Курс по психоанализа – лекция 14

АДЛЕРИАНСКАТА ПСИХОТЕРАПИЯ

Дами и господа,

Според адлерианството само този, който преодолее напрежението между „аз“ и „ти“ (не става дума за фройдисткото разбиране на Аза) и между „аз“ и „те“, само той може да бъде в добро душевно здраве. Ясно?

Към разбирането на психичните проблеми и страдания в индивидуалната психология се тръгва от органичната патология, от несъвършенствата или дефектите на определени органи и техните функции.

Алфред Адлер счита, че всяко едно от трите обстоятелства, представени на втория фотос, могат да предизвикат възникването на невроза.

Възможността телесните недостатъци при едно дете да предизвикат психични отклонения е безспорна.

Даже можем да изведем правило, че очакванията това да стане факт са много вероятни.

Ясно се вижда, че другите две обстоятелства фактически са свързани със семейната атмосфера и с със семейната констелация, за които стана дума в предходната тринадесета лекция.

Според Адлер невротизирането в горните три случая минава през чувството за непълноценност и през механизмите за компенсация (и хиперкомпенсация).

В първият случай не самите дефекти, а положението (статусът) на индивида в социалното обкръжение раждат негативни преживявания, водещи към личностни деформации и към неврози.

Разбира се, това не е задължително да стане във всички случаи.

Възможно е въпросното лице да е, и да си остане, в добро психично здраве, но в практиката много по-често наблюдаваме невротизиране на индивида (възникване на невроза) и други проблеми.

При ненавижданото дете (терминът е на Адлер) вероятността за формиране на агресивни тенденции в поведението или за захождане към самоизолацията и ескапизма е огромна.

То вместо да е човек, живеещ с другите, става човек, живеещ против другите, и, ес- тествено, преживяванията му не са в руслото на нормалните за съответната възраст в съответния социум.

От което следват невротични симптоми.

Подобни механизми действат и при разглезеното дете, което по-късно в онтогенезата не може да се справи с трудностите на реалния живот и търси удобни за неговата психика реакции, включително агресия, бягство, самота и др.

Независимо, че отрича напълно пансексуализма на класическия фройдизъм, Алфред Адлер счита, че сексуалното влечение има отношение към възникването на неврозите.

Механизмът се вижда в схемата нa последния четвърти фотос.

Причини от областта на социалното битие на индивида обуславят дефекти и отклонения на процесите на социална адаптация.

Тези първични за неврозата причини предизвикват вторични по отношение на

неврозата нарушения, които са в областта на сексуалните влечения и сексуалната практика.

А те от своя страна са в основата на невротизирането на индивида.

Адлер говори в своите трудове за формирането на особен нервен характер на индивида. Има книга нервния характер.

Формирането на нервния характер според Адлер става така: определени обстоятелства или събития, заедно с пределно дълготрайни и непоносими състояния на индивида, водят до коренно различна представа за света.

Вследствие на тази представа на емоционално равнище се формират други, различни, жизнени цели, които индивидът започва тутакси да преследва и да се мъчи да ги реализира на всяка цена тук и сега.

В резултат ние наблюдаваме ясната картина на специфичен нервен характер, фиксиран към бъдещето, както индивидът го разбира.

За адлерианството преобладаващата задача на психотерапията е да се справя с неврозите и с проявленията на нервния характер.

Самата невроза се разбира като доста сложно психично разстройство с множество най-разнообразни и най-различно проявявани симптоми:

– страх,

– тревожност,

– обсесии (суеверия, фобии, мании),

– зависимости,

– остри негативни преживявания,

– агресивни тенденции в поведението,

– суицидни помисли и др.

Въпросните симптоми според Алфред Адлер са нещо като извинение и оправдание на личността пред самата себе си и пред обществото.

Той ги нарича алиби.

Тези симптоми изпълняват функциите на защитни механизми, целящи да опазят психичното равновесие на въпросния индивид поне за един сравнително кратък период от време.

Невротизираните лица, според Адлер, са пасивни егоцентрици със „задръжка на социалния интерес“.

Той твърди, че именно блокирането на социалното чувство (Gemeinschaftsgefühl) е причината за невротизиране на индивида.

Основните причини за неврозите, както вече споменахме, са проблеми и страдания от най-различен характер в детството.

Като причини за психичните отклонение в адлерианството се изтъкват още деформации и противоречия в сферата на трите основни жизнени задачи на индивида (работа, общуване и любов).

Адлерианската психотерапия има за основна цел досконалното разбиране на клиента (пациента).

Това означава разбиране на обстоятелствата в неговото битие (особено в детството), разбиране на характера на семейната атмосфера, на семейната констелация.

Трябва да се идентифицират:

* неговиятсоциален интерес,

* чувството му за общност,

* чувствата му за непълноценност, комплексите му,

* жизнените му цели,

* компенсациите и хиперкомпенса- циите му,

* жизнения му стил и т.н.

Всичко това се прави със съответните психотерапевтични технологии и методики за анализ.

В работата на психотерапевта се ползват:

* логически техники (предположения, хипотези, силогизми, индукция, де- дукция и др.),

* интуитивни прозрения,

* емпатия.

Освен това е необходимо психотерапевтът да помогне на пациента сам да разбере по-добре себе си.

Нужно е задълбочено себеразкриване и самоидентификация на пациента.

Търси се своеобразно самоосъзнаване на пациента в цялостния му психичен образ в контекста на социалното му обкръжение.

Целите на адлерианската психотерапия могат при отделните клинични случаи да бъдат:

• Установяване на грешните съждения и представи за себе си;

• Осъзнаване на грешно поставени жизнени цели;

• Осъзнаване на грешно съставени жизнени планове;

• Помощ за формиране на правилни съждения за себе си;

• Корекции в проявите на чувството за непълноценност;

• Усилване (развиване) на чувството за общност;

• Корекции в областта на социалния интерес;

• Работа върху механизмите за компенсация и хиперкомпенсация;

• Формиране на правилни жизнени цели;

• Помощ за формиране на нов правилен жизнен стил и др.

Това за днес, дами и господа, е достатъчно, уморихте се, интелектуалният труд не е лесен.

Благодаря ви за усилията.

Related Post