ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 32

Курс по психоанализа – лекция 32

ОТО РАНК

Дами и господа,

Ото Ранк е от малката група на първите пионери (първото поколение) на фройдизма.

Той е верен последовател и добър приятел на Зигмунд Фройд, независимо че е почти с три десетилетия по-млад от него.

В системата и в хрониката на психоаналитичното движение той е известен както с преданата си организационна си дейност (добросъвестен протоколист е на Обществото в сряда, секретар на Виенското психоаналитическо дружество и т.н.), но още и със своите оригинални търсения за приложение на психоанализата.

Притежавайки богата хуманитаристка култура, този фин и интелигентен психоаналитик ни оставя може би най-компактното наследство в областта на връзката на психоанализата с изкуството, културата, митологията и религията.

Той е първият, който иска да види цивилизацията през призмата на психоаналитическото учение.

Ото Ранк създава и оригинална психоаналитическа методология, която в пълни подробности е изложена в тритомния му труд „Техника на психоанализата“, публикуван през периода 1926 – 1931 г.

Независимо, че участва в първите вътрешни брожения в IPA заради разногласията си с Фройд, той, за разлика от Адлер, Щекел и Юнг, не сменя никога принадлежността си към фройдизма.

Евреинът Ото Розенфелд (по-късно Ранк) е роден в Леополдщадт край Виена през 1884 г.

През тази година Уотърмен създава автоматичната писалка, Хайрем Максим – автоматичната картечница, Китай обявява война на Франция заради Тайван, а Нитше издава „Така каза Заратустра“.

Бащата на Ото – Симон Розенфелд – е бижутер.

Има страст към алкохола с пристъпи от гняв и ярост.

Женен е за Каролине Флайшнер от моравската еврейска общност на евреите ешкенази.

Семейството не е бедно, но очевидно духът в него не задоволява Ото Ранк.

Той се чувства нещастен.

Пише в дневника си, че е „без образование, без приятели, без книги“.

Разбирам го, и му съчувствам, особено за третото, без книги, аз бих умрял.

Учи стругарство, което очевидно не го задоволява като жизнена перспектива.

И аз учих стругарство едно време в гимназията.

Освен това често боледува (ставен ревматизъм, невроза) и страда от факта, че е грозен. Страданието се казва дисморфобия, говорих за него в курса по психотерапия.

Отношенията на Ото Ранк с баща му и с обкръжението около него са ужасяващи; включват даже опити за сексуално насилие върху младежа.

Впоследствие той има проблеми в сексуалната област, даже и специфична фобия, свързана със секса.

В качеството си на работещ стругар, той в свободното си време проявява похвални литературни интереси и чете модерните за онова време автори:

Ибсен, Шопенхауер, Вайнингер, Нитше.

Даже си харесва псевдоним от драмата „Куклен дом“ (известна и играна у нас под името „Нора“), може би защото се впечатлява от самия персонаж – д-р Ранк от пиесата, който е антипод на грубия му баща и е образ на човек, какъвто младият Ото иска сам да бъде.

Става Ото Ранк.

Бунтът срещу баща му се изразява и в отказването от юдейската вяра в полза на модерния тогава атеизъм.

Виждаме как Ото Ранк е на една крачка от комунистическите идеи.

Ако беше в Съветска Русия, а не в патриархална Австрия, той със сигурност щеше да е в редовете на най-радикалните и безмилостни комунисти с наганите и с кожените тужурки.

При четенето си попада на книгата „Тълкуване на сънищата“ с автор Зигмунд Фройд.

После се запознава с Алфред Адлер (в някои източници пише, че Адлер е бил семеен лекар на фамилията Розенфелд, не знам).

Афинитетът му към психоанализата се увеличава след като през 1906 г. се среща със Зигмунд Фройд.

Тогава той предлага на патрирха на психоанализата своя трактат „Художникът“.

Интересна е била тази среща между петдесетгодишния шеф на Виенското психоаналитическо обединение и 22-годишния необразован (само с основно образование) комплексиран и невротизиран чирак-стругар.

Трактатът прави такова впечатление на Фройд, че той настоява тутакси младежът да се запише и да изкара гимназия, после да следва във Виенския университет, като го подпомага материално през цялото му обучение.

Успоредно с образованието си Ото Ранк започва да работи в областта на психоанализата.

Твърде скоро Зигмунд Фройд го кани в кръга на виенските психоаналитици –

Обществото в сряда.

Само след шест години, през 1912 г., той става и секретар на Виенското психоаналитическо общество.

Само за шест години стига от основно образование до защита на докторска дисертация във Виенския университет.

Защитава я блестящо през 1913 г.

Има и публикувани четири интересни книги в съвместната област на психоанализата с митологията, религията и изкуството.

Между другото точно тези теми не се радват на особен интерес сред останалите психоаналитици от първото поколение (като изключим Юнг, разбира се, приемайки условно, че той принадлежи към него).

Ранк отвръща на благодеянията с непомерна лоялност, със синовна привързаност, с почтителност към Учителя и… с трудолюбие.

Той, например, редактира старателно трудове на Фройд, протоколира заседания, води кореспонденция, организира психоаналитически прояви и т.н.

Отношенията между Фройд и Ранк дават основание съвременниците на двамата да считат Ранк за приемен син на Фройд.

Като такъв той не разочарова ни най-малко своя духовен баща.

Става редактор на няколко психоаналитически издания – „Имаго“, „Международен психоаналитически журнал“ и др.

Става и директор на Международното психоаналитическо издателство.

По време на първата световна война Ото Ранк е мобилизиран и е насочен като военен журналист в полския град Краков.

