АНАЛИЗ НА КОМПЛЕКСИ
Дами и господа,
І. Анализиране на комплекси на пациента
В две лекции за методологическия апарат ние разгледахме същността на комплексите (9-тата лекция) и на чувството за малоценност (22-рата лекция), което чувство е свързано с комплекса за малоценност.
Знаем, че Зигмунд Фройд странѝ от понятието комплекс и счита, че в психоанализата има един централен комплекс и това е Едиповият комплекс, с когото свързва така наречения Кастрационен комплекс.
Впоследствие Карл Густав Юнг и Алфред Адлер говорят за много повече комплекси, за да се стигне до един списък от около петдесет комплекса, който е публикуван в Речника по психоанализа и психотехника на Марис Шоази, потърсете си го.
Анализът на комплексите се провежда по познатата ни схема (виж 66-тата лекцияте).
Разпознаването на комплекса е сравнително по-трудно, тъй като мислите, представите, идеите, афектите, образите, желанията и подтиците, които са обединени около определено силно и дълбоко преживяване и представляват същността на комплекса, какъвто и да е той, много често са скрити и не се показват, или поне не се показват охотно от пациента.
Изисква се определено разбиране на тематиката за комплексите и определен опит на психоаналитика, за да разпознае той комплекса като група устойчиви, дълготрайни и емоционално обагрени психични феномени.
В практиката на психоанализата обикновено при конкретния пациент се търсят прояви на Едиповия комплекс, защото много от корените на психичните страдания в несъзнаваното са свързани с него.
Много от травмите в ранната детска възраст имат някакво отношение към него.
Много от фантазмите и тревогите са с едипови характеристики и т.н.
При конфронтирането (следващата процедура при анализа) позицията на психоаналитика трябва да бъде съобразена с конкретните обстоятелства в психоаналитичната ситуация, т.е. да се отчитат чувствителността и ранимостта на пациента, неговото конкретно състояние и др.
Изясняването, като процедура на анализа на комплексите, трябва да ни даде техните подробни параметри (сила, мощност, обхват, устойчивост и др.), както и евентуалните разновидности на самия комплекс.
При Едиповия комплекс трябва да изясним дали става дума за същински Едип или за обърнат Едип.
Трябва да разберем какви са точно нагласите (или какви са били в миналото, в детството) – позитивни или негативни, какви преживявания са съпровождали Едиповия комплекс (евентуално инцестни и др.), какви нагласи тогава и сега са били или са налице, какво е последвало от съответните нагласи и импулси, какви са връзките на този комплекс с Кастрационния комплекс, с други комплекси, с други психични проблеми и страдания и т.н.
Специално при Едиповия комплекс при момичетата, познат и като Комплекс на Електра, трябва да потърсим евентуалните чувства на завист, на вина, на малоценност.
Трябва да насочим вниманието си и към връзката на Комплекса на Електра с прояви на кастрационен комплекс (в типичната му за женския пол форма) и др.
При следващия по значимост комплекс – Комплекса за малоценност – е нужно да установим мислите, нагласите, преживяванията и поведението на пациента, в които има подценяване и омаловажаване на собствената персона и на нейните качества и действия.
При интерпретирането на комплексите, които вече са установени (разпознати) и изяснени като същност, като характеристики, особености и параметри, психоаналитикът трябва да се обърне повече към поведението на пациента вследствие на неговите комплекси (или комплекс) и да потърси връзката на мотивите за това поведение с дълбинни причини в сферата на несъзнаваното.
На практика установяването на причините за възникването и развитието на даден комплекс е най-трудната задача в работата по анализа на комплексите.
Тук е наложително да се изследва по подходящ начин системата от отношения в ранното детство на пациента, тъй като обикновено един комплекс се образува на базата на тези междуличностни отношения в семейството и извън него или се дължи на преживени психотравми през периода на детството или на юношеството.
Като сегменти на анализа, по които трябва да се работи, ще посоча следните психични неща:
- Емоции на пациента;
- Нагласи (атитюди);
- Необичайни поведенски прояви.
