Курс по психоанализа – лекция 27

ЪРНЕСТ ДЖОУНС

Ърнест Джоунс има много заслуги към психоанализата.

Може би най-големите сред тях са:

– разпространението на фройдисткото учение във Великобритания, Канада и САЩ,

– теорията му за развитие на женската сексуалност,

– и неговият голям (в три тома) биографичен труд за Зигмунд Фройд.

Освен това Джоунс е един от създателите на Тайния комитет, бил е два пъти (за общо близо 20 години) председател на Международната психоаналитична асоциация (IPA), инициира психоаналитичната историография, превежда на английски език творчеството на Фройд.

В същото време успешно се занимава с приложна психоанализа и изследвания върху сексуалността.

Ърнест Джоунс е роден в малко уелско село – Розфелин, по-късно прекръстено в Гавъртаун, на 1 януари 1879 г.

През същата година е роден Алберт Айнщайн, британците водят Зулуската война в Африка, избивайки безмилостно хиляди африканци, Проктър енд Гембъл пуска течния сапун „Айвъри“, в България е приета Търновската конституция, а в Европа гледат премиерата на драмата „Куклен дом“ (у нас по-известна като „Нора“) от Хенрик Ибсен.

Суровият му и властен баща е минен инженер, а майка му е дълбоко религиозна и привързана към дома и семейството си.

Детството на Джоунс е типично за селския му произход – свободно и примитивно.

Сам се хвали, че се запознава със секса съвсем малък.

Все пак по приличен начин завършва ниските степени на образованието си и отива да следва в Кардиф. После се мести в Лондон, където се записва да следва медицина.

Има щастието да учи при вече възрастния Джон Хъглингс Джаксън, считан за основател на съвременната неврология.

Джаксънизмът е учение, според което психичните функции образуват йерархия и зависят една от друга в низходящ ред отгоре надолу.

Тази концепция вижда психичните разстройства в особена светлина – увреждането на по-висшите психични функции води до дефекти или разпадане на по-низшите под тях – и се използва в класическия фройдизъм.

Благодарение на личния хирург на английското кралско семейство Ърнест Джоунс се запознава с творчеството на Фройд, даже научава немски език специално за да прочете „Тълкуване на сънищата“.

Оттук някъде започва неговият голям интерес освен към медицината и неврологията, но и към лечението на психични страдания чрез психоанализа.

Особено го интересува женската сексуалност – тема, която е почти табуирана във викторианското общество, а донякъде – и в класическия фройдизъм.

Джоунс започва психоаналитична практика през 1906 г.

За разлика от всички останали приближени на Фройд, той първо се запознава с Карл Густав Юнг, който го кани в „Бургхьолцли“, а чак след това – с бащата на психоанализата във Виена.

Това става през 1908 г. на конгреса на IPA в Залцбург.

Оттогава между двамата се формират дружески отношения. Водят доста оживена кореспонденция – общо 671 писма.

Фройд добре осъзнава, че в лицето на Ърнест Джоунс има ценен посредник за психоанализата в английско говорещия свят.

Характерът на Ърнест Джоунс не е от най- приемливите за онова време. Което е обичайно за валиец. Той е своенравен, свободолюбив, прям и груб.

Поради това често е гонен от работа и е имал проблеми с властта.

Например, по донос на своя пациентка е арестуван и хвърлен в затвора.

Както знаем, обаче, точно такива хора често се ползват от необясними на пръв поглед обществени симпатии.

И наистина историографите на психоанализата го считат за твърде популярна и много обичана в своя кръг личност.

Жените също го харесват.

С много по-младата си красива приятелка Лое Кан, която представя за съпруга, без тя да е такава, той се премества да живее в Канада.

Прекарва пет години в Торонто, практикувайки и популяризирайки психоанализата.

Създава Американското психоаналитическо дружество (APA).

През 1912 г. Ърнест Джоунс се връща в Европа.

Среща се с Шандор Ференци в Будапеща.

После води Лое Кан при Фройд, тъй като тя има сериозни психични проблеми със зависимостта от кокаин.

Междувременно Джоунс се увлича по една от приятелките на Лое – някояси Лина.

А Лое се готви да се омъжи за американец, който също носи фамилията Джоунс. Лоша работа.

Зигмунд Фройд се привързва все повече към Лое.

Пише на Шандор Ференци: „Тя ми изглежда свободна и разцъфтяваща. Аз изключително много се привързах към тази Лое и у мен възникна едно особено топло чувство към нея“.

Фройд е поканен на сватбената церемония на Лое с другия Джоунс, американеца, казва се Херберт Джоунс, в Будапеща, и охотно се отзовава на поканата.

Фройд запознава дъщеря си Анна с Лое; двете се сприятеляват.

Един месец по-късно Анна Фройд се среща в Лондон с Ърнест Джоунс.

Той я ухажва толкова настойчиво, че разтревожва баща ѝ, който научава за това от Лое, с която Анна споделя за щенията на нейния бивш възлюбен.

