ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 147

Курс по психоанализа – лекция 147

ЧОВЕКЪТ-ВЪЛК С ИНФАНТИЛНАТА НЕВРОЗА, СТРАДАЩ ОТ ЗАПЕК И СИЛНА ДЕПРЕСИЯ

Дами и господа,

От всички истории на заболявания случаят Човекът-вълк е най-подробно описан от Зигмунд Фройд и безспорно е един от клиничните случаи, които се считат за най-важни в практиката му, а и въобще в историята на приложната психоанализа.

Този случай е последната от трите дълготрайни терапии на Фройд (заедно със случаите Дора и Човекът-плъх).

Лечението при него започва през януари 1910 г. и завършва през юни 1914 г.

После, след десет години, Фройд добавя още сведения, а по-късно, по различни поводи, често коментира случая в много свои други трудове.

Психоаналитикът описва случая веднага след неговото приключване, което той счита за сравнително успешно, но публикува знаменитата си студия за него, озаглавена „Из историята на една детска невроза“, доста по-късно, едва след четири години.

Пациентът е кодиран като Човекът-вълк (на немски Wolfsman).

Подобно на Човека-плъх (или Човека с плъховете, Rattenman), този случай е известен още и като Човекът с вълците.

Човекът-вълк определено е най-споменаваният и най-коментираният пациент в историята на фройдизма.

Коментират го във всички школи на психоанализата, коментират го и редица известни психоаналитици извън школите.

Причините за този факт са няколко:

  • Многократното търсене на психоаналитична (и психиатрична) помощ от пациента през целия му живот при различни, при това най-известни за времето си, капацитети от Русия, Европа и Америка.

По данни от публикаци по случая, техният брой е около 15 и включва такива светила, освен Зигмунд Фройд, като рефлексолога Владимир Бехтерев, Леонид Дрознес, основателят на модерната психиатрия Емил Крепелин, Теодор Цайхен, американската психоаналитичка от Чикаго Рут Мак-Брунсвик, известната Мюриел Гардинър, която даже финансира пациента си, д-р Вилхелм Солмс-Рьоделхаим и др.

Случаят е коментиран още и от Алфред Адлер, от Шандор Ференци, от Карл Густав Юнг и т.н.

Няма друг пациент в историята на психоанализата, който да е ползвал услугите и да е бил обект на интерес на толкова много психоаналитици.

Даже някъде иронично назовават този пациент Човекът с аналитиците, вместо Човекът с вълците. Добра шега!

  • Самото страдание на пациента представлява голям букет от най-разнообразни симптоми и усложнения, които специално в психоанализата имат отношение към твърде много различни концепции и теории. Затова случаят и до днес интересува и занимава психоаналитиците по света.
  • Пациентът през целия си живот с необичайна охота споделя собствените си мисли, спомените и преживяванията си. Даже пише и издава мемоарна книга за болестта и за лечението си и др.

Реалният пациент е руснак и се казва Сергей Константинович Панкеев.

Роден е през 1887 г. в богато дворянско семейство.

Живее в Одеса.

Във Виена при Зигмунд Фройд е доведен от д-р Леонид Дрознес.

По описанието на Фройд той е недоволен, раздразнителен, избухлив.

Но психоаналитикът вещо подчертава „неговия интелект, благородния образ на мислите му и съвършено неукротимите пориви на влеченията му“.

Изтъква още и необичайните лични особености на пациента, свързани с чуждия за европейците национален характер на руснаците.

Сергей Панкеев обръща изключително внимание на собствените си проблеми и в това отношение е настойчив и последователен, както показва по-нататък биографията му.

Оплакванията на пациента са многобройни:

– обща физическа недостатъчност (в началото на лечението при Зигмунд Фройд даже се нуждаел от чужда помощ),

– силни фобични страхове,

– натрапливи мисли и преживявания,

– манийни състояния,

– пристъпи на депресия,

– различни психосоматични разстройства и смущения,

– констипация (запек) и др.

На всичкото отгоре той страда и от венерическо заболяване (гонорея, трипер), прихванато от една селянка.

Основното заболяване е фобия е спрямо вълци.

Тъкмо затова Зигмунд Фройд избира за този пациент псевдонима Човекът-вълк.

Всичките оплаквания на Човека-вълк със сигурност са определени донякъде генеалогично, но много от причините са и в самото битие на пациента.

