АНАЛИЗ НА СЪНИЩАТА
Дами и господа,
Сънотълкуване и анализ на съня.
Дългият път на клиничната психоанализа започва с тълкуването на сънищата.
Казано по-точно, започва с публикуването през 1900 г. на знаменитият труд на Зигмунд Фройд „Тълкуването на сънищата“.
Отначало Фройд ползва точно този термин – тълкуване на сънища (или сънотълкуване), но после става ясно, че в клиничната психоанализа фактически се ползва друг метод, включващ сънотълкуването, който става известен като анализ на сънища.
Разликата между двете категории е принципна.
Тълкуването на сънищата се занимава със самия материал на сънуваното и се стреми да го интерпретира по един начин, който е близък до парапсихологичните феномени прорицателство и ясновидство, т.е. очаква се сънят да покаже или да предскаже нещо, което сега е скрито (при ясновидските функции на тълкуването) или което още не се е случило (при прорицателските функции на тълкуването).
Ако сънуваш черна обувка, означава промяна в битието, а освен това предизвестява страдания и самота – казва Съновникът.
Това отношение към сънищата е с много древни корени и представлява обичайна практика на почти всички етноси и народи, включително и българския народ.
Самата разпространеност на фолклорни гадателни феномени, на разпространени значения и корелации на сънуваните образи и действия, на книги-съновници и др. говори за обхвата на практикуването на сънотълкуването.
Анализът на сънищата е психоаналитично методическо понятие и се отнася до третирането на сънищата като средство, то може да ни заведе до несъзнавани феномени, които ни интересуват в психоаналитичния терапевтичен процес.
Анализът на сънищата е психоаналитичен метод.
Той може да ползва частично и тълкуването на сънища (сънотълкуването).
Зигмунд Фройд има специална статия по този въпрос, която се именува „Приложението на сънотълкуването в психоанализата“.
Той пише две основни произведения за съня: сравнително обемния труд „Тълкуване на сънищата“ и студията „За съня“ (57 страници), в която синтезирано представя своята версия за съновиденията и за техния анализ.
В настоящата тема ние се интересуваме от анализа на сънищата на пациента, и особено на тези, за които считаме след процедурата „разпознаване“, че имат някаква връзка и отношение с неговото психично страдание и с терапията му.
Анализът на съня, подобно на другите обекти на анализ, протича по известната ни схема като последователност от няколко процедури: разпознаване – конфронтиране – изясняване – интерпретация – преработка. (Виж 53-тата лекция за процедурите.)
Разбира се, този анализ си има и своите характери и уникални за сънищата особености, свързани със същността на самия процес на сънуване, при който става една от най-радикалните промени в рамките на психичния апарат, изразяваща се в преминаването на Азовата идентичност от една личност в друга личност, която е Аза на съня (Dream Ego).
Също така става и превръщане на Аза в особен „всезнаещ плаващ принцип“ в сънищата, където няма Аз.
Сега – за сънуването, сънуваното и сънят на пациента като обекти на анализ.
Анализът на сънищата като методическо понятие в клиничната психоаналитична терапия е с твърде широк обхват.
Негови обекти са:
* самият процес на сънуване при спане;
* сънят като акт на предлагане на образи и представи, които са извън
контрола на сънуващия;
* материалът (съдържанието) на сънуваното;
* както и преживяванията, които са свързани със съня.
Ще посоча, че често в психоаналитичната литература се ползват понятията „сън“ – като състояние със загуба на интереса към външния свят, в смисъл на спане, а също така и съновидение – като халюцинаторни феномени по време на сън (спане).
Тук ще уточним, че ние се отказваме от тази постановка и с термина сън (сънища) в настоящата лекция (а и навсякъде в този курс) обозначаваме не акта на спане (което спане може да е и без сънища), а специфичния процес на халюциниране (с образи, представи, фантазми и др.), който обикновено се реализира по време на спане, но може да стане и в будно състояние (сън наяве, бленуване).
Тоест, ще ползваме термина сън (сънища) като синоним на съновидение (съновидения). Нали се разбрахме?
Сънят (съновидението) всъщност е халюцинация, която се счита за нормална, а не за патологична, каквито са халюцинациите при определени, обикновено тежки, психични страдания, халюцинациите при употребата на наркотици, халюцинациите при налудности шизофрения, параноя), халюцинациите при алкохолен делириум и др.
