МЕТОДИ ЗА ПРЕРАБОТКА
Дами и господа,
Преработката в психоанализата – обща визия – с това започваме лекцията днес.
В 53-тата лекция разгледахме основните процедури на психоаналитичната работа, от които се състои всеки анализ.
Преработката (working-through, working-over) е петата, финалната, процедура.
Тя е процедурата, която дава пряко конкретните резултати от терапията – превръщането на патологичното в нормално.
Тази процедура следва интерпретацията и се базира на всичко, което е станало в предходните четири процедури.
Разбира се, в най-голяма степен преработката ползва интерпретационните резултати.
А, както казахме вече в цитираната лекция, интерпретацията в много отношения изпълнява и функциите на преработка, т.е. тя самата може да
води до промени в състоянието на пациента, да носи преки терапевтични резултати.
И в този смисъл с известна условност, разбира се, интерпретацията може да се третира и като метод на преработката.
Всичките методи, заедно с интерпретацията, които ще разгледаме накратко в последната лекция на втория курс по психоанализа са петнадесет на брой.
Това са:
- Интерпретация;
- Осъзнаване;
- Отреагиране;
- Освобождаване;
- Скръб, изстрадване;
- Осъждане;
- Пренасочване;
- Изтласкване;
- Катарзис;
- Саморазкриване;
- Изменение;
- Припомняне;
- Повторение;
- Компенсация;
- Репарация.
Освен върху тях ние ще се спрем и на няколко непсихоаналитични процедури, които в преработката изпълняват ролята на средства (методи) за постигане на нейните цели.
Те са пет:
- Подкрепа;
- Убеждаване;
- Внушаване;
- Манипулиране;
- Заставяне.
Методите (средствата) посочени по-горе в двата регистъра фактически са най-ползваните в клиничната психоаналитична практика във фазата (процедурата) на преработка.
Тези методи (средства) обикновено се ползват комбинирано и се съчетават едни с други по усмотрение на психоаналитика, който преценява как да постигнат най-добри резултати съобразно неговата стратегия на лечение на конкретния пациент. Виждаме, че арсеналът за работа при преработката съвсем не е малък – ние посочваме тук фактически двадесет оръжия за борба с психичното страдание на пациента на тази фаза на терапията.
Първо ще видим методите (средствата) за преработка.
По-долу ще идентифицираме поотделно всеки един от методите на преработка.
Интерпретация.
Вече казахме за преработващите функции на интерпретацията. На практика те се съчетават главно с осъзнаването, саморазкриването и осъждането. В хода на интерпретацията психоаналитичният алианс между терапевта и пациента фактически тълкува определени несъзнавани до този момент неща, и с това се постигат терапевтични резултати (промени) в състоянието на пациента.
Осъзнаване.
Осъзнаването се постига на практика чрез въпросите „Защо?“ и „Как?“, които се задават от самия пациент, и в резултат на работата с психоаналитика се стига до необходимите за терапията отговори, които се осъзнават от пациента. Този метод е фундаментален за преработката, защото чрез него несъзнаваните феномени стават осъзнати, т.е. То става Аз, което е и целта на психоаналитичната терапия, както всички добре знаем завинаги. Несъзнаваното се поема от Аза, който се чувства просветлен (инсайтиран) относно причините за отделни аспекти на своето страдание и за самото страдание като цяло. Твърди се, че „някои осъзнавания представляват истински психични раждания“. Осъзнаването може да стане на различни равнища, на различни дълбини, в зависимост от проблема и от особеностите на пациента. Използването на този метод най-често става чрез съчетаване с методите на припомняне, подкрепа, убеждаване и др.
Отреагиране.
В 21-та лекция на курса ние посочихме, че отреагирането или абреакцията (abreaction) е своеобразно освобождаване, изпразване, разтоварване, от преживяванията, свързани със спомени за отминало травматично събитие или с несъзнавани импулси. Това може да стане чрез изприказване, избухване, изговаряне (в смисъл на казване на всичко по темата), с емоционални изблици и др. В зората на психоанализата се считало, че отреагирането във всички случаи е терапия, даже и ако човек не осъзнава самия феномен, който е в основата му, но в съвременната психоаналитична практика обикновено отреагирането се свързва с осъзнаването, освобождаването, изтласкването, компенсацията и др.
