МЕЛАНИ КЛАЙН
Дами и господа,
Мелани Клайн с нейните блестящи трудове безспорно е Първата дама на психоанализата, а по мое мнение – и въобще в психологията.
Прието е се счита за лидер на ново поколение психоаналитици, включващо още Вилхелм Райх, Хайнц Хартман, Анна Фройд (с нея обаче има конфликти), Ото Феникел, Ернст Крик и др.
Тя (с нейните идеи) има голямо влияние върху съвременните социални науки, върху педагогиката, върху изкуството и културата.
А множество клайниански школи по теория и практика на психоанализата, разпространени по цял свят, се радват на широка обществена популярност.
Мелани Клайн е виенчанка.
Родена е като нежелано дете (тъй като баща ѝ надхвърля петдесетте години, а и семейството вече има три деца) в ортодоксална еврейска среда.
Фамилията носи името Рейзее. Клайн е фамилията на съпруга на Мелани, Артур Клайн, която тя носи цял живот и подписва с нея всичките си трудове, въпреки, че се развежда с него.
В годината на раждането на Мелани Клайн – 1882 г. – са родени Джеймс Джойс и Жорж Брак. Открит е тунелът Сен Готар, първият тунел под Алпите, англичаните окупират Египет (заради Суецкия канал), Рокфелер основава „Стандарт ойл“, а Вернер фон Сименс пуска в движение първия тролейбус.
Бащата на Мелани Клайн е полски евреин от Лвов. Твърде късно, на 37 години, става зъболекар. Но не печели достатъчно.
Либуса, майката на Мелани, е словашка еврейка от заможно семейство.
По-млада е с 20 години от съпруга си. Помага за издръжката на семейството като държи малко магазинче. Търгува с билки, цветя и… змии.
Тя е груба, властна и деспотична. И се държи зле както с мъжа си, така и с децата си, особено с Мелани.
Този факт, както ще видим по-нататък, има своето отражение в клайнианството.
Когато Мелани Клайн е на 4 години, умира от туберкулоза сестра ѝ Сидони.
После умира баща ѝ.
А след това умира и отчаяният ѝ брат Емануел, зависим от наркотици.
С него, както се твърди, я свързват „отношения с кръвосмесителен отенък“.
Въобще битието, атмосферата и средата са крайно мизерни и мрачни, в стил „Дикенс“.
Скоро след смъртта на брат си (това в психоаналитичен план не е маловажен факт), през 1903 г., Мелани се омъжва за машинния инженер
Артур Клайн, твърде приличащ по тежкия си характер на майка ѝ.
Ражда две момчета – Ханс и Ерик (когото тя по-късно анализира и описва в публикациите си) и едно момиче – Мелита.
Живеят в Будапеща.
През 1914 г. умира майка ѝ.
В същата година Мелани Клайн чете труд на Фройд („За съня“), впечатлява се, и по всяка вероятност взема решение да се отдаде на психоанализата.
Още повече, че поради вероятно икономически причини навремето не е могла да следва медицина, както много е искала като малка.
Същата година се запознава с Шандор Ференци и минава психоаналитичен курс при него.
На V-тия конгрес на IPA, който се провежда през 1918 г. в Будапеща, тя за пръв път вижда Зигмунд Фройд.
На следващата година става член на Унгарското психоаналитическо дружество.
Още същата година, подкрепяна от Ференци, тя предлага първата си публикация, която е в областта на приложната детска психоанализа – съвършено непознато поле досега в теорията и практиката на фройдизма.
Анализирано е петгодишно момче. Това е синът ѝ Ерик (Eric), представен по маниера на психоаналитиците с друго име – Фриц (Fritz), започващо със съседна (тук следващата, а не предходната, както е при Фройд) буква в азбуката.
Както знаем по това време в Унгария идват за кратко време на власт комунистите, а след това – контрареволюционни сили, които малтретират евреите.
Семейството на Мелани Клайн напуска Будапеща.
През 1920 г., на VІ-тия конгрес на IPA в Хага, отдалата се вече на психоанализата 38-годишна госпожа Клайн се запознава с Карл Абрахам, който я кани в неговата известна поликлиника в Берлин.
Мелани Клайн става член на Немското психоаналитическо дружество.
Участва в следващия конгрес на IPA, където заедно с Карен Хорни легитимират дамската линия в психоаналитическото движение чрез доста остра дискусия върху женската сексуалност, в която дамите си позволяват да оспорват постулати на самия Фройд, представяте ли си?
На едни това не се харесва, а други, напротив, са приятно изненадани от яснотата на тезите и от силата на аргументите им.
Сред последните са Карл Абрахам, Хайнц Хартман, Ърнест Джоунс и др.
На VІІІ-мия конгрес на IPA Мелани Клайн изнася доклад по детска психоанализа, в който съвсем открито поставя под съмнение някои общоприети изводи за Едиповия комплекс.
Вече ясно се вижда нейният път в психоанализата:
– детската тема,
– женската сексуалност,
– включване на нравствени феномени (завист, благодарност, вина, обич, добър обект, лош обект и др.),
– психогенезисът на обсесивните състояния от психоаналитична гледна точка и др.
