ФРОЙД, 1886-1902 ГОД.
Дами и господа,
В живота на Зигмунд Фройд има една година, която се отличава с редица много важни за него събития – това е 1886 г.
През тази година по време на Пасхата той открива своята частна практика в областта на психотерапията и психиатрията (излиза обява, че д-р Фройд приема болни на „Ратхаусщрасе“ 7), а през септември в гр. Вандсбек се оженва за годеницата си, красавицата Марта Бернайс.
През периода 1887 – 1895 г. Фройд се усъвършенства в практиката си на психиатър.
Раждат му се шест дъщери и синове: Матилда, Жан-Мартен (кръстен на Шарко), Оливър (кръстен на любимия му герой Оливър Кромвел), Ернст, Софи, Анна (последното дете, най-скъпото, тя е интелектуалната наследница на баща си).
Бройер го запознава с Вилхелм Флис, с когото са почти връстници.
Двамата имат сходни интереси в областта на психологията на сексуалността, но Флис е твърде склонен към екзотични и мистични интерпретации на тази тема.
Той, например, счита, че е открил връзка между лигавицата на носа и сексуалните функции, т.е. зависимост на секса от… носа.
Напълно е убеден и в двуполовата природа (бисексуалност) на човека.
Флис фасцинира Фройд и в известен смисъл влияе върху неговата работа, въпреки че в същото време е неговият може би най-добър слушател.
Двамата си уреждат в подбрани градове специални срещи, които наричат „конгреси”.
Кореспонденцията между тях е усилена.
Но постепенно отношенията помежду им охладняват поради различие в мненията на двамата по теорията за прелъстяването в детството, по фройдовата хипотеза за травмата, по ролята на либидото и др. .
Раздялата с Флис е много рязка, бурна и скандална.
След нея Флис даже обвинява доскорошния си най-добър приятел в плагиатство.
А Фройд унищожава писмата, които е получавал от него. Какво ли в тях го е притеснявало?
Но пък писмата на Зигмунд Фройд до Флис са запазени.
Откупува ги Мари Бонапарт, говорих за нея в първата лекция, помните, и, въпреки волята на своя патрон, през 1950 г. принцесата ги публикува със заглавие „Раждането на психоанализата“. Интересно четиво, казвам ви!
А десетилетия по-късно Роберт, синът на Флис, пак се връща на стария спор за прелъстяването в детството.
Допуска се, че самият той е бил „жертва на своя баща“, разбирате ли какво искам да кажа?
През 1891 г. Зигмунд Фройд се мести на адрес „Берггасе“ 19, където сега е една от големите забележителности на Виена – Музеят „Фройд”.
Инициативата за откриването на този музей през 1969 г. послучай 30 годишнината от смъртта на Бащата на психоанализата е на… собственика на имота, представете си, на когото омръзнало разни почитатели на Фройд от цял свят ежедневно да го тормозят с желанието си да разглеждат собствения му апартамент.
„Хора идват непрекъснато и молят да разгледат апартамента. Много е дразнещо.“ – пише той Виенската община.
Предложил ѝ го за замяна, тя приела офертата, и после, за наша радост, създала Музея, все пак, какво да прави.
В този апартамент Фройд лекува „нервни разстройства“ чрез нови за онова време методи – катарзисна методика (ползвана от Бройер), хипноза, електротерапия.
Електротерапията му няма нищо общо с електрошока на психиатрите, влязъл в употреба години по-късно; тя представлява локално епидермално или мускулно стимулиране със слаб ток.
В същото време Фройд провежда своите изследвания (и експерименти), като постепенно се приближава към своя нов метод за лечение на психични страдания, по-късно наречен лаконично от него психоанализа.
Значи, появява се терминът „Психоанализа“.
За пръв път в терапевтичната практика Зигмунд Фройд започва да използва кушетка.
Знаменитата кушетка на Фройд с трите правоъгълни възглавници за облягане от карминен плюш може да се види в Музея „Фройд“.
