ТОРНАДО БГ Психоанализа Курс по психоанализа – лекция 34

Курс по психоанализа – лекция 34

ХЕЛЕНЕ ДОЙЧ

Дами и господа,

В кръга на Юнг я наричат „Хубавата Елена от Троя“. Тя е фаворитка на самия Зигмунд Фройд.

После се счита за първата дама на класическия фройдизъм (Мелани Клайн беше първата дама на психоанализата въобще, не съм забравил) или поне за една от почитаните и най-известни психоаналитички от кръга на Зигмунд Фройд.

Известна е главно с двутомника си „Психология на жената“, излязъл през 1946 г., с студиите си за женската сексуалност, за патологичното опечалване и за като че ли-характера (или сякаш-характера), това са известни нейни понятия.

Освен това тя дълги години, преди да се премести в САЩ, е ръководител на създадения през 1924 г. Виенски психоаналитичен институт.

Хелене Дойч носи името на мъжа си – д-р Феликс Дойч, личен лекар на Зигмунд Фройд.

Рожденото ѝ име иначе е Хелене Розенбах.

Тя е полска (никога в живота си не забравя Полша) еврейка, родена през 1884 г. в гр. Пршемисл в сравнително заможно еврейско семейство.

През същата година се ражда Ото Ранк, ражда се и Амедео Модиляни, най-добрият рисувач на жени, канцлерът Бисмарк обявява Намибия за немска колония, а Антонио Гауди съгражда в Барцелона църквата „Саграда Фамила“ („Светото семейство“).

Баща на Хелене Дойч е юрист с подчертана слабост към нея като най-малкото от четирите деца вкъщи.

Майка ѝ е властна и неприветлива.

Хелене е с депресивен характер въпреки красотата и интелекта си.

Това е така заради отношенията с майка ѝ и заради опита на нейния по-голям брат да я изнасили като тийнейджърка.

Като съвсем млада, вероятно компенсирайки, Хелене Розенбах има скандална връзка с много по- възрастен женен мъж – Херман Либерман, – който по-късно, през войната, става министър на полското правителство в изгнание.

Със своя любовник Хелене се мести във Виена и там записва медицина във Виенския университет.

Впоследствие скъсва с Либерман и се запознава с младия лекар Феликс Дойч.

Той пръв ѝ посочва книгите на Фройд.

Тя се омъжва за д-р Дойч и определено се насочва съм психологията и психоанализата.

След като завършва следването си през 1914 г. Хелене Дойч специализира психиатрия при Ернст Крепелин в Мюнхен.

После се връща заедно с мъжа си във Виена.

Работи при Юлиус Вагнер-Яурег, който е ученик и приемник на прочутия Рихард фон Крафт-Ебинг (книгата му „Сексуална психопатология“ е световно известна, издадена е и нас).

През 1917 г. Хелене Дойч ражда сина си Мартин (Фройд има син със същото име, който членува в ционистката организация Кадимах, чийто основател е Феликс Дойч).

Постепенно Хелене Дойч се приобщава към Кръга на Фройд, отначало като пациентка, а после и като редовен член на Виенското психоаналитическо дружество, където е приета през 1918 г.

Участва в семинар на Виктор Тауск – един от първите фройдисти и интимен приятел на Лу Андреас-Саломе.

Фройд е впечатлен от интелигентността и квалификацията на Хелене Дойч, а може би и от нейната красота, не знам.

Твърде скоро тя става наистина първата дама в неговия психоаналитичен кръг, на която той гласува дотолкова своето доверие, че даже и прехвърля свои клинични случаи.

Получава се така, че пациентката на Фройд сама е анализирала други негови пациенти.

Както става, например, с лекувания от депресия Виктор Тауск, същия, в чийто семинар е участвала Хелене Дойч.

Работата е там, че Виктор Тауск наскоро след промяната на лекуващите (Фройд – Дойч) се самоубива, удушавайки се със шнур от завеса.

Фройд пише на любовницата му Лу Андреас-Саломе „Признавам, че наистина не ми липсва. От дълго време го считам за безполезен.

Но не така стоят нещата с Хелене Дойч, която със смъртта на пациента от може би първия си наистина сериозен клиничен случай преживява, както самата тя се изразява, „най-дълбоката революция”, която ѝ помага окончателно, силно и завинаги да се свърже с психоанализата.

След създаването на Виенския психоаналитичен институт Хелене Дойч става негов ръководител.

Преди да отиде в САЩ, Хелене Дойч нарочно се дистанцира от съпруга си, като се мести в Берлин при Карл Абрахам, който я анализира.

При него се запознава с шест години по-младия от нея унгарски психоаналитик Шандор Радо, приятел на Шандор Ференци половината унгарски мъже са Шандори. 🙂

Шандор Радо е главен редактор на основаното от Фройд психоаналитично списание „Имаго“.

С него имат бурна и страстна любов.

В същото време първата жена на Радо, която е лекувана от д-р Феликс

Дойч, умира. После не знам какво е станало.

Обаче през тези динамични времена в Берлин Хелене Дойч започва да намира своето място в психоаналитичната теория и в психоаналитичната практика.

То е в областта на женската психология.

За разлика обаче от Мелани Клайн, нейните визии са чисто фройдистки: споделят ортодоксалната идея за фалоцентризма, за мъжкия характер на либидото, за Едиповия комплекси, за монизма в психологията и т.н.

Нейните две най-известни произведения са „Загадката на Жената“ и „Мъдростта на майчинството“, които образуват двутомника „Психология на жената“, за който вече споменах.

По това време нацистите вече владеят Германия.

Чувствайки, че нещата в бъдеще драматично ще се променят в ущърб на всички евреи, Хелене Дойч със семейството си заминава за Северна Америка и се установява в Бостън.

Там тя става член на местното психоаналитическо общество и дълги години ще има статута на един от най-видните и почитани американски психоаналитици от добрата стара школа на Зигмунд Фройд.

Изявява се като добър организатор на американското психоаналитическо движение и има твърде успешна клинична практика.

Може да се каже, че има свои последователи.

Сред тях са Джин Милър, Джудит Джордан, Ирен Стайвър и др.

Симона дьо Бовоар пише под нейно влияние знаменития си огромен труд

„Вторият пол“, потърсете го, миналата година излезе преводът му на български език, книгата ѝ определено е най-значимият труд за същността на жената.

Освен това, може да се каже, че така модерната сега джендърна психология в частта си за женската психика в много отношения е задължена на основополагащите трудове на Хелене Дойч.

Полско-австрийско-американската психоаналитичка от еврейско потекло умира две години преди да достигне стогодишна възраст, представлявайки символ на очарователна човечност и женска проникновеност в световната психоанализа.

Толкова засега!

Разделяме се за днес, дами и господа, колкото и да ми е мъчно.

 

Related Post