Сънят е субективно преживяване на пациента, което се появява в съзнанието му, докато той спи (и сънува) и което той после може (или не може) да си спомни.
Той е продукт на несъзнавана психична дейност.
Съставен е от образи и представи, чието формиране, поява, прояви и свързване помежду им остават извън контрола на сънуващия. Той нищо не може да направи, само сънува.
Сънят има явна форма на изразяване на определено съдържание (тук участва паметта) и скрити зад това съдържание други психични фактори от сферата
на несъзнаваното (желания, мисли, комплекси, нагласи, страхове и т.н.).
Ако пациентът не може да си спомни съня си, този сън фактически не съществува обективно; няма как да знаем за него. (Esse est percipi – да е, означава да е възприемано, казва епископ Беркли).
А ако пациентът си го спомни, когато вече е буден и не спи, то сънят му има така нареченото „явно съдържание“.
Фактически това е сънуваното от него, което той може да сподели с психоаналитика. Само това.
Освен явното съдържание, сънуваното има още и „латентно съдържание“, това са несъзнаваните мисли, желания и т.н., които са въплътени в съня.
И двете съдържания са обект на анализ от страна на психоаналитика, т.е. ние трябва да анализираме и сънуването и това, което е скрито в него.
Освен това обект на анализ е и самият процес на сънуване, който представлява превръщане на латентното съдържание (несъзнавани мисли и желания) в явен сън с явно съдържание.
Този анализ е насочен към самия механизъм на това превръщане, към самото сънуване, което си има своите характеристики и особености при всеки пациент.
При сънуването като процес участват няколко механизма.
Първо, имаме участие на така нареченото сгъстяване на образите в съня.
Второ, имаме драматизация, т.е. превръщане на мислите в ситуация, изиграване на тези мисли и желания на сънуващия като на сцена.
Карл Густав Юнг вижда съня като „вътрешна драма“ на човека.
Трето, също така имаме и участие на символни механизми, т.е. включване на символика в продукта на сънуването, което става при самото сънуване.
Трите аспекта на сънуването са обект на специално отделно отношение и специален отделен интерес на психоаналитика по време на анализа на сънищата.
Самият сън като психичен феномен на специфично нормално халюциниране, при който има вътрешна убеденост за актуално възприятие, без такова да е налице, може да бъде по време на спане, но може да е, както вече казах, и сън наяве (daydream), който е известен повече като бленуване или като особена илюзия.
При обичайните нощни сънища и при съня наяве, според Зигмунд Фройд, съществува идентичен механизъм, в основата на който стои осъществяване на желание или реакция при страх и тревога.
Сънят (съновидението) се базира върху впечатленията на пациента и/или върху неговите мисли и преживявания.
Особеното при сънищата, като продукт на психичния апарат, е това, че те имат известни привилегии пред цензурата на предсъзнаваното и ползват нейното специално снизхождение.
Цензурата не е стриктна и безкомпромисна към съня и допуска в съзнанието (като съдържание на сън) и неща, които иначе са абсолютно забранени и табуирани: инцест, престъпление, насилие, сексуални извращения и др.
В анализа на сънищата психоаналитикът ще срещне три възможни разновидности на съня на пациента:
- Сън с напълно неясно скрито съдържание;
- Сън, който е отчасти разтълкуван от пациента, чието явно съдържание се свързва по някакъв начин и в някаква степен от пациента с негови скрити (несъзнавани) помисли и желания, които той вижда като създаващи съня му;
- Сън, чието скрито съдържание е напълно изяснено (обикновено с помощта на психоаналитика).
Ще посоча, че Зигмунд Фройд в „Приложението на сънотълкуването в психоанализата“ говори и за така наречените „куцукащи сънища“, които възникват в хода на психоаналитичната терапия и фактически потвърждават чрез съня това, което се настоява от психоаналитика в самия терапевтичен процес.
Пациентът сънува, например, внушаваното от психоаналитика нещо.
Карл Густав Юнг насочва вниманието на практикуващия психоаналитик към
така наречените „инициални сънища“, при които се търси сбъдването на определена подсъзнателно желана цел (инициатива) на пациента, и за
„серийни сънища“, където един сюжет се преповтаря и доразвива в определена линия, подобно на телевизионен сериал.
