента.

Когато говорим за особености на анализа на защитните механизми, ще посочим и едно изискване от методически характер, което често е извън вниманието на терапевта.

Това е работата по отношението на Аза на пациента към ползвания психоаналитичен метод по отношение на защитите.

Този проблем е подчертан от Анна Фройд в нейната знаменита книга за Аза и защитните механизми.

Там тя посочва, че в много случаи Азът на анализирания пациент е противонасочен към психоаналитика, защото се явява, по нейния израз „ненадежден и предубеден в себенаблюдението си“.

Поради тази причина, а и поради други фактори, много често при анализа на защитните механизми ние ще установим как Азът на пациента откровено фалшифицира и отхвърля редица реални факти, стига те по някакъв начин да не са в схемата на приетата от него форма на защита.

В същото книга Анна Фройд посочва и друг интересен от технологична гледна точка въпрос на анализа на защитните механизми – работата на психоаналитика в случаите, когато се касае за защита срещу инстинкт, която се проявява като съпротива срещу него.

При този особен, но не рядък по разпространение случай, на практика трябва да се осъществят два субанализа – единият е на Аза на пациента по повод на защитата, а другият е анализ на То на пациента по същия повод.

В същото време трябва да се очаква и специфична противонасоченост, и даже враждебност, по отношение на терапията и по отношение на самия психоаналитик, който я осъществява.

Според Анна Фройд единствените защитни механизми, които не е целесъобразно да се анализират, са „тези, които са основани на защита, пусната в действие от ужаса на пациента от силата на собствените му инстинкти“.

Това също трябва да се има предвид след процедурата на разпознаване на защитните механизми, ползвани от пациента.

В аналитичната работа (при интерпретирането и при преработката) трябва да се държи сметка и за вложената както в изтласкания материал, спрямо когото е защитата, така и в самия защитен механизъм, психична енергия.

Тоест, необходимо е да се следи за баланса между катексиса и антикатексиса и съобразно него да се предприемат съответните действия по преработката в последната фаза на анализа на защитния механизъм, ползван от пациента.

Стига толкова за днес, дами и господа.

Бъдете здрави и весели постоянно!

Довиждане!

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 40Курс по психоанализа – лекция 40

ФРАНЦ АЛЕКСАНДЪР Дами и господа, Франц Габриел Александър е унгарец и се казва всъщност Ференц Габор Александър. Заедно със Шандор Ференци, Микаел Балинт и Шандор Радо образуват Четворката на великите