ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 31

Курс по психоанализа – лекция 31

ТЕОРИЯ ЗА ПАРАНОЯЛНО-ШИЗОИДНАТА И ДЕПРЕСИВНАТА ПОЗИЦИЯ. ЗАВИСТ И БЛАГОДАРНОСТ. ИГРОВАТА ТЕХНИКА В ПСИХОАНАЛИЗАТА

Дами и господа,

Първо – за теорията на Мелани Клайн за параноялно-шизоидната и депресивната позиция.

Според г-жа Клайн у младенеца, даже и в първите месеци след раждането, съществуват и действат две противонасочени сили, свързани съответно с инстинкта към живота и с инстинкта към смъртта.

Тези сили раждат противоречащи си едно на друго преживявания – на обич и на ненавист.

Примитивният рудиментарен Аз на кърмачето възприема съответните влечения, преживява страх и тревога и започва да търси средства да се противопостави на неприятностите чрез елементарни защитни механизми.

Първото, което прави малкият човек, е да „произведе“ фантазии, които са превъплъщения на инстинктивните влечения и представи, и да ги свърже с реален външен обект – кърмещата майчина гръд (частичен добър обект) и самата собствена майка (цялостен добър обект).

Спрямо тях се изпитва обич, любов.

Те са проява на инстинкта към живота. Доставят незабавно и безкрайно удоволствие.

Въпросните обекти обаче могат в определени случаи да бъдат и лоши (когато липсват, когато не правят или не доставят нужното за младенеца).

Тогава те са в ролята си на плашещи преследвачи.

Спрямо тях се изпитва ненавист и може да се прояви агресия въз основа на страха, изразяващ инстинкта към смъртта.

Превръщането на този инстинкт в агресия всъщност е защитна реакция.

Във всички случаи е налице разцепване на обекта на добър и лош и съответно търсене на позиция спрямо него, такъв, какъвто е.

Тази позиция може да бъде депресивна позиция или параноидно-шизоидна позиция, според терминологията на Мелани Клайн.

Депресивната позиция настъпва някъде около четвъртия месец след раждането, по време на детството се превъзмогва, а след това – в младостта, в зрелостта и в старчеството – пак се появява, като често пъти е в драматичен формат.

Депресивната позиция вкарва в Аза вътрешен фантазмен обект, който е достатъчно добър, за да запълни загубата на външен нужен добър обект (например, гръдта или самата майка).

Всъщност с това фактическо интроециране се превъзмогва състояние на преследване, което само по себе си е параноидно.

Депресивната позиция следва параноидната позиция и фактически се явява средство за избягването на параноята.

Тази позиция показва преминаването от архаично състояние на психиката към нейното нормално състояние.

Архаичното състояние на психиката определя параноидно-шизоидна позиция.

Този термин твърде ясно показва същността на въпросното състояние:

– то, първо, се характеризира със страх и тревожност от преследване,

– второ, показва разцепването на съзнанието.

Припомняме, че параноя (от гръцките παρανοια – буквално покрай ума, безумие) и шизофрения (от гръцките σχιζω – цепя и φρηνος – разум) означават точно това.

Понятието на Мелани Клайн представя персекуторния (преследващия) характер на страха и шизоидността на механизмите в предприетата защита.

Трябва да допълним, че ако вземем предвид и идеите за генезиса на маниакално-депресивните състояния, в тази концепция на Мелани Клайн си дават среща трите основни форми на налудност – пананоя, шизофрения и меланхолия.

Тоест виждаме доста добре образа на лудостта в самата реална психична същност на персоната.

Темата за позициите е разработена от Мелани Клайн в нейните трудове: „Опечалението и неговото отношение към маниакално-депресивните състояния“ „Забележки за някои шизоидни механизми“, „Теоретични изводи за емоционалния живот в най-ранното детство“ и др.

Така, нататък, за значителен принос в приложната психоанализа на Мелани Клайн се счита въвеждането на двойката понятия „завист – благодарност“, които очевидно представляват бинарна опозиция.

Тя публикува през 1957 г. специална монография с това заглавие –„Завист и благодарност“– по този проблем.

Мястото на двете клайниански категории е в обсега на интерпретациите на женската сексуалност.