Много странно, но там има и възглавница с оригинални нашенски, струва ми се, мотиви.
Вижте втория фотос долу.
В практика си Фройд прилага задаването на въпроси и терапевтичния разговор с пациента, както и поставянето на дланта върху челото му, което като жест е твърде сугестивно, знаете го това, и предизвиква спонтанно доверие (и подчиняване) у пациента спрямо психоаналитика.
През 1892 г. при случая „Елизабет фон Р.“ Фройд за пръв път прилага практически своя все още неясен психоаналитичен метод на психотерапия, като ползва за инструмент спомените на пациентката и концентрацията ѝ върху тях по време на лечебния сеанс.
Дали тук някъде не е зачеването на Приложната психоанализа, която ни интересува нас в това едногодишно обучение, за да се появи тя на бял свят няколко години по-късно, питам се?
Във всички случаи през въпросния период 1887 – 1896 г. идеята за психоанализата, като теория и практика, постепенно се формира в система нови оригинални възгледи в областта на приложната психология.
Фактически от този период са и първите публикации, свързани с новата парадигма на психоанализата, на фройдизма.
Фройд превежда от френски език труда на Иполит Бернхайм „За внушението“.
Заедно с Бройер издават цял том „Изследвания върху хистерията“.
Фройд публикува студии, статии, предварителни научни съобщения.
Сред тях са „Защитните невропсихози“, „Очерци за хистерията“, грандиозният, но непубликуван приживе „Проект на психология“, „Психотерапия на хистерията“ и др.
Самоидентификацията като значим учен, а и самочувствието, на Фройд, според мен, се усилват от „скъсването“ с двамата му основни учители – Шарко и Бройер.
Първият умира, 35 години е по-възрастен от Фройд, а връзката с втория е прекъсната чрез драматичен разрив, както между впрочем по-късно Фройд оправдано или не прави и с други свои близки и съмишленици.
В „Психотерапия на истерията“ Фройд за пръв път посочва свободните асоциации като средство за практическа терапия на психичен проблем.
В този период се оформя жизненият стил на Фройд – много работа и не толкова много удоволствия.
Удоволствията му са ограничени до игра на карти в събота вечер, разходки сред природата, колекциониране на антикварни вещи (някои могат да се видят в музея „Фройд“), писане на писма, четене на книги.
Да ви кажа, харесвам този стил!
През 1895 г. Зигмунд Фройд става масон в еврейска бнейбритска (B’nai B’rith) масонска ложа.
През 1896 г. Фройд за пръв път употребява в публичното пространство терминът „психоанализа“.
Това става в статията „Наследствеността и произходът на неврозите“, публикувана на френски език.
Самият термин е заимстван от гръцкия термин αναλυσις, състоящ от две думи – ανα (извън) и λυσις – разпадане, разделяне.
Смисълът му е връщане чрез разделяне. Тоест постигане на скрития и недостъпен смисъл чрез сегментите (частите) на цялото.
В същата година Фройд в едно свое писмо до Вилхелм Флис използва и термина „психичен апарат“ за обозначаване на компонентите на първата топика (несъзнавано, предсъзнавано, съзнавано).
Всичко това очевидно дава основание да говорим не само за нов етап в неговия творчески път като психолог и психиатър, не само за нов и особено плодотворен период в живота му, когато той е в разцвета на силите и възможностите си, но и за нов качествено различен етап в развитието на психологията, на хуманитарните науки, а защо не и на европейската и на световната цивилизация, колкото и претенциозно да звучи това някому.
В същата 1896 г. умира бащата на Фройд. „Смъртта му ме кара да се чувствам без корени“ – казва той.
След изобретяването и пускането в ход на термина „психоанализа“ модерният свят вече не е същият, разбирате ли?, вече е друг във всички свои сфери – от изкуството и културата до социалните взаимодействия, бизнеса и политиката, доколкото те всички са свързани по някакъв начин с човешката психика – лична и обществена.
