Курс по психоанализа – лекция 25

КАРЛ АБРАХАМ

Дами и господа,

Карл Абрахам е признат като първият и най-виден немски психоаналитик.

Психоаналитическият център в Берлин вече десетилетия наред носи неговото име – Институт „Карл Абрахам“.

Той е един от най-преданите ученици и съратници на Зигмунд Фройд, който прави твърде много за разпространение на психоанализата извън Виена.

Освен това, неговите пионерни работи в областта на клиничната психоанализа, в изследването на предгениталните фази на сексуалността и в междинните области на взаимодействията на психоанализата с други науки са с особено голям принос за развитието на ортодоксалния фройдизъм.

Също така Карл Абрахам подготвя много видни психоаналитици: Мелани Клайн, Ернст Зимел, Хелене Дойч, Ханс Либерман, Карен Хорни и др.

Самият Фройд питае към него големи симпатии, има му пълно доверие и го счита за солидна опора на своето учение.

Нарича го „Бронзовата канара“ („Roxer de bronze“).

Счита още, че той е учен, „работещ непрекъснато и безпогрешно“.

Карл Абрахам е роден през 1877 г. в немския град Бремен в заможно семейство на евреи-търговци, стриктно спазващо религиозните норми на юдейството.

През същата тази година се ражда Херман Хесе, Британия анексира Южноафриканската република, Асаф Хол открива спътниците на Марс и ги нарича Фобос и Демос (Страх и Ужас), а Томас Алва Едисън създава фонографа и прави първия запис – детската песен „Мери има агънце“.

Малкият Карл Абрахам се отличава с невероятни полиглотски способности; владее още в младостта си десетина езика, а на петнадесет години пише труд за сходството на езиците в индианските племена на Южна Америка.

Семейството настоява и той следва във Фрайбургския университет стоматология, а не това, което го влече.

Но, всяко зло за добро, покрай дантистките науки той се запознава с медицината, която неимоверно го увлича.

През 1901 г. се дипломира като доктор по медицина с дисертация за… филогенезата на вълнистия папагал.

Харесва ви темата, знам.

Започва работа в Берлинската психиатрична болница, където работи четири години.

После се мести в Швейцария и става асистент в клиниката „Бургхьолцли“ към Университета в Цюрих, при професор Ойген Блойлер.

Там се запознава с Карл Густав Юнг, който също работи в клиниката и вече е старши лекар.

Двамата четат и се увличат от книгите на д-р Зигмунд Фройд.

През 1903 г. Абрахам се жени за Хедвига Бюргнер, с която имат две деца.

Едното от тях, Хилда, Хилда Юнг, по доста обичаен за фройдистите начин следва пътя на баща си и става практикуваща психоаналитичка.

За разлика от Юнг, който прави кариера, той става доцент в Цюрихския университет и даже става главен лекар на „Бургхьолцли“, Карл Абрахам не просперира и през 1907 г. се принуждава да напусне Швейцария и да се върне в Германия, в Берлин, където остава до края на живота си.

Но вече е обсебен от психоанализата. Още същата година във Франкфурт, пред Немското психиатрическо общество, чете фройдистки доклад – „Значението на сексуалните травми в юношеството за симптоматологията на Dementia Praecox“.

Запознава се със Зигмунд Фройд. От самото начало до смъртта на Карл Абрахам между двамата са налице особено топли и приятелски отношения.

Отначало те са от типа „учител – ученик“, но после стават партньорски в пълния смисъл на думата.

Фройд, както казах, го цени много, подчертавайки приноса му за развитие на психоанализата.

Кореспонденцията им обхваща 500 писма, което потвърждава близостта им, независима от голямата разлика във възрастта.

Наричат разговорите и разменените писма между тях „заседания на двама“.

В приложение към тази лекция е възпроизведено писмо на Карл Абрахам до Фройд, което дава представа за отношенията им.

През следващата 1908 г. Абрахам участва в Първия международен психоаналитичен конгрес.

Пише и една от своите магистрални работи – „Психологически отношения между сексуалността и алкохолизма“.

Този труд е типичен за Абрахам с неговия афинитет към съпоставяне и сравнения на психични феномени и склонност за търсене на нови полета за психоанализата.

Впоследствие той ще предложи и други впечатляващи изследвания, всяко едно от които е на конкретна практико-приложна тема в областта на клиничната психоанализа и психотерапията.