Като малък, в заможната фамилия, за него и за сестра му Анна се грижат три жени: няня (дойка, кърмачка), слугинята Груша и английската гувернантка мис Оуен.

Но семейството е психически обременено, вероятно по наследствена линия.

Майка му има хронични психосоматични страдания.

Двамата му чичовци са психично болни, единият е параноик и се лекува при видния руски психиатър Сергей Корсаков, а другият иска той да се ожени за годеницата на сина си вместо него.

Има и един братовчед в психиатричен приют в Прага с тежка мания за преследване.

Сестра му Анна през 1905 г. се самоубива при една екскурзия с непозната възрастна дама далеч от дома, когато осемнадесетгодишният Сергей Панкеев завършва Одеската гимназия.

Три години по-късно, през 1908 г., се самоубива и баща му.

Панкеев следва право и философия в Одеския университет, но прекъсва.

Причина за това са не само психичните проблеми, които той има, а и бурните политически (революционни) събития тогава в Русия.

Психичните проблеми на пациента започват още в детството му.

Във втората част „Обзор на жизнените условия и на историята на болестта“ в труда на Фройд, посветен на Човека-вълк, се представят подробности за неговия живот във връзка със страданието му.

Поначало малкият Сергей е с кротък нрав. Но вероятно отношенията с доста неуравновесената му сестра, която е две години по-голяма (надарена, буйна и

рано извратена, по думите на Фройд), и съчетанието на семейните обстоятелства със средата влияят зле на психичното му състояние.

Честите свади, със сестра му (сиблинг проблем), с родителите му, със слугинята, с алкохолизираната мис Оуен, явно увреждат пациента.

Като малък е имал книжка с картинки, между които картинки е имало и изображение страшен вълк.

Сестра му постоянно го е плашила с него, знаейки, че той се ужасява от вълка.

На десетгодишна възраст той вече е с тежка невроза.

Веднъж изпаднал в ужас по неведоми причини и от красива жълта пеперуда, която видял на дачата на семейството извън града.

(После при анализа Зигмунд Фройд установява, че за него формата на жълтата пеперуда символизира задника на слугинята Груша, който тя веднъж му показала.)

Почнал да се плаши и от бръмбари и гъсеници.

Един път трябвало да напуснат цирково представление по средата, защото Сергей се изплашил от коня на манежа, и т.н.

В същото време, подобно на многото силно вярващи в Бога руснаци, малкият Сергей е обладан и от религиозни обсесии (между другото, той е роден на връх Рождество Христово и счита това за Божи знак).

Всяка вечер неистово се моли, прави безброй пъти кръстното знамение, обикаля всички икони в къщата.

Страда, когато в ума му нахлуят, пряко неговата воля, богохулни помисли, например, ругателства към Бога.

Ползва различни ритуали за противодействие срещу злите сатанински сили (например, силно духа с уста, кръсти се).

Пред три купчинки конски фъшкии на улицата изпитва неудобство заради Светата Троица и трескаво търси с поглед четвърта купчинка, за да елиминира асоциацията и т.н.

В края на детството отношенията му с баща му се влошават.

В юношеските и младежките си години има любовни проблеми, изпитва угризения заради онанизма, който практикува.

След смъртта на сестра си Анна започват митарствата му по лекари, болници, санаториуми и приюти.

Както вече беше посочено, той търси помощта на най-големите специалисти в областта на психолечението – Бехтерев, Крепелин и др.

Така през 1910 г. той стига и до Зигмунд Фройд.

Според Фройд първите психични проблеми на Човека-вълк започват твърде рано – още ранното детство, когато при него смяната на настроението става обичайно нещо: ту е кротък, ту се гневи и се сърди, и то на тези, които най-много обича – баща си и нянята.

Когато той е само на три години и половина, петгодишната му сестра фактически го съблазнява, показвайки гениталиите си, а после играе с неговия полов орган.

Зигмунд Фройд има специална част в студията за Човека-вълк, която се нарича „Съблазняването и неговите непосредствени последици“.

Там той анализира смисъла и значението на този акт за своя пациент и за деформациите на психиката му по-късно.

Вижда в него символизиране на кастрационния проблем, но също така счита случилото се за важен фактор при утвърждаване хетеросексуалността на момчето, познало в този ден фактически другия пол.

Като потвърждение на това, не след дълго време съблазненият малък прелюбодеец опитва от своя страна да съблазни своята кърмачка (дойка), мастурбирайки пред нея.