Фройд предлага, а светът приема с удивление и с интерес, нова психологическа парадигма (Психоанализата), нечувана и немислима досега.
Едва ли друго откритие, друга теория, друго понятие и друг човек имат такова влияние върху живота и върху развитието на човечеството!
Може би сходни по значение на Фройд, Фройдизма и Психоанализата са само: огънят, колелото, Аристотел, понятието „идея“ на Платон, Коперниковият хелиоцентризъм, комунизмът, компютърът, топлата вода, тротинетката.
Самият Фройд казва: „Подобно на Шлиман, аз разкопах друга Троя“.
Има предвид Подсъзнанието с неговите демони, тайни и съкровища.
Като приложение към тази лекция ви предлагам фрагмент от книгата за Фройд на Стефан Цвайг, той добре показва и обяснява величието на Създателя на психоанализата.
След 1896 г. потокът на впечатляващите разкрития в областта на психоанализата е пълноводен и съответно твърде плодотворен – бързо ражда нови идеи, обхваща нови сфери, подхранва субтеории, отглежда авторитетни адепти, привлича хиляди и милиони страстни поклонници. Като мен, грешния.
Има и противници, естествено. Закъде сме без врагове?
През 1897 г. Фройд открива Едиповия комплекс.
Последователно се изследват важни проблеми – свободните асоциации, погрешните действия, анализът и интерпретацията на сънищата и др.
С една дума, започва Ерата на психоанализата.
Става дума за Психоанализата като концепция, теория, парадигма.
По друго летоброене се счита, че началото на тази Ера е поставено с публикуването през 1900 г. на един от основните трудове на Фройд – „Тълкуване на сънищата“.
Вожте долу на третия фотос първото издание от 1900 г.
Но според мен би могло да приемем, че тогава – през 1900 г., т.е. преди 122 години, – фактически се поставя началото и започва развитието на Приложната психоанализа, базирана на теоретичните основания в психоаналитичната парадигма, която в някакъв първоначален умозрителен вид вече от години е налице.
В медицинската практика се ползва методът на свободните асоциации, като основен терапевтичен инструмент при лечение на психични страдания.
Започва постепенно да се прилага тълкуването на погрешните действия.
Напредва работата със сънищата и с ранните детски спомени и травми.
Книгата „Тълкуване на сънищата“ излиза в скромен тираж и през първото десетилетие на двадесетия век от нея са продадени едва 600 екземпляра, значи средно по обезсърчаващите 50-60 книги годишно.
Никакъв публичен интерес и никакъв успех! За разлика от главоломните тиражи на десетки различни езици по-късно по цял свят, даже и у нас.
И то при положение, че тази книга, заедно с „Психопатология на ежедневието“ и „Духовитостта и връзките ѝ с несъзнаваното“ е една от трите фундамента на Класическия фройдизъм.
Основната идея на Фройд в „Тълкуване на сънищата“ е, че сънищата на човека имат скрит смисъл и са еманация на импулси и въжделения от сферата на подсъзнателното.
Този смисъл може да се тълкува чрез съответна технология и това може да е от полза при психотерапията на психични проблеми и страдания.
През следващата 1901 г. Фройд публикува откъси от бъдещата си книга „Психопатология на ежедневието“ (книгата излиза през 1904 г.), където към сънищата, като произхождащи от подсъзнанието, се прибавят погрешните действия. Фройд ги нарича лъжедействия, на латински parapraxis.
Това са: сгрешени изговорени думи (Versagen), грешки в писането (Verschreiben), грешки в чуването (Verhören), в спомнянето (Vergessen) и др.
Третата основна книга на теорията на несъзнаваното „Духовитостта и връзките ѝ с несъзнаваното” е публикувана по-късно.
Тя е пълна с емпирия, с практически опит.