Явно, този път изключва съвместния живот със съпруга ѝ и тя се развежда.
Доста смело, в самото сърце на психоаналитичното движения – във Виена, пред виенските психоаналитици и пред самия Фройд, Мелани Клайн представя свой доклад върху детската психоанализа, в който се противопоставя на дъщерята на Учителя, на Анна Фройд, по въпроса, каква трябва да бъде детската психоанализа.
Запознава се с англичанката Аликс Стрейчи от кръга „Блумсбъри“, която пък я запознава с кръга на британските психоаналитици в Лондон.
Чете лекции пред тях, а след това по покана на лидера им Ърнест Джоунс остава за една година на Острова.
Там успешно практикува детска психоанализа. Нейни пациенти са и двете деца на Джоунс, които са с психични проблеми.
През 1927 г. избухва конфликтът между Мелани Клайн и Анна Фройд.
Той е остър, безкомпромисен и по женски безпощаден, това би трябвало да се очаква, след като е конфликт между представителки на нежния пол, които, както е известно, винаги са силно отдадени на влеченията си.
Въпросът е дали ортодоксалният фройдизъм се простира и над детската психоанализа (както счита Анна Фройд), или там имаме други реалности (както счита Мелани Клайн).
На конгреса на IPA в Инсбрук Мелани Клайн триумфиращо поставя на ревизия сакралния за фройдизма Едипов комплекс, като изразява несъгласието си с джендърното диференциране на процесите, със структурата на комплекса и др.
Същата година, като знак за самостойност на британската психоаналитична школа, тя е приета в Британското психоаналитическо дружество и окончателно се мести в Лондон, където живее до края на живота си и се идентифицира вече като британски психоаналитик.
Интересна е историята за отношенията на Мелани Клайн с дъщеря ѝ Мелиса, родена през 1904 г., изкушавам се да ви я разкажа.
Тя, тази история, сякаш повтаря отношенията на Мелани с нейната майка Либуса: съществува дистанция, скрита омраза и опасения за съперничество.
В един свой труд „Ролята на училището в либидното развитие на детето“ Мелита е анализирана от майка си под името Лиза.
Нещо повече, Мелани взема тази „Лиза“ със себе си на психоаналитическите си сбирки още в Будапеща, когато тя е тийнейджърка в крехка възраст.
Мелиса също се увлича от фройдизма.
Тя е анализирана и от още много светила – Карен Хрони, Макс Айтингон, Ханс Захс, Едуард Глоувър.
Мелиса става член на Британското психоаналитическо дружество, където се радва на популярност заради успешната си работа като психоаналитик-дидактик.
Омъжва се за Валтер Шмидеберг, роднина на Фройд и на Ференци. Той, за жалост, е хомосексуалист и алкохолик.
Семейството на Мелиса води странен сексуален живот в особена тройка: тя, заедно със съпруга си и госпожицата Уинифред Брайхър, която е бивша любовница на анализираната от Фройд известна американска поетеса Хилда
Дулитъл от кръга на великия Езра Паунд.
Подкрепяна от мъжа си, а може би и от далеч по-авторитетни в психоанализата персони, Мелиса Шмидеберг води по времето на така наречените Големи спорове (те траят четири години и завършват с разцепване на британското психоаналитично движение) пуническа война с майка си Мелани Клайн на полето на психоанализата.
Ърнест Джоунс нарича битките с майка ѝ „параноични“.
Мелиса Шмидеберг счита, че отхвърлянето на фройдизма води само до объркване, и до нищо друго.
След Втората световна война тя емигрира в САЩ, при американските си братовчеди.
Разочарованието си от американския начин на живот и от практикуваната тук психоанализа Мелиса Шмидеберг изразява така:
„В Европа е нужен кураж да станеш психоаналитик, а в Америка ти трябва кураж да не си такъв“.
Елегантно казано, нали, дами и господа?
Дълги десетилетия Мелиса не говори с майка си, не отива и на погребението ѝ през есента на 1963 г.
Напротив, същия прискърбен ден на светска проява в Лондон тя демонстративно е с яркочервени боти, символизиращи, както знаем, радостта. Нанси Синатра пееше навремето една свежа песен за щастливите боти: https://youtu.be/m2fPkzJsMU8
Мелани Клайн има много привърженици по света още приживе.
Фактически тя става причина за възникването на Големите спорове след войната, когато много психоаналитици-евреи, включително и Анна Фройд, емигрирали в Англия.
Движението на Острова, както вече ви казах в лекцията за Ърнест Джоунс, се разделя на клайнианци, аннафройдисти и Независими.
Като признат лидер на своя собствена психоаналитическа фракция, Мелани Клайн публикува през 1955 г. своя известен труд „Проучване на завистта и благодарността“. Потърсете тази книга, у нас тя е издадена, не знам защо, със заглавие „Любов, завист, благодарност“.
Умира от рак.
И сега клайнианците по света са твърде много. Особено в Латинска Америка.
Характерни за тях и за тяхната психоаналитична дейност са дързостта и динамизма, които безспорно са основните черти на уникалната Мелани Клайн.
Тази лекция може би включи неща, които не трябваше да ви казвам, но какво да правя, дами и господа, изкушението ме победи.
Бъдете здрави!