Някои авторитет препоръчват да се ползват асоциативните вериги на пациента, които могат да ни покажат истинските причини за комплексирането му.
Може да се тръгне и по линията на вътрешнопсихичните конфликти, доколкото на комплекса може да се погледне и като на съчетаване на силно заредени с емоции интрапсихични феномени.
При работата си с комплексиран пациент психоаналитикът трябва да отчита, че в този момент личността на комплексирания е раздвоена, разцепена, като двете (или повечето) нейни части се противопоставят една на друга, въпреки че това може да не се вижда ясно, да не се показва.
При това трябва да се има предвид, че комплексът е зареден с психична енергия, която в някои случаи никак не е малка, а, напротив, има такива големи стойности, че представлява сериозна опасност за крайно нежелани инциденти (агресия, самоагресия, насилие, суицид и др.).
Ефективният анализ на комплексите, и особено тяхната преработка, стават, като се ползват методологичните ресурси на Втората топика на Зигмунд Фройд.
Бих препоръчал и ценните указания, които се съдържат в една специална книга на Карл Густав Юнг по този въпрос – „Комплексите – пътят на трансформация на архетипа до Аза“, има я по книжарниците.
Целесъобразно е да се ползва още и специализираната психоаналитична литература по проблематиката на комплексите и противодействието срещу тях.
При преработката на комплексите очевидно целта е, те да се елиминират като фактори за неестествено и неадаптивно поведение или поне да се намали тяхната роля върху мислите и постъпките на пациента.
В някои изследвания по темата за комплексите се говори за така нареченото развързване на комплексите, като основна позитивна практическа задача на психоаналитика.
Има се предвид особеният блокаж (завързване) на личността под влияние на нейния комплекс и необходимостта от противодействие на този блокаж.
Като специфична техника се сочи и така наречената енергийна баня, състояща се в силно емоционално и физическо натоварване и изживяване, което е възможно да освободи в някаква степен пациента от властта на комплексите му.
Ползва се и техниката на пренасочване на вниманието и на преживяванията (афектите) в друга посока.
Ползват се интелектуални техники, коментиране на причините за комплекса и др.
Счита се, че ако се постигне някакво много голямо съсредоточаване по страничен за комплекса въпрос, това също може да освободи донякъде пациента от комплекса му.
Тъй като регистърът на комплексите, както казах вече, е много голям и те са толкова разнообразни, психоаналитикът, отчитайки този факт, трябва да открие, изясни и интерпретира точния и автентичния комплекс (или комплекси) на пациента.
В никой случай той не трябва да замени един комплекс с друг, както не трябва идентифицира едни причини вместо други, т.е. да не установи истинските причини и истинските параметри на комплекса на пациента, а да визира други феномени, други комплекси.
В класическата психоанализа се счита, че в основата на неврозите често стоят комплекси.
Те водят до разединение на личността и до съответните невротични симптоми.
Това трябва да се има предвид при анализа на комплексите.
По мое мнение, твърде ефективно е съчетаването на анализа на комплексите с анализ на страховете и тревожността, за който говорихме в предходната 65-та лекция.
Може да се каже, че в дъното на повечето комплекси има някакви страхове и някаква степен на тревожност, които пораждат съответните преживявания и водят до съответните абнормни (или поне необичайни) постъпки на пациента, които в общата си цялост образуват определена патология.
Те в някои случаи могат да бъдат старателно скривани от пациента.
В този контекст трябва да подчертаем, че много често комплексите от най-различен вид са свързани със сексуалността на пациента, с нейни деформации и отклонения.
Също така, в много случаи комплексите имат и някаква соматична основа – телесни недостатъци, соматични страдания и др.
При анализа на комплексите непременно трябва да имаме предвид възможността за сублимиране на голяма част от енергията на комплекса в друг психичен феномен или в други, на пръв поглед съвсем далечни, действия и постъпки.
ІІ. Сублимативните комплекси като обект на анализ
Въпросните сублимации могат да се разглеждат и съответно да се анализират като вид защита, но могат и да се идентифицират като самостойни комплекси.
