МАЛКИЯТ ХАНС, КОЙТО ИМА ЕДИПОВ КОМПЛЕКС И СЕ СТРАХУВА ОТ ХАПЕЩИ КОНЕ
Дами и господа,
Случаят Малкият Ханс, също като случаят Дора от предишната лекция, е от най-известните в цялата история на фройдизма, и въобще в историята на дълбинната психология.
Зигмунд Фройд счита този случай за етапен в развитието на психоанализата, тъй като от него фактически започва приложната детска психоанализа, развита впоследствие от Анна Фройд, Мелани Клайн, Доналд Уудс Уиникът и др.
За пръв път пациент на психоаналитик е дете.
Случаят е емблематичен още и заради това, че за пръв път показва практика на опосредствано дистанционно психоаналитично лечение (чрез трето лице, в случая – бащата на Малкия Ханс), нещо, което дотогава се е виждало само в теоретичен план.
За пръв път Зигмунд Фройд, вместо анализатор в хода на терапията, е консултант на бащата на Ханс, който реално я провежда.
Друг уникален факт е, че Фройд има със своя малък пациент само един единствен психоаналитичен сеанс, по-нататък работи с него чрез баща му.
Трябва още тук да кажа, че отношението към този случай не е еднозначно.
Противниците на детската психоанализа роптаят срещу опасните според тях експерименти с деца.
Считат, че с Малкия Ханс се говори за неща, за които е прието да се мълчи.
Но чрез резултатността на терапията и чрез по-нататъшния успешен живот и реализация в обществено и професионално отношение на пациента, Фройд оборва тези обвинения и отстоява легитимността и целесъобразността на детската психоанализа.
Зигмунд Фройд описва твърде подробно случая (може би най-подробно в сравнение с всички други описани от него клинични случаи) в знаменития си труд от 1909 г. „Анализ на фобията на едно петгодишно момче“, после включен в сборника „Четири истории на боледувания“ (Vier Krankengeschichten), заедно със случаите Дора, Човека-плъх и Шребер.
Преди това, през 1907 г. и 1908 г., споменава случая в две други свои статии за детската сексуалност.
Зигмунд Фройд представя всичко интересно, станало с малкия пациент от 1906 г. (когато той е на три години) до 1908 г., особено в периода на лечението януари – май през последната година.
Пациентът е петгодишно момче. Истинското му име е Херберт Граф (1903 – 1973 г.).
Син е на Олга Граф и Макс Граф, които Зигмунд Фройд добре познава – лекувал е майката (от невроза), а бащата се увлича от психоанализата и е член на виенското „Психологическо дружество в сряда“ (Psychologische Mittwochgesellschaft), създадено и ръководено, както ни е известно, от Зигмунд Фройд.
Още когато Ханс е на три години, бащата наблюдава и записва проявите на детската сексуалност на малкия си син.
Това занимание е обичайно за последователите на Зигмунд Фройд, които са стимулирани от него да търсят потвърждения на теоретичните постановки на психоанализата, особено в сферата на сексуалността, включително детската сексуалност, в живота около себе си.
Добра идея! Ползвайте я и вие!
Според мен, има нещо символично и предугаждащо в това, че на тригодишния рожден ден на Малкия Ханс самият Зигмунд Фройд му подарява люлеещо се конче.
Фобията, както ще видим по-късно, от която страда детето, е фобия от хапещ кон.
Самият пациент расте интелигентен, любознателен, твърде чувствителен, весел, откровен, сърдечен, гальовен, настойчив.
Няма никакви трудности в развитието си.
Около него са интересни, умни и даровити хора: Рихард Щраус, художкикът Оскар Кокошка, Арнолд Шьонберг и др.
А Густав Малер му е кръстник.
Момчето е възпитавано, по думите на Фройд, много внимателно, без строгост, и, по възможност, с най-малка принуда.
Проблемите, които вижда баща му в специалното наблюдение над него, се отнасят главно до прекомерното внимание и прекомерния интерес на Малкия Ханс към гениталиите (своите, на хората около него – родителите и по-малката му сестра, а и на животните, с които има досег), към специфичните детски сексуални удоволствия от пипане на собствените гениталии (въпреки че това изрично му е забранено), от галене и гушкане с майка му и т.н.
Бащата забелязва още появяваща се и усилваща се тревожност по отношение на майката и необичайно силно желание за непрекъснат пряк контакт с нея.
Установява и силен страх от въображаем хапещ кон, водещ в някои случаи, както впрочем и тревожността спрямо присъствието на майката, до кризи.
Малкият Ханс по най-настойчив начин иска да разбере всичко за така наречения „пиш-прави“ (на немски Wiwimacher, чийто български аналози могат да бъдат пишле, пишка, буба, чурка и др.), даже сякаш се фиксира върху него (по записките на баща му се вижда, че той търси такава пишка даже у кравата и счита погрешно, че това е вимето ѝ), показва го през лятото на 1907 г. (тогава е четиригодишен) на съседски малки момиченца, сънува го и т.н.
