ТРАВМАТА ПРИ РАЖДАНЕТО. ПСИХОАНАЛИТИЧНИ АСПЕКТИ НА МИТОЛОГИЯТА, ИЗКУСТВОТО И РЕЛИГИЯТА. АКТИВНАТА ТЕРАПИЯ
Дами и господа,
Ото Ранк изиграва много интересна роля в развитието на психоанализата.
Освен неговия безспорен принос за фройдизма в теоретично и в клинично отношение, той, лансирайки няколко нови идеи в полза на развитието на психоанализата, както той счита, фактически с тях отваря вратата на сетнешните сериозни критики към ортодок- сална концепция на Зигмунд
Фройд, към ревизирането ѝ, а така също и към създаването на нови по-модерни версии на психоанализата.
Това най-ярко се проявява в неговия знаменит труд „Травмата на раждането“.
Книгата е с посвещение на Фройд, който отначало я оценява много високо, даже говори за „велико озарение“, но после тази книга става причина за остри противоречия във виенския психоаналитически кръг.
Най-яростни в пренията са Карл Абрахам и Ърнест Джоунс.
Зигмунд Фройд пише заплашително писмо на Ранк (виж приложението към тази лекция).
Казва му буквално, че е Давид, тръгнал срещу Голиат, като със своята „травма“ подронва ценността на фройдизма.
Самият Ото Ранк счита тази своя книга за значителен принос към трудовете на своя патрон Фройд.
Ранк, въобще, е склонен, и счита за свой дълг, освен да редактира, но и да допълва в някаква степен разработките на Зигмунд Фройд, както прави, например с двете последни глави, добавени преди време от него към „Тълкуване на сънищата“.
Основната идея в „Травмата на раждането“ е, че раждането е конституиращ акт, който в сферата на несъзнаваното изгражда прототипа на последващата тревожност (като качество) и изживяванията на тревога (като процеси) у личността.
Самото раждане е травматично събитие, може би най-разтърсващото в онтогенезата.
При него се преминава от блажения рай в утробата на майката във враждебния земен свят с неговите параметри и характеристики, съвсем различни от досегашните.
На практика шокът от раждането е изключително силен и оставя неизгладими следи в психиката на човека, които са за цял живот.
Тази травма на раждането създава тревожността, която също съпътства човека в целия му жизнен път.
На практика тя измества Едиповия комплекс.
Тревожността по различни поводи преминава през цензурата на предсъзнанието и влиза в областта на реалните психични феномени, управлявайки донякъде състоянието и поведението на човека.
Травмата на раждането в същността си е разрив в текущото битие на младенеца, който поражда реакции, препятстващи впоследствие развитието на Аза.
От друга страна, тя става основание за особен стремеж към възраждане (в смисъл на търсене на предходното).
Възможно е травмата на раждането да е дотолкова силен неблагоприятен фактор, че да блокира или да попречи на личностния прогрес и на емоционалното развитие на младенеца.
Страхът от раждането наистина играе централна и водеща роля (вместо Едиповия комплекс) оттук нататък в концепцията на Ото Ранк.
В дъното на много от психичните състояния, според д-р Ранк, може да се види травмата на раждането, както и подсъзнателното търсене (с желание за връщане) на пренаталното блаженство.
Той вижда като такова търсене на пренатално блаженство даже самия полов акт.
Преживяванията по време на извършването му, особено при хетеросексуална двойка, според него дълбоко наподобяват въпросното състояние и въпросното блаженство.
Други полета на интетес нс Ранк са психоаналитичните аспекти на митологията, изкуството и религията.
По подобен на концепцията за травмата на раждането начин са и разработките на Ото Ранк в сферата на връзката на психоанализата с духовната култура.
Той счита, че развива идеите на фройдизма, а всъщност става въпрос за стимулиране на подозрението към основни фройдистки постулати и трасиране на пътя на нови учения в дълбинната психология и на пътя на хуманистичната психология.
Ползвайки най-често не толкова модерни научни изследвания от митологията, етнологията, теологията и изкуствознанието, Ото Ранк все пак създава цял регистър от идеи, от които сетне се изграждат множество модерни концепции.
В труда си „Митът за героя“, издаден през 1912 г. Ото Ранк развива идеите на Фройд от „Тотем и табу“, като подлага на щателен анализ редица основни митове (за Едип, за Парис, за Гилгамеш, Кир, Херкулес Исус, Зигфрид и др.).
Идеята е да създаде и да апробира методология за психологическо тълкуване на основните митове за Героя, с което по-добре да се разбере същността на психиката на човешката персона.