Основната теза е, че духовитостта (терминът на немски е der Witz; думата се ползва и на български, но у нас „виц“ има по-фиксиран профански смисъл) съществува главно във вербална форма, и в същността си и по отношение на функциите си е подобна на сънищата и на погрешните действия.
Също като тях, както казва Фройд, тя е „дар, идващ от несъзнаваното“, изпуска психично напрежение, отключва някакво вдъхновение (главно сексуално), в някои случаи проецира навън компресирана враждебност, показва скрити импулси и др.
Запомнете ги тези работи! И внимавайте, когато искате да сте духовити и да разказвате вицове.
Психологията е изкуство да разгадаеш и да разбереш другия, преди той да е разгадал теб.
Толкова за днес.
Желая ви всичко най-хубаво! Пазете се!
Вижте сега и Приложението.
*****
Приложение
ФРАГМЕНТ ОТ КНИГАТА „ЗИГМУНД ФРОЙД“ НА СТЕФАН ЦВАЙГ
Зигмунд Фройд – голям подвиг за един отделен човек – направи човечеството по-съзнателно; казвам по-съзнателно, а не по-щастливо. Но и задълбочи картината на света за цяло поколение; казвам задълбочи, а не украси. Защото радикалното никога не дава щастие, то носи със себе си само определеност. Но в задачата на науката не влиза да се залъгва вечномладенческото човешко сърце с нови и нови илюзии; нейното предназначение е в това да научи хората да ходят по нашата земя изправено и с повдигната глава. В неуморната работа на своя живот Фройд представи праобраза на тази идея: в неговите научни трудове твърдостта му се превърна в сила, строгостта – в непреклонен закон. Нито един път Фройд не показа на човечеството, за да го утеши, изход в уюта, в Едеми земни и небесни, а винаги сочеше само път към самия себе си, опасен път в своите собствени дълбини. Неговото прозрение беше чуждо на снизхождението; неговото мислене не направи нито на йота по-лек живота на човека. Втурвайки се, подобно на рязък и пронизващ северен вятър, в душната атмосфера на човешката психика, той разгони немалко златни мъгли и розови облаци на чувствителността ни, но хоризонтът се очисти и областта на духа се проясни. Сега с други очи, по-свободно и по-внимателно, новото поколение гледа на своята епоха благодарение на Фройд. Това, че опасната психоза на лицемерието, цяло столетие тероризиращо европейския морал, се разсея напълно, че ние без фалшив срам се научихме да се вглеждаме в своя живот, че такива думи като „порок“ и „вина“ предизвикват у нас трепета на негодуванието, че съдии, запознати с мощта на човешките инстинкти, понякога се замислят над присъдите си, че в наши дни учителите гледат на естественото като на естествено, а семейството отговаря на искреността с искреност, че в системата на нравствеността все по-голямо и по-голямо място започва да заема откровеността, в средите на юношеството – приятелските отношения, че жените по-непринудено се съобразяват с волята си и с правата на своя пол, че ние се научихме да уважаваме индивидуалната ценност на своето битие и творчески да възприемаме тайната на своето собствено същество, – всички тези елементи на по- съвършеното и по -нравственото развитие ние и нашият нов свят дължим на първо място на този човек, имащ мъжеството да знае това, което той знаеше, и при това още трикратно по-голямото мъжество да наложи това свое знание на негодуващия и страхливо отхвърлящия го морал. Някои отделни елементи на тази система може да изглеждат спорни, но какво значи „отделни“! Идеите са живи колкото с тяхното приемане, толкова и със срещанато от тях противодействие, творческият труд – колкото с любовта, толкова и с ненавистта, възбудена от него. Претворяването в живота – ето кое единствено означава победата на идеята, единствената победа, която ние още сме готови да почитаме. Защото в нашето време на разклатеното право никой не въздига така вярата в мощта на духовното начало, както изживения пример – примера за това, как един-единствен човек проявява в своята правдивост мъжество, достатъчно, за да повиши мярата за правдивост на цялата вселена.