Курс по психоанализа – лекция 29

МЕЛАНИ КЛАЙН

Дами и господа,

Мелани Клайн с нейните блестящи трудове безспорно е Първата дама на психоанализата, а по мое мнение – и въобще в психологията.

Прието е се счита за лидер на ново поколение психоаналитици, включващо още Вилхелм Райх, Хайнц Хартман, Анна Фройд (с нея обаче има конфликти), Ото Феникел, Ернст Крик и др.

Тя (с нейните идеи) има голямо влияние върху съвременните социални науки, върху педагогиката, върху изкуството и културата.

А множество клайниански школи по теория и практика на психоанализата, разпространени по цял свят, се радват на широка обществена популярност.

Мелани Клайн е виенчанка.

Родена е като нежелано дете (тъй като баща ѝ надхвърля петдесетте години, а и семейството вече има три деца) в ортодоксална еврейска среда.

Фамилията носи името Рейзее. Клайн е фамилията на съпруга на Мелани, Артур Клайн, която тя носи цял живот и подписва с нея всичките си трудове, въпреки, че се развежда с него.

В годината на раждането на Мелани Клайн – 1882 г. – са родени Джеймс Джойс и Жорж Брак. Открит е тунелът Сен Готар, първият тунел под Алпите, англичаните окупират Египет (заради Суецкия канал), Рокфелер основава „Стандарт ойл“, а Вернер фон Сименс пуска в движение първия тролейбус.

Бащата на Мелани Клайн е полски евреин от Лвов. Твърде късно, на 37 години, става зъболекар. Но не печели достатъчно.

Либуса, майката на Мелани, е словашка еврейка от заможно семейство.

По-млада е с 20 години от съпруга си. Помага за издръжката на семейството като държи малко магазинче. Търгува с билки, цветя и… змии.

Тя е груба, властна и деспотична. И се държи зле както с мъжа си, така и с децата си, особено с Мелани.

Този факт, както ще видим по-нататък, има своето отражение в клайнианството.

Когато Мелани Клайн е на 4 години, умира от туберкулоза сестра ѝ Сидони.

После умира баща ѝ.

А след това умира и отчаяният ѝ брат Емануел, зависим от наркотици.

С него, както се твърди, я свързват „отношения с кръвосмесителен отенък“.

Въобще битието, атмосферата и средата са крайно мизерни и мрачни, в стил „Дикенс“.

Скоро след смъртта на брат си (това в психоаналитичен план не е маловажен факт), през 1903 г., Мелани се омъжва за машинния инженер

Артур Клайн, твърде приличащ по тежкия си характер на майка ѝ.

Ражда две момчета – Ханс и Ерик (когото тя по-късно анализира и описва в публикациите си) и едно момиче – Мелита.

Живеят в Будапеща.

През 1914 г. умира майка ѝ.

В същата година Мелани Клайн чете труд на Фройд („За съня“), впечатлява се, и по всяка вероятност взема решение да се отдаде на психоанализата.

Още повече, че поради вероятно икономически причини навремето не е могла да следва медицина, както много е искала като малка.

Същата година се запознава с Шандор Ференци и минава психоаналитичен курс при него.

На V-тия конгрес на IPA, който се провежда през 1918 г. в Будапеща, тя за пръв път вижда Зигмунд Фройд.

На следващата година става член на Унгарското психоаналитическо дружество.

Още същата година, подкрепяна от Ференци, тя предлага първата си публикация, която е в областта на приложната детска психоанализа – съвършено непознато поле досега в теорията и практиката на фройдизма.

Анализирано е петгодишно момче. Това е синът ѝ Ерик (Eric), представен по маниера на психоаналитиците с друго име – Фриц (Fritz), започващо със съседна (тук следващата, а не предходната, както е при Фройд) буква в азбуката.

Както знаем по това време в Унгария идват за кратко време на власт комунистите, а след това – контрареволюционни сили, които малтретират евреите.

Семейството на Мелани Клайн напуска Будапеща.

През 1920 г., на VІ-тия конгрес на IPA в Хага, отдалата се вече на психоанализата 38-годишна госпожа Клайн се запознава с Карл Абрахам, който я кани в неговата известна поликлиника в Берлин.

Мелани Клайн става член на Немското психоаналитическо дружество.

Участва в следващия конгрес на IPA, където заедно с Карен Хорни легитимират дамската линия в психоаналитическото движение чрез доста остра дискусия върху женската сексуалност, в която дамите си позволяват да оспорват постулати на самия Фройд, представяте ли си?

На едни това не се харесва, а други, напротив, са приятно изненадани от яснотата на тезите и от силата на аргументите им.

Сред последните са Карл Абрахам, Хайнц Хартман, Ърнест Джоунс и др.

На VІІІ-мия конгрес на IPA Мелани Клайн изнася доклад по детска психоанализа, в който съвсем открито поставя под съмнение някои общоприети изводи за Едиповия комплекс.

Вече ясно се вижда нейният път в психоанализата:

– детската тема,

– женската сексуалност,

– включване на нравствени феномени (завист, благодарност, вина, обич, добър обект, лош обект и др.),

– психогенезисът на обсесивните състояния от психоаналитична гледна точка и др.

