АНАЛИЗ НА СЕКСУАЛНОСТТА
Дами и господа,
І. Сексуалност и сексуални проблеми на пациента
В 8-мата лекция аст, посветена на методологическите аспекти на сексуалността, сексуацията и либидото, ние подчертахме факта, че тъкмо сексуалността (сексуалния нагон, либидото) стои в основата на цялостната фройдистка концепция за психиката на човека и е основен мотивиращ фактор за човешката активност.
Сексуалността на пациента, като на всеки човек, се формира от неговата джендърна принадлежност, от сексуалните нагони, от неговите сексуални желания и от неговите сексуални практики.
Това, което отличава психоанализата от други психотерапевтични парадигми, е интересът към така наречената инфантилна сексуалност, която влиза в обекта на психоаналитичната работа със своите различни форми на проява (включително автоеротични) и с различните проекции и сублимации.
Сексуалността на пациента, освен с джендърната си определеност, се характеризира, доколкото пациентът има психичен проблем, с евентуално нагонна етиология, с проявите на Едиповия комплекс, както и с проявите на Кастрационния комплекс, и техните сублимации.
Особено интересен и важен обект за практиката на психоаналитичната терапия е либидото (libido sexualis) – сексуалното желание (порив), което контролира на практика всички сексуални феномени в психичния апарат на пациента от предгениталния и гениталния стадий.
Сексуалността на пациента, като обект на психоанализата, може да бъде нормална и деформирана (с отклонения, извратена).
Много често в клиничната практика срещаме психични проблеми на пациента, които сами по себе си са с абнормен характер, но са свързани с определени феномени от сферата на нормалната сексуалност, т.е. с неща, които не излизат извън нормативното и обичайното в областта на секса.
Обратно, сексуални отклонения често стават обичайни за пациента и се възприемат като нормални не само от самия него, но и от неговото обкръжение, тъй като се счита, че те са свързани с нормални характеристики на пациента, с нормални негови лични особености („Той си е такъв.“ – казваме), с утвърдили се стереотипи на поведение и т.н.
Тук е мястото да подчертаем един основен тезис на Зигмунд Фройд, който казва, че не е възможно да анализираме сексуалността без съотнасянето на нормалния сексуален живот на човека с абнормните отклонения и с болестните форми на сексуалност.
С една дума, през цялото време на анализа на сексуалността отчитането на връзката между нормално и перверзно в областта на сексуалността би трябвало да бъде основен методически принцип.
Сексуалните проблеми на пациента се търсят основно в няколко области:
- Разстройства в сферата на джендърната идентичност, на джендърнотосамосъзнание;
- Дефицити на маскулинност или на фемининност;
- Бисексуалност и хомосексуалност (първична и вторична);
- Парафилии (сексуални отклонения в практикуването на секса, перверзии);
- Сексуални дисфункции;
- Участие на сексуални отклонения в различни психози (нарцистичноразстройство, параноя, шизофрения).
Тези отклонения и деформации, както казахме вече, не се анализират самостойно, а като компоненти на цялостния психичен апарат на личността на пациента, т.е. като ингредиенти на неговата психика със съответните връзки с други психични феномени – абнормни и нормални.
Въпросът за сексуалността като обект на анализ е в същото време и въпрос за развитието на сексуалността както в онтогенетичен план (по периоди), така и в рамките на отделен период в онтогенезата, например, в детството, в юношеството, в младостта и т.н.
ІІ. Анализ на инфантилната сексуалност
В контекста на психоаналитичното учение инфантилната сексуалност е важен определящ фактор за развитието на човека в детството и стои в основата на всички периоди от раждането до пубертета (началото на прехода към младостта и зрелостта).
Анализът на инфантилната сексуалност по принцип може да бъде проведен по два начина:
- Пряк анализ на пациент в съответната допубертетна възраст (придетската психоанализа);
- Косвен анализ (при пациент в следдетска, следпубертетна, възраст).
При втория случаи се разчита на разказа и помените на пациента за сексуалните феномени, доколкото те могат да бъдат извлечени от неговата памет.
Могат да се ползват и други данни (от членове на семейството, описания на поведението на пациента в детска възраст от други лица и т.н.).
