ТЕОРИЯ ЗА ПАРАНОЯЛНО-ШИЗОИДНАТА И ДЕПРЕСИВНАТА ПОЗИЦИЯ. ЗАВИСТ И БЛАГОДАРНОСТ. ИГРОВАТА ТЕХНИКА В ПСИХОАНАЛИЗАТА
Дами и господа,
Първо – за теорията на Мелани Клайн за параноялно-шизоидната и депресивната позиция.
Според г-жа Клайн у младенеца, даже и в първите месеци след раждането, съществуват и действат две противонасочени сили, свързани съответно с инстинкта към живота и с инстинкта към смъртта.
Тези сили раждат противоречащи си едно на друго преживявания – на обич и на ненавист.
Примитивният рудиментарен Аз на кърмачето възприема съответните влечения, преживява страх и тревога и започва да търси средства да се противопостави на неприятностите чрез елементарни защитни механизми.
Първото, което прави малкият човек, е да „произведе“ фантазии, които са превъплъщения на инстинктивните влечения и представи, и да ги свърже с реален външен обект – кърмещата майчина гръд (частичен добър обект) и самата собствена майка (цялостен добър обект).
Спрямо тях се изпитва обич, любов.
Те са проява на инстинкта към живота. Доставят незабавно и безкрайно удоволствие.
Въпросните обекти обаче могат в определени случаи да бъдат и лоши (когато липсват, когато не правят или не доставят нужното за младенеца).
Тогава те са в ролята си на плашещи преследвачи.
Спрямо тях се изпитва ненавист и може да се прояви агресия въз основа на страха, изразяващ инстинкта към смъртта.
Превръщането на този инстинкт в агресия всъщност е защитна реакция.
Във всички случаи е налице разцепване на обекта на добър и лош и съответно търсене на позиция спрямо него, такъв, какъвто е.
Тази позиция може да бъде депресивна позиция или параноидно-шизоидна позиция, според терминологията на Мелани Клайн.
Депресивната позиция настъпва някъде около четвъртия месец след раждането, по време на детството се превъзмогва, а след това – в младостта, в зрелостта и в старчеството – пак се появява, като често пъти е в драматичен формат.
Депресивната позиция вкарва в Аза вътрешен фантазмен обект, който е достатъчно добър, за да запълни загубата на външен нужен добър обект (например, гръдта или самата майка).
Всъщност с това фактическо интроециране се превъзмогва състояние на преследване, което само по себе си е параноидно.
Депресивната позиция следва параноидната позиция и фактически се явява средство за избягването на параноята.
Тази позиция показва преминаването от архаично състояние на психиката към нейното нормално състояние.
Архаичното състояние на психиката определя параноидно-шизоидна позиция.
Този термин твърде ясно показва същността на въпросното състояние:
– то, първо, се характеризира със страх и тревожност от преследване,
– второ, показва разцепването на съзнанието.
Припомняме, че параноя (от гръцките παρανοια – буквално покрай ума, безумие) и шизофрения (от гръцките σχιζω – цепя и φρηνος – разум) означават точно това.
Понятието на Мелани Клайн представя персекуторния (преследващия) характер на страха и шизоидността на механизмите в предприетата защита.
Трябва да допълним, че ако вземем предвид и идеите за генезиса на маниакално-депресивните състояния, в тази концепция на Мелани Клайн си дават среща трите основни форми на налудност – пананоя, шизофрения и меланхолия.
Тоест виждаме доста добре образа на лудостта в самата реална психична същност на персоната.
Темата за позициите е разработена от Мелани Клайн в нейните трудове: „Опечалението и неговото отношение към маниакално-депресивните състояния“ „Забележки за някои шизоидни механизми“, „Теоретични изводи за емоционалния живот в най-ранното детство“ и др.
Така, нататък, за значителен принос в приложната психоанализа на Мелани Клайн се счита въвеждането на двойката понятия „завист – благодарност“, които очевидно представляват бинарна опозиция.
Тя публикува през 1957 г. специална монография с това заглавие –„Завист и благодарност“– по този проблем.
Мястото на двете клайниански категории е в обсега на интерпретациите на женската сексуалност.
Под завист в клайнианството се разбира завист към пениса, което като преживяване, общо взето, е известно и от класическите фройдистки изследвания по въпроса.
Но Мелани Клайн разглежда тази психоаналитична категория в контекста на обектните отношения, като ѝ отрежда доминиращо място сред тях.
Тя пише, че завистта е заложена в оралната алчност и в самото начало тя е насочена към кърмещата гърда.
Освен това завистта се счита предвестник и мотор на омразата, а така също и на вече действената агресивност от страна на завиждащия.
Завистта към пениса обяснява, според Мелани Клайн, и появяващите се негативни чувства, и даже омраза, на дъщерята към майката, която с раждането на момичето не му е осигурила пенис.
Другият термин – благодарност – ни показва дуализма на преживяванията „любов – омраза“ и обикновено се проявява като преживяване и отношение единствено към обекти, считани за добри.
Мелани Клайн е резервирана към инструменталните функции на тази категория в психоанализата и не разчита на нея в приложната психотерапия.
Разбирате ли всичко, за което говоря?
Във връзка с темата за завистта и благодарността Мелани Клайн изследва още такива психични феномени като любов, вина, възстановяване, способност за творчество и др.
Що се отнася до игровата техника в психоанализата, както вече казах, Мелани Клайн разработва цялостна методология за провеждане на детска психоанализа.
За провеждането ѝ е необходима специална аналитическа обстановка; не е възможна при познатите ординерни семейни обстоятелства.
Оборудването е с детски мебели (столче, масичка, малък диван) плюс стол за психоаналитика.
Всяко дете притежава и ползва по време на сеансите свои играчки, които са предназначени само за терапията.
Непременно в помещението трябва да има чешма.
При сеансите не присъства посредник от семейството на малкия (от 2 години нагоре) пациент.
При психоаналитичната игрова техника, която се използва предимно за работа с деца, са нужни играчки или други форми за осъществяване на игровия компонент на терапията.
За анализата на малките деца, според Мелани Клайн, са необходими малки дървени (сега пластмасови) мъже и жени в два размера – малки и по-големи, автомобили, влакчета, самолети, животни, люлки, тухли, кубчета, къщи, огради, хартия, нож, ножица, моливи, тебешир, боички, лепило, топчета, пластилин, въ- женце и др.
Ползват се различни игрови действия с рисуване, оцветяване, изрязване и др.
Ползват се ролеви игри: „продавач – клиент“, „учител – ученик“ и т.н.
Играта на малкия пациент се интерпретира по всички правила на психоанализата, идентифицират се защитите, търсят се причините за агресията, определят се желаните действия и ситуации и т.н.
Особено важно е да се следи и да се интерпретира отношението на детето към самите играчки и към пособията в студиото.
Следи се и се анализира самия начин на игра.
В нея се търсят и се интерпретират възможни желания, намерения, оценки и др.
В общи линии, игровата техника се подчинява на строги правила, а освен това е нужно и най-добро владеене на преноса, при което целта е аналитичната ситуация да се изведе извън конкретната реалност и да бъде въведена в психична реалност, съобразена с психотичния образ за света и за себе си на малкия пациент.
При осъществяването на сеансите по детска психоанализа с използване на игрова техника във всички случаи трябва де се преодолеят многото възможни препятствия пред прякото достигане на несъзнаваното у детето-пациент.
Стига толкова, дами и господа.
Свършихме седмата тема за клайнианството.
Разделяме се за днес.
