ДОРА, ХИСТЕРИЧНАТА УНИЖЕНА ГОСПОЖИЦА, КОЯТО НЕ ГОВОРИ И СЪНУВА СТРАННИ СЪНИЩА
Дами и господа,
Този случай е от трите големи психоаналитични терапии (заедно с Човекът-плъх и Човекът-вълк), проведени от създателя на фройдизма.
Зигмунд Фройд завършва лечението на една красива тийнейджърка в края на месец декември 1899 г. и веднага го описва под заглавие „Сън и хистерия“.
Доста по-късно, чак през 1905 г. студията е назована „Фрагменти от анализата на един случай на хистерия“. Публикувана е в петия том на 17-томното издание на събраните съчинения на Зигмунд Фройд.
Този случай, познат като „Случаят Дора“, е един от петте основни клинични случая на Зигмунд Фройд, заедно с „Малкия Ханс“, с „Волфсман” (Човека-вълк), с „Ратенман“ (Човека-плъх) и със „случаят Шребер“, които ние, наред с още пет други случая, общо 10, разглеждаме в настоящия курс.
Значимостта на този случай произхожда от връзката, която той представлява между тълкуването на сънищата в практиката на психоанализата и психоаналитичната теория за сексуалността.
Самата студия на Фройд за случая Дора се появява след знаменитата му книга „Тълкуване на сънищата“ (1900 г.) и предхожда важния труд „Три очерка по теория на сексуалността“ (от края на 1905 г.).
Когато през есента на 1899 г. започва психоаналитичната терапия, пациентката, също като Катарина от предходната трета лекция, е на 18 години.
Лечението трае само три месеца и е прекъснато по желание на самата Дора.
Истинското име на пациентката е Ида Бауер.
Тя живее със семейството си, както и самия Зигмунд Фройд, на „Берггасе“ във Виена. Семейството ѝ (то е еврейско) се е преселило от Бохемия поради усилващия се антисемитизъм там.
Фройд познава баща ѝ, провел е с него психоаналитично лечение.
Майката на Дора е обикновена скромна и заета домакиня, ролята ѝ в случая е незначителна.
Познава отпреди и Дора.
До седем години Дора е с енуреза (нощно напикаване).
После страда и от задъхване, нервна кашлица и мигрена.
Тя е красива и умна. Расте чувствителна и ранима. В същото време е своенравна и твърде решителна.
На младата виенчанка не са никак чужди всички тогавашни тийнейджърски проблеми, свързани с еманципацията, любовта, секса.
Но като че ли нейните преживявания са някак усилени и непоносими, а емоциите – значително по-обсебващи и стигащи до крайности.
Тъкмо намерението ѝ за самоубийство, което тя обявява, когато е на 18 години, кара семейството през октомври 1899 г. спешно да потърси помощ от д-р Фройд.
Оплакванията на тийнейджърката, пряко или косвено (чрез родителите ѝ, главно чрез баща ѝ) споделени със Зигмунд Фройд, са следните: афония (невъзможност за говорене), депресия, нервна кашлица, задушаване, отвращение от живота и др.
В историята на болестта, а и в битието на пациентката, няма нищо необичайно.
За отношенията на Дора с околните важат всички принципи и правила на бурната тийнейджърска възраст с всичките нейни съмнения, пристрастия и протести (особено срещу лицемерието).
Налице е и обичайната за нейната възраст двойственост на поведението: депресията се сменя с ведро настроение, включващо дружелюбие, сърдечност, радушно общуване, шеги.
Когато Дора е на шест години, при баща ѝ, когото тя много обича, както е обикновено при всички дъщери, и с когото има силна връзка (за разлика от отношенията с майка ѝ), се появят симптоми на табес (късна форма на сифилис).
По-късно, във връзка със свои психични проблеми, бащата се консултира със Зигмунд Фройд.
Семейството на Дора е много близко с друго едно семейство, условно назовано от Фройд с фамилията „К.“
Връзките с това семейство, определяно като „огледален двойник“, са твърде необичайни: бащата на Дора и г-жа К. са в любовна връзка, а г-н К., по думите на Дора, се домогва до нейното благоразположение като млада и красива жена.
Въобще нещата тук напомнят творба на Мопасан.
В хода на лечението Зигмунд Фройд разбира от Дора, че г-н К. още преди време (когато Дора е само на 14 години) се е опитал да я целуне в коридора, между две врати, и тя усетила натиск на еректиралия му пенис.
Това било твърде смущаващо за нея. Тя, в невинността си, била дълбоко потресена.
При друг опит за непозволена близост с нея от страна на г-н К. тя му удря плесница.
В същото време Дора, според Фройд, обича г-н К.