Например, комплексите в областта на сексуалността, включително и Едиповият комплекс, могат да се проявят като:
- Комплекс за малоценност;
- Комплекс спрямо другия пол;
- Комплекс спрямо секса;
- Комплекс за състезателност (за надпревара);
- Женски комплекс;
- Мъжки комплекс;
- Комплекс за сексуална непълноценност;
- Комплекс спрямо властта (пациентът иска да властва, да управлява, даводи);
- Комплекс за провал (неуспех);
- Комплекс за зависимост;
- Комплекс за утвърждаване на себе си;
- Комплекс за саможертва;
- Мазохистичен комплекс (за самоизтезаване);
- Комплекс за алтруизъм;
- Комплекс за собствената външност (как изглежда пациентът преддругите);
- Комплекс за независимост;
- Комплекс за неотразимост (свръхобаятелност);
- Комплекс за подчиняване (иска да се подчинява някому);
- Комплекс за месианство;
- Помпеев комплекс (комплекс за разрушаване, деструкция);
- Комплекс за съзиждане;
- Комплекс за виновност;
- Комплекс за невъзможност (че нещата не могат в никакъв случай да сеслучат);
- Комплекс за неувереност;
- Бащин комплекс,
- Майчин комплекс;
- Сиблинг комплекс;
- Комплекс за разкаяние,
- Комплекс да имаш син (а не дъщеря);
- Комплекс за безсилие;
- Комплекс на Диана (за маскулинизиране на жената);
- Каинов комплекс (остър сиблингов комплекс с агресивни пориви);
- Давидов комплекс (за борба с по-силни)
- Пенелопа комплекс (за чакане) и др.
В повечето случаи посочените по-горе комплекси (общо 34 на брой) са комплекси-сублимации.
Те сублимират сексуални импулси, които се проявяват под формата на комплекс.
Те могат да бъдат породени и от други фактори в сферата на несъзнаваното, които също трябва да бъдат потърсени и намерени от психоаналитика.
Проявите на пациента, неговите постъпки и поведение, свързани с даден симптом, обикновено са с абнормен характер и тъкмо те са обичайната причина за търсене на психотерапевтична помощ в случаите, когато именно комплексът на пациента го притеснява него самия или неговите близки.
При работата със сублимативни комплекси трябва да се отчита, че болезнеността на преживяванията на Аза, свързани с комплекса, са усилени от неосъзнатостта на компонентите на комплекса, на силите в несъзнаваното, които са го породили.
Следователно, ако работим по изясняването, възприемането и разбирането на тези компоненти в несъзнаваното, ние определено можем да очакваме прилични резултати от преработката на комплексите и елиминирането им.
При работата (в процедурата преработка) с пациенти с комплекс за малоценност най-уместно е да търсим механизмите за компенсиране на чувствата за малоценност, които произхождат от комплекса.
Алфред Адлер сочи компенсациите като основно средство за противодейсвие на комплекса за малоценност.
Той препоръчва още и да се работи по линията на чувството за превъзходство, както и по линията на чувството за общност (Gemeinschafsgefühl), които според него имат силно влияние върху психиката на личността.
ІІІ. Юнгианската версия за психоаналитичната работа с комплексите на пациента За Карл Густав Юнг не сънят, а комплексът е царският път (via regia) към несъзнаваното.
Комплексът, по израза на Юнг, е архитект на симптоми, а и на сънища.
Комплексите, като група (те затова се наричат комплекс, защото са група) от идеи и образи, нарушават волевите процеси и се намесват в намеренията и в осъзнатите действия на хората по един доста брутален и настойчив начин.
Причините за пораждането на комплексите, според Юнг, най-често са психотравми или различни ексклузивни психични явления като:
– остри кризи,
– шок,
– различни пароксизми (пристъпи),
– мощни вътрешнопсихични конфликти,
– морални терзания и др.
