Курс по психоанализа – лекция 28

ОСНОВИ НА ТЕОРИЯТА ЗА ЖЕНСКАТА СЕКСУАЛНОСТ

Дами и господа,

Теорията за женската сексуалност в същността си е фройдистка, но съдържа тези, които оспорват основни постулати на Виенската школа.

По твърде смел за времето си начин тя представя изследванията и вижданията на британския психоаналитик по въпрос, някак неподобаващ за викторианската обществена менталност и за нравите в Англия.

Освен това с основните си идеи по темата той, както казах, влиза в противоречие с първия авторитет на психоанализата – самия Фройд.

Без никакво смущение Ърнест Джоунс поставя на дискусия различията си с него и за дълги години в международен план по въпроса се оформя сериозна конфронтация между виенската и британската психоаналитическа общност.

Преди фройдизма въпросът за женската сексуалност е разглеждан в контекста на приетото мнение за известна непълноценност на жените по отношение на психичното здраве.

Представителките на прекрасния пол открай време са считани за внушаеми, хистерични по природа, предразположени към патология, неразумни и т.н., да не продължавам.

Като такива, е твърде неуместно те да се занимават с медицина, с психиатрия, с терапия и др.

Еманципацията на жената като пълноценен и напълно равноправен пол е сравнително бавен и мъчителен процес.

В някои съвременни общества и конфесии, както знаем, тя още даже не е започнала.

Зигмунд Фройд прави два големи пробива по еманципирането на нежния пол.

Първо, извежда жената като обект на медицински и психологически интерес наравно с мъжа.

Независимо от своята теза за сексуалния монизъм, т.е. за са̀мо мъжката същност на либидото, той все пак поставя на дневен ред женската сексуалност.

Второ, тъкмо в психоаналитическото движение и в психоаналитическите общества за пръв път жени се реализират като психоаналитички със собствена психотерапевтична практика, нещо немислимо само преди няколко години.

Наистина, те обикновено се занмават с детска и с женска психопатология и психоанализа, но все пак участват наравно с мъжете в доскоро считаната за достъпна само за силния пол професия и практика.

Същността на сексуалния монизъм на Фройд предпоставя мъжкост даже и в либидото на представителките на женския пол.

За Фройд момичетата се изживяват като неосъществени момчета.

Идентифицират клитора си с момчешкия (мъжкия) пенис, а после страдат от липсата на мъжки полов орган.

Малкото момиче счита, че е кастрирано.

И иска да е момче.

Възниква така нареченият Кастрационен комплекс, за който Зигмунд Фройд, а и много от неговите ортодоксални последователи, посвещават солидни разработки.

Момичето влиза в Кастрационния комплекс чрез откритието на кастрацията (липсата на пенис) и чрез завистта към момчетата, заради това, че те притежават пенис.

Този комплекс се свързва и с чувство за непълноценност и за малоценност.

По отношение на родителите у момичетата е налице и еквивалент на Едиповия комплекс (наричат го често комплекс на Електра).

При него се наблюдават либидозни пориви към бащата, от когото момичето иска да има дете.

Заради това момичето се отделя и се дистанцира през пубертета от майка си, като обикновено я заменя с приятелка (приятелки) на своите години.

Едва в пубертета се постига истината за джендърната принадлежност и за различните роли в секса на двата пола.

Не след дълго започва и практикуването на секс, създаването на семейство и т.н.

Вижданията на Фройд за женската сексуалност са фалоцентрични и са проникнати от едипианство (фиксирани са към Едиповия комплекс).

Жените в психоанализата, на шест от които са посветени специални теми в настоящия мой първи курс по психоанализа, благодарение на своята интуитивност и иманентната включеност в душевността си и в женската си природа на собствената си личност имат големи шансове за изключително ценни разработки и изследвания в редица области, които в известен смисъл са по-малко достъпни за мъжете-психоаналитици.

Така е и в областта на женската сексуалност.

За кратък период от време Мелани Клайн, която е поканена от Ърнест Джоунс да живее и работи в Англия (в този факт виждаме прозорливостта и доброто ориентиране относно талантливите и полезни хора у британския лидер на психоанализата), Хелене Дойч, Силвия Пейн, а и самата Анна Фройд, и др. предлагат впечатляващи трудове в тази сфера.

В тези трудове сексуалният монизъм на Фройд, неговото едипианство, както и неговото неглижиране на женския аспект на секса и либидото, естествено, далеч не се споделят.

За Мелани Клайн, например, либидото съвсем не е с централни и определящи функции, монизмът в секса е несъстоятелен с оглед женската или мъжката природа на хората, бащиният закон не е вездесъщ, а между майката и подрастващата дъщеря не само че не настъпва едиповият разрив, а се запазва силната и дълбока връзка „майка – дете“, независимо от тийнейджърските характеристики на психиката на момичето.

Едиповият комплекс в анализата съзнателно е изоставен.

Тези и други подобни позиции никак не е лесно да бъдат приети от широки публики, били те и психоаналитически.

В такъв случай ясно се вижда необходимостта от нечия влиятелна подкрепа за новото в областта на женската сексуалност, за да може да излезе то на сцената на световното психоаналитическо движение.

Тази подкрепа в най-пълен обем е осъществена от Ърнест Джоунс с неговата теория за развитието на женската сексуалност, чието първо представяне той прави (разбира се, в неговия си дискусионно ориентиран и полускандален стил) на Берлинския конгрес на IPA през 1922 г. в своя знаменит доклад на тема „Ранната фаза от развитието на женската сексуалност“.

Този доклад легитимира новата вълна от жени в психоанализата и дава първия тласък на голямата дискусия за женската сексуалност.

В своята теза за особеностите на женската сексуалност и за сексуалното развитие на жената Ърнест Джоунс изразява несъгласие с възгледа на Фройд за монизма в сексуалната сфера.

Отказва да се съгласи и с тезата за маскулинизация на либидото.

Възроптава срещу възгледа за липсата у момичетата на усещане за собственото влагалище и др.

На сексуалния монизъм той твърдо противопоставя дуалистична визия за сексуалността в нейния мъжки и женски вариант, разчитайки много на истинността на мнението за това на познатите си психоаналитички, които са работили и работят по въпроса.

В рамките на класическия фройдизъм това е Революция с непредвидими последици.

На практика означава признаване на автономна женска природа по отношение на сексуалността и достигане до идеите на така наречения анатомичен диференциализъм.

Според Джоунс женствеността и женският сексуален нагон си имат своя схема на развитие, която съществено се отличава от сексуалното развитие на момчетата.

На практика той отказва да приеме специфичното за Фройд омъжествяване на жената в ранните стадии на онтогенезата и неговата фалокрация и фалоцентризъм.

Ърнест Джоунс, освен върху метаморфозите на женската сексуалност, работи и върху символиката на либидото при жените.

Тези негови разработки се ползват от Юнг, от Хелене Дойч, от Карен Хорни и др.

Издава и цялостен труд за теорията и практиката на психоанализата, в който също лансира своите идеи за женската сексуалност.

Впоследствие всички тези трудове стават основа на съвременната джендърна психология, дават аргументи на феминизма, на цели направления в литературата и изкуството, на сексуалната революция и т.н.

Интересно, нали?

Мисля, че тази теория на Ърнест Джоунс, дами и господа, заслужава вашето внимание.

Бъдете здрави!

Related Post