Заради подобни забранени действия бил често наказван и заплашван.

Това било възприето като угроза за кастриране.

И, според Зигмунд Фройд, настъпила регресия, която върнала момчето от постигнатия вече (със съблазняването и др.) генитален стадий обратно в предходния анален стадий в неговото развитие.

И по тази причина сексуалността започнала да се възприема от пациента само в контекста на аналните отношения.

Причините за това са следните:

Същата кърмачка (няня) веднъж му показала заголените си задни части, които заприличали на пеперуда и обърната римска цифра V.

В сексуалната сцена между родителите му в леглото, която той, като съвсем малък, видял, също доминира задника на майка му, тъй като позата на коитуса била a tergo (отзад, буквално – в гръб).

После при анализа на сънищата на пациента Фройд установява, че пациентът свързва в един свой сън тази цифра (и число) V (пет), както и самият полов акт, с вълците.

Той сънува пет бели вълка, които стоят неподвижно до големия орех и чакат да го изядат.

Кастрационният комплекс бил усилен от отношенията с бащата, изразяващ обичта си с такива фрази като, например, „Ще те изям!“ и др., които според Зигмунд Фройд, внушават на малкия Сергей, че той трябва да е кастриран, за да бъде обичан от баща си.

Това от своя страна впоследствие поражда у бъдещия Човек-вълк жестокост и агресия, насочени както срещу другите, но така и срещу самия себе си.

Точно поради тази причина след време любимият начин (a tergo) на сексуално обладаване от страна на пациента непременно е включвал и някаква форма на унижение и насилие на партньорката, а в известен смисъл и на себе си по време на съвкуплението.

Фройд счита, че садизмът на пациента в определена фаза на страданието преминава в мазохизъм.

Самата фобия от вълци е детерминирана още и от детските приказки за седемте козлета, за Червената шапчица и др., разказвани на пациента като малък, и преживявани твърде емоционално от него тогава.

Учителят му по латински, от когото много се страхувал, се казвал хер Волф (вълк на немски).

Както се вижда, обстоятелствата и причините за страданието на Човека-вълк са много, разнообразни са, и са ярки и пъстри, като картина на Марк Шагал. Знаете ли го този художник?

Но всички те в своята съвкупност дават на Зигмунд Фройд основание, отначало да счита страданието на пациента си за тежък случай на тревожна хистерия със зоофобия, а после да постави окончателната диагноза – инфантилна невроза (детска невроза).

Той уточнява в своето произведение за Човека-вълк, че става въпрос, по неговите думи, за развитието на натрапчива инфантилна невроза на почвата на анално-садистична сексуална организация и на почвата на предшестваща тежка хистерия.

Лечението чрез психоанализа при Зигмунд Фройд трае 54 месеца (четири години и половина) с редовни сеанси, провеждани с голямо внимание и отдаване от страна на психоаналитика, а и от пациента.

Ползваните психоаналитични методи в този случай са твърде много.

Самият той изглежда като показен урок по методика на клиничната психоанализа.

Може би това е една от причините, случаят да е толкова популярен и толкова коментиран.

Зигмунд Фройд блестящо прилага психоаналитичната беседа и метода на свободните асоциации.

При терапията ползва:

– анализ на психотравмения опит,

– анализ на фантазми,

– анализ на страховете и тревожността,

– анализ на сексуалността на пациента в нейното развитие от детството до младостта,

– анализ на сънища,

– анализ на комплекси,

– анализ на преноса и др.

Зигмунд Фройд открива произхода на детската невроза на Човека-вълк.

Наясно е и с „първичната сцена“ (Urszene) – сексуалните отношения (реални или фантазирани) между родителите му.

При анализа на сънищата на пациента открива точните характеристики на фобията и параметрите на инфантилната невроза.

Узнава причините за тях.

С анализата Фройд предприема мерки за демонтиране на страховете и тревожността, както и на другите симптоми на пациента.

Работи върху конфликта между мъжките и женските стремления на пациента (бисексуалността).

Според него, едните, женските, съответстват на Аза на Човека-вълк, а другите, мъжките, засягат нарцистичния му интерес, и затова са подложени, както счита Фройд, на изтласкване.

„Именно мъжествеността се подлага на изтласкване от Аза“ – казва той.

Зигмунд Фройд определя, че сексуалните стремежи при пациента са разцепени и при него е конституирана много интензивна хомосексуалност.