Под завист в клайнианството се разбира завист към пениса, което като преживяване, общо взето, е известно и от класическите фройдистки изследвания по въпроса.

Но Мелани Клайн разглежда тази психоаналитична категория в контекста на обектните отношения, като ѝ отрежда доминиращо място сред тях.

Тя пише, че завистта е заложена в оралната алчност и в самото начало тя е насочена към кърмещата гърда.

Освен това завистта се счита предвестник и мотор на омразата, а така също и на вече действената агресивност от страна на завиждащия.

Завистта към пениса обяснява, според Мелани Клайн, и появяващите се негативни чувства, и даже омраза, на дъщерята към майката, която с раждането на момичето не му е осигурила пенис.

Другият термин – благодарност – ни показва дуализма на преживяванията „любов – омраза“ и обикновено се проявява като преживяване и отношение единствено към обекти, считани за добри.

Мелани Клайн е резервирана към инструменталните функции на тази категория в психоанализата и не разчита на нея в приложната психотерапия.

Разбирате ли всичко, за което говоря?

Във връзка с темата за завистта и благодарността Мелани Клайн изследва още такива психични феномени като любов, вина, възстановяване, способност за творчество и др.

Що се отнася до игровата техника в психоанализата, както вече казах, Мелани Клайн разработва цялостна методология за провеждане на детска психоанализа.

За провеждането ѝ е необходима специална аналитическа обстановка; не е възможна при познатите ординерни семейни обстоятелства.

Оборудването е с детски мебели (столче, масичка, малък диван) плюс стол за психоаналитика.

Всяко дете притежава и ползва по време на сеансите свои играчки, които са предназначени само за терапията.

Непременно в помещението трябва да има чешма.

При сеансите не присъства посредник от семейството на малкия (от 2 години нагоре) пациент.

При психоаналитичната игрова техника, която се използва предимно за работа с деца, са нужни играчки или други форми за осъществяване на игровия компонент на терапията.

За анализата на малките деца, според Мелани Клайн, са необходими малки дървени (сега пластмасови) мъже и жени в два размера – малки и по-големи, автомобили, влакчета, самолети, животни, люлки, тухли, кубчета, къщи, огради, хартия, нож, ножица, моливи, тебешир, боички, лепило, топчета, пластилин, въ- женце и др.

Ползват се различни игрови действия с рисуване, оцветяване, изрязване и др.

Ползват се ролеви игри: „продавач – клиент“, „учител – ученик“ и т.н.

Играта на малкия пациент се интерпретира по всички правила на психоанализата, идентифицират се защитите, търсят се причините за агресията, определят се желаните действия и ситуации и т.н.

Особено важно е да се следи и да се интерпретира отношението на детето към самите играчки и към пособията в студиото.

Следи се и се анализира самия начин на игра.

В нея се търсят и се интерпретират възможни желания, намерения, оценки и др.

В общи линии, игровата техника се подчинява на строги правила, а освен това е нужно и най-добро владеене на преноса, при което целта е аналитичната ситуация да се изведе извън конкретната реалност и да бъде въведена в психична реалност, съобразена с психотичния образ за света и за себе си на малкия пациент.

При осъществяването на сеансите по детска психоанализа с използване на игрова техника във всички случаи трябва де се преодолеят многото възможни препятствия пред прякото достигане на несъзнаваното у детето-пациент.

Стига толкова, дами и господа.

Свършихме седмата тема за клайнианството.

Разделяме се за днес.

Related Post

Курс по психоанализа – лекция 76Курс по психоанализа – лекция 76

ПСИХОТРАВМА, ТРАВМА НА РАЖДАНЕТО Дами и господа, Операционалното понятие психотравма, погледнато най-общо, има две основни значения. Първото е в смисъл нарушаване на функциите на нещо вследствие действието на определени агенти,

Курс по психоанализа – лекция 145Курс по психоанализа – лекция 145

МАЛКИЯТ ХАНС, КОЙТО ИМА ЕДИПОВ КОМПЛЕКС И СЕ СТРАХУВА ОТ ХАПЕЩИ КОНЕ Дами и господа, Случаят Малкият Ханс, също като случаят Дора от предишната лекция, е от най-известните в цялата