Курс по психоанализа – лекция 30

КЛАЙНИАНСКАТА ДЕТСКА ПСИХОАНАЛИЗА. ТЕОРИЯ НА ОБЕКТНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Дами и господа,

Клайнианството и детската психоанализа Мелани Клайн изгражда нова система в рамките на психоанализата, която не се съобразява, а отхвърля някои от основните постулати на класическия виенски фройдизъм.

Клайнианството има нов подход към човешката психика в нейното развитие и ползва нови психологически понятия.

Предлага и нова психотерапия, отличаваща се от технологиите на Фройд.

С една дума, налице е цялостно оригинално психоаналитическо учение (школа), което се радва на успехи и добър прием, поне в средите на нонконформистки настроените психолози.

Най-важната страна на клайнианството е отношението на тази школа към детската психоанализа и особеното директно внимание към детето на 2 до 3 години, което според Фройд не би трябвало да бъде обект на психоанализа въобще, тъй като психоанализата е уместна само след четвъртата година и то с посредничеството на родител.

В този възрастов период детето още не говори пълноценно, но не е кърмаче.

Кърмачето вече е изтласкано от съзнанието.

Тук са важни отношенията с майката, които в същността си са архаични.

Фактът, че детето е с крехък Аз, не би трябвало да пречи на директната детска психоанализа, с която още в тази възраст може да се стигне до феномени на несъзнаваното.

В своята практика Мелани Клайн анализира с успех деца на тригодишна възраст, които не се придружават от свои близки. В третия курс, в шестата книга с лекции, ще опишем няколко клинични случай (Дик, Ерна, Рита и др.) на Мелани Клайн с малки деца.

За нея анализата на малкото дете по принцип не се различава от анализата на по-големите деца, на юношите и на възрастните. Което, разбира се, не се отнася до обстоятелствата, до езика и до средствата за самото общуване в сеандите.

Методиката на детската психоанализа, също като при възрастните, търси свободните асоциации и символическото изразяване на страховете, преживяванията и фантазиите.

Клайнианската детска психоанализа отхвърля родителското посредничество при сеансите, както и родителската педагогика, особено в лицето на бащата, като се отказва от тезите на Фройд за мястото и ролята на pater familias.

По същия начин се отрича фалоцентризма, редица основни аспекти на Едиповия комплекс, ролята на либидото, анално-садистичните характеристики на детето в този период на онтогенезата и др.

Клайнианците местят интереса си от бащинството и сексуалността (либидото) в друга посока – към майката.

Като по такъв начин се отдалечават от Втората топика на Фройд (То, Аз, Свърхаз), помните я, нали?

Вместо тях клайнианската детска психоанализа се занимава основно с архаичните отношения и преживяванията „майка – дете“, с възникващата в този възрастов период първична омраза, със завистта и др.

Клайнианската детска психоанализа се отказва от стадиите на детската сексуалност (анален, орален, фаличен, генитален) и въвежда друго понятие – позиция.

То вече няма хронологичен смисъл (не е в развоен порядък), а е в структурата на самата психика.

Идеята е, че динамиката е детерминирана не от Аза, а от други антецеденти.

Позицията се търси в рамките на психотичната структура на психиката, тъй като Мелани Клайн предпоставя наличието или на депресивна позиция или на параноялно-шизоидна позиция в психиката на всеки човек във всички периоди на онтогенезата му след втората година.

По такъв начин клайнианството, като модерните френски школи (Жак Лакан, Мишел Фуко и др.), презумптивно допуска психопатията (психичното отклонение) в развитието на персоната. Разбирате ли иновативната идея?

И това става въпреки принципното (и категоричното) неприемане на клайнианските идеи във Франция, за разлика от останалия свят.

Мелани Клайн въвежда, ползва и лансира така нареченото обектно отношение, като приписва на обектите извън персоната важната роля да определят дейностите ѝ, както и самата персона.

Обектите са два вида – добър обект и лош обект.

Ясно се вижда, че в този контекст клайнианството още в ранната детска възраст поставя ударението върху разцепването на обекта, а не на Аза, както е при класическия фройдизъм и при аннафройдизма (който ще разгледаме в 16-тата тема на този курс от 27 теми).

Мелани Клайн счита ролята на майката, като детерминиращ психиката на детето обект, за много по-голяма от досега приеманата.

Докато за Зигмунд Фройд централната фигура, както знаем, е бащата.

За разлика от Анна Фройд, която винаги свързва детската психоанализа с изисквания към родителите, то при Мелани Клайн детето е самостоен обект на терапия и самото то участва самостоятелно в лечението.