Всичко това, както казахме вече, започва още при 3-годишната възраст на пациента, но се откроява като реален психичен проблем в началото на 1908 г., когато пациентът е на 5 години.
Тъкмо тогава семейство Граф прибягва до помощта на Зигмунд Фройд.
Раждането на по-малката с две години сестричка Ана е значимо събитие в психичния живот на Малкия Ханс.
Той забелязва после при къпането ѝ, че тя няма пишле като неговото, а освен това изпитва основателни съмнения при спомена за лекаря с чантата и легените при родилката, дали точно щъркелът я донесъл.
Създателят на психоанализата вижда причините за състоянието на малкия пациент главно в областта на инфантилната сексуалност, която съгласно психоаналитичната парадигма е голям извор на най-различни импулси и натоварвания във всеки период на онтоге- незата.
Вижда автоеротизъм, полигамия, хомосексуални пориви, воайорство, ексхибиционизъм, Едипов комплекс.
На пръв поглед сякаш всички перверзии са налице, въпреки че „сексуалната конституция на нашия Ханс не съдържа в себе си предразположение за развитие на перверзиите“ – казва Зигмунд Фройд.
Независимо от това, либидната аспирация, проявяваща се като доминиращо влечение към майката, срещайки различни пречки и противодействия (реални и мними), става причина за тревожността на Малкия Ханс, забелязана от баща му, която впоследствие се превръща в откроена фобия спрямо коне.
После фобията се разпростира и върху други животни (пингвини, жирафи, слонове), а накрая се преформира, според Зигмунд Фройд, в страхова хистерия.
В нейната основа стоят също така и съмненията, че баща му прави с майка му неща, които не му позволява на него самия да прави с нея.
Тъкмо преживяванията на ревност и на враждебност към бащата са в основата на страховете на Малкия Ханс, да не бъде наказан (ухапан) за неговите лоши помисли.
Зигмунд Фройд счита, че към двойствената (амбивалентната) нагласа спрямо този вътрешнопсихичен дълбинен конфликт – едновременно да обича и да ненавижда, да се страхува и да се интересува (от конете, например), да изпитва удоволствие и да страда (по отношение на майка си, например) и т.н. – се наслагва и реалният конфликт между осъзнаваните все пак от Малкия Ханс негови влечения и моралните норми, които той вече е усвоил в някаква степен на тази възраст при възпитанието и социализацията си.
Въпросните влечения и страсти се изтласкват в подсъзнанието, а в действителността те си намират подходящ обект – Белият Хапещ Кон.
В него се въплъщават, според Зигмунд Фройд, страховете на „малкия Едип“, желаещ да отстрани баща си, за да остане с обичната си красива майка.
Диагнозата, която е определена от Зигмунд Фройд, е фобия.
Но той допълва: „За най-честите фобии, както е при нашия пациент, е целесъобразно названието страхова хистерия“.
Страховата хистерия е психоневротично заболяване, чиято цел е да плени изцяло свободния страх на пациента.
А фобията е само психично прикритие на страховата хистерия чрез символни средства.
В основата ѝ, според Зигмунд Фройд, стои страхът от кастрация в резултат на действието на Едиповия комплекс.
Лечението на такава фобия (всъщност на страхова хистерия), по мнението на Фройд, е изключително трудна и опасна работа.
Но в конкретния случай терапията се увенчава с успех поради ползването на психоаналитичния метод и поради „необикновения труд“, както каьва Фройд, вложен в лечението от бащата на малкия пациент.
Зигмунд Фройд провежда с Малкия Ханс един единствен сравнително кратък сеанс, това става на 30 март 1908 г., понеделник, в приемния му час.
Изслушва фантазиите му.
Разбира, че Малкият Ханс идентифицира Белия кон, от който се страхува, със собствения си баща.
Зигмунд Фройд обяснява внимателно на Ханс, че той изпитва страх от баща си, защото много обича майка си, и мисли, че заради това баща му ще му се сърди, но това не е вярно – баща му много го обича и него, не му се сърди, това Фройд знае още преди Малкият Ханс да се е родил, и т.н.
На обратния път от кабинета момчето пита баща си: „Нима професорът разговаря с Бога?“
Някои от вас, дами и господа, ще видят красотата на тази детска оценка на психоанализата.
По мнението на Зигмунд Фройд, след този сеанс основните симптоми на страданието затихват и започват да отпадат.
Налице е отслабване на съпротивите, провокирано от сеанса.
По-нататък терапията продължава бащата, консултиран от Зигмунд Фройд.
Бащата води специален дневник, записва подробно наблюденията си и разговорите с Малкия Ханс.