Тази раздяла с трескавата виенска обстановка и работата в съвършено друга област помагат на Ото Ранк да се справи със своите лични проблеми: отпадат част от комплексите му, увеличава се самочувствието му, повишава се самооценката му.

Това няма как да не доведе и успехи в средите на отзивчивите (както е известно) полски девойки.

Нещо, което според мен определено е било доста трудно в свободните часове след уморителното протоколиране на дискусиите на Обществото в сряда.

Попрецъфтелият 32-годишен Ото Ранк се жени за полякинята Беата Мюнцер, която е студентка по психология.

Тя приема името Тола Ранк (Тола е галено име на Беата, а Ранк, знаем, е от Ибсен).

Когато младото семейство е във Виена, Зигмунд Фройд е запленен, нищо чудно, от полякинята.

И тя доста скоро вече е любимка на дома му, а после става втората след Анна Фройд млада дама – действителен член на Виенското психоаналитическо общество.

Впоследствие практикува успешно психоанализа.

Семейният Ото Ранк вече е друг човек. Има красива съпруга, има (с помощта на Фройд) клиентела като психоаналитик, живее в центъра на хубавия крайдунавски град, радва се на малката си дъщеричка, директор е на стабилно издателство и т.н.

Междувременно Ранк се връща и към юдейската си вяра, казват, в знак на уважение към жена си.

Най-важното, той е един от малкото избрани в Тайния кръг на Фройд.

Няма ненаказано добро.

Знам го от опит, и вие го знаете, дами и господа.

Тъкмо психоаналитическата практика и изследванията по време на сеансите дават на Ото Ранк сериозни основания за ревизия на някои от основните положения на класическия фройдизъм.

Той сочи връзката с майката като доминираща в системата отношения на малкото дете, говори за „доедипова майка“ и за „закриляща майка“.

Отрича фалоцентризма; напротив сочи факти, включително и в архитектурата, за несъзнавано превъзнасяне на uterus-а (женския полов орган).

Ранк, например, счита, че готическата арка по храмовете напомня контурите на женски гениталии.

Занимава се подробно с акта на раждането и въвежда термина „травма на раждането“, която под един или друг вид ще намерим в редица последващи учения в областта на дълбинната психология.

Постулира желанието за връщане в вътрешноутробния рай, което се проявява през целия живот и във всички дейности на човека по най-различен начин, включително и чрез символи.

Трябва да посочим непременно трудовете на Ото Ранк: „Психоаналитични приноси за изследването на мита“, „Митът за героя“ (двата труда са събрани в едно издание на български език, „Мотивът на инцеста в поезията и сагата“, „Психология и вяра в съществуването на душата“, както и тритомника „Техника на психоанализата“.

Заради въпросните различия отношенията му с Фройд охладняват, въпреки че от страна на Ото Ранк няма промяна в признателността и лоялността му към бащата на психоанализата.

Той сам се отказва от статуса на приемник на Фройд.

Приемник на негово място става Пол Федерн.

За раздялата (не разрива) с Фройд спомага, според мен, и очертаващата се блестяща и доходоносна кариера на Ото Ранк в САЩ.

Преди да замине зад океана през 1926 г. той се разделя със своя учител по затрогващ начин.

Подарява му луксозно подвързано с бяла кожа издание на Пълните съчинения на Фридрих Нитше в 23 тома (възможно най-ценния подарък).

А Фройд после пише на Ференци: „Много му дадохме и в ответ той много направи за нас“.

Звучи като прошка.

Но други не могат да простят на Ото Ранк, че ги е напуснал така безцеремонно.

Ърнест Джоунс и Хари Стек Съливан организират компрометираща кампания, в резултат на която Ото Ранк през 1930 г. е изключен от Американската психоаналитическа асоциация и от Международната психоаналитическа асоциация (IPA).

Само Франц Александър отказва да участва в линчуването на всеотдайния някога виенски психоаналитик. Този линч има големи последствия.

Учениците на Ото Ранк губят права на психоаналитици.

А Ото Ранк е принуден да напусна САЩ.

Отива в Париж с Тола и с дъщеря си.

Както може да се очаква, след като работата е извън контрол и се чувства отчаянието, в Париж Ранк има любовна авантюра с една своя красива пациентка – Анаис Нин.

Проблемът на Анаис, който я води на психоаналитическата кушетка, е, че има сексуални отношения със собствения си баща.

Ото Ранк се влюбва в Анаис.

В знак на любов ѝ подарява дори камеята, който Фройд му е дал при приемането в Тайния комитет.

Такава камея имат само седем души в света! Има я и Лу Саломе, знаете.

Анаис има други намерения, които са налудни в пълния смисъл на думата: иска да унищожи психоанализата и самия олицетворяващ я пред нея г-н Ото Ранк.

Изневерява на любовника си в неговия кабинет по най-безразборен начин, като даже ползва кощунствено психоаналитическата кушетка на Ранк.

Ото Ранк изоставя семейството си заради Анаис Нин, но, както често се случва в сериалите и в живота, остава излъган: Анаис се връща при съпруга си и забравя за нещастния вече петдесетгодишен късоглед и грозноват доктор.

Той пак е в положението, при което пише като ученик в дневника си, че е сам и без приятели.

Прави трогателен опит пак да бъде щастлив.

Жени се повторно за друга жена.

Връща се в Америка, в слънчева Калифорния, но умира през 1939 г. от сепсис, без да е получил американско гражданство.

А Ърнест Джоунс твърди злорадо, че умрял в лудница като психично болен човек в безнадеждно състояние.

По този печален начин, дами и господа, свършвам тази лекция.

Не унивайте никога! Животът е прекрасен!

След два дни – пак тук, във ФБ групата.

Related Post