КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ, 1913 – 1961 ГОД.
Дами и господа,
След 1913 г. постепенно отношенията между Юнг и Фройд охладняват.
Фройд се възмущава: „Юнг иска да ме убие – мен, бащата на психоанализата – и да обладае психоанализата, красавицата-майка“. Едипов комплекс.
През 1913 г., след разменени две последни писма в кореспонденцията им (виж приложението след лекцията), двамата окончателни се разделят.
Юнг напуска (или по-скоро, е принуден да напусне) фройдовия кръг, отказва се и от президентството си в IPA, и т.н.
Карл Густав Юнг нарича своята собствена теория аналитична психология и само няколко години по- късно – през 1916 г. – основава Цюрихския психологически клуб, първото звено от бъдещата могъща световна юнгианска структура.
През същата година въвежда в научна употреба категориите колективно несъзнавано, индивидуация, анима, анимус и др.
Публикува „Психология на несъзнаваните процеси“, а така също и странния труд „Седем наставления към мъртвите“.
Три години по-късно Карл Густав Юнг предлага и категорията архетип за унаследената част от психиката, структурираща образци на психично поведение, свързани с инстинктите.
След Първата световна война работи като шеф на болница за военнопленници.
Пътува до Тунис и Алжир.
През 1921 г. излиза от печат капиталният му труд „Психологическите типове“.
Започва да си строи кула на брега на Цюрихското езеро.
Завършва я чак през 1955 г., след 34 години.
После посвещава четири години от живота си да изучава бита, нравите и психиката на примитивни етноси – индианци в Аризона и африканци в Уганда и Кения.
Наред със заниманията си със синология и индология, изучава още различни религиозни учения и покрай тях и алхимия.
През 1932 г. получава Литературната награда на Цюрих.
Според мен, с пълно право.
Около него се формира впечатляващ кръг от последователи и ученици.
В кръга влизат и много дами (прочутия „Женски кръг на Юнг“).
Свързва се Ернст Кречмер, който по това време е президент на Немското медицинско общество по психотерапия (Deutsche Medizinische Gesellschaft für Psychotherapie, DMGP).
Става вицепрезидент на това общество, а после и президент, и по негова инициатива то се превръща в международно.
Юнг е обвинен от психоаналитика Густав Бали в нацистки пристрастия, което той отхвърля, все пак признавайки „Какво пък, направих грешка“.
Но след идването на Хитлер на власт, за разлика от Фройд и останалите психоаналитици-евреи, Юнг очевидно се радва на доста голямо обществено (и по- литическо) внимание в Германия: избират го за член на Немската академия на науките, става президент на DMGP и т.н.
Работата е там, че след като Кречмер се оттегля от президентството на DMGP, не желаейки да служи на нацистката идеология (и да изключва евреите), Юнг приема поста, въпреки че немската секция на DMGP се оглавява от братовчед на райхсмаршал Херман Гьоринг и определено следва нацистката политика.
Между впрочем, Юнг е избран (през 1939 г.) и за член на Кралското медицинско общество в Лондон, става професор на университета в Цюрих, доктор хонорис кауза на Оксфорд, доктор хонорис кауза на Харвард, на университетите в Калкута, в Бенарес и в Алхабад, почетен член на Швейцарската академия на медицинските науки и т.н.
Карл Густав Юнг работи много енергично, като свързва своята парадигма с редица атрактивни области както на позитивната наука, така и на езотериката, мистиката, парапсихологията, даже и алхимията.
Пет години (1934 – 1939 г.) води така наречените „Английски семинари за Заратустра на Нитше“ в Цюрих, двадесет последователни години участва в кон- ференциите на Обществото „Ернанос“ в италианския град Анкона и др.
Чете лекции по аналитична психология в най-прочутите университети по света.
Издава последователно: „Психология и алхимия“, „Архетиповете и колективното несъзнавано“, „Психология и религия“, „За психологията на безсъзнателното“, „Символи на промяната“.
През 1944 г. Юнг претърпява две премеждия – счупва си крака и получава инфаркт на миокарда.
Той откровено споделя в своята автобиография си: „В състояние на помрачение преживях делир и видения“.