Освен това според клайнианството анализата е необходима във всички случаи, при всички деца, защото е неразделна част от възпитанието на детето, докато фройдизмът настоява, че психоанализата трябва да се прилага само при клинични случаи на патология.

Психоанализата е възпитание, запомнете този слоуган.

Мелани Клайн разработва доста подробна технология за провеждането на детска психоанализа.

Тя включва освен методиката, но още и норми по отношение на обстоятелствата, атрибутите, помещението, периодичността, времетраенето и др.

Инструкциите за провеждане на сеанси по детска психоанализа са прецизни и спазването им е абсолютно задължително.

Сега за обектните отношения, за тях, конкретно за обектната връзка, говори и Зигмунд Фройд, но той не счита за нужно да се задълбочи в тази тема.

Това, напротив, го прави Мелани Клайн.

А след нея категорията “обектно отношение” влиза в много широка употреба от второто и третото поколение психоаналитици.

Фактически в клайнианството се разработва цялостна теория (Object relations theory), за която казват, че е „може би най-популярната област на психоаналитическото мислене сега“.

С този термин се означават фантазмените модалности на субектното отношение и взаимодействие на персоната с външния свят.

Обектното отношение показва какво се очаква, какво е възможно да се случи при взаимодействието със средата наоколо – хора, предмети, събития, тенденции и др.

Самият термин обект предполага избор и обич.

Кое ли на този свят не предполага двете неща, питам се?

При Фройд терминът, доколкото го има, е с нагонен смисъл, т.е. отношението (връзката) се движи от нагон, главно с либидозен характер (Фройд говори, например, за орално обектно отношение), свързан е с принципа на Ерос (но може да е свързан с принципа на Танатос, т.е. с разрушителни инстинкти).

При Мелани Клайн нещата стоят по друг начин.

Отношението е определено от обектите.

Един обект, какъвто и да е той (майка, гърда, пенис, екскремент, играчка, светлина, звук, лале, поглед, стая, топлина, милувка, възглавница др.) може да е добър обект или лош обект.

Добрият и лошият обект са първите нагонни обекти.

Те са в представната дейност на съзнанието.

Качествената им определеност „добър“ и „лош“ зависят от това дали съответно спомагат за удоволствени преживявания или предизвикват фрустрация.

Добрият и лошият обект може да бъде цялостен или частичен.

Майката е цялостен добър (да се надяваме) или лош обект, а гърдата (пенисът, изпражнението, ъгълът на масата и др.) – частичен обект, който също може да е добър или лош.

Обектите (и цялостният и частичният) се разцепват в светлината на дуализма между нагоните към живота и към смъртта и се проявяват амбивалентно.

Майчината гърда е първият осъзнат разцепен обект, към който е налице някакво обектно отношение.

Според Мелани Клайн и добрите и лошите обекти са подложени на защитите интроекция и проекция.

Разцепването на действителността на добро и лошо, на предпочитано и нежелано, на атрактивно и плашещо (тревожещо) на практика е твърде лесно и удобно.

А освен това според Мелани Клайн ни помага да разберем собствения си Аз.

Ако ние се интегрираме в съзнанието си и в преживяванията си с тези, които са добри, които обичаме, ние постигаме душевна хармония.

Обратното ни води до психопатология, до неврози, до психози.

Отношенията ни с добрия или с лошия обект, с обичания или с мразения обект, са всъщност съставящи цялостното ни взаимодействие със света елементи.

Те изграждат и личността ни в даден период на онтогенезата.

В ранното детство обектното отношение с майката се интериоризира и става определящ фактор за основните характеристики на личността на детето.

Според Мелани Клайн обектното отношение е, общо взето, резултат на характеристиките и организацията на цялостната личност, но зависи още и от представната ѝ дейност (фантазмите) по отношение на нещата (обектите) в средата, както и от системата защити, които съпровождат взаимодействията с тях.

Идеите на Мелани Клайн в теорията на обектните отношения и тезата ѝ за добрите и лошите обекти стават основа на по-нататъшни разработки от различни школи.

Жак Лакан, например, предлага така наречения „обект (малко) а“, обозначаващ желания обект, който се изплъзва дотолкова, че става непредставим, и се проявява единствено като липса на нещо, а пък Доналд Уудс Уиникът говори за „преходен обект“, спомагащ за прехода (излизането) от оралните отношения с майката, и т.н.

С една дума клайнианството ражда много полезни и интересни идеи в приложната психоанализа.

Мисля, че точно този извод, дами и господа, е подходящ за края на днешната лекция.

Хареса ли ви?

Довиждане!

Related Post