ШАНДОР ФЕРЕНЦИ
Дами и господа,
Петнадесетата лекция е първата лекция от третата тема.
Унгарецът Ша̀ндор Фѐренци (Sandor Ferenczi), който категорично се счита за най-надареният клиницист в историята на фройдизма, всъщност по произход е полски евреин, чиито родители са се преселили в северноунгарския град Мишколц.
Баща му е книжар и книгоиздател.
Той е убеден радетел на унгарското възраждане и самоотвержен участник в тамошната революция през 1848 г.
Сменил даже истинското си име Барух Френкел с унгарско звучащото Бѐрнат Ференци.
Шандор е осмото поред дете от многобройната (12 деца) челяд на семейството.
Ражда се през 1873 г.
В същата година е провъзгласена Испанската република, започва световна икономическа криза, американците Глидън и Хайш изобретяват машина за бодлива тел, пазарите за черни роби в Занзибар са закрити, в България е обесен Васил Левски, а Артур Рембо издава в Париж стихосбирката си „През ада“.
Малкият Шандор има прекрасно детство с много приятели, книги, музициране и екскурзии сред природата.
Отдава се на медицината: следва във Виена медицински науки, а след дипломирането си работи като лекар в болницата „Сент Рох“ (в отделението за проститутки), после в психиатрията към приюта „Санта Елизабета“.
Твърде бързо просперира в кариерата си и 31-годишен става ръководител на неврологичната лаборатория в Будапещенската обща болница, а след това и главен специалист по неврология към Будапещенската съдебна палата.
Тогава започва и връзката му с Гизела Палос, която е с осем години по-възрастна от него и чиято дъщеря Магда е омъжена за по-малкия брат на Шандор Ференци.
Тъкмо по това време психоанализата печели все повече и повече привърженици в Европа.
Шандор Ференци публикува доста смели за онова време свои разсъждения за уранистите (хомосексуалистите), като се обявява против предразсъдъците срещу тях и третирането им като дегенерати.
Запознава със Зигмунд Фройд през 1908 г. и по негово настояване на Първия международен психоаналитичен конгрес в Залцбург представя свой доклад – „Психоанализа и педагогика“.
Фройд харесва Ференци и го кани още същата година да прекарат заедно лятната отпуска.
Оттогава приятелството между двамата за дълги години (до смъртта на Ференци) си остава много голямо.
Кореспонденцията между двамата наброява повече от 2000 (!) писма, които определено се считат за най-доброто в епистоларното наследство на фройдизма.
През 1909 г. Ференци, заедно с Фройд и Юнг, посещава Америка, където Фройд чете знаменитите си пет лекции по психоанализа, говорих за тях, помните.
Интересите на Шандор Ференци във фройдизма гравитират главно около психоаналитичните интерпретации на биологичните феномени и около различни нововъведения в методологията и в клиничните техники на приложната психоанализа.
Самият Ференци притежава нехарактерния за останалите психоаналитици от кръга на Фройд смел и ексцентричен модел на мислене и на поведение.
Отличава се с голяма фантазия, с изобретателност и с учудваща оригиналност на своите обикновено кратки по обем разработки.
Въобще Шандор Ференци е най-интуитивният, най-чувственият и най-оригиналният, според мен, психоаналитик от групата около Фройд.
Странните му позиции и разсъждения по редица въпроси, които не се приемат от колегите му (нищо че го аплодират), му спечелват прозвищата „Ужасното дете“ (Enfant terrible) и „Астролога“, а самият Фройд с много симпатия го нарича „моя паладин“ (в смисъл „придворен рицар“, от латинското palatinus – придворен) и „моя Таен велик везир“.
Ференци открива контрапреноса като един от основните феномени на психоаналитичната терапия.
През 1911 г., когато се самоубива годеникът на Елма, това е другата дъщеря на Гизела Палос (любовницата на Ференци), той се влюбва в нея, дъщерята, и обявява намерението си за брак.