Явно, този път изключва съвместния живот със съпруга ѝ и тя се развежда.

Доста смело, в самото сърце на психоаналитичното движения – във Виена, пред виенските психоаналитици и пред самия Фройд, Мелани Клайн представя свой доклад върху детската психоанализа, в който се противопоставя на дъщерята на Учителя, на Анна Фройд, по въпроса, каква трябва да бъде детската психоанализа.

Запознава се с англичанката Аликс Стрейчи от кръга „Блумсбъри“, която пък я запознава с кръга на британските психоаналитици в Лондон.

Чете лекции пред тях, а след това по покана на лидера им Ърнест Джоунс остава за една година на Острова.

Там успешно практикува детска психоанализа. Нейни пациенти са и двете деца на Джоунс, които са с психични проблеми.

През 1927 г. избухва конфликтът между Мелани Клайн и Анна Фройд.

Той е остър, безкомпромисен и по женски безпощаден, това би трябвало да се очаква, след като е конфликт между представителки на нежния пол, които, както е известно, винаги са силно отдадени на влеченията си.

Въпросът е дали ортодоксалният фройдизъм се простира и над детската психоанализа (както счита Анна Фройд), или там имаме други реалности (както счита Мелани Клайн).

На конгреса на IPA в Инсбрук Мелани Клайн триумфиращо поставя на ревизия сакралния за фройдизма Едипов комплекс, като изразява несъгласието си с джендърното диференциране на процесите, със структурата на комплекса и др.

Същата година, като знак за самостойност на британската психоаналитична школа, тя е приета в Британското психоаналитическо дружество и окончателно се мести в Лондон, където живее до края на живота си и се идентифицира вече като британски психоаналитик.

Интересна е историята за отношенията на Мелани Клайн с дъщеря ѝ Мелиса, родена през 1904 г., изкушавам се да ви я разкажа.

Тя, тази история, сякаш повтаря отношенията на Мелани с нейната майка Либуса: съществува дистанция, скрита омраза и опасения за съперничество.

В един свой труд „Ролята на училището в либидното развитие на детето“ Мелита е анализирана от майка си под името Лиза.

Нещо повече, Мелани взема тази „Лиза“ със себе си на психоаналитическите си сбирки още в Будапеща, когато тя е тийнейджърка в крехка възраст.

Мелиса също се увлича от фройдизма.

Тя е анализирана и от още много светила – Карен Хрони, Макс Айтингон, Ханс Захс, Едуард Глоувър.

Мелиса става член на Британското психоаналитическо дружество, където се радва на популярност заради успешната си работа като психоаналитик-дидактик.

Омъжва се за Валтер Шмидеберг, роднина на Фройд и на Ференци. Той, за жалост, е хомосексуалист и алкохолик.

Семейството на Мелиса води странен сексуален живот в особена тройка: тя, заедно със съпруга си и госпожицата Уинифред Брайхър, която е бивша любовница на анализираната от Фройд известна американска поетеса Хилда

Дулитъл от кръга на великия Езра Паунд.

Подкрепяна от мъжа си, а може би и от далеч по-авторитетни в психоанализата персони, Мелиса Шмидеберг води по времето на така наречените Големи спорове (те траят четири години и завършват с разцепване на британското психоаналитично движение) пуническа война с майка си Мелани Клайн на полето на психоанализата.

Ърнест Джоунс нарича битките с майка ѝ „параноични“.

Мелиса Шмидеберг счита, че отхвърлянето на фройдизма води само до объркване, и до нищо друго.

След Втората световна война тя емигрира в САЩ, при американските си братовчеди.

Разочарованието си от американския начин на живот и от практикуваната тук психоанализа Мелиса Шмидеберг изразява така:

В Европа е нужен кураж да станеш психоаналитик, а в Америка ти трябва кураж да не си такъв“.

Елегантно казано, нали, дами и господа?

Дълги десетилетия Мелиса не говори с майка си, не отива и на погребението ѝ през есента на 1963 г.

Напротив, същия прискърбен ден на светска проява в Лондон тя демонстративно е с яркочервени боти, символизиращи, както знаем, радостта. Нанси Синатра пееше навремето една свежа песен за щастливите боти: https://youtu.be/m2fPkzJsMU8

Чуйте я.

Мелани Клайн има много привърженици по света още приживе.

Фактически тя става причина за възникването на Големите спорове след войната, когато много психоаналитици-евреи, включително и Анна Фройд, емигрирали в Англия.

Движението на Острова, както вече ви казах в лекцията за Ърнест Джоунс, се разделя на клайнианци, аннафройдисти и Независими.

Като признат лидер на своя собствена психоаналитическа фракция, Мелани Клайн публикува през 1955 г. своя известен труд „Проучване на завистта и благодарността“. Потърсете тази книга, у нас тя е издадена, не знам защо, със заглавие „Любов, завист, благодарност“.

Умира от рак.

И сега клайнианците по света са твърде много. Особено в Латинска Америка.

Характерни за тях и за тяхната психоаналитична дейност са дързостта и динамизма, които безспорно са основните черти на уникалната Мелани Клайн.

Тази лекция може би включи неща, които не трябваше да ви казвам, но какво да правя, дами и господа, изкушението ме победи.

Бъдете здрави!

Related Post