КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ, 1907 – 1913 ГОД.
Дами и господа,
В миналата лекция стигнахме до сприятеляването на Юнг с Фройд, след множество разменени комплименти в кореспонденцията помежду им.
Фройд, например, му пише в писмо от 1 януари 1907 г. буквално: „Вие сте най-силният помощник, който някога се е присъединявал към мен“, после го величае и като „наследник на короната“, а от своя страна Юнг смята, че Фройд е „велик човек, нещо повече – човек, обладан от демони“, което в онези романтични времена в определени среди е звучало особено ласкателно.
Юнг подготвя и изнася твърде хвалебствени доклади за Фройд и за фройдизма въобще пред Международния психиатричен конгрес и пред Швейцарското лекарско общество.
Още в самото начало на приятелството си с Фройд младия швейцарец обаче дава да се разбере, че си има свое мнение по различни фройдови тези и че държи на това свое мнение.
Различията между двамата са в областта на детската сексуалност и Едиповия комплекс, както и по въпроса за доминацията на либидото.
Между другото, Фройд е подозирал Юнг в антисемитизъм, но в името на желаното от него „обединение“ на евреи и гои (неевреи), той виждал във връзката между двамата пример за това обединение, който според него трябва да бъде следван, поне в областта на психологията.
Между двамата съществуват и още различия: докато Фройд е, както вече казахме в предишна лекция, мисловен интроверт, то Юнг е интуитивен екстраверт.
И като такъв, цени общуването, спорта, флирта с жени, секса (без притеснение обявява, че е полигамен).
Проявява интерес към ексцентричното, паранормалното, патологичното и езотериката. Eso Mundo, свят на езотериката.
Занимават го сънищата, парапсихичните феномени, интроспекциите, спиритическите сеанси, окултните явления и концепции.
Всичко това помага на Карл Густав Юнг да си създаде своя психоаналитична система, твърде различна от фройдизма.
Независимо че има общи концептуални фундаменти с учението на Фройд, юнгианството, както ще видим в следващите лекции на тази тема, търси на друго място други психоаналитични феномени.
И ги намира, за радост на всички свои многобройни и увеличаващи се привърженици.
В своята „Автобиография“ Юнг пише как Фройд просто го заклева „страстно и с тон на баща” да не се отказва от сексуалната теория, защото тя е крепост.
„Крепост – срещу какво?“ – пита Юнг. „Срещу черния кален поток на окултизма“ – отговаря Учителят, неподозирайки нищо за увлеченията към окултизма и към езотериката на Юнг.
През 1908 г. Юнг участва и в Първия международен конгрес по психоанализа в Залцбург.
Започва частна практика в Кюснахт край Цюрих, където си построява и хубава къща.
Следващата година интензивно се занимава с митология.
Чете и Нитше, но, меко казано, не е очарован, а за Заратустра казва ни повече ни по-малко: „бях убеден, беше болнав“.
Основава психоаналитическо дружество в Цюрих на името на Фройд.
Става издател на Годишник за психопатологични изследвания (Jahrbuch für Psychopathologische Foschungen).
По това време е любовната му афера с красивата руска еврейка Сабина Николаевна Шпилрайн. Тя е на фотоса, където са двамата с д-р Юнг:
Тя е едновременно пациентка и студентка по психиатрия (често срещано съчетание и сега) и се отдава на лечението чрез любов по механизмите на преноса.
Психичните ѝ проблеми започват още в детството.
Сабина страда от галеофобия (страх от котки), задържане на дефекацията (включително и чрез сядане върху петата си), усилени мастурбации.
В юношеската възраст е налице маниакално-депресивна картина.
Това кара родителите ѝ през 1904 г. да заведат деветнайсетгодишната интелигентна хубавица в „Бюргхьолцли“, където тя остава на лечение при младия д-р Юнг близо десет месеца.
Между двамата покрай преноса при психоаналитичните сеанси се поражда изпепеляваща страстна любов.
Историята заслужава нашето внимание. Тя протича по всички правила на семейно-любовните саги от типа „Дързост и красота“.
Юнг моли Фройд за съвет.
Писмо до Фройд през 1909 г. пише и Сабина Шпилрайн.
Друго писмо, но анонимно, пише съпругата на Юнг до родителите на девойката-изкусителка.
Намесва се и авторитетният баща на Сабина, минавайки по бизнес през Цюрих.
И в крайна сметка хепиендът не може да не е неизбежен: Сабина Шпилрайн скъсва с Юнг.
Впоследствие тя се дипломира с дисертация върху шизофренията.
Сближава се със Зигмунд Фройд.
Представя доклад и пред Виенското психоаналитично общество с разсъждения за разрушителния нагон, които по-късно вдъхновяват Фройд да напише „Отвъд принципа на удоволствието“.
Сабина Шпилрейн работи при Едуард Клапаред в Женева.
Преподава и практикува психоанализа в много европейски страни.
Неин пациент е самият Жан Пиаже.
След октомврийския комунистически преврат през 1917 г. се връща в Съветска Русия, работи с девиантни деца и лекува чрез психоанализа.
По време на сталинските чистки убиват мъжа ѝ и двамата ѝ братя, а когато през войната немците окупират Ростов на Дон, Сабина Шпилрайн, като еврейка, с двете си дъщери, заедно с още десетки хиляди евреи е разстреляна в урва край града.
През 1909 г. Юнг заедно със Шандор Ференци придружава Фройд в Америка.
Покрай академичните задължения по петте „американски“ лекции на Фройд в Уорчестер, той посещава Чайна таун (Китайския квартал).
Пише възбудено на жена си, че му сервирали невероятно „ястие от смляно месо, покрито сякаш с дъждовни червеи и лук“, че в квартала живеят 9000 китайци в „тъмносиньо, с дълги черни плитки“, и само 28 китайки, като съответният сексуален проблем бил решаван с бели проститутки, но те пък били гонени от полицията.
Посещава Музея на изкуствата в Ню Йорк, разхожда се в Сентрал парк, наслаждава се на удоволствията в Кони Айланд, стига чак до водопада Ниагара и пътува „може би из по-голямата част на Канада“, както осведомява той жена си Ема Раушенбах-Юнг.
През 1910 г. на Нюрнбергския конгрес на психоаналитиците се създава Международното психоаналитическо обединение (IPA).
За първи негов президент с мандат от три години по препоръка на Фройд е избран Карл Густав Юнг.
През 1913 г. е преизбран.
Мисля, че за днес е достатъчно, дами и господа.
Починете си, насладете се последния августовски ден и на първите септемврийски дни.
****