Последващата хетеросексуална активност на Човека-вълк е основана на твърде малко психични стремежи, докато близката до нарцисизма му хомосексуална нагласа се е проявявала мощно като несъзнавана сила.

64

В подсъзнанието всичко това сублимира в сънища, фантазми, патология (фобия, невроза) и т.н.

Избавянето от тази инстинктуидна група субфеномени става чрез освобождаващия терапевтичен разговор и с преживяването наново на определени травмени ситуации от страна на пациента под ръководството на Фройд по време на многото психоаналитични сеанси.

В резултат на упоритата и дълговременна психоанализа пациентът, според Фройд, е излекуван.

Той се връща в нормалния живот, жени се, завършва право в Одеса.

Но Октомврийския преврат през 1917 год. го разорява и го прогонва от Русия.

Впоследствие той пак има рецидивиращи психични проблеми и пак се обръща към Зигмунд Фройд.

През 1918 г. (четири години след края на първата терапия) Фройд провежда с него „пост лечение“, което трае четири месеца.

То има за цел, главно да изтрие, по неговите думи, „остатъци от неанализиран пренос“.

След още шест години, през 1926 год., сякаш за да попълни цялостния методически указател на психоаналитично лечение, какъвто представлява на практика този случай, Зигмунд Фройд отново консултира Човека-вълк, но този път го препраща и към друг психоаналитик – американката Рут Мак-Брунсвик.

В резултат на смяната на психоаналитика настъпва преносно заплитане и объркване.

Според мен, то се усилва от второто му прехвърляне към Мюриел Гардинър и определено лечението няма големи успехи.

Но, всяко зло за добро, Сергей Панкеев става известен в психоаналитичните среди и даже получава специална пенсия от Кърт Айслър със задължението просто да съдейства на Архивите на Зигмунд Фройд (Sigmund Freud Archives).

Пациентът пише мемоари и разказва на различни места, охотно и много пъти, своя случай със Зигмунд Фройд, което може да се възприеме като естествен епилог на цялостното лечение на Човека-вълк.

В последната, деветата, част на студията си за Човека-вълк Фройд представя и особеностите на този случай, както той сам ги вижда:

  • Включване на неистовата набожност на пациента в хрониката, етиологията, проявите, развитието и терапията на страданието;
  • Неподозирано голямата устойчивост на фиксациите на пациента;
  • Невероятното развитие на склонността към амбивалентност;
  • Архаичната амбивалентна конституция на преживяванията, запазваща едновременно функциониращи (или годни за функциониране) противоположни либидозни привързаности, и др.

В общи линии, резултатите от безкрайната терапия на Човека-вълк са прилични.

Той, независимо от възобновяването по-късно на някои от симптомите, живее достатъчно пълноценен живот.

Що се отнася конкретно до терапията, осъществена от Зигмунд Фройд, тя, според общоприетото мнение по този най-коментиран случай, приключва достатъчно успешно.

„По моя оценка, той беше излекуван“ – пише Фройд за пациента си в своята студия.

След лечението при бащата на психоанализата, пациентът, както стана дума вече, се завръща от живота си на инвалид с придружител към живота на нормален човек.

Създава семейство с любимата си Гизела Келер (медицинска сестра, малко по-стара от него, тя има дъщеря Елзе от друг мъж).

След путча на болшевиките през 1917 г. емигрира с жена си във Виена, става чиновник в застрахователна фирма, и се пенсионира като такъв.

Издава две свои книги със спомени за детството си и спомени за Зигмунд Фройд.

Умира в красивия град на р. Дунав през 1945 г.

Най-важния извод от случая Човекът-вълк е ясно формулиран от Зигмунд Фройд:

„Неврозите на възрастния имат своите корени в детството му“.

Този извод след случая с Човека-вълк става основен принцип в клиничната психоанализа.

Запомнете го добре!

Някои авторитети сочат като друг важен извод от случая легитимирането на така наречената малка психоанализа, която е форма на психоаналитичната практика и в общи линии представлява връщането назад до първопричината на психичното страдание чрез различни психоаналитични средства.

Случаят, както вече подчертах, легитимира още и пост анализа като методика и като ползвана от психоаналитика терапевтична практика спрямо рецидивите на страданието.

Тази лекция, дами и господа, беше доста дълга, какво да се прави.

Починете си сега. Разходете се непременно, с някого.

Довиждане!

Related Post