Препятствие пред анализа на инфантилната сексуалност се явява така наречената инфантилна амнезия, отнасяща се до забравяне на неща, свързани със сексуалността на детето през този период, считани от него за неважни.
Те могат да са и изтласкани от вече формиращия се Аз и от съответните табута на Свръхаза.
Психоаналитичната концепция се отнася към инфантилната сексуалност като своеобразен резервоар на причини за възникването на неврози, свързани по някакъв начин със секса, които се проявяват и през детството, а и по-късно през следващите периоди от живота на пациента.
В анализите на инфантилната сексуалност психоаналитикът трябва да бъде подготвен и да очаква срещи с травматични феномени.
В четвъртата от петте „американски лекции” в университета Кларк в щата Масачузетс Зигмунд Фройд посочва, че не само сексуалните проблеми в детството са травматични, но и това, че „ в една част от случаите психоаналитичното изследване на симптомите довежда не до сексуални, а до обикновени травматични преживявания“.
В своята книга „Детската сексуалност“ Фройд посочва в общи линии всичко, което би трябвало да е обект на анализа на сексуалността на пациента в неговите две разновидности – анализ на детската сексуалност на дете и анализ на детската сексуалност на пациент, който не е в детска възраст (а е юноша, младеж, зрял човек, старец).
Тези обекти на психоаналитичен интерес към инфантилната сексуалност при анализа на сексуалността на пациента, какъвто и да е той, са:
- Сексуални задръжки, реактивни образувания и изблици;
- Главни прояви на инфантилна сексуалност (смучене, автоеротика и др.);
- Сексуални цели;
- Детското сексуално любопитство и детските изследвания на секса;
- Фази в развитието на сексуалната организация по време на детството;
- Източници на инфантилна сексуалност;
- Тип сексуална конституция и др.
В методически план, в работата ни по анализа на инфантилната сексуалност особено важно е разбирането, че твърде обширен регистър от възбуди и практики (дейности) при детето се свеждат до получаване на удоволствие със сексуална обагреност и в същността си са сексуални, независимо от това, че нямат пряко отношение към функционирането на гениталния апарат и към възпроизвеждането.
От това следва, че сексуалните цели и сексуалните обекти не са същите, както при хората след пубертета, които в сексуалните си намерения и всексуалните си действия визират сексуален партньор и осъществяване на съвкупление (коитус).
Този факт не прави детството асексуално, напротив, според фройдизма, изместените сексуални пориви и самият сексуален нагон се реализират в разнообразни и неограничавани форми, които с течение на времето, от една страна, се забраняват, а от друга страна, стават с половото съзряване на пациента ненужни и излишни.
Зигмунд Фройд говори и за особени полиморфно-извратени форми на инфантилната сексуалност.
Анализът на инфантилната сексуалност трябва да се насочи и към ползването на ерогенните зони в различните периоди от детството, както и към особеностите и отклоненията от нормалното и обичайното при това ползване.
Във всички случаи следва да се отчитат по време на детството и останалите психични параметри – интелигентност, емоционални характеристики, възможности, качества и др.
Също така следва да се има предвид и антуражът и средата на пациента тогава.
Осъществяването на анализа на детската сексуалност става по класическата схема на добре познатите ни пет процедури, като втората процедура конфронтация тук в известен смисъл не е така наложителна, както е при останалите анализи.
Също така и преработката на анализираните конкретни сексуални феномени като технологичен процес е приложима не при всеки пациент, а главно при пациенти-деца.
При пациенти след пубертета преработката е насочена по-скоро към това,което следва от анализираните феномени на детската сексуалност за съответния възрастов период, в който се намира пациентът по време на лечението.
Това могат да бъдат различни несъзнавани прояви на детски психотравми, свързани със сексуалността, могат да бъдат хипертрофии и остатъчни явления от инфантилносексуален характер след отминаването на детството, които не се вписват в съответния период и изглеждат неестествено и абсурдно за възрастта на пациента, и др.
Правилно е анализът да е насочен към посочените по-горе обекти на интерес, като това не означава, че анализирането не бива да търси и определени характерни за пациента сексуални неща.