В предговора си към второто издание Ранк говори за примитивната колективност, която наред с индивидуалните и фантазмени елементи участва във формирането на психични феномени.
Митовете за героите се свързват с тотемизма, за да създадат мотивите за всеотдайност на героя, както и с фантазиите за окончателното спасение.
Този факт по-късно ще се използва в пропагандата на тоталитарните и деспотични уредби на обществото (например, при фашизма, при комунизма и др.).
В другия си основен труд по митологичната тема „Психоаналитични приноси за изследването на митовете“, издаден през 1917 г., Ото Ранк, както той се изразява, прилага психоаналитичния метод спрямо науките за духа в един по-общ план.
Особено ценна е втората част на книгата, озаглавена „Символиката“.
В нея за пръв път се прави опит за цялостно представяне на ролята на символите както по отношение на митовете, така и въобще в цялата духовна сфера.
Ото Ранк изследва как символът изразява несъзнаваното.
Нещо повече, той счита, че и част от втората топика на Фройд също е символ. „Аз е символ“ – твърди той.
Важното и новото в този труд е това, че различните структури, пластове и серии на символичното са генетично обусловени, и затова трябва да ги търсим чрез генетично ориентирано изследване.
В приложната психоанализа е необходимо още да се ползват взаимосвързани науки като история на културата, изкуствознание, лингвистика, етнография, изследване на митовете, фолклористика и др.
Ото Ранк подчертава ролята на сексуалните символи и така също и на различните култови предписания и ритуали.
Една от най-оригиналните работи на Ото Ранк е „Психология и вяра в съществуването на душата“.
Сама по себе си тази работа е твърде нехарактерна за общия контекст на атеистичния по природа фройдизъм, а в известен смисъл и за колебаещия се между юдейството и атеизма автор.
Но във всички случаи по неподражаем, според мен, начин тя хвърля първия мост между религия и психоанализа.
Сега, накрая на лекцията, и за активната терапия на Ото Ранк.
В своя голям тритомен труд „Техника на психоанализата“, публикуван на основата на богатия му клиничен опит, Ото Ранк предлага (на практика) ревизия на психоаналитичната методология на Зигмунд Фройд, която Ранк по своя характерен и малко витиеват начин представя като усъвършенстване и развитие. Няма лошо.
Неговата психотерапевтична доктрина, която той нарича активна терапия, включва следните нововъведения:
• Насоченост към бъдещето. Търси се фиксирано напред във времето желание за постигане на успех в лечението, желание за излекуване;
• Извличане (издърпване) на пациента от мазохистичната му пасивност в класическите психоаналитични сеанси в легнало положение на кушетката;
• Не се разчита на спомените;
• Игнорира се вездесъщата роля на Едиповия комплекс, заменен с травмата на раждането;
• Лечението е краткотрайно и активно;
• Налице е съсредоточаване при сеансите върху настоящето;
• В хода на лечението се търси своеобразно възраждане на личността;
• Важна е субективната правда, до която пациентът има пълен достъп;
• В терапевтичния сеанс се съединяват емоционални, волеви и когнитивни компоненти;
• Терапията е процес на освобождаване и на реализация на пациента;
• Отношенията между пациента и психоаналитика са от типа „човек-човек“, а не от типа „лекуващ-лекуван“ и др.
Както виждаме тази терапия се доближава до много по-модерните хуманистични концепции в психотерапевтичната практика и въобще е доста по-прогресивна и по-ефективна.
Сега вижте приложението.
Приложение
Фрагмент от писмо на Фройд до Ото Ранк
Земеринг, 25 август 1924 г.
Скъпи доктор Ранк,
Различието в мненията по въпроса за травмата на раждането не е нещо важно за мен. Вие или ще поправите и ще ме убедите с времето, ако време все още има, или сам ще коригирате себе си и ще отделите това откритие и дълговечна придобивка от нещата, които носят увлеченост на изследователя. Знам, че Вие не изпитвате недостатъчност на аплодисменти по повод на Вашето нововъведение, но си спомнете колко малко са хората, притежаващи способност за съждение, и колко силно действа почти при всички тях отдалечаването от Едип по какъвто и да било път. Във всеки случай, даже и ако тук има много погрешни неща, Вие не трябва да се срамувате от вдъхновения и съдържателен труд, който даже на самите Ви критици достави много нови и ценни неща. Още повече, че Вие не сте длъжен да предполагате, че тази Ваша работа може да наруши нашите дълголетни тесни отношения.
Този път аз присъединявам към най-сърдечните пожелания очакване скоро да Ви видя.
Ваш Фройд
Свършихме днес, дами и господа, добра работа.
Сега си вземаме довиждане и до след два дни.