Освобождаване.
Този метод е сходен с отреагирането и представлява елиминиране на вътрешни задръжки и принуди, които тормозят психиката на пациента. Това става с помощта на психоаналитика и чрез съчетаване най-често с осъзнаването им. При този метод могат да бъдат ползвани още подкрепата, изменението и др. Методът може да бъде видян и като самоосвобождаване.
Изстрадване.
Този метод се състои от позволяване (даже и стимулиране) на проявите на страдание, скръб, плач. „Поплачи си и ще ти олекне!“ е древно терапевтично правило във всички етноси. В същността си този метод е близък до освобождаването и отреагирането. Съчетава се с припомняне, повторение и катарзис.
Осъждане.
Зигмунд Фройд сочи този метод като една от сполучливите реакции спрямо изтласкването. В последната лекция от петте американски лекции в Университета Кларк (Масачузетс) той подчертава, че в психоаналитичната практика „изтласкването се заменя с осъждане“. Осъждането в много случаи решава успешно задачата за раздяла на пациента с неща, които угнетяват неговата психика. То обикновено се съчетава с осъзнаване, изменение и др.
Пренасочване.
С този метод можем само частично да решим определени терапевтични задачи. Същността му е в пренасочване на негативни тенденции у пациента в по-безопасна посока. Методът изглежда и като ползване на защита. Близък е до манипулирането, освобождаването и др.
Изтласкване.
За съпротивите, изтласкването и потискането ние говорихме в 17-та лекция. Изтласкването всъщност е защитен механизъм, който в някои случаи може да бъде ползван в преработката, независимо от това, че цялостната психоаналитична терапия (а и самата преработка, в частност) много често целят да противодействат на изтласквания и на репресии. Изтласкването в този смисъл на използван метод във фазата на преработка прилича на пренасочване и на освобождаване, изпълнява сходни функции.
Катарзис.
Методът на катарзиса (catharsis), както добре знаем от 21-та лекция, представлява очистване от патогенните афекти и от вредните импулси, произхождащи от несъзнаваното на пациента. На практика този метод е форма на отреагиране, и неговите резултати са в сферата на разтоварването от негативни психични феномени. Катарзисният метод е близък и обикновено се съчетава с отреагиране, освобождаване, изстрадване, изтласкване и др.
Саморазкриване.
Този метод на преработката ни отвежда до интерпретациите и до осъзнаването. Характерното за него е това, че при прилагането му важна роля могат да играят резултати от процедури преди интерпретациите, т.е. резултати от конфронтирането и изясняването, тъй като те могат да способстват за саморазкриването на пациента. С този метод пациентът навлиза в дълбочината на своите психични проблеми. Самият метод е сходен на осъзнаването. По понятни причини често се съчетава с интерпретация (като процедура и като метод на преработката) и с припомняне.
Изменение.
На пръв поглед методът прилича на непсихоаналитичната процедура манипулация, ако изменението на нежеланите психични феномени у пациента е фасадно или мнимо. Но е възможно изменението да е фактическо, реално, и да е резултат на цялостната психоаналитична дейност. В методически план този метод изглежда и като цел на цялостната терапевтична работа. В клиничната практика методът обикновено се ползва спрямо конкретни сегменти на проблема на пациента. Съчетава се с осъждане, пренасочване и др., а в основата му стои интерпретирането на несъзнаваните импулси и афекти.
Припомняне.
За този метод Зигмунд Фройд пише в студията си „Припомняне, повторение и преработка“, и го свързва главно с последната процедура на психоаналитичния процес – преработката. Самото възстановяване на забравеното (или изтласканото) има само по себе си терапевтичен характер. Припомнянето често действа като осъзнаване, освобождаване и саморазкриване. Задача на психотерапевта е да стимулира с всички възможни средства качественото припомняне на неща, който са свързани с проблематиката на заболяването на пациента.