Тъкмо поради този факт тя се оплаква на психоаналитика от невралгия на лицето, която той интерпретира като опит за самонаказание от страна на Дора за това, че е ударила г-н К.
Фройд счита, че това конкретно усещане впоследствие се премества в горната част на тялото ѝ, локализира се като натиск в гърлото.
Както знаем, гърлото от гледна точка на класическия фройдизъм, също е ерогенна зона (смученето в оралния период носи удоволствие).
Като малка, Дора е страдала и от вредната привичка да си смуче палеца, която не е рядкост за децата, но в оралния период има сексуални референти.
Зигмунд Фройд вмъква в своята студия за Дора даже идеята за фелацио, която, разбира се, е на подсъзнателно равнище.
В гърлото на Дора натискът се преформира в различни симптоми: дразнене, смущения, кашлица, и в крайна сметка – в афония.
Дора е твърде близка с г-жа К. Спи в нейната стая, помага, грижи се за децата на семейство К.
Самата г-жа К. е с доста свободни възгледи и „просвещава“ Дора в любовната и сексуалната област, предоставя ѝ полупорнографски четива и т.н.
Дора, по израза на Зигмунд Фройд, „любовно се възхищава” на бялото тяло на по-възрастната зряла дама.
Разривът между тийнейджърката и матроната К. настъпва в деня, когато Дора научава за връзката на госпожата с баща ѝ.
Това също, според Фройд, е важен травмиращ фактор, който способства (предизвиква) психичното страдание.
В него има вплетени както лесбо моменти, така и преживявания, близки до комплекса на Електра (Едиповия комплекс при момичетата).
Зигмунд Фройд счита, че описаните симптоми изпълняват ролята на средства за оказване на натиск върху бащата на Дора, той да прекъсне своята връзка с г-жа К.
В този контекст е важно е да се подчертае убедеността на Дора, че в конкуренцията с майка си по отношение вниманието и обичта на бащата, тя е с една крачка по-напред, което още повече усилва травмата от разкритата любовна връзка между него и г-жа К. Разбирате, нали?
Но Дора смята, че баща ѝ иска да я предостави на щенията на приятеля си г-н К., и това още повече усилва чувството за унижение, което властва в душата ѝ от дълго време.
Причините за психосоматичните проблеми на пациентката могат да се търсят и в нейните характерови особености, а така също и в средата (включително семейната), в която тя живее.
Диагнозата определено е хистерия със сравнително богата картина, включваща на първо място, както казах вече, афония, депресия, чувство за унижение, отвращение към живота, протест.
В целия този случай Зигмунд Фройд вижда още и детерминация на едно невротично по своя характер страдание от фактори от сексуален тип.
Това после става основа на неговата стратегия при терапията, която по онова време не е могла да разчита на богат клиничен опит и на предходна практика.
Освен терапевтичната беседа, в този случай той ползва само тълкуването на сънища и донякъде, май за пръв път, възможностите на преноса.
В психоаналитичните сеанси се разбуждат още различни силни преживявания на девойката, засягащи отношенията ѝ с нейното семейство и с фамилията К.
Зигмунд Фройд тук не се стреми да преодолее един след друг по свое усмотрение симптомите на пациентката, както прави при случаите преди Дора, а предоставя на младата си пациентка сама да избере темата на всяка отделна психоаналитична сесия.
Търси несъзнаваното и при този избор от нейна страна.
Зигмунд Фройд стига до извода за ролята на преноса, тъй като в практиката на случая ясно се открояват въпросите за факторите, които действат при този избор.
Какво кара Дора за избере тази тема? Какво я кара да я споделя с Фройд точно тук и точно сега?
По естествен път клиничната практика при този случай приближава Фройд до идеята и за контрапреноса.
Кому разказва Дора своите интимни преживявания и проблеми?
Кой и какъв се явява лекуващият за нея?
При този случай преносът и контрапреносът не са били интерпретирани в достатъчна за лечението степен, което може би, заедно с други причини, предопределя неуспешността на терапията.
Всеки отделен симптом на Дора покрива нейни желания и страсти.
С анализа се стига до желанието при месторождението на симптома, а това, както знаем, способства за неговото елиминиране.
В случая Дора Зигмунд Фройд търси околни събития (обстоятелствата в семейството, отношенията с г-н К. и г-жа К. и др.), отключващи и влияещи на симптомите.
В този контекст симптомът изглежда вече като „отцепен“ от друго психично цяло нещо.
Самият случай по отношение на взаимодействията между Фройд, Дора, отделните основни персони в случая, както и периферните персони от контекста му, е твърде сложен.