Фройд съветва дъщеря си да не се увлича, защото Джоунс не е подходящ за нея съпруг.

Сагата приключва по обичайния начин, като Ърнест Джоунс се жени за една млада музикантка, не знам на какво е свирила.

Но тя внезапно и неочаквано умира две години по-късно.

Занимавайки се с приложна психоанализа и с научна работа в областта на психоаналитичната теория (като печата редица свои трудове в немски издания (например, в Jahrbuch für psychoanalitische und psychopathologische Forschungen) Ърнест Джоунс по време на Първата световна война става обект на интерес от страна на Скотланд Ярд.

Бива обвинен в сътрудничество с немския враг.

Едва се спасява с помощта на лекарската си и на научната си репутация.

Когато става на четиридесет години, Ърнест Джоунс се жѐни за втори път с помощта на Ханс Захс, заможен и претенциозен евреин от Виена, който пише сценария на първия фройдистки филм в историята на киното – „Тайните на душата“, жѐни се за една чехкиня – Катерина Йолк.

С нея имат четири деца.

Близо 45 години Джоунс се занимава с организационна дейност в областта на международното психоаналитическо движение.

През 1919 г. основава Британското психоаналитическо дружество (BPS), издава Международен журнал по психоанализа (IJP) и др.

Естествено, той за дълги години е най-влиятелен в Британското психоаналитическо общество.

Това общество с течение на времето събира доста разнообразен букет от нестандартни персони, всичките много увлечени от психоанализата.

Тук са съпрузите Джеймс и Аликс Стрейчи. Джеймс е високообразован откровен хомосексуалист, член на кръга „Блумсбъри“, където е Виржиния Уулф, а жена му е бисексуална феминистка.

Двамата съпрузи практикуват успешно приложна психоанализа.

В обществото участва квакерът Джон Рикман, възхитил Жак Лакан с опита си да създаде психотерапевтично общество в британската армия.

Тук е Едуард Глоувър, който е инициатор на Големите спорове в BPS през периода 1940 – 1944 г., разцепили психоаналитиците на Острова на три групи: клайнианци, аннафройдисти и Независими (Middle group).

Тук са Мелани Клайн (за г-жа Клайн и за клайнианството – в следващата тема), Ела Шарп, Силвия Пейн, Доналд Ууд Уиникът (за него е осемнадесетата тема на този курс) и др.

Фройд, който винаги е изпитвал известно подозрение към Ърнест Джоунс, през 1926 г. остро реагира, заедно с дъщеря си Анна Фройд, когато се оказва, че в областта на детската и на женската сексуалност британската психоаналитическа школа в лицето на самия Джоунс, а и на установената в Лондон Мелани Клайн, и на Джозин Мюлер и др., започва да доминира над Виенската психоаналитическа школа.

Ърнест Джоунс респективно влиза в подмолен косвен конфликт със Зигмунд Фройд, като критикува някои схващания на дъщеря му Анна Фройд в областта на детската сексуалност, която виенският гений по понятни причини счита за неин монопол.

Въобще Ърнест Джоунс е ненадминат майстор в дискусиите из обширното поле на психоанализата.

Освен противопоставянията по въпроси на детската сексуалност, освен голямата дискусия върху женската либидо, които Джоунс провокира на Берлинския конгрес на IPA, той е централна фигура в стълкновението между психоаналитиците на Европа и на САЩ по въпроса за лаическата психоанализа – дали психоаналитиците трябва да са професионални медици (както искат американците) или може и да не са (както считат за възможно европейците).

Ние сме европейци, дами и господа, и не считаме психотерапевтите и психоаналитиците за медици, те са психолози, а не медици.

Медиците нямат работа в психотерапията!

Както може да се очаква, проблемът за психоанализата се разрешава чрез принципа на автономност, т.е. всяко национално психоаналитическо обединение само̀ решава критериите за избор на своите членове.

По време на нацизма Ърнест Джоунс председателства сесиите на Германското психоаналитическо общество.

Тогава евреите са изгонени от дружеството, за тяхно добро, както счита Джоунс, който след това полага много усилия да помогне на част от спасилите се от хитлеризма психоаналитици-евреи да бъдат приети и да се устроят в Англия.

Нещо като компенсация.

Интересите на Ърнест Джоунс се простират твърде нашироко.

Той разработва теми за връзката на психоанализата с фолклора, с религията и др.

След войната Ърнест Джоунс пише огромна по обем биография на Зигмунд Фройд, каквато бащата на психоанализата безспорно заслужава.

По ирония на съдбата, може би, преди да завърши третия ѝ последен том, на 11 февруари 1958 г., авторът на биографията умира по същия мъчителен начин както описвания в биографията Зигмунд Фройд – след операция на злокачествено образувание.

А прахът му в Golders Green е съвсем близо до праха на Фройд.

Както би трябвало да бъде.

Време е да свършвам тази лекция, дами и господа.

Надявам се, че научихте достатъчно и за този виден психоаналитик.

Related Post