Повторение.
Това е другият метод, който Зигмунд Фройд свързва с преработката. Състои се не в механично повтаряне, а в преживяване отново, в повторно преживяване, на неща, които са били забравени, изтласкани, потиснати в несъзнаваното на пациента. Фройд сочи, че повторението като метод обикновено се съпровожда с принуда. Можем да кажем, че методът е близък и би трябвало да се съчетава с методите на осъзнаване, освобождаване, изстрадване и др.
Компенсация.
По принцип, знаем, компенсацията и хиперкомпенсацията са защитни механизми. В последната фаза на психоаналитичния процес компенсацията може да бъде ползвана съзнателно от психоаналитика (а и от пациента) като метод за преработка. Същността на този метод е в омаловажаването, прикриването или елиминирането на определени негативни за психиката на пациента феномени чрез подсилване, изтъкване и демонстрирани на други, които се считат за позитивни. Този метод наподобява много пренасочването и изтласкването. Определено има менипулативен характер.
Репарация.
Методът е близък до компенсацията. Представлява опит да се компенсират въображаемите (мнимите) вреди, нанесени на психиката на пациента. Ползва се главно за намаляване на прекомерното чувство за вина. Фактически представлява поправяне на повредените неща, и в този смисъл рапарацията наистина е близка до компенсацията и до пренасочването.
Подкрепа.
Този метод (средство) се използва при необходимост в случаите, когато пациентът изпитва определени трудности в рамките на психоаналитичния сеанс и се нуждае от опора и помощ.
Убеждаване.
При убеждаването се разчита на разбирането и осъзнаването от страна на пациента на тези неща, които той трябва разбере и да възприеме в хода на психоанализата. При убеждаването се разчита на аргументи, логика, и се отчита критичната позиция на пациента. Ползването на убеждаването е задължително при съмнения в несъответстващи на стратегията на лечение мнения, позиция и действия на пациента. Методът на убеждаването при преработката най-често се съчетава с осъзнаването, осъждането, изменението и др.
Внушаване.
При този метод, както знаем, за разлика от убеждаването, не ползваме аргументи, не разчитаме на логика, а просто се стараем мнението на пациента да бъде такова, каквото ние искаме да бъде. Методът е близък до заставянето.
Манипулиране.
Този метод сравнително рядко се ползва, но все пак има случаи, при които прилагането му е необходимо. Същността му е в постигане на всяка цена желаното от психоаналитика, като за това се ползват манипулативни (в смисъл не съвсем резонни, лъжовни) средства. Методът е близък до внушението и до убеждаването, като, за разлика от убеждаването, логическите аргументи при манипулацията са деформирани, не са истински и верни, или просто липсват.
Заставяне.
Последният метод е близък до внушението. Също като него търси на всяка цена определена реакция на пациента. Но докато внушението касае когнитивните процеси, то заставянето като метод и средство за преработка визира и другите дейности на пациента, включително неговите действия, постъпки и поведение. Разбирате разликата, нали? Заставянето е сходно с методите на изменение, внушаване и манипулиране.
Накрая ще кажа още, че в много случаи при преработката ще срещнем инсайти (insight), т.е. специфични прояви на внезапна проницателност, внезапни озарения, у пациента по отношение на неговото състояние, по отношение на психоаналитичната ситуация и по отношение на самата терапия. Тези инсайти трябва да се виждат и ползват от психоаналитика.
Зигмунд Фройд казва, че целта на преработката е да направи инсайтът ефективен, което означава „значителни и устойчиви изменения“ у пациента.
Преработката обикновено завършва с така нареченото разчистване (виж 40-тата лекция за механизмите на разчистване), което способства за окончателното завършване на терапията и за пълноценното включване на излекувания пациент в живота.
Край.
Курсът, дами и господа, свърши.
Надявам се, че сте доволни от обучението, и оценявате усилията ми.
Очаквайте последния трети курс от трите курса по психоанализа „Клинична практика на психоанализата“.
Бъдете здрави и умни!