СОЦИАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПСИХОАНАЛИЗАТА. КЛИНИЧНИ ТЕХНИКИ
Дами и господа,
В тази лекция ще научим как Шандор Ференци предлага да ползваме психоанализата в социален и в психотерапевтичен план.
Първо, за социалното използване на психоанализата.
Счита се, че Ференци социологизира психоанализата, или, по-точно, психоанализира, ако можем така да се изразим, социологията, и въобще социалните науки, включително педагогиката и криминологията.
Сам той в първия том на своите „психоаналитически съчинения“ говори за „психоаналитическа ревизия на социологията“.
После става по-радикален и твърди, че „учението за обществото в същността си се явява приложна психология“.
Да ви призная, и аз мисля, че е така, всичко е психология.
Ференци очертава една линия в социалните науки, която после се продължава от такива корифеи като Ерих Фром, Херберт Маркузе, Серж Московичи и др.
Свеждайки социологията до приложна психология (психоанализа) той всъщност моделира по-късните постановки в тази насока на Маркузе и избистрените визии на нашия съвременник Серж Московичи, между другото, той е с румънски корени, който в своя капитален труд „Машина за богове“ е категоричен: „Социалното е психологическо!“
Моля ви, дами и господа запомнете това лого!
Още при самото си включване (влизане) в психоаналитическото движение Ференци заявява своята пристрастеност към проблема за социалните аспекти и за социалното използване на психоанализата.
Първият му доклад през 1908 г., помним, е за взаимодействията между психоанализата и педагогиката.
Още тогава той подчертава, че съвременното възпитание всъщност постига, по неговия израз, „интроспективна слепота“ на възпитавания.
А педагогическата система, според него, е институт, който, автоматизирайки обществено целесъобразните форми на мислене, потиска истинската природа на човека.
Ференци счита, както по-късно правят това Фром и Маркузе, че наличната в социума нелепа и противоестествена тенденция към аскеза (аске́за — методика за постигане на целите чрез упражнения, самодисциплина, и самоограничения) е особено вредна за общественото и за личното психично здраве.
Затова според него съвременното общество е невротично.
Необходими са реформи в руслото на психоаналитическите концепции за същността на човешката личност, отчитащи и нейната биологична природа.
В духа на времето си Шандор Ференци търси социалните решения на проблема някъде между комунизма и анархизма, където по негово мнение не може да няма индивидуално-социална среда, която по справедлив начин да отчита както обществените интереси, така и личните особености и желания на хората.
Освобождаването от ненужното вътрешно принуждение би трябвало според Ференци да освободи личността и от външни принуди, които я невротизират.
За това трябва да способстват в най-голяма степен реформите в педагогиката.
Социалното използване на психоанализата трябва да стане освен в педагогиката още и в такива области като правото, пенитенциарната сфера, криминологията, социалната медицина, социологията, политиката, социалните дейности и др.
Ференци разработва тази проблематика в своите трудове: „Психоанализа и педагогика“, „Психоанализа и криминология“ (два научни труда), „Доклад пред съдии и прокурори“ и др.
В приложен план заслужават внимание разсъжденията на Шандор Ференци за ролята на наказанието като фактор за превъзпитанието на нарушителите и на престъпниците.
Ференци предлага още и криминална терапия, която в неговите очи е алтернатива както на мрачната строгост на наказанието в различните му изострени форми по затворите, а и извън тях, така и на фиктивната благост на свещениците и капеланите, обърнали внимание на военните, на хората с отклонено поведе- ние и на престъпниците от всякакъв вид.
Въпросът за използването на психоанализата в социалното битие по най-естествен път се свежда от Шандор Ференци до дефинирането на неврозите и изтласкванията като социални феномени.
Представяте ли си, неврозата е социално нещо! Съгласни ли сте? Не е ли ли лично?
В контекста на неговите виждания етиологията на невротичните проблеми на личността включва социални фактори, които според Ференци са основни.
Можем да кажем, че всъщност унгарският психоаналитик е първият, който свързва толкова здраво психоанализата със социалната сфера и със социалните науки в цялото им многообразие.
И това той го прави независимо от озадачаващата сдържаност по този въпрос на своя патрон Зигмунд Фройд, разрешил си да потърси връзка на психоанализата единствено с културата и донякъде с религията (например, в „Мойсей и монотеизмът“ и отчасти в „Тотем и табу“).