ІІІ. Анализ на трансформациите при половото съзряване
Ясно е, че става въпрос за прехода от детството към зрелостта, който, както знаем, минава през пубертета, юношеството и младостта.
В сексуално отношение след пубертета имаме полово зряла персона, способна и мотивирана за осъществяване на полов акт със свой сексуален обект-партньор.
В труда си „Транформациите в процеса на полово съзряване“ Зигмунд Фройд посочва, че анализът на сексуалността през този период трябва да има за свой основен предмет сексуалната възбуда и факторите, които я предизвикват, механизмите на предварителното наслаждение, все по-усилващите се либидозни пориви към полов акт, интереса към ерогенните зони и гениталиите (собствени и на сексуалния обект), намирането на този сексуален обект в множеството възможни обекти в социума, бариерите пред практикуването на секса, изтласкванията, сублимациите и т.н.
Анализът на пациента в този възрастов период трябва непременно да отчита още и самата преходност на наличните сексуални феномени.
В някои случаи следва да се отчитат и особености на половото съзряване на пациента, тоест да се има предвид преждевременното му развитие в сексуалната област (включващо и практикуване на секс) или, обратно, недоразвитост в сексуалната сфера, забавяне на сексуалните трансформации и оставане на равнището на детската сексуалност.
Ще подчертаем, че при анализа на пациенти в този възрастов период, който е особено опасен със своята психична неустановеност и неуравновесеност, психоаналитикът трябва да прояви изключителна прецизност и да внимава за преносните явления и за възможните усложнения от самата терапия.
ІV. Анализ на сексуалността на полово зрял пациент
Обектите на този анализ вече са:
- същинските либидозни влечения, истинското либидо;
- сексуалните цели на пациента;
- конкретен сексуален обект, визиран от либидото на пациента;
- удовлетворяването на либидото;
- проблеми в сексуалната ориентация;
- сексуални отклонения;
- сексуални дисфункции и др.
Разбира се, към сексуалната проблематика в хода на един анализ може да се стигне от различни подстъпи – междуличностни отношения, страхове, фантазми, сънища, сублимации, дейност и т.н.
Освен сексуалния обект, освен самото сексуално влечение към него и освен сексуалните практики на полово зрелият пациент, интерес при анализа представляват още редица други психични неща, свързани пряко или косвено със секса и със сексуалните практики – фантазми, защити, тревожност, страхове, невротични симптоми, психотични симптоми и др.
Анализът трябва да включва и евентуалните любовни проблеми на пациента, свързани със силни любовни чувства и афекти.
Както знаем, тъкмо преживявания в сферата на любовта (любовна мъка, ревност и др.) доста често стават причина за психични проблеми, включително депресии, неврози, фрустрации, психични кризи, суицидни помисли и т.н.
Въобще към проблематиката на сексуалността в анализа трябва да се добавят и психични обекти, касаещи любовните чувства, т.е в хода на терапията да анализираме патологията на любовта.
Анализът на въпросните любовни преживявания не трябва да се изчерпва само с проявите и функциите на любовната мъка и на ревностните преживявания, а трябва да се насочи и към други значими психични феномени в сферата на любовта, например, завист, обсебване, еротомания и т.н.
При анализа на сексуалността на зрял в полово отношение пациент е нужно да се държи сметка за така нареченото натрупване на либидо (damming-up of libido).
Според Фройд точно този процес детерминира невротичните симптоми и навлизането в психоза.
На практика в подобен случай либидото на пациента, след като не може да си намери обекти за реализиране (оттичане), се преобразува в интрапсихични феномени с патологично съдържание.
Тоест, срещаме се с определена симптоматика на психични страдания от различен характер.
Най-често последвалите натрупването на либидо прояви са невротични, като е много възможно, те да се превърнат в симптоми на твърде по-остро и опасно психично разстройство, например, от шизофренен характер.
В такива случаи либидната енергия се опитва да премине в един новообразуван от психиката на пациента свят с налудни параметри.
По отношение на либидото, трябва да споменем и един негов параметър с особено значение за психодиагностиката и за психоаналитичната терапия – пластичността на либидото.