Оставаме с впечатление, че тази сложност затруднява терапията и самият терапевт.
В послеслова на „Фрагмент от анализата на един случай на хистерия“ Зигмунд Фройд признава: „Днес все още никой няма правилна представа за усложненията на психичните процеси при хистерията, за едновременното съществуване на различни по вид импулси, формирането на двойки противоположности, изтласкването и изместванията“.
Важен момент от психоаналитичната терапия е тълкуването на сънищата. Зигмунд Фройд посочва два съня на Дора, които той в хода на лечението старателно интерпретира.
При първия сън Дора сънува пожар, бащата спасява семейството, майка ѝ се старае за запази една кутия със скъпоценности (символ на нейните гениталии) и т.н.
Фройд вижда в символите на съня инцестни желания, мастурбация, вижда потреса на Дора от факта, че баща ѝ заразил майка ѝ със сифилис и др.
Първият сън на Дора се тълкува от Зигмунд Фройд като бягство от любимия млад мъж към бащата, т.е. от живота към болестта.
При втория сън той установява далеч по-големи подробности в пъстрата и богата картина на сексуалните желания (Фройд казва „сексуалната география“, сполучлив термин) на тийнейджърката:
– идентификация с майката,
– инцестни мотиви,
– ревност спрямо г-жа К.,
– силни либидозни пориви и т.н.
Този сън, в противовес на първия сън, се тълкува от Зигмунд Фройд като бягство от бащата към любимия млад мъж, или бягство от болестта към живота.
Тълкуването и интерпретацията на двата съня помага на Зигмунд Фройд достатъчно точно да изясни две неща – голямата сложност на случая и все още слабите възможности на психоаналитичната клинична методика при по-сложните симптоматики.
Особеностите на случая Дора са:
а.) Ясното демонстриране на корелацията между соматичните и психични факти в него;
б.) За пръв път тълкуването на сънищата помага толкова директно на самата терапия, като интерпретацията на сънищата на Дора се съчетава с хрониката на самото лечение;
в.) Възниква по доста категоричен начин въпросът за ролята и ползата от преноса и контрапреноса при психоаналитичната терапия и др.
Самото лечение прекъсва по желание на пациентката още на третия месец и може да се счита за безуспешно, т.е. клиничните резултати от него не са налице в такава степен, каквато очаквал Фройд.
Резултатите от случая Дора са в сферата на методологията на психоаналитичната терапия (тълкуването на сънища, пренос, контрапренос, интерпретации на автентичен материал от пациента, свързване на симптоми, форклузия и др.) и в сферата на развитието на самата психоаналитична теория (инфантилната сексуалност, инцестните пориви, юношеското либидо и др.)
След лечението, което приключва в самия край на 1899 г., Дора задълго е извън полезрението на Зигмунд Фройд.
Но 15 месеца по-късно тя пак се появява при него и му разказва подробности за следисторията на случая, как принудила г-жа К. да признае за връзката ѝ с бащата, а г-н К. – за опита му за насилствена сексуална близост при езерото.
Разказала на Фройд и за ужаса, който преживяла, когато веднъж г-н К. я срещнал на улицата и много се смутил, а после в някакъв унес почти се хвърлил под преминаваща кола, но се отървал сравнително леко.
Впоследствие Дора се отдава на учение, омъжва се за „онзи красив млад мъж“, когото Зигмунд Фройд провижда в асоциациите на Дора при тълкуването на нейните сънища в своята студия.
Много по-късно историята на Дора продължава.
През 1922 г. тя се лекува при Феликс Дойч, емигрирал в Америка член на Виенското психоаналитично обединение (WPV) и познат на Зигмунд Фройд (състудент е със сина му Мартин) от Синдрома на Менер (нарушено звуковъзприемане, гадене, световъртеж).
Попитала го дали се познава със Зигмунд Фройд и му признала, че тя е Дора.
След време Феликс Дойч я лекува втори път и тогава лечението е насочено срещу враждебните чувства на Дора към нейния съпруг, същия красавец от сънищата ѝ, тълкувани от Фройд.
Няколко години по-късно Дора умира.
Случаят Дора е един от най-важните за клиничната психоанализа случаи, особено в методологично отношение.
Той поставя въпросите за ефективността на тълкуването на сънищата, за ролята на преноса и контрапреноса при лечението, за същността на инфантилната сексуалност, за така наречената от Жак Лакан „ортодраматизация“ по време на лечението (в смисъл, как да бъде режисирано правилно то) и др.
Всичко това обяснява голямата популярност на случая Дора, който е толкова коментиран и толкова изследван впоследствие.
Замислете се, дами и господа, за този случай. Интересен е нали.
Желая ви всичко най-хубаво!