Тези гледни точки към разновидностите на съня също могат да се окажат важни за психотерапията.
При анализа на съня трябва да се отчита самата структура на съня, която наподобява представление.
Сънят започва обикновено с представяне на ситуацията (по време, място, обстоятелства, позиции, отношения и др.).
После има някаква завръзка на фабулата, нещо започва.
Следва развитие на сюжета. Текат различни епизоди.
При развитието се стига до някаква кулминация, при която се случва нещо много важно и значимо.
След това следва развръзката, и евентуално – резултатът от съновидението, който може да бъде добър или лош за сънуващия.
Целесъобразно е при анализа на даден сън на пациента да имаме предвид и самата структура на съня, да видим особеностите на всяка една позиция в
хрони- ката на съновидението.
Да видим сега самата същност на анализа на сънищатата и после така наречените редуктивен анализ и проспективен анализ.
Анализирането на сънищата на пациента става по известната ни схема с петте основни процедури, знаете ги.
Разбира се, прилагането на всяка една от тези процедури за анализ на
съновидение на пациента си има своите особености.
Разпознаването фактически е процедура на анализа, в която, за разлика от анализа на други неща, задължително участва самия пациент.
Той казва за съня си.
Разказва го със съответните подробности.
Участието на психоаналитика в тази фаза на анализа е само чрез допълнителни въпроси относно съня и неговото съдържание, както и относно други неща извън него, които са свързани със сънуването.
Тези уточнения и допълнителни изисквания към разказа на пациента за неговия сън и към преживяванията му, които са свързани с този сън, могат да се приемат и като началната фаза на конфронтирането, при което психоаналитикът заема собствена позиция към съня на пациента и към неговото тълкуване.
Тази позиция в повечето случаи се различава от позицията на пациента и на практика се конфронтира с нея.
След това следва процедурата изясняване, при която задаваните въпроси и уточнения изграждат цялостната картина на сънуването, на сънуваното
(явното съдържание на съня), на сънуващия и на връзките между тези три основни обекта на анализа.
При интерпретирането има два относително самостойни процеса.
Първият процес е тълкуване на явното съдържание на съня, при което се търсят връзките и корелациите с неговото скрито съдържание, т.е. се разкриват тези несъзнавани фактори, които стоят в основата на конкретния сън.
На практика тук се разкриват източниците на съня в несъзнаваното.
Според Зигмунд Фройд тези източници са четири основни типа – външни, вътрешни субективни, вътрешни органични и психични (според разработката
на темата в „Тълкуване на сънищата“).
В общи линии картината на регистъра на възможните източници на съня, според Зигмунд Фройд, изглежда така, както е показана на схемата:
В „Тълкуване на сънищата“ Зигмунд Фройд нарича този процес разшифроване, тъй като за него сънят е един условен шифър, който ползва символика.
Разбира се, приложението на символичния метод при анализа не е тотално, не е всеобхватно и не касае цялостния обем на сънуваното.
Второто действие, което се прави при интерпретирането, е тълкуване на самите установени връзки между явното и скритото съдържане на съня,
тълкуване на механизма на продуциране на съня при конкретния пациент, самото изопачаване на несъзнаваното (термин на Фройд) в съня, както и на
отношението на изтълкуваните (интерпретираните) неща по отношение на психичния проблем (страданието) на пациента и съответната терапия,
осъществявана от психоаналитика чрез психоанализата.
Последната процедура е преработката на вече изтълкуваните, маскирани и
осъществени в този вид чрез съня изтласкани желания на пациента, която най-често се състои в осъзнаване на истинската основа на съня, патологичните ингредиенти на факторите за съня в несъзнаваното,
формирането на ново отношение на пациента към болезнените или забранените феномени, към изтласканото и т.н.
В анализа на един конкретен сън на пациента този сън трябва да се приема
веднъж като послание на То към Аза на пациента, а втори път, – като послание от анализирания към анализиращия, което има отношение към
страданието на пациента и към терапията му.
Анализът на сънищата е разкриване на вътрешнопсихичния конфликт (виж 5-тата лекция в този курс), извеждане на несъзнавани феномени в
съзнанието на пациента и работа (преработка) върху тях.