Сега да разгледаме клиничните техники на унгарския психоаналитик.
Шандор Ференци е считан за блестящ клиницист в областта на психоаналитичната психотерапия.
Неговото внимание към технологията и техниките при провеждането на психоаналитическите психотерапевтични сеанси се вижда най-ясно в произведението му „Еластичност на психоаналитическата техника“, включено в третия том на „Основи на психоанализата“.
Революционното предложение, което той прави в областта на клиничната работа на психоаналитика, се отнася до възможността в хода на терапията да се търси разрушаване, макар и само временно или частично, на Свръхаза.
Пациентът трябва да бъде освободен от обсебилите го емоционални преживявания, ако те превишават капацитета на разума му и надхвърлят обичайните за него либидозни пориви.
Той трябва да бъде „очистен“, по израза на Ференци, от Свръхаза.
„Такова разрушение на Свръхаза може да доведе радикално излекуване“ – твърди Ференци.
Ференци счита, че в технологията на психоаналитичната терапия следва да бъдат вплетени социални компоненти.
На първо място пациентът трябва да бъде защитен в полето на терапията от различните социални санкции, т.е. в психоаналитичната практика трябва в по-голяма степен да се търси снизходителност и търпимост.
За Шандор Ференци практикуващият психоаналитик в своята психотерапевтична работа е представител на социума и като такъв служи на принципа на реалността.
В този смисъл постиганото при психоаналитическите сеанси (например, вътрешната свобода, отреагирането, прозренията и др.) фактически е постижение не толкова на лекуващия психоаналитик, а на самото общество, чиито норми той транслира в Аза на пациента.
Това, което се очаква от социума, влиза в терапията.
Самият психоаналитик, лекуващ пациента, по мнението на Ференци е с функциите на спомагателен Аз.
Пациентът трябва да се стимулира за най-свободно изказване на своите мисли и чувства, да се търсят по всякакъв начин (и се анализират) асоциациите му, да се елиминират докрай всякакви форми на подчинение и господство в отношенията и т.н.
Собственият си метод за психотерапия Ференци нарича Метод на нежността.
Харесва ли ви?
Психоаналитикът „се държи подобно на нежна майка, която не си ляга да спи, докато не обсъди с детето си всички нерешени малки и големи проблеми, страхове, лоши намерения, угризения на съвестта…“ – казва Ференци.
Освен това при лечението трябва да се отстранят така наречените индивидуални лъжи, владеещи разсъдъка на пациента.
Психоаналитическата психотерапия трябва да реконструира важни за пациента неща от собственото му подсъзнание, да репродуцира в настоящето преживявания, афекти, страхове и тревоги, като с това ги направи поносими за него.
Спрямо технологията на психоаналитичната психотерапия Шандор Ференци пак ползва утроквисткия подход: лечението трябва да представлява редуване на емоционални и интелектуални фази, редуване на разбиране с поясняване, на наблюдение с въздействие и др.
Лечението в стила на Ференци се прилага в широк спектър на психични страдания: тикове, неврози, психози, даже при парализи и при епилепсия.
Важна задача на практиката на психоанализата е да се противопостави със съответните средства на жестоката същност на съвременното общество, което, въпреки претенциите си за справедливост и либерализъм, всъщност е построено върху потискането на слабите и бедните.
В общи линии психоаналитическата терапия според Ференци може да бъде определена като критика на псевдоприродата на обществото, провеждана на личностно равнище.
В социален план Ференци вижда бъдещето на психоанализата като основен фактор при осъществяването на основна реформа на възпитанието на човешката душа, която ще доведе ликвидиране на лицемерието, премахване на безропотното подчинение на догмите, отпадане на послушанието и раболепието спрямо всякакви авторитети, стимулиране на самокритиката и т.н.
Свършихме темата за психоанализата на Шандор Ференци, дами и господа, три бяха лекциите.
Струва ми се, че са достатъчни, разбрахте важното.
Довиждане!
*****
Поръчайте си Националния каталог на психолозите, психотерапевтите и психоаналитиците!
Сигурно сте включени в него.
Поръчка за Каталог, както и за сертификати и за книгите с по 50 лекции от първите два мои курса по психотерапия и с 35 лекции от третия можете да направите тук: https://tornadobg.com/app/