ТЕОРИЯ ЗА ФАЗИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА СЕКСУАЛНОСТТА. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. КЛИНИЧНА ПСИХОАНАЛИЗА
Дами и господа,
Един от съществените приноси на Карл Абрахам за теоретичните основания на приложната психоанализа е в областта на периодизацията в развитието на сексуалността.
Още през 1916 г. той публикува „Изследвания върху най-ранния догенитален стадий на развитието на либидото“, които заедно с другите му работи върху тази тема се приемат за най-важни в неговото научно творчество и се считат за жалонни в тази област.
Карал Абрахам търси връзката между храненето и сексуалното влечение, ползвайки идеите (и понятията) на Фройд относно оралната фаза и канибалството в предгениталността.
Той открива взаимодействия на оралната фаза с еротиката, а така също и връзките със сънищата, с наличието или отсъствието на апетит, с развитието на речта и др.
В същото време немският психоаналитик диференцира самата орална дейност на детето в две направления – хранене (поемане на храна) и сексуалност.
По негово мнение за част от хората, при които тази диференциация е налице, можем да кажем, че по-късно у тях се формират нагласи към лакомия, чревоугодие, гастрономически издевателства, страст към алкохола, зависимост от цигарите и др.
А в другата група с по-голяма вероятност можем да очакваме хора с аскетичен начин на живот, с безапетитие, заклети трезвеници и т.н.
Самият орален стадий в догениталното развитие според Карл Абрахам се подразделя на две субфази:
а.) смучене;
б.) хапане.
Следващата фаза в развитието на сексуалността – анално-садистичната – според него обхваща две основни действия:
а.) разрушаване и изтласкване;
б.) запазване (стискане) и сдържане.
Третата фаза – гениталната – също има две субфази:
а.) фалическа субфаза;
б.) нефалическа фаза, обектно ориентирана фаза.
За тези две субфази е прието да се ползва и фройдисткият термин катексис (от гръцкото κατεχω – насочвам, направлявам), с който се обозначава насочването на психичната енергия към нещо.
В първия случай говорим за парциален катексис (или частичен катексис), т.е. имаме насочване към дадено конкретно нещо (в случая това е фалосът), а при втория имаме обектен катексис, при който нещото не е фиксирано кое точно е, може да всяко нещо.
Абрахам изказва много смелото предположение, че даже и в доедиповите фази на развитие на либидото е възможно да заработи конверсионен механизъм (например, конверсионна хистерия през фалическия стадий).
Карл Абрахам пръв разработва въпросите за връзките на алкохолизма, зависимостите, комплексите, неврозите и психозите с фазите на развитие на сексуалността.
Например, той изследва подобни теми в своите трудове: „Психоанализа на фетишизма“, „Психосексуална основа на депресията и екзалтацията“, „Фантазии за кастрация чрез отхапване“ и др.
По чисто клиничен начин Абрахам разглежда и проблема за либидото, като според фройдисткия канон го поставя в центъра на преживяванията още в ранна детска възраст.
Изследванията му (и съответните публикации, разбира се) са с твърде голям спектър; насочени са към много и различни въпроси по темата.
Важните открития, които немският психоаналитик прави по отношение на либидозните пориви, са няколко:
• Разкрива природата и механизма на проявите на безсъзнателния мазохизъм като форма на либидото;
• Търси и разработва някои от социалните аспекти на психосексуалното развитие;
• Открива, че не толкова самата психотравма, а по-скоро реакцията на детето спрямо нея е важният фактор за психичните проблеми впоследствие;
• Пръв изследва детерминираността на шизофренията (деменция прекокс, по неговата терминология) от психосексуални травмирания и др.
Освен темата за детската сексуалност (той има няколко теории по въпроса, две от които са представени в труда му „Две нови теории за детската сексуалност“ от 1923 г., а друга – в труда му „Една изоставена детска сексуална теория“, издаден през последната година на неговия живот), обект на специалното внимание на Карл Абрахам са въпросите за влиянието на сексуалността върху невротичността, за връзката на хомосексуализма с психичните защити (интроекцията, например), въпросите за инцеста, за бисексуализма, за женската сексуалност, за оралната и за аналната еротика и др.
При либидозните пориви у жените той идентифицира два основни типа на проява. И съответно предлага два основни невротични типа при женския пол от гледна точка на сексуалността.
Единият тип жени той нарича изпълняващи желания жени, а другия – отмъщаващи си жени.
Първите са със скрита тенденция към нимфомания и хомосексуализъм (лесбийство), а вторият тип жени имат нагласи за андрофобия и за фригидност.
Какво ще кажете за това, скъпи дами?
Интересни и полезни за приложната психоанализа са трудовете на Карл Абрахам за връзката на либидото със сексуалните разстройства, за ролята на либидото за формирането на човешкия характер, за взаимоотношението на либидото с комплексите и катексисите и др.
Що се отнася до интeрдисциплинарните изследвания в ортодоксалня фройдизъм, ще кажа, че става дума за взаимопроникването на психоанализата, като наука и като метод, с други научни области: митология, филология, етнология, фолклористика, история, социология и др.
Можем да установим, че интердисциплинарният подход към изследваните явления е предпочитан маниер на работа от Карл Абрахам.
Като аргумент за това по-долу ще посоча част от публикациите на видния ортодоксален фройдист, при които е ползван тъкмо този подход:
• „За детерминиращата сила на името“;
• „Ехнатон. Психоаналитическо разбиране на личността му и монотеистичният култ към Атон“;
• „Психоанализата като източник на хуманитарните науки“;
• „Символика на дома, в частност на новия дом“;
• „Психоанализа и гинекология“ (особено ценна работа, трасираща покрай останалото и принципите на психосоматиката);
• „За ограниченията и превръщанията на любовта към зрелищата у психоневротиците и за аналогичните явления при психологията на народите“;
• „Сън и мит“ и др.