Съновидението на пациента е фактически осъществяване на скрито (изтласкано, забранено) желание.
Точна така – „Съновидението – осъществяване на скрито желание“ е
заглавието на една от най-важните глави на основния труд на Фройд за анализа на съня „Тълкуване на сънищата“.
Същността на самия анализ на сънищата в крайна сметка можем да определим като замяна на въпросния сън със скритите в него мисли, преживявания и
желания.
Фройд нарича действията на психоаналитика по анализа на сънищата
„разплитане на това, което е изтъкано от работата на съня“.
В анализа на сънищата влиза освен двата вида тълкуване на съня (на
явното му съдържание и на връзките на скритото, латентното, съдържание с явното съдържание) още и тълкуване на същността на изтласканото в несъзнаваното, което се проявява в съдържането на съня, влиза тълкуване на факторите и условията за изтласкване на въпросните мисли и желания в
несъзнаваното, тълкуване на механизмите за тяхното преобразуване в сън и др.
Възможно е това преобразуване да не е само в сънища, а да стане и по друг път – сублимации, защити, симптоми, комплекси, натрапливи идеи,
хистерични прояви и т.н.
Те също трябва да се видят при анализа на сънищата, ако имат отношение
към изтласканото, което стои в основата на съня.
Според Зигмунд Фройд, в работата на психоаналитика по анализа на сънищата на пациента му трябва да бъдат включени по доста самостоен
начин (отделно) следните субанализи:
- Анализ на съотнасянето на сънуването към процеса на бодърстване (тук биха могли да се изследват евентуалните хипногогни (при заспиване) и
хипнопомпни (при събуждане) съноподобни феномени;
- Анализ на функциите на съня в цялото им многообразие;
- Анализ на съдържането на сънуваното;
- Анализ на спомнянето (забравянето) на сънуваното;
- Анализ на източниците на сънищата;
- Анализ на изопачаващата дейност на съня (как става деформирането на
скритото съдържание съня);
- Анализ на работата на цензурата по отношение на несъзнаваното в съня и
по отношение на самия сън (сънуваното в него);
- Анализ на дейността по съновидението (тук трябва да се анализират
процесите на сгъстяване, на преместване, на ползване на различни
средства за изобразяване (показване) на скритото;
- Анализ на отношенията на пациента към собствения му сън;
- Анализ на интелектуалната дейност на пациента в съня му;
- Анализ на преживяванията на пациента, свързани със съня и сънуваното;
- Анализ на евентуалните афекти в съня;
- Анализ на регресията, която обикновено придружава сънищата.
Разполагате вече с остатъчно пълен регистър субанализи, нали?
По принцип, според методологията на модерния анализ на сънищата, имаме
принципно две форми на осъществяване на всичките тези 13 на брой субанализа, формиращи психоанализата на сънищата на пациента.
Според Карл Густав Юнг първият вид анализ е насочен единствено към миналото на пациента.
Този анализ е наречен „редуктивен анализ на сънищата“.
На практика той визира „редуциране на съответния конфликт до корените му в миналото на болния“.
Другият вид анализ – „проспективният анализ на сънищата“ – е с телеологична (насочена към цели) ориентация и вместо в миналото този анализ търси проекциите на съня в посоките на протичането (включително и в бъдещето) на битието на пациента.
В своята работа по анализа на сънищата на пациента психоаналитикът трябва да ползва съответно и двете основни форми на анализ – редуктивната и проспективната.
Ще посочим още, че според теорията за амплификацията (виж 33-тата лекция), анализът на сънищата прилича на „обелването“ на трите кори на
един комплекс – първо обелваме кората на асоциациите, после обелваме кората на културалните и тренсперсонални образи, и най-накрая обелваме кората на архетипните (митологичните) обвивки на несъзнаваното, което предизвиква съня.
Какви са техниките на анализа на сънищата?
При анализа на сънищата можем да ползваме различни техники:
– разпитване,
– наблюдение,
– свободен разговор и др.