Тъкмо като психоаналитик-клиницист той прави добра кариера в Берлин, където за дълги години заема позицията на водещ в тази област.

Но освен клиницист Карл Абрахам е още организатор и преподавател по психоанализа с активна академична дейност.

Създава Берлинското психоаналитично дружество и цели 17 години, до смъртта си, е негов председател.

Берлинският психоаналитически институт и Психоаналитическата поликлиника стават водещи в областта на клиничната психоаналитична практика в международен мащаб.

Влиза в Тайния комитет на Фройд.

Остро (и по-енергично в сравнение със самия Фройд) критикува Карл Густав Юнг и Ото Ранк след оттеглянето им от фройдизма.

Критикува ги и остава завинаги изолиран от тях.

Избран е за секретар на Международната психоаналитическа асоциация (IPA), а после става и неин председател.

Заниманията с психоанализа на този предан фройдист, общо взето, формират три основни периода:

• До 1910 г. той се занимава главно със сексуалните детски травми и с конкретни психични страдания като хистерия и шизофрения (по негово време шизофренията се нарича деменция прекокс);

• Следващите десет години до 1920 г. Абрахам проучва истерията, маниакално-депресивната психоза, инцеста, кастрационния комплекс, военните неврози, детските преживявания и др.

• През третия етап, до 1925 г., Карл Абрахам публикува ценни трудове в областта на ролята на символиката в психоанализата, студии за психопатологични проблеми на бисексуализма и хомосексуализма, за Едиповия комплекс, за детската сексуалност, връзката на психоанализата с изкуството и с хуманитарните науки и др.

Виждаме изключителното разнообразие на интересите на Абрахам и особената еклектичност на неговите научни изследвания, която е особено ценна за клиничната практика.

Карл Абрахам дълги години страда от емфизема и, едва 48-годишен, умира от отравяне на кръвта на връх Рождество Христово през 1925 г.

Фройд проявява много внимание и съчувствие при боледуването на своя приятел и колега, а след смъртта му пише на вдовицата му Хедвига: „Не мога да го заменя с никого, и нямам думи за утешение.

Сега, дами и господа, вижте обещаното приложение към лекцията.

Приложение

Писмо на Карл Абрахам до Фройд

 

Берлин-Грюневалд,

Бисмаркалее, 14

21.2.1924 г.

Скъпи господин професор,

Едва ли е нужно да се потвърждава, че Вашето писмо ми направи дълбоко впечатление. Този документ се запечата в съзнанието ми, както и всичко, което вие пишете. Заради това аз съм Ви задължен: това, което Вие говорите и начинът, по който го говорите, ми дава възможност отново да преосмисля своето отношение към трите книги на Ранк и Ференци.

Възраженията, които привежда в своята книга Захс, в основни линии съвпадат с Вашите, скъпи господин професор. Сега дойде също така и писмо от Джоунс, което съдържа подобен текст. Аз се съгласявам с всички тези възражения, даже и с тези, които излизат извън пределите на Вашата критика, но все пак по отношение разпространеността в новите книги на определени явления аз съм изпълнен със загриженост, която само се усилва след многоседмичната постоянно възобновяваща се самоанализа. По някои пунктове Вашето писмо и вчерашния разговор със Захс донякъде ме успокояват. Преди всичко: не става дума за преследване на еретици! Резултати от всякакъв род, получени по законния аналитичен път, никога не биха ми дали повод за толкова тежки мисли. Тук става дума за друго: аз виждам признаци на нездраво развитие, заплашващо самото съществуване на психоанализата. За най-голямо мое прискърбие, Вие ме принуждавате – и не за пръв път в двайсетгодишната ми кариера на психоаналитик – да играя ролята на предотвратяващ. Ако прибавя, че гореуказаните факти ме лишиха от изрядна част от моя оптимизъм, с който аз гледах на развитието на нашето дело, Вие ще можете да разберете степента на моето безпокойство.

Имам молба към Вас, драги г-н професор, на която не можете да ми откажете. Организирайте преди Конгреса заседание на Комитета и ми дайте възможност свободно да се изкажа, не трябва да се определя твърде кратко време за необходимия обмен на мисли. Потвърждение, че Вие сте съгласни с този план, твърде много би ме ободрило.

С предишната вярност: Ваш Абрахам

С това приключваме за днес.

Довиждане!

Related Post