Фактически Ференци е изпитвал влечение и към двете жени, майка и дъщеря, но все пак по категорично настояване на приятеля си Зигмунд Фройд, което е свързано с идеите на Учителя за инцеста в „Тотем и табу“, се оженил за майката, и то щастливо, а не за дъщерята.
Това става след смъртта през 1919 г. на недаващия приживе развод на жена си съпруг на Гизела.
През същата година по примера на Октомврийския комунистически преврат в Русия за кратко в Унгария се създава Съветска република.
Комунистите на Бела Кун правят университетска реформа и под натиск на студентите създават специална катедра по психоанализа към Будапещенския университет, което само по себе си е доста чудновато, като се има предвид негативното отношение на комунизма към дълбинната психология.
За пръв път се обявява и професура по психоанализа.
Ференци става професор по психоанализа, а освен това и ръководител на катедрата.
После идват контрареволюционните румънски сили със своя антисемитизъм и евреинът Ференци дълго време си остава вкъщи, в нещо като домашен арест.
Катедрата му, разбира се, е тутакси закрита, а професурата по психоанализа – обезпредметена.
По-късно Ференци, без да пада духом, се заема с организацията на международното психоаналитично движение.
Докладите му изглеждат като психоаналитически манифести. Впечатляват всички.
Разбира се, лоялността на Шандор Ференци към Фройд е пословична.
Той винаги поддържа с него изключително топли отношения и никога не го напуска, независимо че в научен план между двамата има (и не може да не има) разногласия.
След напускането през 1913 г. на Адлер, Юнг, Щекел и останалите шестима, тъкмо Ференци става инициатор на фройдовия Таен комитет, който по-късно се грижи за чистотата на психоанализата.
За главна опасност по това време се е считало „разтварянето“ ѝ в медицината.
И сега е така, си мисля аз.
По време на Първата световна война Ференци работи като военен лекар на фронта.
Пише за военните неврози и за психичните последствия от контузиите и травмите при ранените.
Ференци се отдава изцяло на психоаналитичната кауза и на психоаналитическото движение.
Проявява много енергичност както като автор, така и като организатор на различни прояви.
Организатор е на Международното психоаналитично обединение (IPA), на унгарски клон на психоаналитичното движение, на различни инициативи в полза на психоанализата и др.
За разлика от Фройд, Ференци приема поканата на Нюйоркската нова школа за социални изследвания и цели седем месеца през периода 1926 – 1927 г. пребивава в Америка.
Там се прочува като изключително добър психоаналитичен психотерапевт, специалист по тежки клинични случаи.
Много активно се включва в актуалния тогава диспут за дилетантската психоанализа, така се нарича тогава практикуването на психоанализа от немедици.
Издава 4-томен труд „Основи на психоанализата“, първите два тома излизат през 1927 г., а третият и четвъртият – едва през 1938 г, след смъртта на Ференци.
Разработва свои теории за биоанализата и гениталността, които представя основно в първия и в третия том на „Основи на психоанализата“ и в труда си „Таласа. Опит за теория на гениталността“ (1924 г.).
Шандор Ференци има особен принос в разработване на техниките на приложната клинична психоанализа (активни техники, техника на релаксирането, изнежващи техники и др.)
Освен всичко друго Ференци е и поет, пише стихове в стила на модния тогава немски романтизъм (ала Хенрих Хайне).
Има аспирации към мистичното, парапсихичното (телепатия, телекинеза, прорицателство и др.) и езотеричното.
Към края на живота си редица неблагополучия със здравето, включително и психичното, се стоварват върху унгарския психоаналитик.
Ърнест Джоунс открива у него симптоми на враждебност и психотизъм, даже му поставя диагноза „параноя с пориви към самоубийство“.
Дълги години Ференци страда от злокачествена анемия.
Този факт според мен би могъл да обясни (психосоматично и биопсихоаналитично) психиатричните проблеми на самия Ференци.
Анемията става причина той да напусне материалния биологичен свят през 1933 г., шест години преди Фройд.
Край, дами и господа.
Вече знаете и кой е Ференци. Не е малко.
Ще продължим след два дни.
Довиждане!