Необходимо е да си осигурим една база за работа с конкретния пациент, която да включва:
* особеностите на неговия интелект и преживявания,
* протичането на мисленето му и на процесите на паметта му,
* способностите на пациента в областта на фантазирането,
* способността му за абстракции,
* ориентационните възможности на пациента по отношение на време и
пространство,
* ситуативната адекватност,
* способностите за преценка на собствената позиция в дадена ситуация,
* възможностите му за работа с хипотези и с мними неща,
* нивото и начина на афективно реагиране,
* възможностите на пациента в областта на екзегезата (тълкуването) и др.
Самият анализ в конкретния сеанс трябва да започне с известна психична подготовка на пациента.
Най-важните неща в нея са:
- Усилването на вниманието му към собствените му възприятия, мисли ипреживявания, които имат отношение към съня му;
- Елиминиране на срам, страх, притеснение и тревожност по отношение на съдържанието на съня;
- Обезпечаване на пълна свобода на изказа в съответствие с главното правило на психоанализата;
- Отстраняване на критичната позиция към сънуваното и др.
В техническо отношение още Зигмунд Фройд сочи необходимостта от акцентиране на вниманието на анализиращия (респективно на анализирания пациент) не толкова върху цялото съдържание на съня, колкото върху негови отделни страни, елементи и детайли.
Добрият анализ на сънища е този, при който се постигат резултати по отношение на важни детайли от сънуваното.
Фройд нарича този подход en detail и го противопоставя на подхода (техниката) от типа en masse.
В техническо отношение сме длъжни да предупредим за изкушенията на психоаналитика да иска да се занимава с лаическото тълкуване на съня, какво той означава за битието на пациента, като забравя за важния въпрос, какво той всъщност е в рамките на несъзнаваното.
В технически план е важно работата по анализа да е систематична и да следва определената хронология, която прозира в рамките на съня.
Също така е нужно да се отчитат и особеностите на хрониката при така наречените серийни сънища.
Работата по анализа на конкретен сън (особено в процедурите изясняване и интерпретиране) трябва да започне от отделен елемент на съня, който обикновено се избира от психоаналитика според важността и значимостта му за пациента, а може при този избор да участват и съображения, свързани със стратегията на лечението.
Добър технически прийом, който често върши полезна работа при интерпретирането на сънувания материал, е игнорирането на определени аспекти, образи или епизоди на съня, ако това се прецени от психоаналитика за полезно с оглед ефективността на психоаналитичната терапия.
При тълкуването на сънищата не трябва да се забравя така нареченият принцип на матрьошката, когато едно разкрито съдържание скрива друго, а
то от своя страна може да скрива трето и т.н.
Работата по анализа на съня прилича на отваряне на много матрьошки.
Целесъобразно е, в хода на анализа на сънищата да се ползват от страна
на психоаналитика предположения и хипотези.
С тях, както е известно, значително по-лесно могат да се установят определени истини, които се крият в несъзнаваното на пациента, особено ако вече са налице определени данни от други проведени с него анализи.
При работата на психоаналитика с един сън не трябва да се забравя ролята на цензурата (предсъзнаваното).
Тази роля също следва да бъде обект на интерес в психоанализата и то с възможно повече подробности относно изпълнението ѝ, нейните функции и др.
Накрая ще цитираме накратко и трите основни технически правила на Зигмунд Фройд за провеждане на психоаналитичен сеанс на тълкуване на сън.
Първото правило гласи, че не е нужно да се обръща внимание на това, какво представлява сам по себе си един сън на пациента.
Второ, за всеки един елемент на съня на пациента в хода на анализа трябва да се викат заместващи представи, в смисъл какво е този елемент на съня, погледнат от друга гледна точка, от друг аспект.
Третото правило се отнася до изчакването на момента, когато скритото съдържание само ще се появи в съзнанието на пациента, разбира се, подпомогнато от работата на психоаналитика.
Непременно трябва да се съобразяваме и с това, че анализът на сънищата в никой случай не бива да узурпира практиката на лечението и да се
разширява за сметка на други методи и други анализи.
Този анализ трябва да намери своето естествено място в цялата стратегия на лечението и да способства задно с другите анализи (и методи за работа) за връщането на душевното здраве на пациента.
Тази лекция е твърде важна за терапевтичната практика, дами и господа.
Открай време се счита, че анализът на сънищата влиза в същността на психоанализата.
Най-дългата лекция в този курс.
Прочетете я още веднъж!
Довиждане!