Пише, че видял Градината с наровете (кабалистичен символ на явяването на Господ Бог) и усетил аромата на Светия Дух.
По-късно пише, че е видял и две НЛО, „които отлетяха към езерото под остър ъгъл“ – уточнява той.
Освен това много се впечатлява от датата 4.4.44 г., когато му било вече разрешено да сяда след произшествието, намирайки таен (нумерологичен) смисъл в нея.
От тази дата (година) спира да чете лекции и до смъртта си цели 20 години се занимава единствено с научна работа и с писане на книги.
През 1952 год. отново има драматични здравословни проблеми.
И вече става болен стар човек, който завършвайки земния си път, обръща взор към Небето. Като Фройд. Като всеки от нас.
Заглавията на последните му книги говорят сами за себе си: „Еон“ (еон, на гръцки оιώνος, има две основни значения – космическа епоха и превъплъщение на Бог), „Отговор на Йов“, „Misterium conjunctionis“ (буквално означава „Тайната на свързването“, написана заедно с Мари-Луиз фон Франц, на която е посветена последната тема в настоящия курс) и „Съвременният мит. За нещата, които се виждат на небето“.
През 1955 г. умира Ема Юнг.
Тогава съпругът ѝ Карл Густав е на 80 години.
Той отива при нея в отвъдното на 6 юни 1961 г., „след кратко боледуване“, както пише в некролога му в Кюснахт.
Юнг и юнгианството, дами и господа, безспорно са едни от най-интересните феномени в областта на хуманитарната наука и се радват на огромно обществено внимание.
Заслугата на юнгианството е, че то фактически свързва психоаналитическата парадигма с редица други важни естествени, хуманитарни и социални науки, включително постайнщановската физика, космологията, квантовата механика и др., а също така и с най- разнообразни области на практиката.
А освен това юнгианството изгражда мостове за връзка с религията, с И Дзин, с парапсихологията, астрологията, алхимията, езотериката, магията, кабалата, прорицателството, ясновидството и другите „алтернативни учения“, които така или иначе привличат общественото внимание от векове.
Всичко това Юнг прави по превъзходен начин с неговия инстинкт към дълбинното и сакралното в човешкото битие.
Помага му така също и неговата необикновена писателска дарба, а и харизмата му.
Можем да кажем, че сега е изградена световна юнгианска мрежа от институции и организации, в които членуват и работят по системата на Карл Густав Юнг хиляди негови привърженици и последователи.
Международната асоциация за аналитична психология (International Association for Analitical Psychology) има свои колективни членове (общества, институти и др.) в много страни – от Австралия и Южна Африка до САЩ, където, например, има над десет обединения.
Приложение
Двете последни писма в кореспонденцията между Фройд и Юнг
Виена, 3 януари 1913 г.
Уважаеми г-н Президент,
Скъпи г-н докторе,
…Предлагам Ви да прекратим изцяло личните си отношения. Аз не губя нищо от това, защото за щастие с Вас отдавна ме свързват само тънките нишки на продължаващото действие на преживени по-рано разочарования, а Вие може само да спечелите, защото неотдавна в Мюнхен обявихте, че една по-близка връзка с мъж пречи на научната ви свобода.
Насладете се на пълна свобода и ми спестете привидните си „приятелски услуги“. И двамата сме единодушни, че човек трябва да подчини личните си чувства на общия интерес в своята област.
Вие никога няма да намерите основание да се оплачете от липса на коректност у мен, когато става дума за сътрудничество в работата и преследване на научни цели; поне досега, мога да го кажа, нямате никакво основание за това.
От друга страна обаче, бих очаквал същото от Вас.
Поздрави.
Ваш предан Фройд
*****
Скъпи г-н професоре,
Ще изпълня вашето желание да прекратим частните си отношения, защото аз никога не натрапвам приятелството си. Иначе Вие би трябвало най-добре да знаете какво означава този момент за Вас. „Останалото е мълчание“.
Благодаря, че приехте благосклонно труда на Бъроуз.
Ваш предан Юнг
*****
Свършваме, дами и господа.
Разделяме се.
Бъдете радостни!