По доста сполучливия израз на швейцарския психоаналитик, не хората имат комплекси, а комплексът притежава (има) дадена личност, той я владее.
Определено, комплексите увреждат психичните функции, като това най-вече се отнася до мисленето, възприятията и преживяванията.
Особено важна е работата на психоаналитика при анализа на комплексите в областта на мисленето на пациента.
Ако един комплексиран човек не разбира комплекса си, не го осъзнава и смята, че той не съществува (а комплексът е налице), това патологизира ситуацията и съответно нещата се усложняват и водят след себе си други последствия и психични вреди.
От това следва, че преодоляването на патологичните комплекси, на тези комплекси, които са извън нормата и които вредят на душевното здраве на пациента, (защото има и приемливи прояви на комплексираност, за които не можем да се произнесем, че са патология), става най-добре чрез осмисляне и чрез преживяване.
Всъщност това са и двете основни техники по преработката на комплекса според юнгианството.
Комплексът трябва да се осмисли по най-добрия и точен начин и да се изживее (преживее) напълно и изцяло – счита Карл Густав Юнг.
И за това трябва да се постарае психоаналитикът, който осъществява терапията.
Самият комплекс е сбор и в същото време е нещо като обвивка на едно ядро в несъзнаваното, което е с архетипов характер, т.е. това е ядро, което представлява архетип (или архетипи).
Овладяването на комплекса би могло да донесе очакваните според стратегията на лечението резултати, само ако психоаналитикът установи
съответния архетип, само ако постигне по някакъв начин въпросното архетипово ядро на комплекса.
В методическо отношение анализът на комплекса, и по-точно – на ядрото му в несъзнаваното, става с работа по така наречения клъстър (мрежа) от емоционални преживявания, обвиващи архетипното ядро.
Става и с работа по така наречения чувствен тон (тоналност), който фактически е гравитационната сила, която държи мрежата от емоции в едно цяло, в една група, в един комплекс.
Когато човек е здрав, казва юнгианството, архетипите лесно се трансформират в Азови структури, преминават в личното.
Но когато това не става гладко, тогава се появява патологичната същност на комплекса и той става проблематичен за личността (пациента) и съответно изисква терапия.
Много често пътят на комплекса до личното на пациента минава през сънища и кошмари, през примитивни вярвания, през травмиращи ситуации и т.н.
Най-опасни са комплексите, които са отхвърлени от Аза.
Това отхвърляне става чрез потискане, изтласкване, отричане и др., т.е., когато Азът ползва съответните защити.
Тогава анализът на комплексите, осъществяван от психоаналитика, трябва да се проведе съчетано с анализ на защитите (виж 60-тата лекция).
Най-труден за психоаналитична работа е автономният комплекс, който е отхвърлен от Аза и работи напълно самостойно извън Азовия контрол.
Този комплекс застрашава Аза на пациента и изобщо е опасен за психиката на пациента.
Което прави терапията тук съвсем наложителна.
Техниките, които препоръчва Юнг за ползване по отношение на архетипното ядро, са нарязването на парчета, диференциране и изхвърляне.
Чрез тези техники фактически психоаналитикът освобождава Аза от обладалите го чрез комплекса архетипи (и фактически елиминира комплекса), създава един диференциран Аз и премахва всичко неприемливо от психичния апарат.
Накрая ще подчертая и още една теза на индивидуалната психология на Юнг: че клиничната практика сочи много случаи, когато в хода на лечението на пациента един негов комплекс се замества с друг.
Тази възможност също следва да се отчита в психоаналитичния процес.
Карл Густав Юнг твърди още, че при лечението на пациента можем да се възползваме от това заместване, защото един нов комплекс може да освободи Аза от патологичния комплекс.
На практика тогава един комплекс може да избие друг и в този смисъл да изиграе компенсаторна (даже хиперкомпенсаторна) роля, която може да послужи на психоаналитичната терапия.
Разбира се, това заместване се прави само при констатирана необходимост точно от него.
По темата, дами и господа, това е всичко.
Желая ви спокойствие и успехи.
До скоро!