В използването си на интердисциплинарния подход Карл Абрахам на пръв поглед сякаш се приближава до концепциите и визиите на Карл Густав Юнг с неговия интерес към митологията, историята, етнологията и др., с когото той, както вече казах, е в много обтегнати отношения.
Но в същност даже и интердисциплинарните разработки на Абрахам са в духа на класическия фройдизъм с неговите водещи постулати за ролята на либидото, за инстинктуидната природа на подсъзнанието, за детската сексуалност, за ролята на Едиповия комплекс и на другите комплекси и т.н.
В студията си „Сън и мит“, например, Карл Абрахам разглежда въпросното взаимодействие между сънищата и митовете на даден етнос от гледна точка на идеите за безсъзнателното и идеите за регресията, а също така включва в анализа си фройдистките механизми на цензурата в предсъзнанието, ролята на редица психични защити и т.н.
Тук по този повод ще цитирам известния извод на Карл Абрахам, че „митът е съхранилата се част от инфантилния душевен живот на народа, а сънят е митът на индивида“, който извод според мен сам по себе си говори за гениалност на германеца-фройдист, създал тази фраза през 1909 г., едва 22-годишен.
Твърде интересни и полезни за приложната психоанализа са изследванията и разработките на Карл Абрахам в общата (или междинната, ако погледнем от друг аспект) област между филология и психоанализа.
Той, например, разработва своя теория, според която името на дадена персона определя (детерминира) някои негови качества, а така също и в известна степен – неговото битие.
Това Абрахам го прави преди близо сто години, с което твърде отрано сякаш предчувства големия интерес към темата сега, в началото на ХХІ-вия век.
Мисля, че определено авангардна за онова време и изпреварила хода на събитията е и работата му за психологията на съвременните направления в изкуството, публикувана през 1924 г.
Да ви призная, много бих искал този труд да излезе в превод на български език.
Сега – за клиничната психоанализа.
Както вече стана ясно, Карл Абрахам е блестящ клиницист, който освен с успехите си в приложната област, става известен с многобройните си изследвания и разработки по клинична психоанализа.
Неговият капитален труд в тази сфера е издаден в 1921 г. и носи следното заглавие „Клиничен принос към психоанализата през периода 1907 – 1920 г.“.
Тази книга съдържа в събран вид многобройните статии и студии на Абрахам по клиника на психоанализата.
Самият принос на известния фройдист може да бъде видян, според мен, главно в следните направления:
1. Разработки на въпроси, свързани с хистерията.
Те са от по-ранния период в развитието на Карл Абрахам и се отнасят както до диференциалната диагноза на страданието (например, в студията „Психосексуални различия между хистерия и деменция прекокс“), така и до особеностите при протичането му (например, „Сумрачните състояния при хистерия“, „Психоанализа на случай на хистерия с прояви на инцест“ и др.)
2. Клинично ориентирани работи в областта на неврозата.
В тази област можем да открием две групи:
а.) Изследвания по нарцистични неврози, в които основният принос на Абрахам е в изследването на автоеротизма и неговото присъствие при формирането на шизофренни и аутистични симптоми. Впрочем, тъкмо концепцията за автоеротизма става причина за раздора на Абрахам с Юнг.
б.) Изследвания на неврози на преноса. Тези изследвания тръгват от първата работа на Абрахам за връзката на алкохолизма със сексуалността. После той насочва своя интерес към преносните механизми при невротика, възникващи в областта на еротиката. Изследва клиничните аспекти на преноса при фантазирането, при сексуалните отклонения (перверзиите) и др.
3. Третата сфера на клиничните разработки на Карл Абрахам е формирането на характера на личността.
Той изследва ролята на еротиката в този процес, търси динамиката на характера в рамките на стадиите на психосексуалното развитие, зависимостта на процесите от социално-педагогически фактори (например, публикацията в сп. „Психоаналитична педагогика“ №7 за 1933 г.) и др.
4. Особено интересни и полезни са неговите три работи за маниакално-депресивната психоза, в които една от основните идеи е за свързването на интроекцията с импулси от оралния стадий на развитието на либидото.
5. Можем да оформим и пета, последна, област, която включва най-различни по обект и начин на научно третиране въпроси от клиничната практика.
Ще посоча:
– „Психогенезата на страха от улицата“,
– „Ухото като ерогенна зона“,
– „Ролята на бабата и дядото за неврозата“,
– „Психични последствия от наблюдаването на полов акт на родителите“,
– „Разхищението на пари в състояние на страх“,
– „Психоанализа на шеговитостта“, „Спасяването и убийството на бащата в невротичните фантазии“,
– „Паякът като символ в сънищата“ и др.
Какви теми, Боже мой!
Колко интересни неща са обект на психоанализа!
Между другото, тъкмо този психоаналитичен символ – Паякът, от картина на знаменития художник Одилон Редон, потърсете подробности за него, вижте творбите му, е на корицата на книгата с първите 35 лекции от настоящия курс.
Обобщено казано, в лицето на Карл Абрахам и в неговите трудове намираме пример за отдаденост на фройдизма и енергично оригинално творчество във важни за приложната психоанализа сфери и теми.
Надявам се, дами и господа, че събудих интереса ви към творчеството на Карл Абрахам.
Това стига засега.
Ще се видим след два дни.