СТАДИИ НА ЖИВОТА. ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНА ПРАКТИКА
Дами и господа,
Юнгианството приема, че цялостната психична система на човека е динамична, винаги е в движение, в развитие.
Енергията за това движение, която в същността си е психична и инстинктивна (вродена), според Карл Густав Юнг, е либидото.
Либидото се проявява като нагласа, настояване, искане, мотив, желание, нагон, афект, действие и т.н.
Специален случай на насочена нанякъде от съзнанието психична енергия е волята.
Самата човешка психика според Юнг е саморегулираща се система.
От което следва, че тя не може да не е съставена от противоположности, т.е. тя е енантиморфна (от гръцките думи: εναντιος – отсрещен, противоположен и μορφος – образувам).
В хода на човешкия живот ние виждаме прогресивно, после и регресивно насочено движение.
Прогресът представлява насочено от съзнанието развитие на процеса на приспособяване към живота и към околния свят, а регресът настъпва при неизбежното с течение на годините блокиране на редица психични процеси, които напускат светлото си съзнателно състояние и се спускат към дълбините на тъмното несъзнавано.
Не е лесно за разбиране.
Карл Густав Юнг пише още, че в хода на нашия живот ние се сблъскваме с проблеми и тъкмо необходимостта за решаването на тези проблеми и самото им решаване също спомагат за развитието (прогреса) на психиката.
Често пъти обаче ние искаме да избягаме от трудностите и от житейските казуси „искаме да направим живота си прост, сигурен и лек – и затова проблемите са табу“, бягаме от тях.
Развитието на психиката и в двете нейни разновидности – прогрес и регрес – съвпада със стадиите на живота.
След раждането в детския стадий психичният живот се владее от импулси. Съзнанието, доколкото е развито, е в анархично, по израза на Юнг, състояние.
Работи главно по разпознаване и познаване на нещата.
В юношеския стадий и в младостта съзнанието е в монархична фаза – властва Аз комплексът.
После, при стадия на зрелостта, съзнанието става друго; то схваща дуалистичната природа на света, както и собствената си раздвоеност.
Когато настъпи следобедът на живота (след 40-те години) започва своеобразната подготовка за регреса и самият регрес. Появяват се невротични трудности, периоди на нетолерантност и фанатизъм (при 50-годишните).
В стадия на старостта се появяват мислите за края на живота, желанието за оценка на изживените години, на направеното и постигнатото, и т.н.
И, както е при многоцветната дъга в природата, при залеза на запад човек пада до равнището на детството си в източния край на дъгата и по същия начин става в известен смисъл проблем за околните, създава им трудности.
Дами и господа, нека да разгледаме сега в общи линии анализата на швейцареца и психотерапевтична му практика, както той я вижда и разбира.
Юнгианската анализа включва използването на категориите: архетип, символ, сянка, персона, индивидуация, анимус, анима и др.
Всичките ги знаем, нали?
В основни линии анализата е в рамките на класическите фройдистки похвати.
Анализират се фантазиите (и сънищата) изразени чрез символи.
Процесът на изразяването чрез символи обаче не се сподавя, както е при Фройд, а спрямо него се ползва конструктивен подход.
Самото лечение представлява подготовка на пациента да се включи в този процес и заедно с анализиращия да търси аналогии на собствените си фантазии в митовете, обществените вярвания, легендите, приказките и т.н.
Юнгианската психоанализа ползва свободното асоцииране чрез техниките на така наречения „поток на съзнанието“, асоциациите, активиране на безсъзнателната памет и др.
Докато фройдизмът търси главно сексуалните компенсации, при юнгианската анализа се използва амплификацията (метод на асоцииране, базиран на сравнения в областта на митология, религия, фолклор и др.), както при анализа на сънищата, така и спрямо други подходящи прояви на пациента – рисунки, сътворени текстове и т.н.
В общи линии целта на юнгианската анализа е да изведе в съзнанието неща от тъмната сфера на несъзнаваното.
Тя всъщност е преоценка на психичното поведение на пациента.
Самата анализа може да бъде:
• анамнестична анализа (която е насочена единствено към съзнанието);
• анализа на несъзнаваното.
Ситуацията на анализиране има четири аспекта (фази):
1. Пациентът представя по свой начин как осъзнава той самият своето състояние.
2. Психотерапевтът, ползващ юнгианска анализа, доизгражда въпросната картина на база интерпретиране на сънищата и фантазиите на пациента.
3. Формиране на състояние на обвързаност „психотерапевт – пациент“ на основата на обективността, олицетворена в анализиращия.
4. Конфронтация със събрания в предходните три фази материал, влизащ в общата картина за състоянието на пациента, която включва още и амплификациите, интерпретациите и обясненията на психотерапевта.
Тази картина обикновено контрастира на становището на Аза на пациента.
Възникващите реакции (конфликти) от всякакъв характер и различни други проблеми се регулират, търсят се отговори на въпросите и решения на проблемите и противоречията и т.н.
Терапевтичният процес би могъл да е успешен, само ако въпросните конфликти са „качени“ горе в съзнанието, вижте пак схемата в 21-та лекция, и са задържани в него.
В тази последна част на темата ще представим в почти афористичен вид (обичаен за юнгианството) и няколко основни канона (заповеди) в психотерапевтичната практика на последователите на Карл Густав Юнг, които може да ползвате:
1. Преследвай в терапията прогресивни, а не регресивни цели!
Тоест, вниманието и усилията в аналитичните сеанси трябва да бъдат насочени към осъзнаване на реалната ситуация.
2. Ползвай различни методи!
А не се ограничавай само с един или два.
3. Убеди се, че ти самият не страдаш от невроза!
4. Контактът с пациента трябва да бъде възможно най-добрият!
Той следва да е лице в лице и по всички изисквания на морала.
5. Помни, че всеки случай е уникален в пълния смисъл на думата!
Няма сходни случаи, няма еднакви проблеми.
6. Не търси детските спомени!
За разлика от фройдистката психоанализа, те не са интересни за психотерапевтичната практика на юнгианството и не могат да бъдат полезни за лечението.
7. Не забравяй съкровените тайни и интимните истории на пациента!
Използвай ги за лечението, когато трябва.
Всеки пациент (и всеки човек) крие нещо, което никой не знае.
Обикновено това е скала̀та, в която се е разбила психиката му.
8. Не подценявай в никаква степен духовните проблеми на пациента! Обикновено пациентите са на възраст в западната полудъга, т.е. след средата на живота си, приближаващи към залеза си.
Най-често техните проблеми са вследствие пренебрегването на тези духовни аспекти на живота през първата половина (в източната дъга) на живота им.
9. Консултирай се с колеги при сложни случаи и при проблеми.
Ако трябва, сподели различни неща от работата си, без, разбира се да накърняваш интересите и правата на пациента.
Знай, че и Папата има изповедник.
10. Тренирай аналитичните техники и прийоми!
Търси постоянно усъвършенстването си като практикуващ аналитик.
Добри съвети, съгласни ли сте?
Край на лекцията.
Бъдете здрави и радостни!