Под пластичност на либидото се разбира способността му да сменя своя обект и да променя начина на сексуалното (либидното) задоволяване.
Този параметър при някои пациенти е по-висок, те са с по-голяма пластичност на либидото, а при други, обратно, е по-нисък и те са с относително непроменяеми сексуални желания към един и същ сексуален обект.
Това трябва да бъде установено, защото има отношение към останалите аспекти на анализа на сексуалността.
Психоаналитичната практика показва, че сексуалният нагон има няколко основни трансформации, които също трябва да бъдат потърсени и анализирани.
Първо, любовният нагон може да ползва схемата на превръщане в противоположното.
Второ, може трансформацията да се насочи към собствения Аз на пациента („Обичам себе си в теб“ – казва убедено пациентът.)
Трето , може да става въпрос за сублимации.
Четвърто, трансформацията може да е под формата на изтласкване.
Клиничната практика показва, че относително най-често обект при анализа на сексуалността са сексуалните отклонения, парафилиите.
Това са:
– воайорство,
– фетишизъм,
– ексхибиционизъм,
– фротаж (сексуално задоволяване чрез триене, притискане към друг човек),
– педофилия,
– инцест,
– садомазохизъм,
– GSM скатолалия (говорене на неприлични неща по мобилния телефон).
От всичките посочени по-горе парафилии най-разпространени са воайорството и ексхибиционизмът.
В последно време бързо „напредва“ разпространението на GSM скатолалията, подпомогната от секстелефоните, както и на садо-мазо практиките, стимулирани от модата, от телевизионните порно канали и от порно сайтовете в Интернет.
Диагностицирането на парафилията от психоаналитика-терапевт по общоприетите критерии изисква:
Продължаващи в течение най-малко на шест месеца прояви на парафилия (по горната дефиниция);
Изразен дистрес или влошаване по отношение на фантазиите, желанията и поведенските модели;
Неадекватно сексуално поведение (даже и при липса на стрес и/или на влошаване).
След това в рамките на психоаналитичните сеанси се работи по конкретно констатираната парафилия.
Другите две основни проблематични области при сексуалността са сексуалната идентичност и ориентация, а също така и сексуалните дисфункции.
Специално за сексуалните дисфункции ще посоча, че те представляват нарушения на различните фази в сексуалната практика, независимо дали ориентацията е хетеросексуална или хомосексуална, дали са налице парафилии и т.н.
Те са разстройства, при които пациентът de facto не е способен нормално да функционира в секса.
Това най-често се манифестира като намалено сексуално влечение, еректални разстройства, оргазмени разстройства и др.
Накрая на тази тема ще обърнем внимание пак на евентуалните проблеми, които могат да възникнат в хода на терапията чрез преноса на любовни и сексуални чувства и пориви от страна на пациента към психоаналитика, както и на опасностите, които могат да се крият в контрапреносни явления.
В този контекст ще посоча, че важността на правилото за спазване на дистанция при психоаналитичната терапия тук излиза на още по-преден план.
На фигурата долу виждаме илюстрации на двете крайни състояния на дистанциране по време на психоаналитичните сеанси на психоаналитика от пациента.
При едното, вляво, допирът между тях е само в една точка, през която могат по някакъв начин да преминават психични феномени от всякакъв характер.
Тук алиансът между терапевта (Т) и пациента (П) изглежда твърде стабилен; няма прекомерни въздействия между двете страни, както няма и ненужно силни (любовни, сексуални и др.) преживявания.
Напротив, има голямо лично пространство, неангажирано с другия, а освен това са налице и добри възможности за съучастие между двете страни на алианса.
При втория случай, вдясно на схемата, обратно, има твърде широка площ от персонални взаимодействия, съответно – твърде малко лично пространство на всяка страна от алианса, от което следва опасност за вредна зависимост и за подчинение или за властване (доминиране) на едната страна в алианса над другата.
Разбира се, във всеки конкретен случай (от двата възможни случая, дадено на схемата) трябва да се постъпва според неговите особености и според стратегията на лечението, която е изготвена (избрана) от терапевта-психоаналитик.
Приключваме, дами и господа, край за днес.
Бъдете здрави!