Лечението на фобията на момчето става чрез разрешаване на вътрешнопсихичния амбивалентен конфликт в неговите различни прояви.
Според Зигмунд Фройд този конфликт е създаден от „ядро от изтласкани комплекси“.
Те определят деформираното развитие на характера, а може би и евентуална предразположеност към бъдеща невроза.
Лечението е насочено към тях.
То започва по предложение на Зигмунд Фройд с така наречената „сексуална инициация“ на момчето, т.е. свободното и не спънато от предразсъдъци обяснение в подходяща форма на истината за половите различия, за гениталиите, за секса, за бременността, за раждането и т.н.
Психоаналитичната терапия продължава с анализа на фантазмите (фантазъм на раждането, екскрементални фантазми, фантазми за кастриране, Едипови фантазми и др.) на Малкия Ханс.
Самият пациент предлага решение на Едиповия проблем – той да се ожени за майка си и да имат деца, на които баща му ще е дядо.
А баща му да се ожени за собствената си майка, бабата на Малкия Ханс, и така всички ще са щастливи, като в приказките.
Когато пожелава във фантазма си водопроводчикът да му смени пишлето с по-голямо, това фактически е моментът на излизането от Едиповия комплекс и мигът на надмогването на страха от кастриране.
Психоанализата в този случай работи като планирана и съзнателно търсена преработка на влеченията и импулсите, които не се потискат, а се превръщат в други, или пък се преформират (трансформират).
Автоматизираното и експресивно изтласкване се заменя с други нови процеси – осъждане, осъзнаване, оценяване и т.н.
Особеностите на този случай са главно в това, че става въпрос за терапия на дете, и това дете познава добре лекуващия, че се прилага контролирана от психоаналитика семейна котерапия, че с анализа се търсят инфантилно-сексуалните корени на страданието (в случая то е фобия) и се реагира по подходящ начин на проявите на комплекси (Едипов, кастрационен) и др.
Можем да приемем също, че се касае за доста рядък (малко вероятен поне по онова време) случай на поддържаща психоаналитична терапия от близък на пациента достатъчно компетентен човек.
Някои съвременни авторитети счита, че всъщност терапията е главно противодействие на сравнително сложна травматична ситуация, свързана с ранно и ярко сексуално пробуждане на пациента.
За Зигмунд Фройд случаят Малкият Ханс потвърждава неговата убеденост, че в основата на невротичните страдания стоят инфантилно-сексуални комплекси, водещи най-често до фобии.
Резултатите от лечението са добри. Симптомите изчезват, въпреки изразявания впоследствие скептицизъм по отношение на методиката.
Очевидно е от по- нататъшната биография на Херберт Граф (Малкият Ханс), който става пълноценен зрял мъж с много успехи в живота, че терапията е била съответстваща на страданието.
И е била правилно провеждана.
През 1922 г. Зигмунд Фройд се среща с Херберт Граф, но жизненият и щастлив младеж трудно си спомня за някогашното си лечение при бащата на психоанализата.
Фройд педантично описва тази среща.
Животът на момчето с фобия от коне (от бял кон) е динамичен и успешен, независимо от перипетиите (майка му пак е имала психични проблеми, родителите му се развеждат, баща му се жени още два пъти).
Херберт Граф наследява музикалните наклонности и способности на баща си, от когото силно се възхищава, за разлика от отношението към майка си.
Става оперен постановчик в Метрополитен опера в Ню Йорк, прави постановки в Италия, Англия, Австрия, Швейцария и др.
Работи с Мария Калас, с Артуро Тосканини, с Бруно Валтер и др.
Пише книга за Вагнер.
Превежда Ромен Ролан.
Въпреки всичко това остават съмнения, че в личния си живот Херберт Граф не е така щастлив, както изглежда на Зигмунд Фройд.
Вече възрастен, той се подлага на анализа при Хуго Золмс, даже през 1970 г. заради психичните си проблеми стига и до сеанс с Ана Фройд, дъщерята на Зигмунф Фройд. Умира от рак.
Дали все пак травмите и шоковете от детството и от младостта коварно не напомнят за себе си?
Според мен, основният извод от случая с Малкият Ханс може да бъде видян в демонстрираните принципиални възможности за успешност на детската психоанализа.
Този знаменит случай рязко стимулира развитието ѝ още в самото нейно зараждане в лоното на класическия фройдизъм като теория и като практика.
Освен това, случаят с Малкият Ханс май завинаги преобръща остарелите представи за задачите на възпитанието на децата, сведени до потискане, сподавяне и игнориране на сексуалните интереси и влечения (нагони) в по-ранна възраст.
Оттук нататък детското възпитание в цивилизования свят вече не може да бъде същото. И не е.
Съгласни ли сте с това, дами и господа? Да?
Спокоен съм. До скоро!